Софокъл
Едип цар (12)

Екзод

 

ДОМАШНИЯТ ВЕСТИТЕЛ

О граждани, най-тачени в страната ни,

какви беди ще чуете и видите

и как ще заскърбите, ако още сте

със грижа за рода на Лабдакидите!

Ни Истър, нито Фазис би очистили

тоз дом от всички скрити в него ужаси!

Ще видим волни и неволни бедствия

след малко. Но от всичките страдания

най-много ни покъртва доброволното.

 

ХОР

Това, което знаем, е ужасна скръб.

Какво сега? Какво ще кажеш повече?

 

ДОМАШНИЯТ ВЕСТИТЕЛ

С най-бърза реч да кажа и да чуете

вестта ми: дивната Йокаста — мъртва

 

ХОР

О, бедната! А от какво загина тя?

 

ДОМАШНИЯТ ВЕСТИТЕЛ

От своята ръка. Но най-печалното

не е пред нас, не виждат го очите ви.

Все пак и ти, доколкото си спомня аз,

ще чуеш участта на тая клетница.

Когато с бяс се втурна във палатите,

към брачната постеля се отправи тя,

заскубала със две ръце косите си.

Вратата тръшна, па завика горестно

умрелия отдавна Лай. Говореше

за брачна нощ, която го погубила

и след това обрекла нея, майката,

от неговия син да ражда клетници.

Ридаеше, нещастната, над ложето,

в което мъж от мъж родила, син от син.

А после — как умря, не зная. С викове

Едип се втурна вътре и не можехме

докрай да видим злото й. Загледахме

към него, който тичаше объркано.

Той тича, иска меч от нас и пита ни

жена му де е, не жена му — нивата

със двоен плод — със него и с децата му.

В беса му някой бог му каза де е тя,

не ний, които бяхме там. С ужасен вик,

като че ли натам го някой водеше,

към двойната врата се втурна бясно той,

оста изтръгна и влетя във стаята.

Там виждаме царицата увиснала,

на шията със примка. Щом нещастникът

я зърна, страшно изрева и примката

разбърза. И когато долу, клетата,

се просна — о, ужасно бе за гледане! —

извади той от дрехата й златната

игла, с която беше тя прихваната,

издигна я и я заби в очите си

и викаше: „Ни злото ми ще видите,

нито греха ми! Гледайте сред вечен мрак

ония, що не биваше да виждате,

и моите любими не познавайте!“

И не веднъж, а с всяка дума удряше

в отворените си очи. И кървави

зениците струеха по страните му.

Не капки кръв се стичаха, а тъмен дъжд

и кървав град обливаше лицето му.

От двама гръмна злото — срещу двамата.

И той, и тя еднакви бяха в злото си.

Ах, старото блаженство бе наистина

блаженство! Днес, във този ден — стенания,

разруха, гибел и позор — и няма зло,

което да не виждаме в бедата им!

 

ХОР

На себе си дойде ли вече клетникът?

 

ДОМАШНИЯТ ВЕСТИТЕЛ

Вратите вика да разтворим, целият

народ да види тук отцеубиеца,

чиято майка… — не, мълча, греховно е!

Крещи — ще бяга от града и в този дом

не ще стои под своите проклятия.

Но трябва му опора тук, разбира се,

водач — непоносима му е болката.

И ти ще видиш сам това. Разтварят се

вратите. Подир миг ще видиш зрелище,

което би покъртило и враг дори.

Комос

ХОР

О страдание страшно за нашия взор!

Най-ужасно от всичко, което до днес

съм видял! Какъв гибелен бяс те обзе,

о злочести? Какво божество връхлетя

върху тебе със този чудовищен скок,

върху твойта безрадостна участ?

О, горко ти, горко! Но не мога очи

върху тебе да спра, а как искам сега

да те питам, да слушам, да гледам! Така

ме изпълва със ужас видът ти!

 

ЕДИП

О, горко ми, горко! О, злочестият аз!

Но къде на земята ме водят сега?

Но къде отлетява гласът ми, къде?

Докъде ме доведе, о боже!

 

ХОР

До страшно зло — нечуто и невиждано.

 

Първа строфа

 

ЕДИП

О тъмнина!

О облак, свесен над мене, ужасен облак — немея!

Непобедим и непрогледен мрак!

Горко ми! О!

О, пак горко ми! Как пронизват болките

от раните и споменът за злото ми!

 

ХОР

Разбираме, че в толкова нещастия

е двойна твойта скръб и двойна — мъката.

 

Първа антистрофа

 

ЕДИП

Приятелю,

едничък верен служител оставаш с мене. Ти чакаш

загрижен за мене, слепецът, сега.

Уви! Уви!

Не си ми скрит, не си — познавам ясно аз,

макар и в мрак — звучи до мене твоят глас.

 

ХОР

О, страшно дело! Как можа очите си

да загасиш? Кой бог ти е внушил това?

 

Втора строфа

ЕДИП

Сам Феб-Аполон, приятели, Феб

изведе злото до края, ах, злото — моите мъки!

Но никой друг не ми срази очите, не — аз, клет.

Какво ли сега със тях

ще гледам, щом не виждам нищо радостно?

 

ХОР

Тъй беше, както казваш, тъй.

 

ЕДИП

Какво да гледам днес, какво

да любя вече и кого

да слушам вече радостен, приятели?

Водете ме оттук — по-бързо, далек,

приятели, далек, че смърт нося аз,

проклет и безкрай омразен съм аз

на всички богове!

 

ХОР

Злочести — с мисълта и с теглилата си!

Как исках да не те позная втори път!

 

Втора антистрофа

 

ЕДИП

Да бъде проклет тоз, който свали

в гората тежките връзки от мене, взе ме, от гибел

изтръгна ме и ме спаси, но не за радост, не, не!

Тогава да бях умрял,

не щях да страдам тъй ни аз, ни моите!

 

ХОР

И аз бих пожелал това.

 

ЕДИП

Баща си аз не бих убил,

не бих се днес наричал мъж

на тази, от която съм роден, уви!

Сега съм проклет, безчестно роден,

постеля делих със майка си аз!

И има ли зло, от злото по-зло,

Едипа то слетя.

 

ХОР

Не знам добре ли стори ти, но по-добре

да бе умрял, отколкото да бродиш сляп.

 

ЕДИП

Не казвай, че не съм постъпил най-добре

така, недей, не ме съветвай повече!

Не знам с какви очи бих гледал татко си,

когато ида в ада, между сенките,

и майка си, злочестата: вината ми

пред тях не ще изкупи и бесилката.

Ала копнял ли бих да срещна погледа

на своите деца — родени, както са

родени? Ах, ни тях ще видят моите

очи, ни Тива с крепостта, ни божите

свещени изваяния! Тях, беден аз —

най-знатният сред Кадмовите граждани, —

изгубих, като обявих да гонят вред

безбожния, посочен от небесните,

явен на нас като престъпник Лаев син.

И тоя срам понесъл върху себе си,

как бих могъл открито да ви гледам аз?

Не, не! Да можех да затворя извора

на всеки звук — заключил бих отвсякъде

тогава тая тъй нещастна моя плът!

Да бъда сляп и да не чувам! Сладко е

да не съзнаваш своето нещастие.

Защо ме Китерон прие, защо тогаз

не ме уби, та да не се показвам тук,

пред тези, от които съм роден, уви!

О Полибе, Коринте, стари бащини

дворци — така ви мислех аз, — о, колко зло

под хубостта ми сте били отхранили!

Престъпник съм, роден съм от престъпници!

О кръстопът! Долино в мрак забулена!

Изпихте вие мойта кръв — кръв бащина,

която сам пролях! Дали си спомняте

какво направих там, сред вас, и после тук —

какво извърших после тук? О двоен брак!

Роди ме ти и пак покълна в твоите

недра едно и също семе! Ти роди

баща и братя, и деца — еднаква кръв,

жени, съпруги, майки — най-позорното,

което е възможно между смъртните!

Но — срамно дело, срамни са и думите.

По-бързо, за безсмъртните, водете ме!

О, скрийте ме, убийте ме, хвърлете ме

в морето и не ще ме вече виждате!

Елате, докоснете се до клетника!

Послушайте, не бойте се! Бедата ми

е само моя — не сполита другиго!

 

ХОР

Навреме иде тук Креон. Молбите ти

ще чуе той, и той ще ти даде съвет.

В земята ни остана той едничък страж.

 

ЕДИП

Беда за мен! Какво ще му говоря?

Какво доверие заслужвам? Толкова

несправедливо се отнесох с него аз!

 

КРЕОН (към Едип)

Не съм дошъл, Едипе, да злорадствувам,

не съм дошъл и с укор за обидите.

 

Ако не се срамувате от смъртните,

побойте се от пламъка на Хелиос,

на царя-животворец! Не показвайте

такова зло открито! Не търпи това

земята, ни дъждът свещен, ни слънцето.

По-скоро въведете го в палатите!

На свой е само позволено — своите

да гледа и да слуша във бедите им.

 

ЕДИП

За бога! Ти премахна страховете ми!

Ти идеш благ при мен, при най-престъпния!

О, чуй, за тебе моля, не за себе си!

 

КРЕОН

Какво желаеш, та ме молиш толкова?

 

ЕДИП

Махни ме от града, прати ме някъде,

където няма да продумам никому!

 

КРЕОН

Така бих сторил, ала искам по-напред

от бога да узная как да действувам.

 

ЕДИП

Но ясни са словата му — безбожния

отцеубиец, казва, да погубите.

 

КРЕОН

Така ни каза той. Но в тези трудности

е най-добре да питаме за нужното.

 

ЕДИП

И за такъв нещастник ли ще питате?

 

КРЕОН

Сега на бога вярваш и самият ти.

 

ЕДИП

Към тебе се обръщам със молбите си.

Онази, в къщи, положи във гроба и

тъй, както знаеш. Дълг е то към своите.

А мене как ще иска този бащин град

да гледа жив сред своите поселници?

Пусни ме в планините, там, където е

и моят Китерон — а него моите

родители за гроб са ми отсъдили.

И да умра тъй, както те са искали.

Но знам добре: ни болест, нито друго зло

ще ме сломи. Не щях да се спася от смърт,

ако не се спасих за страшни бедствия.

Но да върви, където ще съдбата ми!

За моите момчета ти не се грижи,

Креоне мой, мъже са те и никъде

не ще усетят липса във живота си.

Но моите злочести две момичета!

На пълната трапеза те не сядаха

без мене, до каквото се докоснех аз,

със мене го деляха те! Грижи ми се

за тях! И остави ме със ръцете си

да ги допра, да си изплача мъката!

О царю,

о благородни, нека! И допра ли ги

с ръце, ще мисля: пак са мои, виждам ги.

Що думам?

Не чувам ли, о богове! Те, милите,

ми плачат! О, Креон се е смилил над мен

и ми е пратил моите сладки рожбици!

Така ли?

 

КРЕОН

Така, Едипе. Аз ти ги доведох тук,

че зная — тая радост ти жадуваше.

 

ЕДИП

Честит бъди! Дано за добрината си

получиш участ по-добра от моята!

Деца, къде сте? Тук елате, в моите,

във братските ръце, които сториха

да виждате окървавени светлите

очи на своя роден татко. Аз, деца,

без сам да знам и видя, станах ваш баща

и ви родих с оная, що и мен роди.

Оплаквам ви. Не виждам ваште погледи

и мисля за горчивото ви бъдеще,

което ви очаква между хората.

Къде ли ще отивате по сборове

и празници, отдето не разплакани,

а радостни дома ще се завръщате?

А като дойде време в брак да встъпите,

тогава кой ще се реши връз себе си

такъв ужасен срам да вземе — гибелен

за моите родители, за вас, деца?

Кое ли зло ви липсва още? Татко си

уби баща ви, смеси се със майка си,

която го създаде, и от същата,

която го роди, доби и вас, деца!

С това ще ви обиждат вред. И кой ли мъж

ще ви поиска? Никой, никой, зная аз —

безплодни и безбрачни ще повехнете!

Креоне, Менойкеев сине, ти си им

баща от днес — ний, техните родители,

загинахме. Не ги оставяй в бедствия

и без съпрузи да се скитат — род ти са!

И не оставяй да ги стигне моята

беда, смили се — виждаш, тъй невръстни са

и нищо нямат, — ти си им едничкият!

О благородни, съгласи се, дай ръка!

 

А вам, дечица, ако ме разбирахте,

бих рекъл много, но сега — желая ви:

живейте, дето можете, но по-добър

живот от този, който случи татко ви!

 

КРЕОН

Стига си проливал сълзи! Хайде, влизай у дома!

 

ЕДИП

С мъка слушам, ала трябва.

 

КРЕОН

        Всичко с време е добро.

 

ЕДИП

Знаеш ли какво желая?

 

КРЕОН

        Ще ми кажеш и ще знам.

 

ЕДИП

Изпрати ме надалече!

 

КРЕОН

        Искаш божие — от мен.

 

ЕДИП

Но небесните ме мразят!

 

КРЕОН

        Скоро ще те чуят те.

 

ЕДИП

Истина ли?

 

КРЕОН

        Не обичам да говоря, щом не знам.

 

ЕДИП

А сега, води ме вече.

 

КРЕОН

        Но — децата остави!

 

ЕДИП

Не, недей, не ми ги вземай!

 

КРЕОН

        Всичко не желай сега?

С тебе не вървя в живота туй, което си владял.

 

ХОР

Жители на мойта родна Тива, гледайте Едип,

който гатанките чутни разгада и бе велик!

Кой не гледаше със завист към честития му дял?

До какво море от страшни бедствия достигна той!

Затова, додето чакам сетния съдбовен ден

на човека, аз не ще го нарека блажен, преди

да си иде от земята, без да е видял беда.