Даяна Палмър
Незабравима нощ (11)

Десета глава

Ала ако Мег очакваше този поглед да промени всичко, горчиво се лъжеше. Стив бе успял да се овладее и се държа хладно, докато тримата пиеха кафе. Тя го изпрати до вратата, щом след броени минути той настоя да си тръгне. Дейвид тактично отнесе чашите в кухнята, за да ги остави насаме.

— Нека тая история да приключи и ще се оженим веднага след като уредя церемонията — рече Стивън.

— Добре, Стив — съгласи се Мег.

Той не дръзна да срещне погледа й.

— Грешиш по отношение на Дафни. Повече не мога да ти кажа. Не е така, както изглежда на пръв поглед — той вдигна очи към нейните. — Всичко ще ти обясня, щом стане възможно.

Нямаше място за съмнения и страхове. Беше краят на маскарада, трябваше да захвърлят маските. Тя тихо се вгледа в сребристосивите му очи и каза:

— Много държа на теб. Уморих се да крия чувствата си, Стивън. Ще бъда щастлива с теб.

Той стисна зъби.

— Не съм го заслужил.

Мег смирено се усмихна.

— Дори да е така, истината си е истина — тя пристъпи към него и го целуна нежно. — Жалко, че Дейвид няма да излиза, за да се любим — прошепна. — Защото ми се иска… много.

— И на мен, малка моя — сковано изговори той. — Ужасно трудно ми е да стоя далеч от теб.

— Но не достатъчно, за да се откажеш от Дафни? — мило попита тя и видя как Стивън се сепна.

— Дай ми време.

Мег сви рамене.

— Нямам друг избор — измъчено въздъхна тя и се притисна в него така, че устните му докоснаха челото й. — Обичам те.

Стив я прегърна със смесени чувства. Макар тя да не му вярваше особено, той се надяваше, че му е казала истината. Защото съзнаваше, че е безумно влюбен.

— Ще се видим утре. Дано Ланг не ми се мярка… — добави гневно той.

— Не му се сърди. Той наистина ме спаси — меко каза тя.

— Да, спаси те — измърмори той, ала очите му говореха друго. — Дано го подарят на Ахмед за спомен.

— Но нали Ахмед няма да заминава? А ще остане във Вашингтон.

Стив понечи да каже нещо, но се отказа.

— Всичко ще се изясни след ден-два. Още малко да се позагладят нещата, след като Ланг ги насили. Не се тревожи. Сега си в безопасност.

— Щом съм с теб, винаги съм в безопасност.

— Нима? — сухо подметна той. — Кой знае?

— Лека нощ, Стивън — тя се отдръпна и му се усмихна.

Стив мушна ръце в джобовете си с дълбока въздишка.

— При други обстоятелства тази нощ би била незабравима — заяви той. Изгледа я настойчиво. — Прекрасна си, Мег. Как съм могъл да те пусна да заминеш!

— Не се чувстваше спокоен с мен. Дори сега, нали?

— Ти държеше да станеш балерина — напомни й той.

— Идиотска идея — отвърна тя. — Изобщо не те познавах, Стивън. Бях млада и глупава, не виждах по-дълбоко от повърхността, за да вникна в същността на нещата и хората. Ти се страхуваше от обвързване. Вероятно и аз съм се страхувала. Затова избягах.

— Не беше единствената — Стив присви очи. — Но аз не съм на себе си, когато си в опасност — тихо промълви той. — А ти изпадаш в истерия, ако аз съм в опасност. Не смяташ ли, че е твърде късно да се вълнуваме за независимостта си?

— Вече сме обвързани — печално се усмихна Мег.

— Несъмнено — съгласи се той. Пое дълбоко въздух и добави, като хвърли поглед към корема й: — В много отношения.

Тя се разсмя.

— Преди четири години толкова се страхувах от това, а сега мечтая за него, докато заспивам.

Той стисна юмруци в джобовете си. Взря се в очите й.

— Но така жертваш всяка надежда за по-нататъшна кариера, дори глезенът ти да оздравее. Не можеш да вземеш детето с теб в Ню Йорк, когато имаш репетиции и представления! А дете не се възпитава от разстояние!

— Мислех си, че може да преподавам балет в Уичита — бавно заговори Мег. — Имам достатъчно познания. А и тук живеят две бивши балерини, които ми преподаваха навремето. Бих могла да взема заем от банката и да намеря подходящо помещение.

Очите му заискриха.

— Мег! — леко въздъхна той, наведе се и я целуна бавно и нежно.

Тя остана като замаяна. Нима той нямаше нищо против? Сърцето й замря, щом той се отдръпна и Мег видя радостното му изражение.

— Ще ти помогна да намериш помещение — каза Стив с приглушен, развълнуван глас. — А за финансирането, ще ти дам по-малка лихва, от която и да е банка. Останалото ще е в твои ръце!

— О, Стивън!

На лицето му се появи усмивка. Той вдигна Мег на ръце и весело я завъртя във въздуха.

— Няма ли да ти липсват сцените на Бродуей?

— Не, щом ще имам любимото си занимание и ще живея с теб. Не съм и сънувала, че ще се съгласиш.

— Така ли? — погледът му сякаш я жегна.

Мег обви ръце около врата му и допря устни до неговите, ала ласката й бързо се превърна в жадна целувка.

Той понечи да се дръпне и ръцете й се сключиха на тила му.

— Целуни ме — хрипливо прошепна тя и разтвори устни.

Стонът му проехтя в пустото антре и той впи устни в нейните, принуждавайки цялото й тяло да пулсира от страстно желание.

Телефонът в хола иззвъня, ала двамата бяха твърде заети, за да му обърнат внимание.

След минута дискретно покашляне ги прекъсна. Стив вдигна глава и недоумяващо погледна над рамото на Мег с подпухнали устни и леко треперещ.

— Беше Ланг — каза Дейвид, едва скривайки усмивката си. — Каза да ви предам, че в антрето има камера и в момента агентите спорят за правата над филма.

Стив освободи Мег от прегръдките си и свирепо огледа тавана.

— Върви по дяволите, Ланг!

Мег се разсмя.

— Той е непоправим. Нищо чудно някой ден да го вържат над езеро с хищни риби и да запалят въжето.

— Защо не подхвърлиш идеята на враговете му? — предложи Стив, като отново вдигна очи към тавана.

— Мислиш ли, че не са изпробвали всичко възможно? Те са висококвалифицирани специалисти все пак, нали, Ланг? — подвикна Мег с лукава усмивка.

Стив измърмори нещо, целуна я бързо и излезе от къщата.

 

 

На следващата сутрин офисът жужеше от вълнения около безумната гонитба и залавянето на вражеските агенти. Новината бе плъзнала из половината сграда, очевидно благодарение на Дафни, защото Стив навсякъде забелязваше ухилените физиономии на служителите.

Ахмед пристигна по-късно, обкръжен от своите телохранители. Изглеждаше блед и леко посърнал, но поне се усмихваше.

Дафни отвори уста да му каже нещо, ала внезапно реши да си замълчи и го въведе в кабинета на Стив. Вратата се затвори след нея.

— Мег е добре, нали? — тихо попита Ахмед.

— Да. И е в същото неведение както преди — отвърна тежко Стив и се облегна на стола. — Има да разказвам на шефовете на Ланг как се е погрижил за безопасността й. С малко късмет ще го пратят в Аляска да развъжда „бълхи“ сред полярните мечки.

Ахмед се усмихна.

— Дочух за вълнения сред наблюдателите миналата нощ. Нещо за хищни риби и горящи въ…

— Няма значение — побърза да го прекъсне Стив. — Какви са последните новини за преврата?

Ахмед седна на коженото кресло срещу бюрото и кръстоса крака. Държанието му бе царствено, както и склонената горда глава, и високомерният блясък в черните му очи.

— Приятелю мой, това е дълга история — любезно заговори той. — Накратко, заловените снощи нападатели са важна брънка от веригата. Ще научим много от тях — видът му бе суров.

Стив усети как хладни тръпки полазиха по гърба му, щом срещна погледа на Ахмед. Младият арабин бе негов приятел от години, ала имаше черти от характера на този човек, които го тревожеха. Въпреки че не бе мюсюлманин, Ахмед си оставаше арабин до мозъка на костите. Жаждата му за мъст не познаваше граници, ако някой го предизвикаше.

— Кога заминаваш?

Ахмед разпери ръце.

— Още днес, ако се уреди. Колкото по-скоро, толкова по-добре — той присви очи. — Умишлено не бих изложил теб, Мег и Дейвид на опасност. Надявам се, разбираш, че нямам пръст в цялата работа.

— Естествено.

— А Мег… не си й казал? — предпазливо добави той.

— Реших да не й казвам. Ще е по-безопасно, ако знае по-малко. Засега поне.

— Съгласен съм — усмихна се Ахмед. — О, Мег е несравнима! Ако не беше твоя, приятелю, лесно бих си загубил ума по нея.

— Заповядай на сватбата — отговори Стив.

— Каква чест! Бих се радвал! Но да се върна в страната ви толкова скоро след неуспешния им опит за преврат, би било твърде рисковано.

— Разбирам.

— Желая ти щастие, Стив. Благодаря за всичко, което направи за моя народ… и лично за мен. Очаквам с нетърпение бъдещите ви проекти. С ваша помощ страната ми ще прекрачи в двайсети век и ще укрепи отбранителната си мощ.

— Не забравяй да пазиш гърба си — посъветва го Стив. — Нищо, че виновниците ще са зад решетките, никога не е зле да бъдеш бдителен.

— Съзнавам го — Ахмед стана, бляскав в официалния си сив костюм. Усмихна се на Стив, докато се ръкуваха. — Ти също се пази и поздрави от мен прекрасната Мег и нейния брат.

— Тя ще съжалява, че не сте се сбогували лично.

— Пак ще се видим, приятелю — категорично заяви Ахмед.

Стивън го изпрати до вратата на кабинета, където стройно, чернокосо момиче гневно изгледа арабина иззад екрана на компютъра. После бързо отмести поглед.

Дафни махна на Стив, посочвайки към телефона.

— Трябва да те оставя — рече Стивън. — Приятно пътуване. Ще ти се обадя, щом напреднем с монтажа.

— Да.

Стиснаха си ръцете още веднъж и Стив се върна в кабинета да проведе телефонния разговор.

Дафни остана на мястото си в стремежа си да неутрализира по някакъв начин ядосания поглед на Ахмед и упорството в очите на Бриана, ала, след като затвори телефона, Стив я повика с настоятелен звън. Тя направи гримаса и влезе в кабинета му.

Ахмед се надвеси над младата жена, присвил черните си очи.

— Вие сте изключително недисциплинирана — отсече той. — Липсват ви възпитание и обноски, имате нрав на хищна птица.

Тя го прониза с поглед и попита многозначително:

— Май бяхте тръгнали към изхода, господине?

— Да, наистина. Радвам се, че се прибирам у дома, където жените си знаят мястото!

Тя стана от стола и заобиколи бюрото. Стройната й фигура бе като излята в тъмносиния копринен костюм с бяла блуза, подчертаваща матовата й кожа и огромните сини очи. Коленичи на пода и започна да му се кланя сред всеобщото хихикане на останалите машинописки.

— Как смееш! — възмутено избухна Ахмед.

Бриана вдигна към него ясните си очи.

— Но, господине, не е ли това израз на раболепието, което изисквате от жените си? — мило попита тя. — Не бих желала да ви обиждам повече. О, вижте, каква ужасна хлебарка лази по вашата идеално излъскана обувка! Позволете да ви отърва от нея!

Тя сграбчи обемисто списание от полицата до бюрото си и с всичка сила го стовари върху крака му.

Той започна да сипе ругатни на арабски и други два непонятни езика, посинял от яд, а очите му святкаха гневно.

Дафни дотича.

— Бриана, недей! — извика с пресипнал глас.

Ахмед почти трепереше. Не направи нито крачка назад.

Дафни бурно ръкомахаше зад гърба му. Бриана най-сетне схвана намека й, изправи се и хукна към тоалетната.

— В моята страна… — започна Ахмед и гневно посочи отдалечаващата се Бриана.

— Да, знам, но тази жена е несъществен момент в живота ви — напомни му Дафни. — Прашинка по вашия път. Не й обръщайте внимание!

— Тя се държи като дивачка! — изрева той.

Дафни едва не си прехапа езика. Напрегнато се усмихна.

— Ще изпуснете самолета.

Той пое дълбоко въздух, докато руменината по скулите му постепенно изчезна и свитите му юмруци се поотпуснаха. Погледна Дафни, все още ядосан.

— Тя ще си получи заслуженото — не беше въпрос, а твърдо убеждение.

— Да, да. Разбира се — увери го Дафни, здраво кръстосала пръсти зад гърба си. — Без съмнение.

Ахмед започна да се успокоява. Сви устни.

— Един месец в единична килия на хляб и вода. Да. Това би пречупило духа й — той замислено присви очи. — Но би било трагедия да обуздаеш такъв красив буен нрав. Не смятате ли?

— Точно така — побърза да се съгласи Дафни.

Той кимна, сякаш в потвърждение на мисълта си.

— Във вашата страна има толкова чудати хора, госпожице. Тайни агенти със странни приумици, непокорни секретарки…

— Нашата страна е много интересна.

Ахмед вдигна рамене.

— Смайваща — поправи я той. После я погледна. — А тя — кимна към вратата, зад която изчезна Бриана — омъжена ли е?

— Не. Има малък брат, който е в кома. Под наблюдение е в болница. Нямат никакви роднини.

— Никакви? — тъмните му вежди се сключиха от удивление.

Дафни поклати глава.

— Само Тед й остана.

— На колко години е този… Тед?

— На десет — тъжно отговори тя. — Катастрофирали с кола и родителите им загинали, а Тед бил сериозно ранен. Лекарите не се и надяват, че ще се оправи, но Бриана всеки ден ходи при него и му говори. Никога няма да се откаже.

Изражението му се промени.

— Състрадателна жена, волева и своенравна. Перла в морето!

Дафни чу как телефонът на бюрото й иззвъня и остави Ахмед в компанията на Стив.

 

 

Малко преди обяд Стив, придружен от Дафни и двамата агенти, изпратиха арабина до самолета, нает от неговото правителство.

— Приятно пътуване — пожела Стив.

— В такова обкръжение? — измърмори Ахмед, като стрелна с поглед множеството свои сънародници във военни униформи, строени пред самолета. — Благодарен съм за съдействието ви — обърна се той към агентите и Дафни, застанала до русокосия.

— За нас беше удоволствие — отвърна Уейн.

— Само ни се обадете един ден по-рано, а останалото оставете на нас! — Ланг му отправи широка усмивка.

Стивън го изгледа свирепо.

— За да увековечите всяко негово движение на лента — ледено добави той.

— Как да ти кажа? — въздъхна Ланг, вдигайки ръце във въздуха и отпускайки ги безпомощно надолу. — Аз преди всичко съм шпионин. Плащат ми, за да следя хората. Това ми е работата — той доби потаен вид и заговори на Ахмед: — А какви неща показват скритите камери? Да те е срам да гледаш! Ето например онази нощ…

Стив заплашително пристъпи към него. Ланг се ухили.

— Всъщност — поясни той — исках да ви разкажа за един богаташ, дето е запален по видеоигрите и като спечели, се съблича гол и се залива с гел.

— Господ да ми е на помощ! — не се стърпя Стив.

Ланг помирително вдигна ръце.

— Ще се поправя, обещавам. Ще взема да поканя онази малка брюнетка на среща, да видим дали ще ме хареса. Страхотна е, нали? Но обичала да хвърля по чужденците разни тежки предмети. Добре, че съм тукашен.

Ахмед изгледа Ланг с надигащ се гняв и Стив опита да предотврати неприятностите.

— Защо не се качваш? И се обаждай!

Ахмед изглежда осъзна къде се намира и с кого говори. Сви рамене, сякаш за да оправдае моментното си умопомрачение.

— Разбира се. Довиждане, приятелю мой.

Той махна с ръка и се обърна към самолета, а свитата му покорно го последва на почетно разстояние.

— Не е ли царствен? — каза Ланг с неохотно благоговение. — Мъчно ми е, че си отива — той се усмихна на Стив. — Сега, след като всичко свърши, сигурен ли си, че ще се ожениш за онова момиче? Харесва ми темперамента й.

— И на мен ми харесва — отвърна Стив. — Затова се женя. Следващия път като насочиш камерата към мен, внимавай да е с предпазния капак на обектива.

— Слушам, шефе — рече Ланг, ухилен. — Бъди доволен, от този момент вече не си под наблюдение. Но ако те интересуват резултатите от залаганията миналата нощ, повечето смятат, че си изключително фотогеничен — той махна с ръка и се отдалечи. Уейн го последва след минута, оставяйки Дафни в компанията на Стив.

— Наистина ли ще се омъжиш за Уейн? — попита Стив по пътя към изхода на летището.

— Веднага щом уредим церемонията. А вие с Мег?

— Имам много да й обяснявам — сухо отговори той. — Но мисля, че ще разбере. Надявам се.

— Тя е мила жена, Стив. Имаш късмет.

— И то какъв!

 

 

Остави Дафни в офиса и си даде почивен ден. Трябваше да каже истината на Мег.

Тя се бе изтегнала на дивана и преглеждаше ориентировъчните цифри, които й дадоха от банката; беше се отбила да попита как да организира новото си начинание. Стив влезе по стар обичай през задната врата и без да чука. Лицето му сияеше.

— Всичко свърши — каза той. — Ахмед лети към родината си, а агентите са на лов за шпиони бог знае къде. Свободни сме.

— Какво ще правим тогава? — усмихна се тя.

— Ами… — той приседна до нея. — След като вече не ни подслушват, мога да ти кажа, че Дафни е сгодена за русокосия партньор на Ланг.

— Какво?

— Тя беше неофициална свръзка. Трябваше да ни придружава навсякъде.

— Но ти каза…

— Не ми беше разрешено да ти обясня положението. Сега Ахмед е вън от опасност и не рискувам нищо.

— А аз мислех, че преследват теб — намръщи се тя.

— Само като възможност да се доберат до Ахмед — той стана, наля бренди в малка чашка и й я подаде.

— Нима имам нужда от алкохол? — попита Мег.

— Може би.

— Защо?

Той се усмихна.

— Ахмед не е обикновен министър. Той е държавен глава. С една дума… крал.