Даяна Палмър
Незабравима нощ (8)

Седма глава

Дали бе правилно, или не, изтерзаното съзнание на Стивън вече не можеше да прецени. Мег го желаеше, както и той нея. Болката и страданието от изминалите четири години се стопиха в тази единствена мисъл, щом почувства как устните й се разтварят от допира на неговите. Продължи да я целува, докато тя се отпусна в прегръдките му, а неговото тяло се скова под напора на възбудата. Едва тогава Стивън отметна глава.

Погледът му сякаш опари кожата на гърдите й. Мег стоеше пред него само по ефирно дантелено бельо, неуверена в голотата си. Ала когато ръцете й машинално се вдигнаха, той я хвана за китките и опря дланите й в гърдите си. Притисна ги, а стоманеносивите му очи се впиха в нейните.

— Не се крий от мен — рече. Погледът му бавно и с възхищение се плъзна по тялото й. — По-красива си от мадоните на Ботичели, Мери Маргарет.

— Забравяш Дафни — нападна го тя. — Тя има влияние над теб.

— Права си — Стивън не откъсваше поглед от нея.

— Стив…

— Не говори, Мег — нежно я прекъсна той. — Не са необходими думи.

— Стивън, не трябва…

— Напротив, трябва — въздъхна той на милиметри от гръдта й. — Трябва…

Мег усети галещия му език, после устните му поеха зърното и по тялото й се разля приятна топлина.

Стив чу нейния стон, почувства как тялото й се стегна в прегръдките му. Но не спря. Устните му продължиха нежната ласка. Мег издаде неясен звук и се притисна към него. Той простена, ръката му се плъзна по копринено гладката кожа на гърба й. После притегли тялото й към възбудената си плът.

Мег бе престанала да мисли. Жадната настойчивост на устните му караше тялото й да пулсира. Тя обхвана главата му, отдадена изцяло на неговата близост. Имаше чувството, че се носи във въздуха, че плува.

Стив коленичи, повличайки я към пода, без да отделя устни от нея. Притегли я до себе си, така че бедрата им плътно се допряха. Устните му спряха за миг върху зърното, после на шията и накрая стигнаха притворената й уста. Целуна я бавно, с изгаряща страст, докато ръцете му, пъргави и уверени, неуморно се плъзгаха по тялото й. Стивън шепнеше любовни думи, които Мег не можеше да чуе заради бученето в ушите си. Мъжът леко се отмести и тя усети възбудата му едновременно с чувствените ритмични движения на тялото му.

Дъхът й секна, тя се скова. Стивън вдигна глава. Взря се в очите й със замъглен от желание поглед. После леко помръдна и сладостна вълна заля тялото й. Мег не можа да скрие насладата от внезапното удоволствие. Той се усмихна бавно и повтори движението. Този път тя го сграбчи за раменете и се отпусна, допускайки го свенливо още по-близо до себе си.

Дългите му пръсти се плъзнаха по бедрото й. В същия миг устните му се впиха в нейните. Докосването бе толкова интимно, толкова възбуждащо. Цялото й същество потръпна от удоволствие. Тя понечи да се възпротиви, ала бе твърде късно. Не можеше да спре стенанията си.

Изцяло в негова власт, Мег усети как сълзите й напират. Тялото й неудържимо се стремеше към него. Устните му се спуснаха към гърдите й. Стивън не преставаше да я милва, и обзета от непреодолимо желание, тя зашепна умоляващо с дрезгав глас.

Молбите й, заедно с неволните движения на нейното тяло, напълно го лишиха от здрав разум; беше му невъзможно да се отдръпне. Започна да хапе устните й и Мег долови отместването му, нежното разкъсване на бельото и полъха на въздуха по кожата си. Чу металическия звук от разкопчаването на колан.

Мъжът я придърпа върху себе си, така че бедрата й го обвиха. Дъхът му опари ухото й. Силните ръце внезапно обхванаха хълбоците й и я повдигнаха.

— Спокойно — прошепна той, като бавно започна да я плъзга надолу.

Мег нямаше време дори да се уплаши от действията му. Той впи устни в нейните едновременно с първия силен тласък върху булото на невинността й.

Тя отвори очи и извика от пронизалата я болка. Стивън я задържа неподвижно. Беше задъхан, с напрегнато лице, стиснал зъби. Взря се в разширените й от уплаха очи и, без да откъсва поглед от тях, отново бавно я притегли надолу.

— Не се бой, Мег — прошепна дрезгаво, — болката ще утихне.

— Но… Стив… — заекна тя в опит да изрази протеста си.

— Нека те любя — възбудено каза Стивън. Доближи я до себе си и потръпна. Изражението му беше измъчено, очите приличаха на сребърни огньове. — Господи, мила… позволи ми. Нека те любя! — той едва изговаряше думите.

Мег разбираше, че му е невъзможно да спре. Обичаше го и само любовта й имаше значение сега. Отпусна се, пренебрегвайки болката, с ръце на раменете му.

— О, Мег! — изстена той, щом почувства как прониква в нея. Затвори очи и потрепери. Когато повдигна клепачи, Стивън улови погледа й и повтори плавното целенасочено движение. Напрежението бавно изчезна от лицето й. Той застина, слял се с нейното тяло и нежно отметна падналите на лицето й кичури.

Тя преглътна. В очите й се четеше благоговение, примесено със следи от отшумяващата болка, колебание и удивление.

— Толкова дълго чаках, Мег — развълнувано каза Стивън. — Цял живот съм чакал този миг. Да бъда с теб.

Пръстите й трепетно докоснаха ризата му.

— Стив, ти си… част от мен.

Руменина обля високите му скули.

— Разкопчей ми ризата, Мег. Искам да чувствам гърдите ти, докато се любим.

„Докато се любим?“ Трябва да се е побъркала! Но беше твърде възбудена, за да се откаже, да се отдръпне. Беше във властта му. С треперещи ръце свали вратовръзката, якето, ризата.

Пръстите й се плъзнаха по гърдите му. Сведе очи, неспособна да откъсне поглед от него, докато цялото й тяло потръпваше. Той я повдигна едва-едва, усмихвайки се, въпреки възбудата си, на изражението й.

— Стив…

Той подхвана брадичката й и нежно я целуна, като поднови движението на хълбоците й. Този път Мег не усети болка. Смътното приятно усещане постепенно започна да нараства, да я изпълва, да я поглъща. Тя изстена и впи нокти в раменете му.

— Харесва ли ти? — прошепна той.

Мег изхлипа на рамото му, опряла устни във врата му. Притисна се към него, щом Стивън ускори ритъма и натиска на тялото си. Ръката му конвулсивно стискаше косата на тила й; той притаи дъх, потръпвайки.

— Отпусни се — каза и плъзна ръка под бедрото й, за да я дръпне рязко към себе си.

Образът му се замъгли пред широко отворените й изумени очи, след като удоволствието внезапно и бурно нарасна. Мег усети напрежението в тялото си, докато Стивън се издигаше към нея в необичайно интимната им прегръдка и я караше да тръпне при всяко движение, устремявайки я към нещо, което все й се изплъзваше. Силите й бяха на изчерпване, ала той бе неуморен, неизтощим.

— Помогни ми — прошепна на пресекулки тя.

— Кажи ми какво чувстваш, Мег — отвърна той с хриплив, глух глас, без да нарушава ритъма на движенията си. — Кажи ми!

— Удоволствието е невероятно… О, не мога… повече! — изхлипа тя.

— И аз — ръцете му стиснаха до болка бедрата й, той загуби контрол. — Мег… Мег!

Тя усети как тялото му се стегна в мига, в който вълна на наслада замъгли съзнанието й. Като болка, мина й през ум. Сладостна, непоносима болка, която я порази като мълния и я издигна в обятията му, изтръгвайки вик от дълбините на душата й.

Сърцето на Стивън сякаш щеше да се пръсне. Тя почувства забързания му луд ритъм под гърдите си, усети как кръвта пулсира във вените му, щом той я положи на килима, без да я отделя от себе си. Отпусна се, опрян на ръце, и се опита да нормализира дишането си. Интимността на момента надминаваше и най-безумните й видения. Мег затвори очи, наслаждавайки се на мига с всяка фибра на тялото си.

Стивън не можеше да повярва, че го е сторил. Бурният край му подейства като зашеметяващ удар. Желаеше я до полуда и дори не се беше съблякъл напълно. Набързо се бе отървал от излишните дрехи и я бе обладал на килима! Вместо първото й подобно преживяване да бъде в леглото, в навечерието на сватбата им, след като всичко е уредено и законно. А най-непростимото бе, че изобщо бе забравил за предпазните мерки. Той изстена, внезапно осъзнал ситуацията.

— По дяволите! — процеди през зъби. Повдигна се тежко и неуверено се изправи. С гневен жест закопча ципа на панталона си, измъкна цигара от джоба на захвърлената риза и я запали. Облече ризата. Не поглеждаше към Мег, която най-сетне успя с треперещи ръце да навлече нощницата.

Стив изпуши цигарата до половината и я смачка в пепелника. Закопча ризата си, сложи вратовръзката, облече якето и едва тогава понечи да заговори.

Мег бе приседнала на ръба на дивана. Чувстваше се неловко и изпитваше срам.

Той застана пред нея, търсейки подходящите думи. Невъзможно! Нищо, естествено, не оправдаваше действията му.

— Ще те боли известно време — сковано каза той. — Съжалявам, че не можах да ти спестя болката.

Тя се обгърна с ръце и потрепери. Стивън коленичи пред нея, като опря длани на дивана и се взря в посърналото й измъчено лице.

— Мег, всичко е наред — дрезгаво каза той. — Няма от какво да се срамуваш.

— Нима? — по бузите й започнаха да се стичат сълзи.

— О, мила — простена той. Притегли я към себе си, седна на килима и я приласка в обятията си. Устните му нежно погалиха шията й. — Мег, не плачи.

— Аз съм евтина, безсрамна…

— Не си — Стивън вдигна глава и срещна погледа й. — Правихме любов. Толкова ужасно ли беше? Ако не бях се вбесил да те прогоня, щеше да се случи още преди четири години. Знаеш го.

Мег не можеше да оспори истината.

— Ще кажеш ли на Дафни? — попита.

— Не, няма да й кажа — тихо отвърна той. — Това не я засяга. Не засяга никого, освен нас двамата.

Тя почувства как й поолеква от ласката му. Затвори очи. Искаше й се завинаги да остане така. Прегръдката му бе топла и силна, струваше й се съвсем естествено да бъдат заедно — един до друг. И станалото изглеждаше в реда на нещата.

Ръката му погали плоския й корем. Той леко се отдръпна и сведе поглед, изпълнен с тревога.

Мег отгатна мислите му. Току-що си бе помислила същото.

— Ти не използва нищо — прошепна тя.

— Да. Увлякох се като гимназист — той вдигна очи и направи гримаса. — Извинявай. Беше безотговорно от моя страна. Непростимо.

Сините й очи се плъзнаха по мрачното му лице до мъжествено изсечената челюст и широките рамене.

— За какво мислиш? — попита с любопитство Стивън.

— Ти нямаш братя и сестри. А баща ти имал ли е сестра?

Той поклати глава. Сключи вежди, после стиснатите му устни се разтегнаха в слаба усмивка, щом се взря в очите й.

— Все момчета се раждат в нашия род, Мег. Това ли искаше да знаеш?

Тя кимна и свенливо се усмихна. Широката му длан леко погали корема й.

— Но бебето ще погуби кариерата ти — бавно изрече той.

— Както и навехнатият глезен — Мег вдигна очи.

— Какво искаш да кажеш? — безизразно попита Стивън.

Тя изостави всякаква предпазливост. Беше време за признания. Искрени, чистосърдечни признания, независимо от последствията. Нямаше място за отстъпление.

— Боли ме дори като стъпвам. Подут е. Вече толкова седмици няма промяна — тя замълча, докато намери сили да потисне страха, който я завладяваше. — Репетициите започват в края на другата седмица, но това няма никакво значение. Стив, аз няма да мога да танцувам. Още дълго време. Вероятно никога.

Той не помръдна. Очите му напрегнато се взираха в лицето й, ала не проговори. Мег го погледна с тъга.

— Какво ще стане с теб и Дафни, ако забременея? Ще ти съсипя живота — тя въздъхна измъчено, затвори очи и опря буза на гърдите му. — О, Стив, защо е толкова сложно?

— Обикновено не е.

— Но в момента е доста объркано — тя прехапа устни. — Ти… искаш ли бебе?

Светлина озари душата му. Дете! Момченце като всички в неговия род! Връзка с Мег, която нищо не можеше да разруши! Подобна мисъл го изпълваше с възторг.

Но Стивън не отговори веднага и Мег си помисли най-лошото. Преглътна напиращите сълзи и обезпокоено промълви:

— Сигурно ще искаш да отида в някоя клиника и…

— Не! В никакъв случай! — отсече той. Повдигна брадичката й към лицето си. — Да не си помислила такова нещо! Кълна се, Мег, само да посмееш…

— За нищо на света! — побърза да каже тя. — Точно това исках да ти кажа. Не мога да го направя!

Той се успокои. Вдигна ръка и отмести кичурите от поруменелите й бузи.

— Добре. Да не си посмяла. Хората, които не искат бебета, трябва да мислят, преди да ги правят.

— И за нас се отнася.

— Правилно — повдигна вежди той.

Мег се поотпусна. Изражението на Стивън обаче бе напрегнато и сурово.

— Можех да те подсетя — измърмори тя.

— Естествено. И кога по-точно реши, че можеш да ме подсетиш? — Мег се изчерви и сведе очи. — Когато самият аз се сетих. С малко закъснение, естествено — намръщи се леко, очите му проблеснаха. — Беше много бурно, нали? И ти го изпита.

— Отдавна те желая — тихо призна тя.

— И аз теб — Стивън бавно и дълбоко си пое въздух. — Е, желанието ни се осъществи. Не можем да го отречем. Ще извадя пръстена от сейфа и ще ти го върна. Сега официално възстановихме годежа.

— Но, Стив, а Дафни? — възкликна тя.

— Ако още веднъж споменеш Дафни днес, ще… — гласът му секна. Той стана и изправи Мег до себе си. — Тя ще разбере.

— Не си ме попитал дали съм съгласна да се сгодим отново — възрази Мег в опит да запази контрол над съдбата си.

Стивън я дръпна и обви ръка около стегнатия й корем.

— Ако тук има бебе, нямаш никакъв избор. Майка ми с пушка в ръка ще ни ожени, но няма да допусне първият й внук да бъде незаконороден.

Мег се усмихна, като си представи майка му, приведена под тежестта на някоя от ловните пушки на Стивън.

— Вярно, ще го направи. А аз ще седна пред вратата ви с табела на шията и рокля за бременни, за да разберат всички кой е виновен за състоянието ми.

Сякаш свят му се зави. Не трябваше да се подвежда от лъчезарната й усмивка! В края на краищата глезенът я принуждаваше да остави кариерата си. Не я жертваше заради него. Но поне искаше детето му.

Тя вдигна очи, срещна хладния гняв в погледа му и в миг разбра, че въпреки плътското му желание, огорчението от миналото не бе изчезнало.

Той сви рамене. Приведе се и отметна косите й.

— Аз те желая. Ти ме желаеш. В това поне сме сигурни — въздъхна. — И щом след четиригодишна раздяла се привличаме толкова силно, желанието ни няма скоро да угасне, нали?

— За бога, Стив! Не мога да говоря за това — измънка тя.

Веждите му трепнаха, щом се взря в нея.

— Моя прекрасна Мери Маргарет, утре сигурно ще мисля, че пак съм сънувал — нежно каза той.

— Сънуваш ли ме? — неволно попита Мег.

— О, да. Непрестанно — той сякаш потъна в безкрайните дълбини на очите й.

— „Никоя от щерките на Красотата не омагьосва като теб…“ — изрецитира нежно Стивън, загледан в поруменяващите й страни. — Обичаш ли лорд Байрон, Мег?

— Никога не си ми рецитирал стихове — рече тя с тиха, тъжна усмивка.

— Имах желание, но ти беше малка — спомни си той, лицето му стана сурово. — Пък и аз се страхувах да не се влюбя до уши — той горчиво се засмя. — И добре направих. Защото ти ме напусна.

— Бях принудена — нападна го тя. — Ти ме накара да го направя — ядът й се поотдръпна, щом видя измъченото му изражение. — Ти не знаеш какво е любов, Стивън. Не допускаш никого до себе си — дори Дафни, а още по-малко мен. Харесваш тялото ми, но не желаеш сърцето ми.

Подейства му като шок. Той се взираше в нея, без да намери думи за отговор.

— А аз бих ти дала цялата си любов, ако ми позволиш — каза нежно Мег и сините й очи му се усмихнаха.

Той стисна зъби.

— Вече го направи, на пода — хладно заяви той. Всякакви небивалици минаха през ума му. Чувстваше се уязвим и не му беше приятно. Изгледа я яростно. — Дори не се опита да ме спреш. След като не можеш да се отдадеш на балета, реши да се отдадеш на мен!

Тя се втренчи в него и внезапно прозря истината зад ядовитите му думи. Интуицията й подсказа, че той се бори с чувствата си. В действителност държеше на нея. Може би подсъзнателно. Вероятно си бе втълпил, че обича Дафни. Ала се лъжеше. Макар и неопитна, Мег знаеше, че мъжете не губят контрол както Стив тази нощ, ако желанието им не е предизвикано от силни чувства. Той се бореше с чувствата си към нея! Винаги е било така — затова е избягвал емоционалната обвързаност. Страхувал се е да не си загуби ума по нея. Как не го е разбрала още преди години?

— Ще го отречеш ли? — ядно подхвърли той.

Мег отново се усмихна, този път дяволито.

— Сега ли ще ми върнеш пръстена?

— Мег… — колебливо започна той.

— Разбирам. Минава полунощ и Дейвид скоро ще се върне. Но можеш да минеш утре за вечеря. И да ми го донесеш — подчерта тя. — Надявам се, не си го загубил.

Стивън я изгледа гневно.

— Не, не съм го загубил. Но не мога да го донеса утре. Ще вечерям с Ахмед. И Дафни — напомни й той.

Мег се почувства несигурна, ала нещо я подтикваше да действа.

Тя се приближи, наблюдавайки промяната в изражението му, блясъка в очите му. Хвана го за реверите, повдигна се на пръсти, нежно докосвайки го с тялото си, и замря на изкусително разстояние от притворените му устни. Долавяше бесните удари на сърцето му, чуваше дишането му. Той играеше. Преструваше се. Мег захапа долната му устна с невероятна нежност и го пусна, отдалечавайки се.

— Защо го направи? — попита дрезгаво той.

— Не ти ли хареса? — мило рече тя.

Той стисна зъби.

— Трябва да тръгвам.

— Огладня ли? Не вярвам да отидеш при Дафни. Не сега.

— Откъде си толкова сигурна? — запита с подигравателна усмивка Стивън.

Тя се вгледа в очите му.

— Би било кощунство да направиш същото с друга.

Искаше му се да оспори твърдението й, ала не намери сили да изрече думите. Обърна се и тръгна към вратата.

— Купи си сватбена рокля — подхвърли през рамо. — Ако се опиташ да избягаш пак, и в ада ще вляза, за да те намеря!

Той затвори вратата зад гърба си и Мег остана загледана в нея. Измъчваха я противоречиви чувства, но безмерната радост като че ли заглушаваше всичко останало.

Стив обаче не беше щастлив. Получи Мег, но се чувстваше като безславен победител. Бе му доставила огромно удоволствие, но не му бе дала сърцето си. А той искаше да завоюва именно него.

Не й беше безразличен. В противен случай не би му се отдала тъй безрезервно. За Мег зовът на плътта не бе достатъчен за подобна жертва. Не бе за пренебрегване и фактът, че кариерата й вече не стоеше помежду им — с нея бе свършено. Ала колкото и да държеше на него, Мег пак би предпочела балета, ако имаше избор. Сигурен бе. И това го ожесточаваше.