Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Нощ на любовта (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Night of love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 65 гласа)

Информация

Сканиране
Lindsey (2009)
Разпознаване и корекция
Дани
Допълнителна корекция
sonnni (2012)
Форматиране
in82qh (2013)

Издание:

Даяна Палмър. Незабравима нощ

ИК „Арлекин-България“, София, 1994

Американска. Първо издание

Редактор: Ирина Димитрова

ISBN: 954-11-0190-9

История

  1. — Добавяне

Единадесета глава

Мег отпи голяма глътка от брендито и се закашля.

— Това обяснява много неща — каза накрая тя. — Той действително се държеше царствено за обикновен политик. Значи е вън от опасност?

— Да. Опитът за преврат в страната му не успя. Бяха преценили, че е по-безопасно Ахмед да остане тук, докато го потушат. Ние поддържаме приятелски отношения с тях, тъй като по този начин получаваме достъп до стратегическото им положение, когато в Средния Изток възникнат проблеми. Нашето правителство подкрепя всякакъв вид сътрудничество с тях, затова одобри сделката, щом решихме да им продадем нашия най-нов модел реактивен изтребител. По същата причина осигуриха на Ахмед двайсет и четири часово наблюдение, докато животът му бе в опасност.

— Не мога да повярвам.

— Но не трябва да разкриваш самоличността му — предупреди я Стив. — Той пак ще дойде, за да провери как върви монтажа. А животът му зависи от секретността. Дори в нашата страна все ще се намерят негови сънародници, които са жадни за отмъщение.

— Горкият Ахмед! — Мег се намръщи. — Сигурно не му е приятно непрекъснато да го охраняват — после я осени друга мисъл: — Щом е крал, би следвало да се ожени за принцеса, нали? Значи не може да се ожени по любов, така ли?

— Не знам — отговори Стив и се взря в очите й. — Добре че аз сам си избирам съпругата — дрезгаво добави той. — Чакал съм я четири години и нямам намерение да губя повече време.

— Звучи много импулсивно.

— Ще ти покажа кое е импулсивно — той я изправи и двамата тичешком излязоха от къщата.

След няколко часа медицинските изследвания бяха готови, документите попълнени и датата определена за края на седмицата.

— Този път няма да ми се изплъзнеш — доволно се усмихна той, докато под ръка прекрачваха прага на къщата му. — Майка ми ще е очарована. Довечера ще й се обадим. Между другото, намерих три помещения, подходящи за твоята балетна школа. Искаш ли утре да ги огледаме?

— Нямам търпение! — тя пламенно го прегърна с чувството, че току-що се е прибрала у дома. Затвори очи и въздъхна. Бяха сами в къщата. Икономът на Стив отдавна си бе заминал, заявявайки писмено, че напуска. — Оставам ли за вечеря? — промълви Мег.

— Оставаш завинаги — тихо каза той. — От днес до края на живота си.

— Но Дейвид ще ме чака… — поколеба се тя.

Стив сведе глава и целуна Мег, отначало леко, после с нарастваща настойчивост и след миг тя забрави всичко. Ала и двамата решиха, че едно изключение преди брака е достатъчно. Тя заспа в прегръдките му. В съвместния им живот щеше да има предостатъчно време за интимност, напомни й той.

 

 

На сутринта Стив й показа помещенията, които бе намерил. Тя избра онова, което имаше добро местоположение, обширен паркинг и се намираше недалече от офиса му.

— Чудесно — рече Мег и се огледа с усмивка. — Сега остава да убедя банковия служител, че не рискуват, ако ми отпуснат кредит.

— Нали ти казах, че ще те финансирам — намръщи се той.

— Чух те и съм ти благодарна — отговори тя, като се повдигна на пръсти да го целуне сред огромното хале. — Но искам сама да се справя — тя се поколеба. — Разбираш ли ме?

— О, да — каза Стив и бавно се усмихна. — И аз говорех така на твоите години.

— Наистина ли? — разсмя се Мег.

Той бръкна в джобовете си и се огледа.

— Доста боя ще ти е необходима.

— Да, а също и някои съоръжения и неколцина помощници, склонни да работят без заплата, докато набера клиентела — добави тя. — Да не говорим за разходите по рекламата — Мег стисна зъби. Дали не се захващаше с нещо, което не бе по силите й?

— Започни сама на първо време — посъветва я Стив. — Главоболията са по-малко. Виж дали не можеш да наемеш помещението с някого, който ще го използва вечер. С някой инструктор по карате, например. Разлепи плакати на по-оживените места из града, да речем край фитнес центровете — той се усмихна на изумлението й. — Не съм ли ти казвал, че винаги имам повече идеи, отколкото мога да осъществя? Кой, мислиш, вика фотографите по време на рекламната ни кампания и обира елита от трудовите борси?

— Ти си удивителен! — възкликна Мег.

— Просто пестя пари — поправи я той. — Знам как да свърша куп неща с малко средства.

— А печатарските услуги?

— Използваме печатницата на съседната улица. Там работят на едро, затова при тях не е толкова скъпо като за малък тираж.

Мег сияеше. Всичко постепенно се оформяше в главата й.

— Чудя се само как ще преподавам, като едва ходя? — нерешително рече тя.

— Чуй ме, скъпа, докато си осигуриш финансирането, докато оборудваш помещението и задействаш рекламата, глезенът ти ще е по-добре от всякога.

— Наистина ли?

Той посрещна с усмивка тревожното й изражение.

— Честна дума. Хайде да тръгваме. Сватба ни чака.

Тя не знаеше дали ще понесе такова щастие. Струваше й се невъзможно.

Ожениха се в кантората на един мирови съдия. Дейвид, Дафни и Уейн им бяха свидетели. Бриана чакаше отвън да ги фотографира.

— Забравих да наема фотограф! — простена Стив на излизане. Носеше син официален костюм, а сияещата Мег бе в дълга бяла рокля, шапка с воалетка и букет от момини сълзи.

— Всичко е наред — успокои го Бриана. — Помагала съм на баща ни, докато проявяваше снимки. Той казваше, че съм природно надарена — рече с тъга, но без следа от самосъжаление. — Не мърдайте и се усмихнете!

Те се приготвиха, ала в същия миг огромна черна лимузина спря с рев и висок тъмнокос мъж изскочи от задната врата.

— Навреме ли пристигам? — задъхано попита Ланг, оправяйки вратовръзката и приглаждайки буйната си коса. — Идвам чак от Вирджиния специално за случая!

— Ланг! — възкликна Мег с усмивка.

— Същият, партньоре — ухили се той. — Искаш ли една страстна целувка?

Стив приближи до съпругата си и сложи ръка на рамото й.

— Опитай само!

Ланг учудено вдигна вежди.

— И ти ли искаш? Охо!

— Не, не искам! — изрева Стив.

— Така ли се посреща човек, който е прелетял стотици километри, за да присъства на сватбата ти? Господи, а аз му нося и подарък!

— Подарък! Какъв подарък? — недоверчиво го изгледа Стив.

— Нещо безценно и за двама ви.

Ланг бръкна в джоба си и извади плик със снимки.

— Стив го взе боязливо, сякаш очакваше някакъв номер. Отвори плика и надникна. Ала компрометиращите снимки не бяха вътре. Имаше снимки на Мег в най-различни пози — усмихната, замислена.

— Какви са? Дай да ги видя — подкани го тя.

Стив затвори плика, хвърли поглед на Ланг и му благодари с усмивка.

Ланг сви рамене.

— Това бе най-малкото, което можах да направя — той се поколеба. — И ето това тук — подаде на Стив видеокасета, придружена с лукава усмивка. — От камерата в антрето…

Стив го изгледа с нарастваща подозрителност.

— А колко копия направи?

— Нито едно — закле се Ланг с ръка на сърцето. — Само тази касета е. Няма негативи…

— Ланг, ти си чудесен! — възкликна Мег.

— Разбира се, че съм чудесен — той се обърна към Бриана, все още самодоволно ухилен. — Хей, здрасти, здрасти. Хайде на обяд! Ще те заведа в онова заведенийце с рибни специалитети там зад ъгъла и ще те черпя една скаридка!

— Една скаридка? — повтори Бриана, недоумяващо.

Ланг измъкна дребните монети от джоба си и ги преброи.

— Две скаридки! — оповести той.

Бриана се усмихна, сините й очи заискриха.

— С удоволствие. Бих дошла наистина, но трябва да видя един човек. Може би друг път.

— Ясно — съкрушено промълви Ланг. — Не искаш, защото не мога да си позволя повече от две скаридки, нали? Тогава — добави той, навеждайки се към нея с намигване, — ще им предложа да мия чинии отзад и вероятно ще успея да ти осигуря цяла порция? — веждите му затанцуваха нагоре-надолу.

Тя се разсмя.

— И така няма да стане. Но оценявам жеста ти — приятен човек, помисли си Бриана. Малко тъжен въпреки клоунското държание. Ала тя имаше предостатъчно проблеми, пък и мислите й упорито се въртяха около високия тъмнокос чужденец… Би било нечестно да подведе Ланг, след като нямаше какво да му предложи.

— Е, добре — измърмори Ланг. — Такъв ми бил късметът! Родил съм се красив и жизнерадостен, та жените се смущават от мен.

— Вярно е — намеси се Мег. — Ти си неотразим, Ланг. Но един ден някое хубаво момиче ще те отведе в замъка си и ще те гощава с торти, напоени с ром, и сладолед.

— Садистка — изсумтя той. — Продължавай, измъчвай ме!

— Трябва да тръгваме — каза Стив. — Благодарим на всички ви, че дойдохте. Няма да забравим вниманието ви.

— Къде ще прекарате медения месец? — усмихна се Дейвид и целуна сестра си.

— Тук — отговори Мег. — Ще се залостим в къщата му, докато от хранителните запаси не остане и трохичка. А после… започвам собствен бизнес — гордо заяви тя.

— Какво си направил с нея? — възкликна Дейвид. — Родната ми сестра да гони кариера!

— Винаги съм твърдял: „Ако не можеш да ги победиш, стани им съюзник“ — замислено каза Стив, усмихвайки се на жена си.

— И аз това казвам — съгласи се Мег. Хвана го за ръка в потвърждение на брачния им съюз и хвърли благоговеен поглед към венчалната си халка.

 

 

Щом се прибраха вкъщи, Стив я вдигна на ръце и заизкачва стълбите към голямата спалня. Мег се чувстваше неспокойна, той също. Ала след първата целувка притеснението изчезна завинаги.

Разтворените му устни се сляха с нейните, Мег усети как й прималява от пламенната целувка. Той вървеше, без да откъсва устни от нея, усилвайки възбуда й.

Мег потъна като в сладостна мъгла и се опомни едва след като той нежно я остави на леглото и я съблече. Сваляше дрехите си и неговото мускулесто тяло бавно изплува пред погледа й. Тя застина, подпряна на лакти в леглото. Толкова невероятно възбуждаща гледка не бе виждала преди! Първия път не бе имала възможност да го погледне. Ала сега нямаше защо да бързат и Мег го поглъщаше с очи.

Той мило й се усмихна, присядайки встрани. Погледът му бе развълнуван, изпълнен с копнеж.

— Знам, че предишния път не беше така. Сега имаме достатъчно време да се опознаем, Мег. Целият живот е пред нас.

Той нежно я целуна. В следващите дълги, безкрайни мигове Стив й показа как да го докосва, наблюдавайки шокираното й изражение. Накрая се усмихна със задоволство; задържа ръцете й върху тялото си и заговори; убеди я да се отпусне, да се отдаде напълно на удоволствието.

Бавно се отдръпна, свали бельото й и плъзна поглед по тялото й. Нежно погали гърдите й, очарован от изящните зърна и разтърсилата я тръпка на удоволствие.

— Толкова си красива, Мег — прошепна, щом неуморната му ръка уверено се плъзна по бедрата й. Докосването му я шокира. Тя се сепна и го хвана за китката. — Недей — успокои я Стив и с целувка я накара да затвори очи. — Не се страхувай. Това е част от любовната игра. Отпусни се, Мег. Забрави всякакви задръжки. Ти си моя жена.

— Зная. Ще опитам — отвърна шепнешком тя. Устните му леко погалиха бузите й, шията, раменете и спряха върху гърдите й.

Галещите движения на ръката му й подействаха възбуждащо, сладостни тръпки пробягнаха по гърба й. Тя забрави смущението си, тялото й откликна на ласките му, като неволно се издигаше в очакване на следващото докосване. Мег отвори очи.

Лицето му бе напрегнато, очите — присвити и блестящи — не се откъсваха от нея. Тя усещаше ритмичното притискане на силното тяло до себе си.

Той се вгледа в очите й и докосванията му станаха по-нежни, по-бавни. Тя тихо изстена, щом ръката му се плъзна зад тила й, пръстите му се вплетоха в косите й и той повдигна главата й така, че нищо да не скрива пламналото й лице. Бе замаяна от сладостната вълна, премрежила погледа й.

— О, Мег! Това ще е нашата първа истинска любовна нощ. Тук и сега, Мег. Сега, сега, сега…

Гласът му, приглушен и ритмичен, напомняше прибоя на вълните, също като напиращото удоволствие, заливащо цялото й тяло. Тя искаше да го задържи завинаги, притаи дъх, ала насладата нарастваше след всяко докосване, след всеки стон.

Стив се раздвижи. Притисна я с тяло. А удоволствието бе неудържимо като лавина, набираше скорост, още и още, завладяваше я, поглъщаше я, изпълваше я…

Тя почувства бясното му пулсиране, усети плавното проникване и напрежението внезапно се стопи в ярко блаженство, дотолкова непоносимо, че изтръгна вик от гърдите й.

Той я бе хванал за китките, притискаше я към леглото, надвесен над нея, ненаситен, напорист, завладяващ. Мег чу учестеното му дишане, внезапното възклицание, хрипливия вик на наслада в мига на върховно удоволствие. Той се изви над нея и остана неподвижен, а тя безпомощно полетя от висините и падна върху хиляди диамантени парченца, остри и невероятно сладостни…

— О, Господи! — блажено простена Стив с широко отворени очи и изопнато от напрежение лице.

Отпусна се до нея, обезсилен, и Мег го приласка, упоена от сливането на телата им.

Тя докосна лицето му с неуверено движение.

— О, Стивън — прошепна. Радостта, че му принадлежи, беше в очите й, в гласа й, в изражението й.

Той се усмихна, превъзмогвайки най-приятното изтощение, което някога бе изпитвал. Намери сили да си поеме дъх.

— О, Мег! — нежно отвърна той.

Тя се изчерви и зарови лице в рамото му.

— Не беше… като предишния път.

— Тогава беше девствена — прошепна той и се усмихна. После се претърколи на гръб, увличайки я със себе си, така че тя опря буза на гърдите му. — Добре ли си?

— Щастлива съм — отговори Мег. — И малко уморена.

— Чудно защо?

Тя се разсмя на шеговития му тон и се притисна до него.

— Толкова те обичам, Стивън. Повече от собствения си живот.

— Така ли? — той я притисна в обятията си. — И аз те обичам, скъпа моя — нежно я погали по косата; имаше чувството, че държи целия свят в ръцете си. — Не трябваше да те оставям да заминеш. Но ти така силно ме привличаше, направо губех самообладание — ненадейно ръцете му я стиснаха до болка. — Мег, не бих го понесъл отново — дрезгаво каза той, признавайки тайните си страхове. — Не бих могъл да живея без теб. Живях в ад цели четири години. Вършех безумни неща, за да запълня празнотата, но нищо не помагаше — Стив си пое дълбоко въздух, а Мег слушаше като омаяна. — Този път… нямаше да ти позволя да заминеш, независимо какво трябваше да направя, за да те спра.

— О, Стив, няма да ти се налага да ме спираш! — тя го целуна, помилва с устни затворените му клепачи и страстно се притисна към него, осъзнала колко силна е любовта му, поразена от откритието си. — Аз никога няма да поискам да си тръгна, не разбираш ли? Тогава мислех, че не ме обичаш. И избягах, защото се страхувах, че няма да мога да те задържа. Бях млада, ужасявах се от интимните отношения заради смъртта на сестра ми. Но вече не съм онова уплашено момиче. Ще остана с теб и ще се бия до смърт с всяка друга, за да бъдеш само мой! — разпалено прошепна тя.

Той тихо се разсмя. Двамата толкова си приличаха!

— Да, и аз изпитвам същото — докосна челото й с устни, поуспокоен, че тя напълно споделя чувствата му.

— Каква ирония? Били сме безумно влюбени, но не сме искали да повярваме, че непреодолимите чувства устояват на времето. Те ни го доказаха обаче. Устояха.

— Да. Мислех, че няма да бъдеш щастлив само с мен — прошепна тя.

— Глупости! С никоя друга нямаше да бъда щастлив.

Мег вдигна очи към него и се усмихна.

— А сега щастлив ли си?

— О, да.

Тя опря ръка на гърдите му.

— И нощем няма скърцаш със зъби, сънувайки, че се опитвам да избягам?

Той поклати глава.

— Ти ще си делова жена с куп отговорности. Как ще избягаш от месечните сметки и държавните такси?

— Добро попадение — усмихна се шегата му тя.

Той затвори очи, упоен от близостта й.

— Не съм и сънувал такова щастие.

— Нито пък аз. Не мога да повярвам, че сме женени — от гърдите й се изтръгна въздишка. — Аз наистина обичах балета, Стивън. Но той никога не е имал първостепенно значение в моя живот. Ти ми беше по-скъп още тогава. И винаги ще бъде така.

Той усети, че сърцето му прелива от любов. Сведе глава и целуна Мег с безкрайна нежност.

— Бих умрял за теб — рече. Очите му горяха; вълнението бе изписано на лицето му. — Мразех целия свят, защото ти предпочете балета пред мен!

— Лъгала съм — промълви Мег. — Винаги съм предпочитала теб пред всичко останало.

Стив притвори клепачи под напора на чувствата си, а тя се надигна и го целуна. Очите й се напълниха със сълзи, защото за първи път осъзна неговия страх да не я загуби. Покори я, накара я да потръпне. Уплаши я отговорността да бъде обичана толкова силно.

— Никога вече няма да те лъжа — прошепна тя. — Никога! Няма да замина, дори ако ме изгониш. Ще остана завинаги, Стивън.

Той й вярваше. Трябваше да й вярва. Ако това не бе любов, то любов изобщо не съществуваше. Предаде се и отхвърли страховете си.

— Сякаш мога да те изгоня, след като знам истинските ти чувства — Стив я целуна жадно, и щом зърна пламъчетата в очите й, дяволито се усмихна: — Май пак сънувам…

— Така ли мислиш? Нека проверим — усмихна се тя и го привлече към себе си.

След няколко дълги, сладостни минути го убеди, че всичко е действителност. Макар че, както той впоследствие й каза, според него, животът им щял да бъде един безкраен, сладък сън — мнение, което Мег споделяше и приветстваше от все сърце.

 

 

Мег откри балетната си школа, която получи популярност и се наложи, привличайки множество млади, перспективни балерини. Глезенът й оздравя; макар и недостатъчно, за да танцува отново, но й позволяваше да преподава. Бе щастлива със Стивън и доволна от работата си. Имаше всичко!

Специалните балетни пантофки от висококачествен розов сатен с розови панделки лежаха в прозрачна пластмасова кутия върху рояла в хола. Ала дойде време да ги извадят и с треперещи пръсти първородната дъщеря на Стивън и Мег ги стегна около глезените си, за да танцува с Американската балетна група като примабалерина.

Край
Читателите на „Незабравима нощ“ са прочели и: