Даяна Палмър
Незабравима нощ (5)

Четвърта глава

Мег прекара дълга, безсънна нощ в терзания около предложението на Стивън. Не можеше да повярва, че й бе казал подобно нещо. Нима очакваше тя да се съгласи? Как е възможно пламенната му чувственост толкова бързо да се превърне в презрение? Навярно подозрението й, че той иска единствено да си отмъсти за нейното бягство, отговаряше на истината. Дори не обърна внимание на нейното обяснение. Или може би не повярва на думите й? А нима той нямаше вина? Та нали той я бе прогонил, бе й казал, че не желае да я вижда повече?

Искаше й се да му бе изтъкнала по-категорично този факт. Ала след обидата, която й бе нанесъл, бе забравила всичко. Изтръгна се от прегръдката му и с треперещи ръце започна да оправя дрехите си, докато той нагло се смееше на отчаяните й усилия.

— Това е жестоко, Стивън — хрипливо каза тя, след като се облече, и яростно го изгледа.

— Така ли? Но бях искрен. Предложението остава. Ако спиш с мен, ще измъкна безценната ти трупа от калта. А въпросът за забременяването изобщо не трябва да те тревожи — добави той и запали колата. — Ще те пазя до последния си дъх. Нали разбираш, Мег, за нищо на света не искам да се обвързвам с теб заради дете — очите му бавно се плъзнаха по тялото й, сякаш дрехите й прозираха. — Единственото, което искам, е веднъж завинаги да се отърва от това умопомрачение.

Дали е възможно обаче, ненадейно помисли тя, когато Стивън я остави пред вратата на нейната къща и си замина, без да промълви нито дума. Умопомрачението, както го нарече той, щеше да продължава, защото преди четири години Мег бе избрала по-лекия път. Не му бе признала защо се страхува от евентуална интимна връзка с него, не бе дръзнала да се изправи срещу Дафни. Вместо да сподели с него опасенията си, да се бори за любовта му, тя се бе вслушала в чуждите съвети — в думите на баща му и на майка си, която държеше тя да направи кариера в балета и никога да не забременява.

Ала мотивите на Стивън й бяха още по-неясни. Често си бе мислила, че той е доста хладен в емоционално отношение и че вероятно е изпитал облекчение след развалянето на годежа. Дори докато я ухажваше, й се струваше, че го прави неохотно, насила, сякаш противоречеше на разбиранията си. Според нея той никога нямаше да разбере напълно какво е любов. В живота си не се бе радвал на много обич. Баща му го бе третирал като марионетка, а майка му се бе отдръпнала от него още в детството му заради необузданата му натура и вироглавство.

Стивън бе израснал като самотник. И сега бе такъв. Използваше жените за задоволяване на мъжките си потребности, но избягваше всякаква емоционална близост. Мег го бе усетила още на осемнайсет. Бе избягала и заради отчуждеността му. Бе прозряла, че с любов от нейна страна и плътско влечение от негова, връзката им няма да просъществува. А и тогавашният й подсъзнателен, нереален страх от раждането на деца! Чудеше се дали майка й умишлено не й го бе внушила, за да я контролира. Никол Шенън умееше да манипулира хората. Също като бащата на Стивън.

 

 

Мег бързо изтича по стълбите, като весело пожела лека нощ на брат си, който гледаше филм по телевизията. Но щом влезе в стаята си, гневът й се изля в буен поток от сълзи.

Една любовна нощ в замяна за неговото спонсорство! Нима той действително мислеше, че може да я купи? Горчиво се лъжеше. Трупата щеше да се справи и без него. Мег нямаше да приеме безумните му условия, само за да спаси кариерата си.

 

 

Когато на другата сутрин Мег стана от леглото, Дейвид вече бе отишъл в офиса. Главата й болезнено пулсираше. И глезенът я понаболяваше. Не смееше да се погледне в огледалото, като си спомни колко лесно се бе поддала на пламенните ласки на Стивън. Не можеше да устои на обаянието му.

Изми се, среса се и закуси. После отиде до болницата за редовния сеанс по физиотерапия. Като се прибра, направи няколко упражнения. През цялото време мислеше за Стивън и за лумналата помежду им страст. Но настроението й не се подобри.

Дейвид се прибра угрижен.

— Защо си толкова отчаян? Проблеми ли имаш? — попита Мег.

— Какво? Не, не, всичко е наред — побърза да отговори той и се усмихна: — Ако не си сготвила, предлагам да хапнем по една пържола някъде.

— Пържола?

— Да, пържола.

— Аха. Имал си лош ден? — подметна тя.

— Ужасен! — Дейвид сви рамене. — Ахмед също иска да вечеря с нас, ако нямаш нищо против.

— Ще се радвам да дойде. Той ми харесва — усмихна се Мег.

— И на мен. Но не бързай със заключенията. Не знаеш всичко за него, защото така е по-безопасно за теб. Ахмед не е такъв, за какъвто се представя.

— Нима? А какъв е?

— Повече не мога да ти кажа. Не искам да си навличам гнева на шефа. Днес е ядосан на всички. Една от секретарките го замери с настолната лампа.

— За секретарката на Стивън ли говориш?

— Всъщност, да — той се ухили. — Останалите гледаха да не му се мяркат пред очите. Но Дафни не е от страхливите. Познава го отдавна и затова успява да се справи с него.

Сърцето на Мег сякаш спря да бие.

— Дафни? Онази същата, с която Стивън спеше, докато бяхме сгодени?

— Не мисля, че са толкова близки — присви очи Дейвид. — И съм сигурен, че не е спал с нея, след като ти е направил предложение за женитба. Но се познават от години.

— Е, да.

— Ти се раздели с него заради Дафни, нали? И затова замина, доколкото си спомням.

Мег пое дълбоко въздух.

— Отчасти и заради нея — поправи го тя и пресилено се усмихна. — Всъщност тя ми направи голяма услуга. Никога нямаше да отида в Ню Йорк, ако се бях омъжила за Стивън.

— Не си допуснала друг мъж до себе си откакто замина от Уичита. И не ми обяснявай, че нямаш време.

Мег вирна брадичка.

— Може би Стив е ненадминат — каза с многозначителна усмивка тя. — Или може би ми е дал горчив урок за мъжката вярност.

— Стивън е добър човек, макар да е строг шеф. Много го заболя, когато ти замина. И още не може да те забрави, Мег.

— Засегнатото му честолюбие не може да ме забрави, той сам ми го каза. Не ме е обичал. Как иначе е могъл да отиде при Дафни?

— Хората вършат странни неща, когато се чувстват застрашени.

— Аз не съм го заплашвала — промърмори тя.

— Не си ли? — той пъхна ръце в джобовете си и се вгледа в лицето й. — Мег, от толкова години познаваме семейство Райкър и Стивън никога не е ходил повече от две седмици с жена. Не даваше да се спомене за обвързване или брак. После излезе веднъж с теб и заговори за годежни пръстени.

— Бях неопитна и затова по-различна от останалите.

— Да, наистина беше по-различна за него. Ти разтопи ледената му маска, накара го да се смее, да се чувства млад. Мег, да беше се вгледала, щеше да забележиш как се преобразяваше той в твое присъствие. Стивън Райкър беше готов на всичко за теб. На всичко — тихо повтори Дейвид. — Неговият баща беше против женитбата ви, защото подозираше, че Стив е влюбен до такава степен, че не би могъл да прецени трезво решенията си — той се усмихна на шокираното й изражение. — Не разбираш ли, че всеки ви манипулираше в своя полза? И двамата нямахте избор, Мег. Подчинихте се и направихте точно каквото искаха от вас. Но за всичко плати горкият Стивън с цената на първата и единствена любов в живота си.

— Той не ме е обичал — изхлипа Мег.

— Вярно. Той те обожаваше. Не сваляше очи от теб. Чудеше се как да ти угоди. Всичко, което правеше през онзи месец, докато бяхте сгодени, имаше за цел да ти достави удоволствие, да се чувстваш щастлива — Дейвид поклати глава. — Била си твърде млада, за да го разбереш, нали?

Краката й се подкосиха. Мег се отпусна уморено на стола.

— Нищо не ми е казвал.

— Какво да ти каже? Да те моли? Стивън никога не би се молил. Ти замина. И той реши, че не ти е бил нужен. Напи се до безсъзнание. Не изтрезня цели три дни. После се върна на работа и с настървение започна да прави пари. Тогава се появиха жените, идваха и си отиваха. Притъпяваха болката му, но не за дълго. Никой не можеше да му помогне — виждахме как страда и се преструвахме, че не забелязваме как трепва при всяко споменаване на твоето име.

Тя закри лицето си с длани. Дейвид я погали по рамото.

— Не се измъчвай, Мег. Той все пак преодоля чувствата си към теб. Трябваше му цяла година, през която той доста се промени. Вече не се пали толкова лесно.

— Каква идиотка съм била! — тежко въздъхна Мег. — Толкова много го обичах, но ме беше страх от него. Понякога ми се струваше така чужд, така далечен, не обичаше да споделя с мен личните си проблеми.

— И ти избягваше подобни теми.

— Вярно — тъжно се усмихна тя. — Бях безнадеждно самовглъбена и ограничена. Не можех да повярвам, че един мъж — и то какъв! — иска да се ожени за мен. Аз благоговеех пред него. Но сега го разбирам много по-добре… сега, когато е твърде късно.

— Сигурна ли си, че е късно?

Мег си спомни прекрасната им любовна игра снощи, огорчението и болката от неочакваното му предложение и бавно кимна.

— Да, Дейвид, боя се, че е късно.

— Жалко.

— Било каквото било — тя стана и изпъна полата си. — Къде отиваме да хапнем?

— В „Кастело“. Трябва да ти призная, че и Стив ще бъде там.

Не беше очарована от идеята да го види пак, но събра кураж и примирено сви рамене.

— Отивам да се преоблека — пое нагоре по стълбите към стаята си и ядосано промърмори: — Ще сложа нещо яркочервено с деколте до пъпа и цепки от двете страни…

 

 

Не разполагаше с подобен тоалет, ала червената рокля, която измъкна, беше с тънки презрамки и прилепваше изкусително по тялото й. Остави русите си коси разпуснати по раменете и се гримира по-силно от обикновено. Спомни си за своите стари бижута с диаманти, извади ги от сейфа и ги сложи. Щеше да му покаже на Стивън Райкър!

А той наистина беше в ресторанта. Но не сам. Сърцето й се преобърна, когато Мег съзря пищната платиненоруса красавица с безупречен тен и черна рокля, вероятно двойно по-скъпа от нейната. Беше Дафни, естествено, увиснала грациозно за ръкава на Стивън. Мег успя да се усмихне лъчезарно на Ахмед, който при появяването им стана от стола си да ги поздрави. Носеше елегантен тъмен костюм и й се усмихна с нескрито възхищение.

— Госпожице, предизвиквате ме към недискретност — каза той, взе ръката й, наведе се и сдържано я целуна. — Ще преглътна думите, които напират да бъдат изречени.

Мег се разсмя и отвърна смирено:

— Ако имате желание да ме вземете във вашия харем, ще трябва да почакате, докато остарея и престана да танцувам.

— Съкрушен съм — мрачно каза той.

Стивън не откъсваше поглед от нея. Очите му заплашително проблясваха.

— Странен цвят си избрала, Мег — подметна той.

Тя направи реверанс и лицето й се изкриви от болка, защото навехнатият глезен моментално й напомни за себе си.

— Обичам червеното. Не ми ли отива? — предизвикателно попита тя.

Стивън отмести поглед, сякаш се засрами от думите й.

— Не — отвърна сковано. — Сядай, Дейвид.

Дейвид настани Мег до Ахмед и поздрави Дафни.

— Как успя? — попита той.

— Стивън обича да го замерват, нали, скъпи? — разсмя се Дафни. — Дори ми повиши заплатата. Трябва и ти да опиташ — обърна се тя към Дейвид.

— Не, благодаря — въздъхна той. — Най-много да ме хвърлят в асансьорната шахта за положените усилия.

— И Мег май не е от тия, дето биха замерили някого, права ли съм, скъпа?

— Да опитаме ли? — отвърна Мег, вдигна чашата си с вода и замахна към Дафни.

Дейвид я хвана за китката, шокиран от реакцията й.

— Извинявай, ако съм те обидила — побърза да каже Дафни. Изглеждаше доста изненадана. — Думите сами се изплъзнаха от устата ми — добави тя и хвърли тревожен поглед към Стивън.

Той седеше намръщен и не сваляше очи от Мег.

— Няма нужда да се извиняваш — сконфузено каза Мег. — Аз рядко се засягам, дори когато най-безцеремонно ме обиждат.

Стивън като че ли се почувства неловко и атмосферата около масата се нажежи.

Ахмед стана и подаде ръка на Мег.

— Ще бъде чест за мен да потанцуваме — предложи той.

— С удоволствие — без да среща погледа на Стивън, тя се изправи и Ахмед я отведе на дансинга.

Прегърна я сдържано. Мег харесваше свежия аромат на одеколона му, красивото лице с големи черни очи, които й се усмихваха. Ала докосването му не предизвика онази искра, онази пулсираща болка — зов за притежание и себеотдаване.

— Благодаря ви, че се намесихте навреме — тихо промълви тя.

— Дафни не таи злоба, независимо от вашето мнение — любезно каза той. — Чувствата на Стивън към вас са очевидни.

— Така ли? — Мег се изчерви и сведе очи.

— Танцът… като че ли ви причинява болка? — внезапно попита той, щом Мег наруши ритъма и залитна към него.

Тя преглътна и искрено сподели:

— Глезенът още ме боли. Надявах се бързо да се оправи, но… — Мег го погледна тревожно. — Сериозно е навехнат…

— А балетът е смисълът на вашия живот.

Тя прехапа устни и с несигурна стъпка продължи танца.

— Трябваше да бъде — бе странният й отговор.

— Може ли? — намеси се плътен глас с категоричност, която не търпеше възражения.

— Но разбира се — каза Ахмед и се усмихна на Стивън. — Благодаря, госпожице — добави мило той и се отдалечи.

Стивън я привлече плътно към себе си и запристъпва в такт с музиката.

— Глезенът ме боли и не желая да танцувам с теб — ледено заяви Мег.

— Знам — той повдигна брадичката й и се вгледа в тъмните кръгове под очите й. — Знам и защо си облякла тази червена рокля. За да ми натриеш носа за онова, което ти казах снощи, нали?

— Позна — призна с хладна усмивка тя.

Стивън пое дълбоко въздух. Сребристосивите му очи се плъзнаха по дългите й разпилени коси до откритите рамене, после се спуснаха към гърдите й, чиято изящна форма се подчертаваше от острото деколте. Той стисна зъби.

— Имаш най-нежната кожа на света — рече хрипливо. — Мека като коприна, топла и ароматна. Не е нужно с тази рокля да ми напомняш, че не мога да мисля разумно, щом си наблизо.

— Стой надалеч — сряза го Мег. — Защо не заведеш Дафни у вас? Или сте свършили тая работа, преди да дойдете? — разпалено продължи тя. Пропусна един такт и залитна, ала Стивън с лекота я подхвана и изправи.

— Глезенът наистина те боли. Не трябва да танцуваш — твърдо рече той.

— Терапевтът каза да го натоварвам — процеди през зъби Мег. — Предупреди ме, че ще боли.

Той не изрази мислите си на глас. Щом след пет дълги седмици глезенът още я болеше, как щеше да танцува? Да го натоварва с цялата си тежест? Изглеждаше невероятно.

Тя забеляза изражението му.

— Пак ще танцувам. Ще видиш!

Той прокара пръсти по бузата й, по брадичката, около плътните, красиво очертани, устни.

— Заради себе си ли, Мег, или за да изпълниш съкровеното желание на майка си?

— Това бе единственото нещо в живота ми, което тя одобряваше — отговори Мег, без да се замисля.

— Да. Може би — палецът му погали устните й и потрепна, когато те се разтвориха. — Още ли те е страх да не забременееш? — прошепна развълнувано Стивън.

— Стивън! — възкликна тя. Отметна глава и се изчерви.

— Снощи мислих за последната ни вечер, преди да се скараме — продължи той, сякаш не бе забелязал нейната реакция. — Спомних си как ти започна да ме отблъскваш и аз ти казах…

— Не е нужно… — прекъсна го възбудено тя.

— Казах ти, че ако се любим, няма нужда от предпазни мерки, защото ще се радвам да забременееш — глухо прошепна той, загледан в очите й.

Тя потрепери и тялото й потърси опора в неговото. Той я залюля в прегръдките си, едва пристъпвайки и промълви до ухото й:

— Мислила си, че няма да спра. А не си искала бебе.

— Да.

Стивън погали меките й копринени коси и я притегли още по-близо. Краката му се разтрепериха от допира на бедрата й и в същия миг тя почувства осезателната му възбуда.

— Не се отдръпвай от мен — дрезгаво помоли той.

— Знам, че ти е неприятно, но, Господи, не мога да се контролирам…

— Няма да се отдръпна — прошепна тя и го погледна. — Не ми е неприятно. Ти и тогава ми каза да не мърдам, помниш ли?

Той спря да танцува и се втренчи в очите й с такава настойчивост, че Мег едва издържа погледа му. Устните му се разтвориха в опит да си поеме въздух, изгарян от желание, омагьосан от красотата на лицето й, изкушаван от близостта и невинността на стройното й тяло.

— Всичко помня. Образът ти ме преследва, Мег. Всяка нощ.

Мег видя напрегнатото му изражение и се почувства виновна, че именно тя бе причината. Долепи длан до гърдите му и усети силата и топлината на тялото му, трескавия пулс.

— Съжалявам — нежно каза тя. — Наистина съжалявам…

Той опита да се овладее, като най-сетне откъсна поглед от нея. Мег леко се отдръпна и заговори спокойно за новостите по света, за времето, движейки се плавно в такт с музиката, докато той се съвзе.

— Трябва да седна, Стивън. Глезенът доста ме боли — каза накрая Мег.

Той застина, взря се в лицето й и рече:

— Съжалявам за нелепото предложение, което ти направих снощи. Ала те желаех до безумие. Поне това желание никога не ме е напускало — горчиво се разсмя той.

Тя го гледаше с обожание, неспособна да отмести очи. Държеше на Стивън повече от всичко на света и когато го усещаше до себе си, нямаше нужда от нищо. Ала онова, което той желаеше, щеше да я погуби.

— Не мога да се любя с теб и да… и да продължа да живея постарому — меко каза Мег. — За теб ще е нощ като всяка друга, с поредната жена. А за мен ще е съдбовна нощ, не само защото ще ми е за първи път, но и защото ще е с мъж, когото… — тя отмести поглед — … на когото някога много съм държала.

— Мег, за мен няма да е нощ като всяка друга с поредната жена — рече той и музиката отново засвири.

— Ще бъде за отмъщение — възрази тя. — И ти го знаеш, Стивън. Не от любов. Някога аз заминах и ти причиних болка. Сега ти искаш да си отмъстиш. Какъв по-добър начин от това да спиш с мен и на свой ред да ме изоставиш?

— Мислиш ли, че ще мога? — горчиво се усмихна той.

— Никой от нас не може да бъде сигурен, преди да се е случило — Мег прикова поглед в гърдите му. — Знам, че ще се опиташ да ме пазиш, но ти губиш контрол, когато сме заедно. И снощи беше така — тя вдигна лице към него. — Какво ще правим, ако наистина забременея?

Устните му леко се разтвориха. Той внимателно я изгледа и бавно отговори:

— Можеш да се омъжиш за мен и заедно да отгледаме детето си.

Мисълта за подобна възможност я развълнува, въодушеви и стресна.

— А кариерата ми?

Стана му неприятно. Изражението му загуби мекотата си, очите станаха хладни.

— Естествено, ще трябва да се откажеш от балета. Но ти не би го понесла. Цял живот си се стремила към това, нали? — той леко се отдръпна. — Да се връщаме на масата. Да не рискуваме повече с глезена ти.

Върнаха се при останалите. Стивън хвана ръката на Дафни и не я пусна до края на вечерта. Всеки път, когато погледнеше Мег, в очите му имаше враждебност, горчивина и презрение.