Даяна Палмър
Незабравима нощ (4)

Трета глава

Мег осъзна думите на брат си едва когато пристигнаха в ресторанта, където ги чакаха Стив — за нейна изненада без придружителка — и висок арабин в скъп европейски костюм. Двамата станаха да ги посрещнат. Мег забеляза възхищението в погледа на арабина. И най-сетне разбра защо Стив би одобрил облеклото й.

— Нали си спомняш, че в Средния Изток все още съществуват известни предразсъдъци по отношение свободата на жените — прошепна й Дейвид. — Облечена си изключително подходящо за случая.

— О, Господи! — гневно възкликна тя. Ако се беше сетила, щеше да си сложи жълтата рокля с гол гръб.

— Очарован съм, госпожице — рече чужденецът, докато й го представяха. Беше невероятно красив, с големи тъмни очи. Имаше изискани маниери, без следа от високомерие или арогантност. — Вие сте танцьорка, както разбрах? Балерина?

— Да — сдържано отвърна Мег. — Разкажете ми за вашата страна — подкани го с неподправен интерес, напълно пренебрегвайки Стив и брат си.

И той се впусна да й разказва с подробности, без нито дума за служебните си задължения, докато Стив не ги смрази с поглед по време на десерта. Тя неловко се размърда на стола и Ахмед сякаш едва сега забеляза деловия си партньор.

— Стивън, приятелю, поувлякох се. Прости ми — усмихна се той. — Но госпожицата е очарователен събеседник и прогони всякакви мисли за бизнес от главата ми.

— Няма нищо — тихо отговори Стив.

— Съжалявам — искрено се извини Мег. — Не исках да обърквам вашите планове, но културата на страната ви наистина ме заинтригува. А вие сте изключително ерудиран човек.

— Оксфордски възпитаник съм — усмихна се Ахмед.

— И аз вероятно трябваше да продължа образованието си, вместо да уча балет — въздъхна Мег.

— Би било огромна загуба за артистичния свят, госпожице. Историци има навсякъде, а добрите балерини, уви, са като безценните камъни.

Бузите й поруменяха от комплимента.

Стивън стисна вилицата и, без да вдига очи от ръката си, заговори:

— Онези нови самолети, които ти предлагаме, Ахмед…

— О, да, трябва да поговорим за тях. Бях пленен от едно миловидно създание с отзивчиво сърце — усмихна се той на Мег. — Но дългът не ми позволява да забравям целта на своята визита. Ще ни простите ли, ако насочим вниманието си към деловите въпроси, госпожице?

— Разбира се — меко каза Мег.

— Много мило от твоя страна — промърмори Стивън; свирепият му поглед бе по-красноречив от любезните думи.

— За теб винаги, Стивън — отвърна тя в същия дух.

 

 

След вечерята Дейвид отиде да изпрати арабина до луксозния му апартамент в хотела, а Стивън твърде фамилиарно поведе Мег към своя ягуар.

— Защо караш само ягуари? — полюбопитства тя, когато мъжът се настани зад волана и запали двигателя.

— Обичам ягуарите.

— Без съмнение.

Стивън плавно се включи в движението по магистралата.

— Остави Ахмед на мира — каза без предисловия той.

— О! Първо предупреждение! Явно ме смяташ за интригантка от световен мащаб, готова да измъкне и продаде свръхсекретна информация на врага — Мег се намръщи. — Кой всъщност е врагът днес?

— Е, не можеш да се мериш с Мата Хари.

— Не ме подценявай. Имам скрити заложби. Нужни са ми само няколко урока и ще бъда неотразима.

— Само няколко урока и може да те пуснат в буре по реката.

— Нямаш никакво чувство за хумор.

— Не ми е до смях напоследък — сви рамене той.

Тя се втренчи в пътя. Странно, с него винаги се чувстваше в безопасност. И превъзбудена. Разтреперваше се още щом го погледнеше.

— За какво мислиш? — попита той.

— Че съжалявам, задето никога не си ме любил — отговори Мег, без да се замисля.

Колата кривна. Лицето му се изопна.

— Не говори за това — промълви той, без да я поглежда.

— А ти не съжаляваш ли?

— Имаше опасност да се увлека по теб, а не обичам да се поддавам на страстите си.

— Затова пушиш — рече Мег, загледана с безразличие в тлеещата цигара между пръстите му.

Този път той я стрелна с гневен поглед.

— Не съм страстен пушач. Стига да реша, мога да се откажа по всяко време.

— Защо не го направиш сега?

Той присви очи.

— Май те е страх, че няма да издържиш? — нападна го отново тя.

Стивън свали страничния прозорец и изхвърли цигарата.

— След секунди с треперещи ръце ще търсиш фасове по пода — предрече Мег с широка усмивка. — Ще молиш пешеходците за някой фас.

— Твърде неразумно от твоя страна, Мег.

— Кое е неразумно? Че те дразня?

— Може да потърся друго занимание за ръцете си — многозначително подметна той.

— Хайде! — тя разпери ръце, затвори очи и предизвикателно го подкани. — Похити ме!

Колата се закова и Мег ужасено ококори очи. Ръцете й моментално се свиха пред гърдите, лицето й пламна.

— Какво има, Мег? — мило попита Стивън. — Спряхме, за да пропуснем линейката.

— Каква линей…

Сирени и червени мигащи светлини минаха покрай тях и бързо изчезнаха в далечината. На Мег й се искаше да пропадне вдън земя от срам. Стивън преметна ръка върху облегалката й и се взря в очите й в мрака на колата:

— Все блъфираш, така ли? Нали те предупредих, че ако си играеш с мен, ще си навлечеш неприятности.

— Да. Но четири години си се справял чудесно и без мен.

Стивън не отговори. Пръстите му се плъзнаха по тила й и заиграха с измъкнал се от кока й кичур. От нежните му докосвания сърцето й заби лудо в напрегнатата тишина.

— Стивън, недей — дрезгаво прошепна тя и го хвана за ръката.

— Позволи ми да те погаля, Мег — тихо настоя той и отмести ръката й. Устните му спряха на милиметри от нейните, пръстите му отново замилваха шията й, а дъхът му с аромат на кафе докосна устните й и я накара да потръпне. — Така беше и първата вечер, когато излязохме заедно. Помниш ли? — гласът му бе дълбок и нежен като ласка, гальовният допир на ръката му я караше да тръпне. — След вечеря паркирах в отбивката пред вас. Докоснах те по същия начин, както разговаряхме. Но ти беше по-импулсивна, по-невъздържана. Помниш ли какво направи, Мег?

— Бях… твърде млада — задъхано прошепна тя.

— Беше жадна за любов — устните му подканващо я погалиха и тя тихо изстена. — Разкопча ризата ми и плъзна ръка по гърдите ми.

Мег потрепери, спомнила си каква реакция бе предизвикала със своите действия. Той необуздано бе впил устни в нейните със стон, проехтял в тишината на колата. Вдигна я, обърна я към себе си, а ръката му се плъзна под тънката материя на черната рокля и погали гръдта й. В същия миг бе осъзнал, че тя се опитва да го отблъсне. Веднага се отдръпна и й се усмихна, докато тя лежеше задъхана в обятията му, обзета от първото плътско желание в живота си. А на него всичко му е било ясно. И тогава, и сега…

— Ти беше самата невинност — тихо каза той, отдаден на спомена. — Нямаше представа защо реагирах така бурно на ласката ти. Също като първия път, когато почувства възбудата ми. Беше шокирана и се уплаши.

— С родителите си никога не бях говорила за това, а и приятелките ми знаеха не повече от мен самата — нерешително обясни Мег. — Само с четене не можеш да се подготвиш за чувствата, които изпитваш, когато си за първи път с мъж.

Ръката му погали рамото й и докосна ципа на роклята. Стивън бавно го плъзна надолу, възпирайки тревожното й отдръпване с небрежна лекота.

— След четири години ти все още ме желаеш — дрезгаво промълви той.

Тя не можеше да повярва, че му позволява подобна интимност, ала нямаше сили да се съпротивлява. Беше като в транс. Стивън бавно плъзна роклята по раменете й, под изящните дантелени чашки на сутиена и се вгледа в очите й. Силната му, загоряла от слънцето, ръка нежно докосна гърдите й. Притисна устни към челото й. И двамата дишаха учестено.

— Позволи ми да го разкопчея, Мег. Искам да те целуна.

Най-мощното му оръжие винаги беше начинът, по който я увещаваше. Разпалваше в тялото й смътни, непознати желания. Мег опря чело о брадичката му, а пръстите му бързо освободиха трите миниатюрни кукички. Тя усети хладния полъх на въздуха по кожата си, щом Стивън я отдалечи от себе си и спря поглед на гърдите й.

— Господи! — промълви той с благоговение. Стисна я за раменете, сякаш се боеше тя да не изчезне.

— И преди си ме виждал… последната нощ — прошепна Мег. — А после си отишъл при нея!

— Не. Не, Мег!

Устните му се впиха в изящното зърно, той изстена и я привлече към себе си, жадно вкусвайки плътта й.

Мег зарови пръсти в косата му, наслаждавайки се на огромното удоволствие, което изпитваше за първи път в живота си. И в онази далечна нощ Стивън се бе опитал да я целуне така, ала тя не му позволи. Оказа се непосилно натоварване за превъзбудените й сетива, а и ужасяващата реакция на тялото му я уплаши. Ала четиригодишното въздържание бе изострило желанието й, нервите й бяха изопнати до краен предел. Мег жадуваше за близостта му.

Устните му ненаситно пиеха, пръстите му галеха нежната й кожа. Мег усещаше езика му, зъбите, леките всмуквания, които сякаш изтръгваха и сърцето от гърдите й. Тя конвулсивно потръпваше от пламенната му настойчивост, измъчвана от нарастващото си желание.

Стивън усети тръпките, разтърсващи тялото й, и бавно вдигна глава.

— Не… — тя притисна главата му към себе си. — Стив… не спирай… Умолявам те!

Той трескаво разкопча ризата си и притисна Мег плътно към себе си. Болезнено втвърдените й зърна докоснаха стегнатите мускули на гърдите му.

— Мег — нежно въздъхна той. — О, Мег, Мег — ръцете му се плъзнаха по гърба й.

Тялото й пламна от бавните жадни милувки. Тя нежно го целуваше по врата, по раменете, изгаряна от желание.

Мъжът обхвана главата й и отново целуна устните й — бавно, продължително, сякаш никога нямаше да я пусне.

Неочаквано Мег заплака, победена от чувство за вина, тъга и неутолим копнеж. Той я взе в прегръдките си и я залюля, с поглед, изтерзан като незадоволеното му тяло. Ала постепенно възбудата им започна да се уталожва.

— Не плачи — прошепна Стивън и попи с устни сълзите й. — Беше неизбежно.

Тя притвори очи, трогната от безкрайната му нежност. Когато устните му неохотно се отделиха от нея, Мег повдигна клепачи и срещна погледа му. Бе едновременно нежен, жаден и като че ли гневен.

— Ти си недокосната — дрезгаво прошепна той. — Дори тук — погали голата й, заоблена гръд и допирът сякаш го влуди. Наведе се и пое с устни нежното зърно, вдишвайки аромата на тялото й. — Абсолютно недокосната.

— Аз… не мога да почувствам същото с друг мъж — призна тя. — Не мога да понеса друг да ме гледа, какво остава да ме докосва.

Дъхът му секна.

— Защо замина, по дяволите?

— Страхувах се!

— От това? — устните му отново докоснаха зърното и тя извика от удоволствие.

— Бях девствена — прошепна.

— И все още си девствена — Стивън я взе в скута си и я притисна към възбудената си плът, задържа я така, без да откъсва поглед от очите й. — И все още те е страх — заключи той, съзрял шокираното й изражение.

— Ужасяваш се от близостта с мен.

Тя преглътна мъчително и сведе поглед към гърдите му.

— Не… от това.

— От какво тогава?

Тялото му пулсираше. Тя усещаше топлината му, прималя й от мисълта колко отчаяно я желае.

— Стивън, сестра ми умря при раждане.

— Да, зная. Баща ти ми каза. Била е с дванайсет години по-голяма от теб.

Тя вдигна очи и прошепна.

— Беше… като мен — слаба, висока, с тесен таз. Живееха на север. През зимата, когато трябваше да роди, имаше почти двуметрова снежна покривка и мъжът й не успя да я закара до болницата. Тя умря. Бебето също — Мег се поколеба, прехапа устни. — Жените в нашия род раждат трудно. Мама ме е родила с цезарово сечение. Пазеха ме от всичко, а след смъртта на сестра ми, мама ми внуши, че едва ли не и мен ме очаква същото. Ужасявах се от мисълта да не забременея — додаде измъчено Мег и скри лице в дланите си.

Потресен, Стивън я притисна в прегръдките си, за да почувства топлината на неговото тяло, да чуе яростните удари на сърцето му.

— Никога не сме говорили за това.

— Ти сам каза, че съм била много млада — отвърна тя и затвори очи. — Не можех да ти разкрия страховете си. Те бяха нещо толкова лично, а ти все повече ме завладяваше. Всяко твое докосване ми замайваше главата, тялото ми тръпнеше… И сега е така.

Пръстите му се вплетоха в косите й с нежна утешителна ласка.

— Можех да те разубедя, ако ми беше казала.

— Възможно е. Но аз се ужасявах от вероятността да забременея, а ти бе твърде настоятелен онази нощ. Спорът ни… ми даде възможност да се измъкна. Ти ме прогони, а после си излязъл с Дафни, и то съвсем открито, така че да се появите във всички вестници. И аз реших, че е по-разумно да предпочета балета. Това улесни заминаването ми.

Стивън вдигна глава и се втренчи навън през тъмния прозорец. След секунди погледът му отново се плъзна към гърдите й.

— Не ми вярваш, нали? — тъжно се усмихна Мег. — И все още ми се сърдиш, нали, Стивън?

— Нима нямам основания според теб?

Тя се отдръпна и с обожание впери очи в сериозното му изражение; близостта му й вдъхваше спокойствие.

— Според мен чувствата ти не бяха достатъчно силни, за да те заболи.

— Не, не ме заболя — побърза да потвърди той. — Но честолюбието ми пострада.

— Никол ми каза, че си се напил…

— А не ти ли каза, че сме се напили заедно с Дафни? — горчиво се усмихна Стивън.

Мег настръхна. Той безцеремонно сложи топлата си длан върху гръдта й и усети учестения пулс, заглушаващ гнева й. Вгледа се в очите й и рече:

— Все още те желая. По-силно от всякога.

Мег го знаеше. Възбудата преобразяваше лицето му.

— Няма да е разумно — тихо каза тя. — Както сам каза, не трябва да се поддаваш на страстите си.

— Самозалъгваш се, ако смяташ, че съм способен отново да си загубя ума по теб — отбеляза с подигравателна усмивка той.

Мег бе смаяна от изражението му. Споменаването на миналото изглежда възвърна огорчението му, яростния гняв от случилото се. Тя не знаеше какво да каже.

— Стивън…

Усети натиска на пръстите му върху голата си плът.

— Твоята трупа има нужда от спонсор. Добре, Мег, аз ще разреша проблемите ви — меко каза той.

— Наистина ли!

— Да, но всяка услуга си има цена.

— И каква е цената на твоето великодушие? — връхлетяха я смътни опасения.

— Не се ли досещаш? — усмихна се с едва доловима надменност той. — Да ми посветиш една нощ, Мег, за да се отърва от теб завинаги. В замяна ще ти дам възможност да се върнеш към любимия си балет.