Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Οἰδίπους τύραννος, 429 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 35 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (13 април 2007 г.)
Корекция
NomaD (2014)

Издание: Издателство „Ариадна“, 2002

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Втори епизод

(Влиза Креон.)

 

КРЕОН (към Хора)

Съграждани, узнах, че със ужасна реч

ме обвинявал цар Едип. Не се стърпях

и ето ида тук. Но ако мисли той,

че в днешните беди от мен — от моите

дела и думи — е понесъл някаква

вреда, не искам да живея повече,

белязан със такъв позор. Не малко зло

ми носят тези тежки думи — носят ми

най-страшното! Злодей ли съм в държавата,

злодей иде ме зовеш и ти, и моите.

 

ХОР

Обидата, аз мисля, бе изречена

при кипнал гняв, а не след зряло мислене.

 

КРЕОН

Но той е заявил, че прорицателят

по мой съвет говорел тук неистини.

 

ХОР

Да, каза, но не знам какво си мислеше.

 

КРЕОН

Но как, нима със поглед здрав и с разум здрав

ми хвърля той такова обвинение?

 

ХОР

Не знам. Не виждам туй, що вършат властните.

Но ето го, излиза от палатите.

 

(Влиза Едип.)

 

ЕДИП (към Креон)

Хей, ти! Защо си тук? Или дотолкова

безсрамни са очите ти, че пак си тук,

във моя дом, ти, явен мой убиецо,

грабителю на царството ми? Я кажи,

за боговете, глупост или страх видя

у мен, та дръзна толкова? А може би

помисли, че не ще узная подлата

постъпка, че и да я знам — безсилен съм?

Не е ли глупост твоето решение —

да гониш власт без хора, без приятели?

Та тя се хваща с хора и съкровища!

 

КРЕОН

Недей така! Изслушай моя отговор

сега, а после, като чуеш, сам съди.

 

ЕДИП

Говориш сладко, но не ще те слушам аз!

Разбрах: за мене враг си ти, опасен враг!

 

КРЕОН

Изслушай първо мойто обяснение!.

 

ЕДИП

Едно не казвай само — че не си злодей!

 

КРЕОН

Но вярвай, ако смяташ безразсъдното

упорство за полезно нещо — лъжеш се!

 

ЕДИП

Но вярвай, ако смяташ безнаказано

да правиш зло на своя близък — лъжеш се!

 

КРЕОН

Признавам, право казваш. Но каква беда

си претърпял от мене — обади, кажи ми я!

 

ЕДИП

Ти каза ли ми, или не — че трябвало

да пратя да повикат оня свет пророк?

 

КРЕОН

И още съм на прежното си мнение.

 

ЕДИП

А колко време става днес, откакто Лай…

 

КРЕОН

Откакто Лай — какво? Не те разбирам.

 

ЕДИП

… е паднал, поразен от неизвестна смърт?

 

КРЕОН

Отдавна бе, години много минаха.

 

ЕДИП

Тогава пак ли тоя жрец гадаеше?

 

КРЕОН

И пак бе мъдър, пак така го тачеха.

 

ЕДИП

За мене да е споменавал някога?

 

КРЕОН

Поне когато бивах с него — никога.

 

ЕДИП

Разследвахте ли после по убийството?

 

КРЕОН

Разследвахме, но нищо не намерихме.

 

ЕДИП

Защо тогава е мълчал мъдрецът ви?

 

КРЕОН

Не знам, а щом не зная, не говоря аз.

 

ЕДИП

Ала едно поне ще кажеш, знаеш го…

 

КРЕОН

Не ще отричам, ако знам наистина.

 

ЕДИП

… че ако с теб не бе се сдумал, никога

не би твърдял, че аз съм бил убиецът.

 

КРЕОН

Какво е казал, знаеш сам. Но аз сега

ще те попитам, както ти ме питаше.

 

ЕДИП

Добре. Не ще ме уличиш в убийството.

 

КРЕОН

Ти имаш за жена сестра ми, тъй ли е?

 

ЕДИП

Не може да се каже, че не е така.

 

КРЕОН

И властвуваш еднакво с нея в царството?

 

ЕДИП

Каквото пожелае — изпълнявам го.

 

КРЕОН

Не съм ли равен трети аз на двама ви?

 

ЕДИП

И ето, лош приятел ти си точно тук.

 

КРЕОН

Не — щом със мене поразсъдиш хубаво.

Та помисли: кой, смяташ, пред покоя си

би предпочел властта и страховете й,

ако мощта му си остане същата?

Ни аз самият съм жадувал царска власт,

когато мога като цар да действувам,

ни друг човек със разум. Та без страх сега

аз имам всичко. Ако пък самият аз

бях цар, бих вършил много нещо без сърце.

Как по-приятен ще ми бъде царски трон

при тази мирна слава и могъщество?

Не съм аз още оглупял дотолкова —

да диря благо без облага. Тачат ме

отвред, от вси страни дочувам поздрави,

дори когато молят тебе — мен зоват, —

на всекиго успехът е в ръцете ми.

Как бих оставил туй заради трона ти?

Разумният не ще постъпи глупаво.

Не съм живял с такива намерения,

ни с друг бих дръзнал на подобни работи —

И можеш да се увериш — иди в Питон

и питай вярно ли вестих вещаното.

И ако разбереш, че с прорицателя

съм заговор кроил, убий ме — не с една,

а с две присъди: с моята и с твоята!

Но с тъмни подозрения не ме вини!

Не бива за добри да смяташ лошите,

добрите пък за лоши. Запомни добре:

приятел верен да отхвърлиш, все едно —

отхвърляш сам живота си, най-скъпото.

Но ще узнаеш туй след време — времето

единствено показва справедливия,

а лошия ще разбереш в едничък ден.

 

ХОР

Добро е, царю, туй за предпазливия —

несигурни са бързите решения.

 

ЕДИП

Когато някой бърза с тайни планове,

и аз ще бързам с моите решения.

Ала остана ли спокоен — своето

ще свърши той, а мойто е загубено.

 

КРЕОН

Какво желаеш ти? Да ме прогониш ли?

 

ЕДИП

Не! Смърт за тебе искам, не изгнание!

 

КРЕОН

Но покажи преди това вината ми!

 

ЕДИП

Какво? Говориш с твърд и непокорен глас?

 

КРЕОН

Та виждам те безумен!

 

ЕДИП

        Зная своето!

 

КРЕОН

Но знай така и моето!

 

ЕДИП

        Престъпник си!

 

КРЕОН

Ако грешиш?

 

ЕДИП

        Ще слушаш — и така да е!

 

КРЕОН

Не, лош властител — не!

 

ЕДИП

        О граде, граде мой!

 

КРЕОН

И аз съм син на този град, не само ти!

 

ХОР

Царе, запрете! Виждам, от палатите

навреме иде тук Йокаста. Спора си

със нейна помощ трябва да загладите.

 

(Влиза Йокаста.)

 

ЙОКАСТА

Каква сте разпра вдигнали, нещастници?

И как не се червите пред земята ни,

тъй болна днес, та лични ежби вдигате!

Върви дома, и ти, Креоне, тръгвай си!

Нищожната обида не раздухвайте!

 

КРЕОН

О сестро, страшно е решил съпругът ти

Едип, и мойта участ е изгнание

от родната земя или насилна смърт!

 

ЕДИП

Така е, жено. Хванах го — живота ми

заплашваше с коварните си хитрости!

 

КРЕОН

Да нямам радост, да умра с проклятие,

ако съм сторил даже най-нищожното!

 

ЙОКАСТА

Едипе, за безсмъртните, повярвай му

заради тази клетва пред небесните,

заради мене и заради всички ни!

Комос

Строфа

 

ХОР

Мисли, склони,

слушай нас,

царю наш,

моля те!

 

ЕДИП

Какво желаеш ти от мене?

 

ХОР

Разумен мъж

вред е бил,

клетва днес

даде той —

затуй го и зачитай!

 

ЕДИП

Ти знаеш ли що искаш?

 

ХОР

        Знам.

 

ЕДИП

        Кажи тогаз!

 

ХОР

Щом клетва е дал твой близък човек,

със тъмна вина не го безчести!

 

ЕДИП

Но знай добре, че със това желание

ти искаш смърт за мен или изгнание.

 

ХОР

О, не, кълна се в Хелиос, най-първият

в небето! Нека загина, от бог, от близки напуснат,

със най-лоша смърт, ако мисля това!

Беден аз! Гине днес моят град!

Сърцето ми се къса, че към прежните беди

прибави други, нови, този ваш спор!

 

ЕДИП

Свободен е — пък нека да загина аз

и със позор ме пратят във изгнание!

Не той, а ти ме трогна с твоите жалостни

молби. А него аз ще мразя винаги.

 

ЙОКАСТА

С омраза скланяш, но гневът ти стихне ли,

ще ти тежи. Характер като твоят е

със право най-непоносим за себе си.

 

ЕДИП

Махни се, остави ме! Вън!

 

КРЕОН

        Отивам си.

Не ме разбра, ала за тях съм същият.

 

(Излиза.)

 

Антистрофа

 

ХОР

Защо стоиш,

жено, тук?

Влезте там,

у дома!

 

ЙОКАСТА

Да видя първо що се случи.

 

ХОР

С неясна реч

в миг дойде

зъл навет.

Хапе той,

дори да е неверен.

 

ЙОКАСТА

Помежду тях ли?

 

ХОР

        Да.

 

ЙОКАСТА

Какво говореха?

 

ХОР

Не, стига ми туй, че в тези беди

прекъсна се тук и спря тоя спор!

 

ЕДИП

Къде достигна с мъдростта си —

виждаш ли?

Остави ме и глухо е сърцето ти.

 

ХОР

О господарю, казвал съм ти неведнъж!

Но знай, безумен ще бъда, безсилен да мисля,

реша ли от тебе да се отделя.

Моя скъп роден край, който бе

сред бурите, подкара ти с попътни ветрове.

Добре води ни, ако можеш пак ти!

 

ЙОКАСТА

Кажи, за боговете, царю, моля те,

и аз да знам защо си гневен толкова!

 

ЕДИП

Ще кажа (че почитам тебе повече

от тия) за Креоновите замисли.

 

ЙОКАСТА

Като виниш, кажи да чуя прав ли си.

 

ЕДИП

На Лая, казва, аз съм бил убиецът!

 

ЙОКАСТА

Той знае сам, или е чул от някого?

 

ЕДИП

Престъпен прорицател ми изпрати той,

а сам не се издава нито с думица.

 

ЙОКАСТА

Не се вълнувай от подобни работи,

послушай мене, запомни, че смъртните

не са дарени с дар да знаят бъдното.

Накратко ще ти дам и доказателство.

Цар Лай получи някога вещание

(не ще река — от Феб, а — от жреците му),

че да загине му било орисано

от син, роден от мене и от него.

Но ето, както се мълви, убили го

на кръстопът разбойници от чужди край.

Три дена още нямаше роденото —

свърза му нозете и чрез робите

го хвърли той в планински диви кътища.

И нито Аполон направи моя син

отцеубиец, нито Лай видя това,

което го тревожеше, от своя син.

А тъй ни предвещаваха пророчества.

Нехай за тях! Че богът нещо сметне ли

за нужно, лесно сам ще ни изпрати вест.

 

ЕДИП

О, тези думи! Как ме разтревожиха,

Йокасто, колко бурно е в душата ми!

 

ЙОКАСТА

Каква тревога облада сърцето ти?

 

ЕДИП

Ах, твоите уста като че казаха,

че Лай е бил убит на кръстопътище!

 

ЙОКАСТА

Тъй казваха. И днес говорят същото.

 

ЕДИП

В коя страна се случи туй нещастие?

 

ЙОКАСТА

Фокида се зове земята. Срещат се

два пътя там — от Делфи и от Давлия.

 

ЕДИП

А колко време вече се е минало?

 

ЙОКАСТА

Не много преди твойто прогласяване

за цар пристигна във града известие.

 

ЕДИП

Какво си съдил с мен да сториш, Зевсе!

 

ЙОКАСТА

Едипе, от какво е туй смущение?

 

ЕДИП

Недей ме пита вече! Как изглеждаше

по външност Лай и на какви години бе?

 

ЙОКАСТА

Висок, със първи сняг върху главата си.

Лицето му не бе далеч от твоето.

 

ЕДИП

Горко ми! Без да знам — изглежда, себе си

проклинах със ужасните проклятия!

 

ЙОКАСТА

Какво? Като те гледам, царю, страх ме е!

 

ЕДИП

Треперя да не би да вижда жрецът! Но —

ще кажеш ти с едничък още отговор.

 

ЙОКАСТА

Боя се, но каквото знам, ще кажа аз.

 

ЕДИП

С малцина ли бе тръгнал, или имаше

голяма свита — както ходят властници?

 

ЙОКАСТА

Петима бяха заедно с вестителя,

с една кола, и в нея Лай пътуваше.

 

ЕДИП

Уви! Сега е ясно! Но кажи ми кой,

съпруго, ви донесе тук известие?

 

ЙОКАСТА

Един слуга — спасил се бе единствен той.

 

ЕДИП

Намира ли се и сега в двореца ни?

 

ЙОКАСТА

Не. Щом се върна и видя, че ти си цар,

а Лай е между мъртвите, замоли ме

горещо, като улови ръката ми,

да го изпратя да пасе стадата ни —

да бъдел по-далеч от нашта столнина.

И аз го пратих. Като роб, заслужваше

от мене той и по-големи милости.

 

ЕДИП

Как би могъл да дойде незабавно тук?

 

ЙОКАСТА

Това е лесно. Но — кажи защо ти е!

 

ЕДИП

Боя се, че съм казал предостатъчно

защо тъй силно искам да го видя.

 

ЙОКАСТА

Добре, ще дойде, царю. Но достойна съм

и аз да зная твоите страдания.

 

ЕДИП

Не ще откажа днес, когато толкова

тревоги ме гнетят! Кому ли другиму

ще кажа, ако не на тебе, злото си?

Баща ми беше Полиб, от Коринт бе той,

и от Дорида бе Меропа, майка ми,

а аз се смятах пръв сред коринтийците

до онзи миг, достоен за учудване,

но не достоен и за страховете ми.

Веднъж ми каза мъж един, пиян, на пир,

че не същински син съм бил на татко си.

Гнева си сдържах този ден с усилие.

На следния — отидох аз при своите

родители с въпрос. Те гневни пламнаха

към онзи, който бе изрекъл хулата.

Зарадва ме това, но все пак думите

ме мъчеха, в ума ми те засядаха.

И тайно от баща и майка, тръгнах аз

към Делфи. Ала Феб не даде отговор

на моите въпроси. Други бедствия,

и ужаси, и скърби ми предрече той:

че ще лежа със майка си, че моя род

ще гледат всички смъртни с отвращение,

че родния си татко ще убия аз.

Щом чух това, забягнах от коринтската

земя — аз дирех по звездите пътя си

към онзи край, където няма никога

да видя как се сбъдва прорицаното.

И стигнах там, където според твоите

слова бил паднал царят на тиванците.

Пред тебе, жено, ще говоря правото.

Щом стигнах оня кръстопът, насреща си

видях вестител, а в кола, запрегната

с коне, седеше мъж, какъвто ти сега

описа. И коларят, пък и старецът

да ме отбият искаха от пътя ми.

Коларя, който яростно ме блъскаше,

в гнева си аз убих. Когато старецът

видя, че приближавам до колата му,

със двоен бич ме плесна по главата. Но —

платих му здраво — тутакси с тоягата

във тази хе ръка го храснах. Мигом той

се просна възнак, свлечен от колата си.

И всичките избих. Ако със странника

е имал нещо общо Лай, ще има ли

от мене по-нещастен между смъртните,

от мене по-омразен за безсмъртните?

Не може нито чужденец, ни тукашен

да ме приеме с блага реч — от всеки дом

ще ме отблъскват. И това проклятие

не друг, а сам аз хвърлих върху себе си.

Леглото на убития сквернят сега

ръцете ми, които го погубиха.

Не съм ли цял в престъпност и безчестие?

Да бягам — да не видя своите, в роден край

кракът ми да не стъпи — или с майка си

ще вляза в брак и ще убия татко си!

Наистина, не ще ли бъде казано

със право, че това ми праща страшен бог?

Не, не, пресвето божие величие,

дано не видя този ден! О, без следа

да си отида, но преди такъв позор

да видя как е опетнил челото ми!

 

ХОР

Това ни плаши, царю, но — надявай се,

додето разбереш от очевидеца.

 

ЕДИП

И само във това ми е надеждата —

да чакам да пристигне тука пастирът.

 

ЙОКАСТА

Каква надежда — в неговото идване?

 

ЕДИП

Ще ти обадя. Ако каже същото,

което каза ти — избягнах ужаса.

 

ЙОКАСТА

Какво пък толкоз важно съм ти казала?

 

ЕДИП

Ти казваше, че известил: разбойници

убили Лая. Каже ли и днес, че са

били мнозина — аз не съм убиецът.

Един не е мнозина. Ала каже ли:

един-единствен бе — тогава, явно е,

на моята глава тежи убийството.

 

ЙОКАСТА

Но знай, такива точно бяха думите,

и друго днес не може да говори той.

Цял град ги чу, не ги чух аз единствена.

Но и да се откаже от предишните

слова, о царю, няма да докаже той,

че Лай загинал според прорицаното!

Та Феб вести, че ще умре от моя син!

А ето че не го уби злочестото

дете — самото то загина по-напред.

От днес нататък заради пророчества

не ще обръщам поглед аз на вси страни.

 

ЕДИП

Отлично мислиш. Но кажи на някого

да викне роба, не забравяй, моля те!

 

ЙОКАСТА

Сега ще пратя. Но да се прибираме.

Не ще престъпя твоите желания.

 

(Влизат в двореца.)