Даяна Палмър
Незабравима нощ (1)

Пролог

Запалил цигара, Стивън Райкър крачеше с присъщата си енергичност из своя кабинет в „Райкър Еър“ и тихичко ругаеше. Случилото се преди четири години отново нахлуваше в живота му и отваряше още незарасналите рани в сърцето му.

Мег се бе върнала.

И все пак опасенията му го озадачаваха. Бе успял да превъзмогне тежкия период, след като Мег го напусна и замина да учи балет в Ню Йорк. Намираше утеха в прегръдките на различни жени. Ала мъчителните спомени не го напускаха. И все още му причиняваха болка. Мег бе виновна за всичко! Искаше да я накара да страда, както бе страдал той. Искаше да види сълзи в красивите сини очи, болка на прекрасното лице, обрамчено от меки руси коси. Искаше удовлетворение за ада, в който го бе хвърлила, заминавайки, без да каже нито дума, след като бе обещала да се омъжи за него.

Стивън остави цигарата. Лош навик — като любовта му към Мег. Мразеше ги — и цигарите, и русото видение от своето минало. Нито една жена не го бе напускала. Вярно че и никога не бе пожелавал да се ожени. Ергенският живот му харесваше, докато Мег не го целуна от благодарност за подаръка, който й бе донесъл за осемнайсетия й рожден ден. И животът му се преобрази.

Бащите им станаха съдружници, когато Мег бе на четиринайсет, а брат й Дейвид бе малко по-голям. Постепенно семействата се сближиха. Стивън и Дейвид станаха неразделни приятели, а Мег бе сладката малка натрапница. Но натрапницата порасна и се превърна в красива млада жена, която разтопи леда, сковал сърцето му. Той й даде любовта си и всичко, което притежаваше. Ала то се оказа недостатъчно.

Не можеше да й прости, че го отхвърли. Бе така обсебен от нея, че внезапното й заминаване едва не му коства разсъдъка. Искаше да си отмъсти. Искаше да я притежава.

Закле се, че ще я накара да плати. Сега си беше навехнала крака и временно не можеше да танцува. А балетната трупа, в която работеше, имаше сериозни финансови затруднения. Ако той съумееше правилно да изиграе картите си, може би щеше да изживее онази вълшебна нощ в прегръдките на Мег, за която бленуваше от години. Този път обаче нямаше да е от любов. А от жажда за мъст. Мег се бе върнала и щеше да плати за миналото.