Даяна Палмър
Незабравима нощ (9)

Осма глава

Същата нощ след освежителен душ Мег си легна изтощена. Но почти не спа под впечатлението на рязката промяна в живота й.

Докато закусваха, Дейвид й хвърляше учудени погледи.

— Май изобщо не си спала? — подметна той.

— Не съм — призна Мег и се усмихна. — Снощи възстановихме годежа със Стивън.

Той притаи дъх. Възторженото му изражение бе красноречиво.

— Значи най-сетне Стивън капитулира.

— Не бих казала — сухо уточни тя.

— Направил е първата крачка все пак — отвърна той. — Истинските акули не налапват въдицата отведнъж, нали?

— Не е акула, а пираня. Той е ожесточен, Дейвид — тихо каза Мег. Отпи от кафето, сбърчила вежди. — Още не ми е простил, задето заминах… Въпреки че той ме принуди да го направя.

Дейвид й се усмихна с топъл, изпълнен с нежност, поглед.

— Да разбирам ли, че ще намине довечера?

— Едва ли. Съмнявам се, че Дафни ще го пусне — измърмори тя. — Ще вечерят заедно.

Дейвид отвърна с гримаса на нейното унило изражение. Той отлично знаеше какво става и разбираше, че Стив не е могъл да й обясни. Той също не можеше да й каже.

— Не всичко е така, както изглежда — започна Дейвид.

— Всъщност няма значение — прекъсна го Мег. — Аз го обичам. Винаги съм го обичала. Толкова пусто ми беше през последните четири години, Дейвид. Уморих се да бягам от чувствата си. А той все още ме желае. Може победата ми да не е пълна, но съм сериозна конкуренция на Дафни — добави със слаба усмивка тя.

— Имаш силен дух. Но помисли — ако не държеше на теб, защо ще иска да се ожените.

Мег не можеше да му каже причината. Смени темата и насочи разговора към местните политически новини.

После цял ден обикаля замаяна из къщата. Не би повярвала, че всичко действително се е случило, ако цялото й тяло не й напомняше за преживяното. Спомените бяха сладостни и ярки. Дори не се сещаше за Дафни. Ала Стивън не й излизаше от главата. Как щяха властите да спрат побъркания терорист, който го преследваше? Какво ще стане с Ахмед?

Въпросите не й даваха покой и тя реши да се заеме с обичайните си упражнения. Изпълни ги без ентусиазъм. Балетът бе давал смисъл на живота й години наред, но сега любовта към Стивън и вероятността да има бебе от него изпълваха мислите й. Внезапно страхът от самото раждане бе намалял, разочарованието от травмата изчезна. Балетът бе хоби. Нищо повече от хоби. Представи си детската стая, цялата отрупана с играчки. Двамата със Стивън седяха на пода и до тях весело се смееше малко момиченце или момченце. Всичко й изглеждаше възможно — животът бе прекрасен.

 

 

Стивън се мята в леглото до сутринта и отиде в офиса навъсен, със зачервени очи. Животът му се бе променил непредвидено. След любовната нощ с Мег нищо нямаше да бъде постарому. Предишната му сляпа любов към нея не можеше и да се сравнява с чувствата му сега, след като я бе притежавал. Не беше сигурен дали ще може да работи нормално през деня.

Дафни влезе да остави получената поща. Видя угриженото му изражение и спря пред бюрото.

— Нещо не е наред ли? — попита приятелски тя. — Мога ли да ти помогна?

— Можеш — съгласи се той, като се облегна назад в голямото си работно кресло. — Кажи ми как да обясня на Мег, с която току-що се сгодихме отново, защо ще излизам довечера с теб?

— Сложна работа — подсвирна Дафни. — Защо не й кажеш истината?

— Твоят годеник ми нареди да не й казвам. Смята, че вече твърде много хора са в течение — той затвори очи с продължителна въздишка. Усети приятната умора в тялото си, все още потръпващо от интимното преживяване с Мег.

— Тя няма ли да заминава пак за Ню Йорк? — попита Дафни.

— Страхувам се да я пусна — мрачно отговори той. — Тук поне е в безопасност покрай Дейвид. Но не мога да й обясня ситуацията. Как да искам да ми вярва, след като аз никога не съм й се доверявал?

— Ако те обича достатъчно, ще ти повярва — убедено заяви Дафни. — Пък и скоро всичко ще се оправи.

— Ще се радвам, ако се окажеш права!

— Как е ръката ти?

— Раната не е сериозна — каза Стивън с доволна усмивка. — Куршумът е засегнал само малка вена. Превързаха ме. Странно, вчера дори не забелязах… — той млъкна смутено при спомена за изминалата нощ, когато и двамата с Мег съвсем бяха забравили за раната. Побърза да смени темата: — Нещо интересно около Ахмед днес?

Дафни направи гримаса.

— Да. Появи се тук със свитата си от телохранители и тайни агенти и накрая скастри една от машинописките, която спря да крещи само докато късаше лист от собствения ми бележник. А на излизане го замери с преспапие.

— Какво?!

— Спокойно! Беше малко преспапие, не влизаше в категорията на лампата, която хвърлих по теб. И естествено тя се постара да не го улучи — бързо изговори Дафни с широка усмивка. — Ахмед, меко казано, беше изненадан. Сънародничките му не са толкова темпераментни.

— Сигурно. Още по-малко спрямо него.

— Да, но Бриана, машинописката, не го познава — напомни му Дафни. — И сега не знае кой е. Но ми каза, че ако го мерне още веднъж в сградата, ще напусне. Ядосана е не на шега.

— Трябва да говоря с годеника ти — каза Стив. — Да разбера с какво да съдействаме в тая бъркотия.

— Ахмед е под непрекъснато наблюдение. Той е свикнал с подобно обкръжение, разбира се. Дочух, че се спречкал с телохранителите си, задето снощи не са видели нападателите.

— Забелязах синините — подметна Стивън.

— Съжалявам за Мег — Дафни направи гримаса. — Май усложнявам нещата между вас.

— Ти не си виновна. Както и миналия път. Самолюбието ми я накара да избяга. Надявам се сега да ми провърви.

— И аз се надявам — искрено сподели Дафни. — Приятелството си е приятелство, Стив. Винаги сме били добри приятели. Толкова съм щастлива. Дано двамата с Мег сте щастливи!

— А сега — на работа! — кимна той.

— Слушам, шефе! Ще ти изпратя Уейн.

Годеникът на Дафни бе рус и синеок, в пълен контраст с партньора си, който бе висок и тъмнокос, с невероятно чувство за хумор.

Тъмнокосият се озърна предпазливо, даже надникна под бюрото.

— Подслушватели ли търсите? — очите на Стив лукаво проблеснаха.

— Не. Преспапиета и синеоки брюнетки — ухили се онзи. — Бива си я.

— Така е, но ти си на служба — напомни Уейн на партньора си.

— Правилно — той се изпъчи, стопи усмивката от лицето си и мрачно изгледа Стивън: — Да сте забелязали бомби или вражески ракети в офиса си? Ох!

Уейн спокойно отдръпна лакътя си от ребрата му.

— При следващата задача ще те хвърля за храна на акулите.

Високият вдигна гъстите си вежди.

— Плагиат! Това го имаше в един от филмите за Джеймс Бонд.

— Сигурен ли си, че си подходящ за подобна роля, Ланг? — невъзмутимо се поинтересува Уейн.

— Някои от хората със значки имат чувство за хумор — Ланг гневно изгледа приятеля си. — Но повечето, естествено, са лишени от него.

— Да минем по същество — прекъсна го Уейн, хвърляйки поглед на Стив. — Искаме да видим графика на срещите ви до края на седмицата по минути. И ако възнамерявате да правите още някое импровизирано излизане…

— Нямам такова намерение — каза Стив и бавно се усмихна, посочвайки ръката си. — Вече се отказах от нощния живот без необходимите мерки за безопасност.

— Правилно. В момента монтираме подслушватели навсякъде — в колите, в къщите и самолетите, включително и в дома на господин Шенън — Уейн продължи, приемайки с разсеяно любопитство слабото изчервяване на Стив. — Щяхме да го направим по-рано, но едва тази сутрин уточнихме степента на наблюдение, от която се нуждаете. Би било неразумно да пренебрегнем сигурността на вашия изпълнителен директор господин Шенън и неговата сестра, особено след като са били забелязани в компанията на Ахмед. Тези хора ще използват всякакви средства да постигнат целта си, а привързаността на Ахмед към госпожица Шенън бе очевидна.

Стив не искаше да си спомня тази подробност. Ревнуваше не само от Ахмед, ревнуваше от всеки мъж, дръзнал да погледне Мег.

— Не е ли рисковано за политиката ни Ахмед да остава в Щатите? — неочаквано попита Стив.

— Несъмнено — съгласи се Ланг. — Излагаме се на смъртна опасност — той се ухили, тъмните му очи проблеснаха. — Но ние отговаряме за него. И ако го изпратим обратно, а там някой го гръмне, познай кого ще обвинят?

— Между чука и наковалнята сме — потвърди Уейн. — Затова ще държим Ахмед тук и ще чакаме онези типове да се покажат пак.

— Вчера се показаха.

— Уви, тогава следвахме обичайната процедура за наблюдение — отвърна Ланг. — Нямахме готовност за осуетяване на покушение, докато не научихме за преврата в родината на Ахмед. А терористите вече бяха заели позиции за действие. Сега вече знаем какви са намеренията им и имаме готовност.

— Захванали сме се сериозно. И ще се справим. Какво става с госпожица Шенън? — обърна се Уейн към Стивън. — Можеш ли да я измъкнеш от града?

— Мога — отговори Стивън. — Но ако разберат, че ми е годеница и решат да я отвлекат?

Усмивката изчезна от лицето на Ланг.

— Годеница ли ти е?

Стивън кимна. Чернокосият размени продължителен поглед с Уейн.

— Това променя нещата. По-добре ще е да остане в града. Но без да знае защо — подчерта Ланг.

Стивън кимна едва-едва, тъй като Уейн вече му бе наредил да не споменава нищо пред Мег. Естествено, можеше да наруши забраната, ала сега, когато къщата му, колата и какво ли още не, се подслушваха, нямаше начин да говори с Мег, без да ги чуят. Трябваше да внимава за всяка своя дума. Не само че не можеше да говори с Мег, нямаше да може да я докосне дори, без да ги чуят. Искаше му се да изстене на глас.

 

 

Следобед Мег бе сама вкъщи. Дейвид не се беше прибрал от работа. Стивън спря пред къщата им минути след края на работното време, облечен с джинси, памучна фланелка и кожено яке.

Мег му отвори вратата и той й се усмихна, любувайки се на елегантната синя лятна рокля, която я правеше още по-красива. Косата й бе разпусната и Стивън жадуваше да погали дългите копринени кичури.

— Дай ми ръката си — каза той без предисловия. Мег се подчини и той нежно постави на лявата й ръка годежния пръстен със сапфир и диамант, който й бе дал преди четири години. Прилягаше й идеално.

Стивън поднесе ръката й към устните си и нежно я целуна.

— О, Стив — прошепна тя и понечи да го прегърне.

Той я хвана за китките и отстъпи назад, опасявайки се от съвършенството на съвременната техника за наблюдение, която можеше да регистрира дъха ти и на километър разстояние. Пресилено се разсмя въпреки шокираното й изражение.

— Ще пием ли кафе? — попита той.

Мег се поколеба за миг.

— Разбира се. Аз… сега ще направя — идеше й да заплаче. Бяха се любили, току-що се сгодиха отново, а Стивън не можеше да понася допира й!

Той я последва в кухнята, като се опитваше й обясни с мимики. Не можеше да й каже всичко, но трябваше поне да я предупреди.

Щом Мег завъртя крана да напълни кафеварката с вода, той се протегна над рамото й, отдръпна съда и остави струята шумно да тече. Наведе се да я целуне и прошепна в ухото й:

— Имаме гости от „Скрита камера“.

Тя прие целувката, без да затваря ококорените си очи. Стивън отстъпи назад и спря водата.

Мег моментално застана нащрек. Огледа стаята и прошепна:

— Ехо…

— Наздраве! — разнесе се плътният, хихикащ отговор.

Мег се изчерви, втренчена в Стивън. Ужасена.

— Всичко е наред — бързо каза той. — Току-що са ги инсталирали!

Тя хапеше нокти, докато най-сетне осъзна смисъла на думите му и се поуспокои:

— Слава богу!

Задната врата се отвори и на прага застана едрият тъмнокос агент, вдигнал пръст пред устните си. Измъкна бележник и молив, надраска нещо и им го показа.

„Не само нашият екип е развъдил «бълхи» тук днес. Внимавайте какво говорите.“

„А имат ли камери?“ — написа Стивън.

Агентът поклати глава с широка усмивка.

Стив му отвърна с вдигане на палец. Агентът прибра бележника и молива, вперил жаден поглед в кафеварката.

Мег му посочи с жест да изчака пет минути. Той се усмихна доволно и тръгна към вратата. Хвърли им поглед, придружен от въздушна целувка и продължително поклащане на глава. Мег му се изплези. Той потисна смеха си и излезе.

Мег се засуети около кафеварката, разтревожена от факта, че я наблюдават като рибка в аквариум. И щеше да бъде така, докато не заловят организаторите на нападението пред ресторанта, сигурна бе в това.

— Сметана? — попита Стивън, щом тя напълни две чаши с кафе.

— Ще отида да донеса.

Тя му я подаде и отнесе една от чашите към задната врата. Пресрещна я широка десница и пое чашата. Мег любопитно надзърна през вратата. Агентът сключи показалец и палец на буквата „О“ и изчезна зад ъгъла на къщата с чаша в ръка.

Мег внимателно затвори вратата и последва Стив в хола.

— Не мога да остана. Имам среща — рече той.

— Естествено с Дафни — изгледа го гневно тя.

— И Ахмед — добави той. — В „Шератън“. Ще обсъждаме делови въпроси.

Изобщо не й мина през ум защо Стив издава програмата си, след като къщата се подслушва.

— И аз съм излишна, предполагам? — попита тя.

— Да.

— Ахмед ми допада. И той ме харесва.

— Как няма да те харесва като си руса — Мег го прониза с поглед. — И хубава — добави Стивън. Погледът й поомекна. — И много, много мила — тя се усмихна. — Къде ще живеем, след като се оженим?

— Бих искала в Аляска…

Стивън се намръщи.

— В Уичита, Мег. Нямам работа в Аляска.

— Не може ли у вас? — попита тя.

— Дворът е малък — отговори той. — Ще ни трябва по-голяма площ за люлки и други детски катерушки.

— Вярно — тя се изчерви и извърна очи. Стивън я изчака да вдигне глава и й се усмихна.

Плъзна ръка по облегалката на дивана и присви очи. Повика я с кимване.

Тя остави чашата, усещайки пулсирането на кръвта във вените си, и пристъпи към него.

Той долепи пръст до устата й и я взе в обятията си. Ръката му се отдръпна, за да отстъпи на притворените устни, които се впиха в нейните с ненаситна страст. Ръката му намери гърдата й и заигра с набъбналото зърно, без да прекъсва жадната целувка.

Когато Стивън се отдели от нея, очите й бяха замъглени, погледът — замаян, тялото й — сгушено в скута му.

Той дълго не откъсна поглед от нея.

— Трябва да тръгвам — каза тихо.

Мег понечи да възрази, ала знаеше, че е безсмислено.

— Ще дойдеш ли утре? — попита с тъга, докато й помагаше да се изправи.

— Може би — той застана плътно до нея и я изгледа с тревога. — Заключи след мен. Дейвид скоро ще се прибере.

— Брат ми не може да замести годеника ми — измърмори тя.

— Няма да е винаги така — многозначително каза Стивън. Сребристосивите му очи продължително се взряха в нейните. — Обещавам.

Мег кимна.

— Пази се. Шофираш като… — запъна се, щом видя намръщената му физиономия. — Е, бих искала да вярвам, че ще се прибереш жив и здрав вкъщи.

— Безпокоиш ли се за мен? — повдигна вежда той.

— Непрекъснато — призна тя. Сините й очи го гледаха открито, с нежност.

Сърцето му се разтуптя, щом срещна погледа й. Дори тя да се преструваше, правеше го отлично.

Той нежно я притегли към себе си и устните му докоснаха нейните. Телата им се допряха. Ръцете му я обгърнаха с обожание. Мег се притисна в него, отдадена на импулсивното си желание да почувства близостта му.

Почти мигновено и двамата изгубиха контрол. Стивън я хвана за хълбоците и я отблъсна; лицето му се изопна, докато се бореше с непреодолимото желание.

— Прибирай се — хрипливо каза той. — Утре ще ти се обадя.

— Защо ти трябваше да се сгодиш за мен, щом възнамеряваш да прекарваш нощите си с друга? — измъчено попита Мег.

— Знаеш защо — отговори той с глух глас, очите му проблеснаха. — Нали?

Защото бяха престъпили позволеното и имаше вероятност да е забременяла. Нима можеше да го забрави?

Мег се отдръпна от него, загледана встрани.

— Да — потвърди тя, смразена. Беше се опитала да забрави, но той нямаше да й позволи. Напразно се бе размечтала. Всъщност той се чувстваше задължен да направи необходимото след безумната си постъпка. — Разбира се, че знам защо, Стивън. Как можах да забравя тази подробност!

Той се намръщи. Мег отново схващаше нещата погрешно. Ала той не можеше, не дръзваше да й каже истината.

— Дейвид ще си дойде всеки момент. Не излизай и заключи!

— Разбрах, ще го направя.

Стивън се огледа. Не забеляза нищо обезпокоително, не се виждаше никой, но той бе убеден, че единият от агентите е наблизо, за да охранява Мег. Беше се погрижил да го уреди, преди да тръгне от офиса.

— Утре ще ти се обадя. Може да излезем заедно.

— Каква сензационна новина — каза тя.

— Продължавай в същия дух — гневно я изгледа Стивън.

— Старая се.

Той изсумтя ядосано, пъхна ръце в джобовете си и се запъти към своя ягуар.

След като Стивън замина, Мег затвори вратата, заключи и се върна в хола.

Дейвид се отби вкъщи, колкото да се преоблече и отново излезе. Трябвало да бъде със Стив и Дафни на срещата с Ахмед.

— Значи ще присъстват всички, с изключение на мен? — рече Мег с раздразнение.

— Май че да — ухили се Дейвид. — Приятна вечер.

Тя го изгледа свирепо. Брат й тръгна и Мег започна да полива цветята из къщата. Цареше необичайна тишина и все й се причуваха шумове. Караха я да се чувства неспокойна. Долови движение в хола и бавно подаде глава иззад вратата, за да види какво става, с лудо разтуптяно сърце.

Беше тъмнокосият агент, застанал с широка усмивка насреща й. Той опря пръст пред устните си, после натисна едно копче на някакъв портативен електронен уред и доволно се ухили на острия звук, който се разнесе.

— Ще имаме доста главоболия тази вечер — подметна сухо той.

— Какво правите? — попита тя и със закъснение закри устата си с ръка.

— Всичко е наред. Заглушавам ги — той се взря в нея с присвити очи. — Трябва да говоря с вас.

— За какво? — попита тя и зачака отговора, притаила дъх.

Лицето му стана сериозно, дяволитото пламъче изчезна от тъмните му очи. Извисяваше се над нея почти колкото Стив и я смущаваше не по-малко от него. Агентът натисна копчето на заглушаващото устройство, явно премисляйки, и изключи действието му.

— Ще те изведа оттук незабавно. Още сега. Искам да дойдеш с мен без много приказки!

Тя се поколеба.

— Не би ли следвало да известим Стив или вашия партньор?

— Никой не трябва да знае. Дори партньорът ми.

Отговорът му я обезпокои. Харесваше човека пред себе си, ала не му се доверяваше напълно.

— Защо партньорът ви не трябва да знае? — полюбопитства тя.

Той измърмори нещо. После хладнокръвно измъкна пистолета си и го опря в корема й. Гласът му се извиси:

— Защото ще се опита да ме спре, естествено — отвърна. — Възнамерявам да те предам на приятелчетата на Ахмед отвън. Ще свършиш добра работа като разменна монета.

— Не можете да го направите! — възкликна тя, търсейки начин да избяга, ала нищо не й хрумваше. С опрян в корема пистолет! Дори носител на черен колан по карате би се подвоумил да се бие с въоръжен човек.

— Разбира се, че мога — увери я той. — Хайде, тръгвай!