Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Нощ на любовта (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Night of love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 65 гласа)

Информация

Сканиране
Lindsey (2009)
Разпознаване и корекция
Дани
Допълнителна корекция
sonnni (2012)
Форматиране
in82qh (2013)

Издание:

Даяна Палмър. Незабравима нощ

ИК „Арлекин-България“, София, 1994

Американска. Първо издание

Редактор: Ирина Димитрова

ISBN: 954-11-0190-9

История

  1. — Добавяне

Шеста глава

На черната й рокля Стивън реагира почти както на червената, дори по-остро. Мег си спомни твърде късно, че вечерта, когато се разделиха, роклята й също бе черна.

След вкусната вечеря, преминала обаче в напрегната атмосфера, Мег се запъти към фоайето, докато мъжете плащаха сметката.

Дафни се извини и продължи към тоалетната. Мег само кимна с престорена любезност, без да помръдне от мястото си — нямаше намерение да придружава съперницата си, където и да било. Така обаче съвсем неочаквано се оказа насаме със Стивън, след като Ахмед и Дейвид се оттеглиха по същите причини. Стив беше вбесен.

— Нарочно ли го направи? — кимна той към роклята й.

Мег не направи опит да се престори, че не е разбрала. Придърпа наметката върху раменете си.

— Не — отвърна след кратко мълчание.

Той се облегна на стената и впери очи в нея, безразличен към влизащите и излизащите посетители. И двамата не забелязваха глъчката около тях.

— Ти беше в черно, когато се скарахме — каза рязко той. Улови погледа й и жадно впи очи в нейните. — Онази вечер ми позволи да те съблека и да те докосна — лицето му се изопна. — За бога, наистина ти харесва да ме измъчваш, нали, Мег?

— Не съм го направила умишлено — каза тъжно тя. — Защо винаги мислиш най-лошото за мен?

— Фактите ме убеждават и обикновено имам право — процеди през зъби Стивън и отмести поглед натам, откъдето трябваше да дойдат другите. — По дяволите, защо ни оставиха сами!

Необузданият му гняв й въздейства. Мег направи крачка към него, неспособна да устои на властната му притегателна сила. Одеколонът му бе същият като в онази далечна вечер. Опиянена от аромата му тя срещна сивите очи, които заблестяха.

Ала в същия миг погледът му помръкна и тя застина, внезапно осъзнала действията си.

— Не рискувай — каза той с хладна усмивка.

— Нищо не рискувам. Просто отстъпвам на хората да минат.

— Нима? — той сграбчи ръката й и насила притисна пръстите й в горната част на бедрото си под сакото. — Погледни ме!

Тя изпадна в паника и понечи да се дръпне, но той не пускаше ръката й. Силата му я изплаши.

— Стивън, моля те! — промълви Мег.

— Някога ти нямаше търпение да останеш насаме с мен — прошепна той. — Ръцете ти трепереха, щом разкопчееше ризата ми. Нима балетът толкова те възбужда, Мег? — попита той. — Нима те кара да хлипаш от жажда за близостта на мъжко тяло?

Тя изстена под въздействие на картините, които Стивън извикваше в съзнанието й. Измъкна ръката си и почти тичешком се отдалечи от него. Едва не се сблъска с брат си.

— А, ето те и теб! Готова ли си да тръгваме, сестричке?

— Къде е Ахмед? — попита тя, неспособна да скрие смущението си.

— Ще дойде след малко.

В същия миг Ахмед се показа от една врата; Мег за първи път го виждаше такъв. До него крачеше друг, по-нисък мъж. Беше твърде развълнуван и ръкомахаше, докато Ахмед с категоричен, но не рязък тон му говореше на непонятен за нея език.

Ниският сякаш се опита да го омилостиви. Накрая направи раболепен жест и рязко си тръгна като подплашен заек.

Ахмед измърмори нещо и с гневно изражение се обърна към американците. Ала видял недоумението в очите на Мег, тутакси се преобрази. Стана такъв, какъвто тя го познаваше — усмихнат, чаровен, уравновесен. Той се насочи към нея, наведе се и й целуна ръка:

— О, моето танцуващо момиче! Готова ли сте да вкусим от вълшебството на театъра?

— Да, с удоволствие — откликна на усмивката му тя.

— Ще наредя на шофьора да докара колата.

— Аз… ще дойда с теб — тревожно рече Дейвид и хвърли многозначителен поглед към Стивън над главата на Мег.

— Какво има? — полюбопитства Мег.

— Проблем с колата — учтиво подхвърли Стивън, като се усмихна на Дафни и постави ръката й в сгъвката на лакътя си. — Да тръгваме, дами.

Излязоха на тротоара и всичко стана за миг. Стивън остави жените, за да прекоси улицата заедно с Ахмед и Дейвид до лимузината на отсрещната страна, когато една кола профуча край тях и изстрели раздраха тишината.

Като в забавен кадър колата се отдалечи. Стив се свлече на паважа. Ахмед бързо коленичи до него и махна на другите да се върнат в ресторанта.

Дафни изпищя. Дейвид я сграбчи за ръката и я повлече към ресторанта, като извика на сестра си да ги последва. Ала Мег се оказа по-твърда, ужасът й даде сили и тя се затича към Стив, глуха за неговите предупреждения и ругатните, с които я обсипа, щом я видя до себе си.

— Връщай се вътре, малка глупачке! — яростно извика той и я изгледа свирепо. — Мег, за бога…

Тя не забеляза ужаса, прозиращ зад гневното му изражение.

— Ти си ранен — изхлипа Мег и докосна ръкава на сакото му, подгизнал от кръв. — Стивън!

— О, Господи, отведи я! — простена той към Ахмед. — Скрийте се и двамата! Бягайте!

Ала Ахмед не помръдваше, както и Мег. Нищо не бе в състояние да я отдели от Стивън.

— Не! — трескаво прошепна тя. — Ако се върнат, искам да сме заедно… — измърмори, трепереща от страх за него.

Вой на сирени заглуши думите му. Смаян, Стивън не откъсваше очи от нея, докато Ахмед пъргаво скочи на крака и се огледа. След като не откри други вероятни нападатели, той измърмори нещо в ухото на Стивън и се насочи към двама мъже — чернокос и рус — с пистолети в ръце, които се втурнаха към него от насъбралата се тълпа тъкмо когато дотичаха полицаите и екипа на линейката. Мег изтръпна, но Ахмед явно познаваше мъжете, защото се остави да го обградят и отведат на безопасно разстояние.

Мег приседна на паважа до Стивън, хванала го за ръката, докато лекарят бързо прегледа и превърза раната му, която се оказа повърхностна. Пребледнялото й лице и огромните очи му разкриха неща, които тя никога не би му казала. Пръстите му се вплетоха в нейните; Стивън я гледаше като омагьосан, без да обръща внимание на щипещото антисептично средство върху мускула на ръката си.

— Нищо ми няма — каза той, за да й вдъхне увереност, да я утеши, изпълнен с удивление.

— Знам — Мег едва сдържаше сълзите си.

— Да го изведем оттук — нареди старшият полицай, като се оглеждаше. — Качвайте се на колите. Ще караме след вас с вашите приятели — каза той на Стив и се обърна към Мег: — А вие, госпожице, можете да дойдете с мен.

— Не — категорично поклати глава тя. — Ще бъда там, където е той!

Полицаят се усмихна и побърза да се отдалечи.

— Не прекалявайте, госпожице Шенън — подхвърли Стивън, без да се усмихва. — Не съм ваша собственост.

Мег започна да осъзнава, че действително се е държала собственически и се смути, почувства се виновна.

— Извинявай. Забравих за Дафни… — заекна тя.

Лицето му се изопна. Той извърна поглед.

— Беше разстроена. Няма нищо — Стивън се изправи малко неуверено. — Върви с другите — каза той и й обърна гръб, щом видя колебанието й. — Би ли изпратила Дафни тук, ако обичаш?

— Разбира се — едва изговори Мег. — Ще я изпратя.

Стига толкова чувства! Тя се издаде, а той не й обърна внимание. Изобщо не се трогна. Все още не й беше простил за старите рани. Как не го бе проумяла досега?

Той отвори уста да каже нещо, ала Мег вече се отдалечаваше с гордо вдигната глава, макар и понакуцвайки. Стивън си помисли, че сърцето му ще се пръсне от бушуващите в него чувства. Не можеше да й обясни; така тя бе в безопасност.

— Стивън иска да отидеш при него — рече Мег на Дафни, без да среща шокирания й поглед. — Той е в линейката.

— Но няма ли ти… — колебливо запита Дафни.

Мег вдигна поглед.

— Той иска теб — развълнувано каза тя. — Моля те, върви.

Дафни направи гримаса и тръгна, но по лицето й като че ли бе изписано негодувание. Тя мина покрай русия телохранител на Ахмед и тайничко му се усмихна. Мъжът й отвърна с многозначителен поглед, ала рязка забележка от страна на чернокосия привлече вниманието му. Мег ги наблюдаваше с любопитство, докато Дейвид не прекъсна мислите й.

— Добре ли си?

— Да — бавно отговори тя. После приближи до арабина тъкмо когато двамата му придружители за миг се обърнаха към полицаите. — Ахмед, а ти как си? — попита загрижено тя. — В бъркотията се държах като пълна глупачка.

— Не. Само като влюбена жена — нежно рече той и се усмихна. — Аз съм добре. Аллах явно ме закриля, не е ли така? Нямам дори драскотина. Но не исках приятелят ми Стивън да пострада заради мен.

— Стив е здрав като камък. Ще се оправи — засмя се облекчено Дейвид. — Чакат ни.

— Няма ли някой да ми каже какво става? — попита Мег, когато се настаниха на задната седалка в полицейската кола и потеглиха към болницата.

Дейвид внимателно обмисли отговора си.

— Продаваме сложно оборудване на страната на Ахмед. Но съседите му са враждебно настроени и малко по-бедни, затова се опитаха да ни сплашат със закани. Оттогава нашата охрана и агенти от държавните служби за сигурност ги държат под око. Тази вечер онези открито се опитаха да изразят протеста си по най-груб начин.

— Искаш да кажеш, че се опитаха да убият Стив, защото твоята държава е купила самолет от него? — Мег се обърна към Ахмед и затаи дъх.

Той направи гримаса и след като размени многозначителен поглед с Дейвид, вдигна рамене.

— Може и така да се каже. Опростено, но относително точно.

— Искали са да убият Стивън. Боже мой! — възкликна тя.

— Също относително точно — мрачно добави Дейвид. Не беше самата истина, ала не можеше да й я разкрие.

— Стив също има охрана, нали? — настоя Мег.

— Без съмнение — Ахмед посочи голямата черна кола, която следваше както тяхната, така и полицейската кола отпред, в която бяха Стивън и Дафни.

— Кои са те? — неспокойно попита Мег.

— Агенти от ЦРУ — отговори Дейвид. — Наблюдават ни непрекъснато, но никой всъщност не очакваше нападение. Отсега, естествено, ще следят всяка наша крачка.

— Шегуваш се! — гласът й прозвуча пискливо и тревожно.

Чу се слабо пращене и Мег подскочи на седалката, когато по радиото на полицейската кола прозвуча шеговито: „Наздраве!“.

 

 

Превързаха Стивън отново, поставиха му инжекция против тетанус и му позволиха да си тръгне. Дафни сковано крачеше до него. Ахмед и Дейвид не преставаха да говорят, за да отвличат вниманието на Мег от мъчителната гледка.

После всички отидоха в полицейското управление, където двамата високи, сурови на вид, мъже — същите, които поеха Ахмед след стрелбата — седнаха и започнаха да ги разпитват по ред, с изключение на Ахмед. Той бе посрещнат от група араби, които го наобиколиха и последваха в друга стая. На Мег дори не й мина през ум да се запита защо, след като Стивън е бил обект на покушението, агентите се бяха втурнали да пазят Ахмед.

Докато говореше със сънародниците си, Ахмед отново се преобрази, сякаш заемаше много по-висок пост от обикновен министър в страна от Средния Изток. Изглеждаше внушителен, дори неумолим. Черните му очи, които винаги се усмихваха на Мег, станаха леденостудени и смразяващи. Говореше с кратки, сбити фрази, които се възприемаха от останалите араби като че ли със страх.

Мег мрачно проследи разигралата се сцена, после отново насочи вниманието си към разпита на агентите от ЦРУ.

— Постоянното ви местожителство в Уичита ли е? — попита русият.

— Не. Живея и работя в Ню Йорк. Получих травма…

— Разкъсано сухожилие в левия глезен, физиотерапия и още една седмица почивка — довърши вместо нея едрият чернокос агент. Мег зяпна и той се приведе напред: — Наздраве! — промърмори и се ухили.

— Мег, надявам се, че съвестта ти е чиста — разсмя се Дейвид.

Мег внезапно си спомни вечерта в колата на Стивън и се изчерви. Не посмя да го погледне, но тъмнокосият сви устни и извърна глава. На Мег й се искаше да потъне в земята от срам.

Последваха още няколко въпроса и, след като ги инструктираха как да действат, им разрешиха да си тръгнат.

Ахмед чакаше във фоайето с останалите араби. Агентите го поздравиха със сдържана почтителност и размениха няколко думи с него. Той кимна, изрече нещо на арабски на сънародниците си и отиде да се сбогува с приятелите си.

Мег беше последна. Дланите му обхванаха ръката й и мрачната властност в очите му я изуми. Това не беше очарователният, ведър и дружелюбен мъж, когото й се струваше, че познава. Внезапно Ахмед се бе превърнал в съвършено друг човек.

— Дано вечерта не е била твърде мъчителна за вас, госпожице. Храня надежда да се видим скоро и при по-приятни обстоятелства. Довиждане.

Той галантно целуна ръката й. Кимна на Стив и Дейвид и се запъти към хората си. Те бързо го последваха навън, обсипвайки го с кратки, почтителни въпроси. Тъмнокосият агент вървеше на крачка след тях.

Мег имаше странно предчувствие за Ахмед. Ала се въздържа да каже каквото и да било. Бе загрижена единствено за Стивън. Тя отправи поглед към мястото, където той бе застанал заедно с Дафни и русия агент.

— Нали ще заловят хората, които се опитаха да го убият? — Мег тревожно се взря в брат си.

— Разбира се. Не се тревожи, не е твоя работа — той вдигна предупредително ръка, за да не го разпитва. — Раната на Стив не е сериозна въпреки кръвоизлива. Ще се грижат за него. Всичко е наред.

— Какво продава Стив на Ахмед? — възбудено продължи Мег.

— Изтребител, усъвършенстван модел, последна дума на техниката. Правителството одобрява сделката, защото сме съюзници. Макар и малка, страната на Ахмед има стратегическо местоположение.

— Но щом искат да осуетят продажбата, защо стреляха по Стив?

— Вероятно са се прицелвали и в двамата, но са улучили Стив.

— О! — Мег като че ли се поуспокои. — А ако опитат пак?

— Казах ти, че ще има агенти навсякъде.

— Няма ли да се опитат да изведат Ахмед от страната?

— Не знам — Дейвид направи гримаса. — Успокой се, Мег. Не се тревожи. Всичко е под контрол, повярвай ми.

Мег най-сетне отстъпи. Дейвид наистина не изглеждаше особено разтревожен и тя трябваше да приеме, че Стив ще бъде предпазен от по-нататъшни нападения.

В действителност Дейвид едва скриваше тревогата си. Агентите от ЦРУ им бяха съобщили ужасяващи новини. Ахмед не можеше да се върне в страната си, а оставайки в Уичита, се излагаше на смъртна опасност. Причините бяха много по-сериозни от опит за осуетяване на военна сделка. В страната му бе извършен преврат и Ахмед бе осъден на смърт от заговорниците.

Длъжността на Ахмед се пазеше в тайна и Мег не можеше да я научи. Само Дафни бе посветена като годеница на Уейн Хайкс — русия агент от ЦРУ. Дафни служеше за свръзка между агентите и Ахмед. Всичко се пазеше в дълбока тайна. Положението се усложняваше и от привидната обвързаност на Стивън с Дафни, заради която Мег се чувстваше безпомощна и нещастна.

— Добре ли си? — обърна се Мег към Стивън, без да среща погледа му.

— Здрав съм като гранит — отвърна той. — Превръзката спря кръвоизлива. Ще изпратя Дафни вкъщи.

— Благодаря, Стив — каза мило Дафни и му се усмихна.

Мег гледаше встрани и не забеляза нито нейното, нито неговото изражение. Сърцето й се късаше. Усмихна се мрачно и хвана Дейвид под ръка.

— В такъв случай и ние си отиваме у дома. Лека нощ.

Дейвид спря такси веднага. По всяка вероятност Дафни щеше да шофира ягуара на Стивън.

Мег седна тихо в ъгъла на таксито все още под впечатление на шокиращите, ужасяващи преживявания от вечерта. Изстрелите, раняването на Стивън, невероятната промяна в поведението на Ахмед от топла дружелюбност към безпрекословна властност, полицаите, агентите, болницата… Всичко се превърна в неясно петно. Тя затвори очи. Дафни бе победила и Мег нямаше друг избор, освен отново да се оттегли от полесражението. Ако Стив я обичаше, тя щеше да остане и да се бори. Но той не изпитваше никакви чувства към нея. Твърде явно й бе показал, че предпочита Дафни.

Мег винаги можеше да намери убежище в апартамента си в Ню Йорк. А сега, заради травмата, бе убедена, че още дълго няма да е способна да танцува. Много, много дълго. Трябваше да помисли за нова кариера. След като не можеше да танцува, трябваше да потърси нов начин, за да се издържа. Балетната школа бе идеалният вариант. Цял живот бе учила балет. Знаеше, че ще може да преподава. Всичко, от което се нуждаеше, бе неголям заем, помещение и амбиция за успех.

Само че трябваше да остане в Уичита. Балетни школи в Ню Йорк — колкото щеш! А и наемите бяха безбожни, не можеше да си позволи подобно разточителство. Докато в Уичита имаше своя среда, познаваха я.

Четири поколения от фамилията Шенън бяха живели тук. Единственият недостатък бе, че ще трябва да вижда Стивън от време на време. Но навярно постепенно болката ще премине. Времето лекува всичко.

Междувременно със съдействието на ЦРУ Стивън и Дейвид щяха да се справят. И Ахмед щеше да се измъкне от страната.

Ала щеше ли да се справи тя? Все едно непрекъснато да преживява раздялата със Стивън. Нима щеше да го понесе?

 

 

Мег легна, но не заспа, измъчвана от видения. Стив бе отишъл с Дафни до дома й. Представяше си как той я прегръща, как обсипва с целувки шията, тялото й. Беше непоносимо.

Не можа да спи в петък и през уикенда изпадна в апатия. Правеше обичайните си упражнения, ала липсата на напредък я потискаше още повече. В неделя вечерта отново беше неспокойна. Стана от леглото и реши да слезе в кухнята, за да изпие чаша горещ шоколад. Може би след това щеше да заспи.

Отвори вратата на стаята си и чу шум на долния етаж. Първата й мисъл бе, че е влязъл крадец, но всички лампи светеха. Тя се надвеси над парапета. Дейвид обличаше шлифера си в антрето.

— Дейвид? — извика изненадана Мег.

Той вдигна очи към нея. Държеше дипломатическо куфарче под мишницата си.

— Мислех, че спиш.

— Не мога да заспя.

— Разбирам. Е, аз трябва да занеса това на Ахмед…

— В полунощ?

Той се намръщи.

— Ахмед не признава дребни подробности като часовете на нощта. И преди да си започнала да се притесняваш, знай, че отвън съм ти, осигурил охрана. Опитай се да заспиш.

— Добре — въздъхна тя. — Внимавай.

— Естествено.

Мег се върна в стаята си. Чу как вратата два пъти се захлопна и колата на Дейвид потегли. Странно, защо чу две хлопвания? Беше сънена. Вероятно се е объркала.

Погледна се в огледалото в ефирната светлолилава къса нощница, откриваща почти изцяло бедрата й. Изглеждаше съблазнително с разпилените по гърба си коси и тънките презрамки, едва крепящи дълбоко изрязаната горна част върху стегнатите, заоблени гърди. Тя въздъхна.

— Жалко, че косата ти не е платиненоруса — каза на отражението си. — И краката ти са твърде дълги — нацупи се и отново отвори вратата на стаята. Заслиза по стълбите бавно и внимателно, за да не стъпи накриво на навехнатия глезен. Горещият шоколад би й помогнал да заспи все пак!

Тя с прозявка влезе в кухнята. И застина при вида на мъжа, който стоеше там и сякаш не вярваше на очите си.

— Стивън! — ахна Мег.

Беше напълно облечен — светлосиньо спортно яке, тъмносин панталон, бяла риза, синя раирана вратовръзка. Нямаше и следа от превръзка на ръката му.

— Защо си тук? — попита тя. Не се опита да прикрие тялото си. Нека гледа, помисли с горчивина. — И внимавай какво правиш — добави тя и предпазливо се озърна, — сигурно е пълно с видеокамери. О, Господи! — възкликна изведнъж Мег и сведе поглед към оскъдното си облекло, спомняйки си чернокосия агент с лукавата усмивка.

— Тук няма скрити камери — отвърна Стнвън и присви очи. — И по-добре, защото не искам друг да те вижда в този вид.

— Само пред твоите очи? — подразни го тя. — Остави това за Дафни, скъпи Стив. Какво търсиш тук? Дейвид току-що излезе.

— Знам. Тук съм, за да те пазя, докато го няма — Стивън отстъпи встрани от вратата. — Не възнамеряваш преждевременно да се върнеш в Ню Йорк, нали? — безцеремонно попита той.

Мег не желаеше да отговаря на подобни въпроси. Сутринта глезенът я болеше непоносимо в резултат на незначителното натоварване предната вечер. Едва пристъпваше. А от мисълта да танцува направо й прилошаваше.

— Да не би да ме гониш от града? — нападна го тя.

— Не. Тъкмо обратното — той пъхна ръце в джобовете си и съсредоточено я изгледа. — Смятам, че ще е по-добре да останеш в Уичита. Но те моля да не излизаш без Дейвид.

— По теб стреляха, не по мен — напомни му тя и страхът от преживяното отново я стисна за гърлото. А ако го бяха убили? Не смееше да мисли за това. — Наистина си добре, нали? — тревожно попита тя.

— Чувствам се отлично.

Той забеляза искрената загриженост в очите й, ала знаеше, че не може да разчита на моментните й чувства. Някога го беше обичала или поне така изглеждаше, преди внезапно да й хрумне, че балетът е по-важен от всичко. Стивън се вгледа с жадна настойчивост в нея. Въздействаше му непреодолимо в прозрачните си дрехи. Нима можеше да овладее възбудата си? Тази нощница…

Тя се втренчи в босите си крака.

— Радвам се, че раната не е сериозна.

Той не отговори. Когато Мег отново вдигна очи, видя погледа му, прикован в гърдите й. Гледаше я напрегнато. С копнеж. Тя сякаш долавяше ускорения му пулс.

— Недей, Стив — прошепна тихо.

— Ако не позволяваш на мен, на кого тогава? — хрипливо попита той, бавно пристъпвайки към нея. — Няма да се отдадеш на друг. На двайсет и три години си все още девствена.

Мег прехапа устни.

— Така ми харесва — неспокойно промълви тя. Вече усещаше близостта му, топлината на тялото му, острия аромат на одеколона му. Винаги свързваше този аромат с него. Действаше й възбуждащо.

— Харесва ти, как не! Чакала си мен. И още ме чакаш — очите му се плъзнаха по тялото й и откриха доказателството за възбудата й. — Дори не можеш да го скриеш — присмя й се глухо Стивън. — Само като те погледна или се доближа до теб и тялото ти пламва от желание.

Мег преглътна.

— Не ме унижавай! — прошепна сконфузено тя.

— Нямах такава цел. Ни най-малко — той измъкна ръце от джобовете си. Бавно ги плъзна по раменете й и свали тънките презрамки. Дъхът му изгаряше слепоочието, страните, устните й. Мег го желаеше с цялото си същество.

— Стив… — прошепна тя. — Стив, ами Дафни?

— Коя Дафни? — измърмори той и устните му се впиха в нейните. Ръцете му рязко се отдръпнаха и нощницата се свлече в краката й.