Даяна Палмър
Незабравима нощ (10)

Девета глава

Мег се бе втренчила в дулото на пистолета и едва дишаше. Какви ли не безумни мисли й минаха през главата, ала само една се повтаряше настойчиво — нямаше да види Стив отново.

Сините й очи се взряха в тъмноокия Ланг. Не й приличаше на убиец. Той кимна към вратата.

— Казах да тръгваш. Веднага!

— Не можем ли… — поколеба се тя.

Той я сграбчи здраво за ръката и я избута навън. Мег усещаше близостта на пистолета. Забеляза как той се озърна, сякаш очакваше компания.

Вражеските агенти можеха да го застрелят. Малко вероятно! Ако са чули намерението му, след като онова устройство изглеждаше изключено при последните му думи, сигурно го чакаха наблизо, за да им я предаде. Дали ще му платят? Безспорно! И ще я държат като заложник, докато Стив не им предложи Ахмед в замяна. Прилоша й.

— Хей! — провикна се Ланг, щом излязоха на верандата. — Хайде да се споразумеем, момчета! Влизам в играта.

— Предател! — вбесена извика Мег.

— Не се дърпай — спокойно каза той. — Какво ще кажете?

— Чухме те вече — долетя отговорът със силен акцент. — Колко ще искаш за жената?

Ланг се обърна в посоката, откъдето идваше гласът.

— Нека приближа и ще говорим. Не стреляйте.

— Много добре!

Показа се неясен силует. Ланг измери с поглед разстоянието от колата, паркирана пред къщата, до мъжката фигура и поведе Мег някъде по средата.

— Дръж се — неочаквано каза той. — За бога, не припадай точно сега.

— Не съм от истеричните — измърмори тя. — Но няма безропотно да се оставя в ръцете на онези там.

— Добре. Но изчакай, докато ти кажа. Ясно? Дишам по-лесно без излишни дупки в гърдите си — той бързо я насочи напред, изненадващо свивайки към колата.

— Чакай! Спри! — провикна се гласът.

Ланг се затича, повличайки Мег със себе си. Внезапната промяна завари неподготвени двамата мъже, изникнали от тъмнината. Онези вдигнаха пистолетите си и Ланг изпъшка.

— Стой! — рязко предупреди единият. — Не се опитвай да влизаш в колата!

Ланг спря пред тъмносинята си кола с ръка на дръжката на вратата и вдигна глава. Вятърът разроши косата му.

— Защо не? — отвърна. — Хубаво ще се повозим!

— Какво правиш?!

— Не е ли ясно? — отговори той. — Заминавам.

— Нали щяхме да преговаряме? Пусни момичето и заминавай!

— Как ли пък не.

Той бутна Мег на предната седалка и заключи вратата й. Скочи в колата от другата страна и запали. Хвърли поглед в огледалото, включи на скорост и потегли под носа на двамата мъжаги. Разнесоха се изстрели, ала той дори не намали.

Мег се чувстваше зле. Сгушена до вратата, тя мислеше като обезумяла дали да не насили дръжката и да скочи. Щеше ли да се пребие при тази скорост? Действията на Ланг я объркваха все повече. Дали опитваше да изкопчи по-висока цена за нея?

— Не изглупявай — грубо подметна Ланг. Не я поглеждаше, но очевидно четеше мислите й. — Ще се пребиеш.

— Но защо? Защо? — недоумяваше Мег.

— Ще разбереш. Мирувай и нищо лошо няма да ти се случи. Обещавам.

— Стив ще те убие — каза тя с леден глас.

— Може, като му дойде редът — измърмори той. — Това бе единствената възможност, която успях да измисля за момента — той отново хвърли поглед в огледалото и измънка нещо за чужди агенти, идващи по петите им.

— Преследват ли те? — не скри радостта си Мег. — Дано ти спукат гумите, да те отвлекат и да те продадат в робство!

Той се ухили с искрено задоволство и я стрелна с поглед.

— Сигурна ли си, че държиш на Райкър? Аз съм с две години по-млад от него, а и имам леля, която ще те носи на ръце.

— Тя ще се срамува от теб, като влезеш в затвора, изменник такъв! — нападна го Мег.

Той поклати глава.

— Е, добре. Наведи се, сладурче!

— Какв…

Той я натисна надолу и самият се наведе, а един куршум проби задното стъкло, пръсвайки го на парчета по седалките, включително в скута на Мег.

— Боже мой! — изпищя тя.

— Дръж се — кратко нареди той. — Без паника! Изсвистя още един куршум.

Мег седеше свита и мислено ругаеше.

— Вълнуващо, нали? — успя да надвика канонадата и рева на двигателя Ланг. Тъмните му очи проблясваха, докато криволичеше по магистралата на метри от преследвачите си. — Господи, обичам професията си!

Тя го изгледа от скривалището си на пода, сякаш виждаше луд.

Той си тананикаше мелодията от някакъв стар шпионски филм, а колата танцуваше на зигзаг по пустата магистрала сред пороя от куршуми.

— Дръж се сега. Здраво!

Той врътна рязко волана. Гумите се завъртяха по настилката с пронизителен вой и колата внезапно се понесе в обратна посока. Проблеснаха сини светлини, чуха се сирени.

— Полицаите! — ахна Мег. — Така ти се пада! Дано те напълнят с олово! Да ти набучат главата на радиоантена, а останалото да хвърлят на плъховете! Да ти…

Той сграбчи микрофона на предавателя си.

— Хванахте ли сигнала? Ето ги, момчета. Дръжте ги!

Ланг спря колата и щом Мег надзърна през дупката на задното стъкло, три полицейски коли профучаха край тях по следите на мъжете в другите две коли, които, увлечени в гонитбата, не бяха забелязали полицаите.

— Признай, че беше по-вълнуващо от скучните състезания по телевизията? — каза задъхано той, отправяйки й широка усмивка. — Такова напрежение, такава несравнима емоция!

Мег се почувства още по-зле. Понечи да заговори, ала рязко се обърна към вратата. Ланг тъкмо успя да отключи своята и тя изхвърли всичко, което бе погълнала през деня.

Ланг й подаде кърпичка и успя да наподоби разкаяние, щом я настаниха в едната от полицейските коли, докато в другата натъпкаха вражеските агенти.

— Заслужаваш да те затворят в единична килия и да изхвърлят ключа — каза лейтенантът на Ланг, щом Мег изпи чашата силно кафе от термоса, който бе донесъл. — Горката!

— Казах ти, че друго не можах да измисля — оправда се Ланг, приседнал безгрижно на задния калник. — Чух ги да се уговарят как ще я отвлекат. Затова заглуших сигнала им в къщата, за да им привлека вниманието и после ги пратих за зелен хайвер. Успях само да ви сигнализирам, щом влязохме в колата. За повече нямах време. Те се бяха запътили към къщата, трябваше да я измъкна по някакъв начин.

— Но не е трябвало да я заплашваш с пистолет! — ядоса се полицаят.

— Напротив, трябваше. Тя е голям инат. Щеше да ми издере очите. Но щом видя пистолета, тръгна, без да се опъва. Онези пък мислеха, че ще им я предам и не стреляха. А когато се опитаха, беше вече късно.

— И все пак…

С дълга, многострадална въздишка Ланг измъкна оръжието си и го подаде на полицая. Онзи го изгледа смутен.

— Виж, де! — подкани го Ланг.

Полицаят обърна пистолета, въздъхна и поклати глава.

Ланг протегна ръка. Щом получи оръжието си обратно, той извади пълнителя от джоба си, пъхна го на място в дръжката и спусна предпазителя. После го мушна в кобура под мишницата си.

— Не е ли бил зареден? — попита Мег поразена.

— Не — потвърди Ланг и се намръщи: — А ти мислеше, че ще те продам. Нарече ме какво ли не — сподели с полицая той. — Предател, изменник. Искаше да ми набучат главата на антена!

Полицаят се стараеше да потисне смеха си.

— Не знаех, че искаш да ме спасиш — смутено се защити Мег.

— Следващия път ще ги оставя да те отвлекат — разлюти се той. — Да те хвърлят в нечий харем и да те облекат в прозрачни дрехи.

Полицаят не издържа. Отдалечи се тичешком, безсилен да скрие усмивката си.

— Съгласна съм — надменно каза Мег. — Поне ще ми отиват. А ти би изглеждал като чучело.

— Не си виждала какви крака имам. Жените припадат по тях. А от „Плейгърл“ ме канят на снимки.

— Със или без пистолет? — подкачи го тя.

Той се ухили доволно.

— Завиждаш, нали? Защото нямаш.

Мег прихна да се смее. Ланг бе непоправим.

— Добре. Извинявай, задето помислих, че ще ме продадеш — каза тя. — Но беше адски убедителен. Не знаех, че играеш.

— Ще се смаеш, ако разбереш в какво обкръжение бяхме — сухо каза той. Вдигна очи към приближаващата кола: — О, боже!

Тя погледна в същата посока. Видя огромна черна лимузина. Сърцето й подскочи, щом от нея излезе Стивън, пребледнял и тревожен, и се втурна право към тях.

Пътем енергично замахна към Ланг, ала не можа да го достигне, защото другият умело избегна удара.

— Нищо й няма — каза Ланг и отстъпи назад. — Ще ти обясня всичко, като се поохладиш.

— По-добре обяснявай от разстояние, защото, ако ми паднеш… — сряза го Стив със смразяващ поглед.

— Нали ти казах! — намеси се Уейн, изникнал зад гърба на Стив. — Идиот такъв, казах ти да не вършиш нищо на своя глава!

— Ако не бях аз, онези да са я отмъкнали! — тросна му се Ланг, разгневен. — Какво трябваше да направя? Да викам за помощ от багажника на проклетата им кола, докато летя към реката?

— Нямаше да те хвърлят в реката. Нали ще я замърсиш и риба няма да остане в нея!

Гласът на Ланг ставаше все по-разпален, докато двамата се отдалечаваха и вече не можеха да ги чуят. Стивън застана точно пред Мег и се вгледа в нея с тревога.

— Добре ли си? — попита.

— Да, благодарение на Ланг — отвърна тя. — Макар че допреди малко не го осъзнавах — добави, като кимна към останките от колата, в която Ланг я бе спасил.

Стив не задържа поглед там. Беше неприятна гледка. Привлече Мег и жадно я прегърна. Стисна я до болка и я залюля в обятията си, а в главата му в бясна надпревара се нижеха ужасяващите възможности, които разпалваха гнева му по целия път дотук, след като Уейн бе научил новината за преследването от градската полиция.

— Май ти се провали вечерта с Дафни? — попита колебливо Мег.

— Ако ти се беше случило нещо, не знам какво щях да направя — въздъхна той.

Тя мушна ръце под якето му и го обгърна. Беше толкова приятно да усеща близостта му, докато сини и червени светлини все още проблясваха около тях и неясни гласове се носеха отдалеч.

— Не е зле да я откарате в дома й, господине — учтиво предложи един от полицаите. — Вече всичко е наред.

— Да, разбира се. Благодаря — той я поведе към лимузината.

— А Ланг? — попита Мег. — И неговият приятел… Уейн… не пристигна ли с теб?

— Могат да се приберат с полицията или на автостоп — каза Стив.

— А Дафни…

— Ще те закарам вкъщи, Мег. Останалите изобщо не ме интересуват в момента.

— Дейвид вкъщи ли е?

Той кимна.

— Не съм му казал. Не исках да го тревожа.

Тя се настани в скута му, щом шофьорът запали двигателя.

— Предпазният ти колан… — изненадано започна Стивън.

— Достатъчно преживях тази вечер — каза тя, заровила лице в гърдите му. — Нека поседя в теб.

Той я притегли към себе си. Пътуваха прегърнати, без да промълвят нито дума.

 

 

Дейвид пребледня, като узна за случилото се.

— Но как са разбрали? — простена той.

— Къщата се подслушва — каза Мег и се отпусна тежко на дивана. — Ланг имаше някакво устройство за заглушаване…

— Смущавал е приемниците им — възкликна Дейвид. — Един от агентите ми обясни принципа на действие, но за първи път видях самия уред тук, като се прибрах. Беше на масата, а теб те нямаше и разбрах, че нещо се е случило. Но не знаех какво.

— Извинявай — каза Стивън. — Изхвърчах моментално, щом чух какво се е случило, заедно с Уейн. Не исках да те тревожа — той направи гримаса. — Трябва да се обадя на Дафни, за да й кажа къде сме.

Мег не го погледна, докато той набираше номера.

— Ще отида да се преоблека — каза на Дейвид. Усещаше парченцата стъкло в полата и косата си. — Беше ужасна нощ.

— Представям си. Но ти куцаш!

— Отдавна куцам — отбеляза тя с безразличие. — Сега е по-осезателно, защото съм ходила — смехът й бе пресилен. — Не ми се вярва, че някога ще се оправя, Дейвид.

Той я проследи със загрижен поглед. Стив остави слушалката, след като бе говорил с Дафни и се обърна към Дейвид:

— Тая работа става неуправляема. Не издържам вече. Мег е заприличала на призрак, а онзи безмозъчен агент едва не я е убил с безумната си игра на гоненица!

— А ако не я беше измъкнал от къщата, Стив? — опита се да вразуми приятеля си Дейвид. — Какво щеше да стане?

Подобна мисъл бе непоносима. Стив пъхна ръце в джобовете си.

— Боже мой!

— Ще пиеш ли кафе? Тъкмо се канех да направя — попита Дейвид.

— Може. Отсега нататък ще пазят Ахмед като зеницата на окото си. Ще се кача да видя Мег. Беше й зле.

— Нищо чудно. А и глезенът я тормози — той се обърна към Стив: — Няма да може да танцува вече. Нали знаеш?

— Знам. Защо, мислиш, склони да се омъжи за мен? — цинично добави той. — И на двама ни е пределно ясно, че ако имаше избор, проклетата й кариера пак щеше да вземе връх.

— Спомни си, че нито баща ти, нито майка ни одобряваха идеята да се ожените.

— Не съм забравил.

— А Мег беше малка. И се страхуваше — той се взря в Стив. — Казала ли ти е от какво?

— Спомена, че се страхувала от забременяване — неопределено отговори той.

— „Страхуваше“ е слабо казано, тя се ужасяваше, Стив — тихо поясни Дейвид. — Беше на гости на сестра ни по време на раждането, когато тя почина заради онази снежна виелица. Видяла е всичко, без да може да помогне.

Стив се извърна с изкривено от болка лице.

— Мег е била там?! Не знаех!

— Тя още не може да говори за това. Раната е дълбока. Ти не беше в града тогава, беше студент. Мег бе едва десетгодишна. Темата е болезнена. Никога не сме я обсъждали.

— Разбирам.

Бедната Мег! Ето от какво се е бояла. А той не е знаел, защото, когато нейният баща му каза за случилото се, му бе неудобно да задава излишни въпроси. Сега го обзе чувство за вина. Чудеше се дали Мег все още се бои, ала крие страховете си.

— Качи се и доведи Мег. Ще приготвя кафето — каза Дейвид, потупвайки приятеля си по рамото.

 

 

Мег тъкмо излизаше изпод душа, когато Стив отвори вратата на банята и пристъпи вътре.

Тя се стресна и притисна кърпата към гърдите си.

— Хубава си, като се изчервяваш — каза той и мило се усмихна. — Но аз знам как изглеждаш, Мег. Нали се любихме?

— Да, но…

Той пое кърпата от ръцете й и плъзна поглед по тялото й с нескрито удоволствие.

— Прелестно малко създание, омайваш ме.

— Дейвид е долу — напомни му тя, дръпвайки кърпата. — И има „бълхи“ навсякъде. Сигурно ни гледат!

— Едва ли биха подслушвали банята.

— О, така ли?

Той се приближи и я взе в прегръдките си.

— Ами, да — прошепна. — Така по-добре ли е? Ще те скрия от чуждите погледи, Мег, само за себе си.

Тя усети лекия натиск на устните му, подканващи я да разтвори своите.

— Миришеш на мента — промълви Стивън.

— От пастата за зъби е — успя да изрече тя.

— Отвори уста.

Тя потрепери, ала покорно се подчини. Ръцете му намериха стегнатите й гърди и с наслада поеха от меката им топлина, докато цялото й тяло се напрегна от възбуда.

— Желая те — простена Стивън и я притисна към себе си. — Може да го направим и тук.

Тя усети как устните му заслизаха по шията й и жадно спряха на гърдите й.

— Дейвид… — заекна тя — … е долу.

— А ние сме сгодени — шепнешком отвърна той. — Нормално е да правим любов. Дори някои от пуританите си го позволявали, когато са били сгодени.

— Стив — въздъхна Мег.

Той я целуваше бавно, ненаситно, връщайки се отново на устните й, докато желанието напълно замъгли мислите й.

— От друга страна — заговори неуверено той, вдигайки я на ръце, — мястото не ме устройва този път, Мег. Искам да те любя в леглото — Стивън я отнесе в спалнята.

Тя вдигна очи, сплела ръце на тила му. Косата й бе вдигната, непокорни кичури галеха пламналите й бузи. Погледът му обходи тялото й и се задържа на гърдите.

— Желаеш ме, нали? — плътният му глас отекна в тишината на стаята.

— Непрекъснато — развълнувано отвърна Мег. — А Дафни…

— Не спя с Дафни — каза той и обсипа устните й с целувки.

Вероятно именно затова ме желаеш, помисли си тъжно Мег. Ала нищо не можеше да проумее, още по-малко влечението му към нея. Той загубваше контрол, щом я докоснеше, а тя бе безсилна да го спре.

— Стив, не мога сега… — простена тя в опит да възпре порива му.

— Защо?

— Дейвид ни чака долу! — възкликна тя.

Той също се стараеше да не забравя това. Но при вида на красивото й голо тяло му бе трудно. И най-красивите скулптури по света бледнееха пред нея.

— Защо не ми каза, че си била със сестра си, когато е починала? — предпазливо попита той.

Тя се стегна. Лицето й се изопна под въздействие на спомените, нахлули в съзнанието й. Очите й бяха изпълнени с болка.

Той горчиво се усмихна и я покри със завивките. Приседна до нея, превъзмогвайки страстта си. Бе преживяла достатъчно тази нощ.

— Не мислиш ли, че бих те разбрал? — настоя Стивън.

— Желаеше ме твърде силно — бавно заговори тя. — Но липсваше емоционалната връзка между нас, Стив. Единствения път, когато стигнахме до интимна близост, ти се държа, сякаш предпазните мерки изобщо нямаха значение за теб. Аз бях малка, срамувах се от теб, притеснявах се от секса. Но не намерих думи да ти го кажа и се сковах. А ти избухна и ми каза да си вървя.

— Бях чакал цял месец, без да те докосна — напомни й той. — Знам, че прекалих. Бях се побъркал по теб.

Стивън се усмихна с презрение към самия себе си.

— И сега е така, ако не си забелязала? Само като те докосна и губя контрол. Нищо не се е променило.

— Не обичаш да губиш контрол.

Той поклати глава.

— Не. Дори с теб, малката.

Тя протегна ръка и помилва страната му, устните.

— Аз също губя контрол, когато ме докосваш — призна Мег.

— Позволяваш си го, защото балетът не те спира вече.

— Не говори така. Не бъди циничен, Стив — умоляващо каза тя, взирайки се в очите му. — Измисляш какви ли не доводи, за да оправдаеш желанието ми да се оженим, но те нямат нищо общо с истинската причина.

— А коя е истинската причина? Парите? Или тялото ми? — подхвърли той с хладна усмивка.

— Не би повярвал, че наистина държа на теб, нали? — попита с тъга тя. — Че изпитвам някакви чувства.

— Единственото чувство, което ме интересува, е онова, което изпитвам, докато се любим.

— На това му викат секс — изчерви се тя.

— Именно — съгласи се той. — С това разполагаме в най-чист вид, като се махнат превземките и оправданията. И вероятно ще ни е достатъчно, Мег. Ти ще решиш как да запълваш времето си тук в Уичита и да харчиш парите ми, а аз ще се прибирам всяка вечер, горящ от нетърпение да легна с теб в брачното ни ложе. Нима ще имаме нужда от друго?

Стивън говореше с такава горчивина. Мег не знаеше как да достигне до сърцето му. Той не споменаваше чувства, защото не можеше да ги приеме.

— Ти каза, че искаш дете — напомни му тя.

— Вярно е — той леко се намръщи, като си спомни разказа на Дейвид. — А ти, Мег?

— О, да. Аз обичам децата — мило каза тя и се усмихна.

— Не съм общувал с деца — призна Стивън. — Но вярвам, човек се научава да бъде родител — той бавно отметна завивката и се вгледа в тялото й. — Не мислех за нищо първия път. Съвсем бях забравил, че може да забременееш — нерешително докосна корема й. Тя не помръдна, притаила дъх. — Мег, какво ли щеше да бъде, ако и двамата мислехме за бебето, докато се любихме? — изрече бавно и срещна погледа й.

Тя усети забързания си пулс. Чувствата бяха изписани на лицето й и сякаш долови ускореното биене на неговото сърце.

— Би било… много вълнуващо — хрипливо прошепна тя. — Нали?

Той притегли ръката й към тялото си, за да почувства внезапния бурен ефект от думите си. Дъхът му секна.

— Не ме интересува брат ти! — възбудено каза Стивън. — Искам да се съблека и да те имам тук, веднага!

Тя протегна ръка и притисна главата му към тялото си. Мъжът я целуна бавно с измъчен дрезгав стон. Пръстите му с наслада се плъзгаха по тялото й, докато усети тръпките, предизвикани от ласките му. Мег изстена, а той стисна зъби, за да овладее импулса си.

— Не сега — изхлипа тя.

— Знам. О, Господи, знам! — той я прегърна силно. — Мег, толкова силно те желая!

— И аз те желая — промълви тя, разтърсвана от неудържимото си желание. — Много!

— Искаш ли да рискуваме? — прошепна в ухото й той. — Без подготовка и нежности — после изруга, осъзнал какво й предлага. — Не! — категорично отсече той. — О, Господи, не, в никакъв случай!

Намери сили да я освободи от прегръдката си и се извърна. Мег с удивление установи, че той трепери.

— Ще изляза, за да се облечеш — каза с гръб към нея Стивън. — Извинявай, Мег — обърна се бавно и я погледна. — Искам да правим любов — тихо сподели той, — а не груб секс. И трябва да помислим по въпроса. Ако още не си бременна, необходимо е да внимаваме, преди да правим каквото и да било.

Тя нежно му се усмихна. Тонът му бе различен. Самият той изглеждаше променен.

— Не ми трябва време за мислене — каза Мег. — Но ако на теб ти трябва, имаш го.

Скулите му поруменяха. Той я изпиваше с поглед. Накрая затвори очи и се обърна.

— Ще се видим долу — гласът му прозвуча глухо. Тръгна, без да се обръща, и решително затвори вратата.

Мег зърна нещо в очите му, преди той да излезе от стаята. То бе достатъчно да заличи ужаса от нощното приключение и да й даде първата реална надежда за щастливо бъдеще с него.