Софокъл
Едип цар (8)

Трети епизод

 

ЙОКАСТА

Тивански първенци, реших олтарите

на боговете да обходя с дар в ръце —

със тез венци и с тези благовония.

Че толкова тревоги днес безкрай гнетят

Едипа и не може като мъдър мъж

за новото да съди той по старото,

а слуша всеки, който казва ужаси.

Съветите ми не помагат. Тебе днес,

ликийски Аполоне, тебе, близкия,

дойдох да моля тук със тия дарове

да ни дадеш честито избавление.

Така смутен е! Гледаме го трепетни,

тъй както в буря гледаме кормчията.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ (към Хора)

Ще мога ли от вас да чуя, граждани,

къде живее цар Едип? А най-добре —

къде е той самият — ако знаете.

 

ХОР

Ей къщата му; той е вътре, страннико.

А тази тук е майка на децата му.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Честита сред честити да е всякога

почтената съпруга на владетеля!

 

ЙОКАСТА

Добро и тебе, страннико. Заслужваш го

с любезните си думи. Но кажи с каква

молба пристигаш и с какво известие?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Добро за твоя дом и за съпруга ти.

 

ЙОКАСТА

Какво е то и кой те е проводил тук?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Коринт. Вестта, що нося, ще е радостна

за тебе — как не? Но и скръбна може би.

 

ЙОКАСТА

Каква е тя със тая сила двойствена?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Едипа искат хората в истмийската

земя^[1] да сторят цар — така се казваше.

 

ЙОКАСТА

Как? Цар не е ли вече Полиб, старият?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Не, вече не. Смъртта го скри във гроба му.

 

ЙОКАСТА

Що рече, старче? Полиб мъртъв? Вярно ли?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Ако не казвам право, нека сам умра.

 

ЙОКАСТА (към една прислужница)

Момиче, тичай бързо, извести това

на господаря!

 

        Божи прорицания,

къде сте? Него трепетен избягваше

Едип, за да не го убий — а паднал той

от своя смърт, не падна от ръката му!

 

ЕДИП

Йокастина главице, ти, възлюбена,

кажи — защо ме викна от покоите?

 

ЙОКАСТА

Я чуй тогова и кажи — що станаха

божествените свети прорицания?

 

ЕДИП

Но кой е той, каква е новината му?

 

ЙОКАСТА

Дошъл е от Коринт със вест, че татко ти,

цар Полиб, е умрял, не е сред живите!

 

ЕДИП (към Вестителя)

Какво говориш, сам вести ми, страннико!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Щом трябва с тази вест да почна, ето я:

баща ти се пресели между мъртвите.

 

ЕДИП

От нож ли падна поразен, от болест ли?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Не трябва много, за да падне стар човек.

 

ЕДИП

От болест е умрял, изглежда, бедният.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

И още — от товара на годините.

 

ЕДИП (ликува)

Ах, жено, кой ще гледа днес питийския

пророчески олтар или пък птиците,

според чиито крясъци аз трябваше

баща си да убия! Ето мъртвият

лежи в земята. Аз не съм докосвал меч.

А може да се е стопил от жал по мен,

и тъй причина за смъртта му — аз ще съм.

Лежи във ада Полиб, а със него са

и всички тези празни предсказания!

 

ЙОКАСТА

Не ти ли казвах за това отдавна аз?

 

ЕДИП

Така е, но страхът ме заблуждаваше.

 

ЙОКАСТА

Не туряй вече нищо на сърцето си!

 

ЕДИП

Но как да нямам страх от брак със майка си?

 

ЙОКАСТА

Защо ще се боим, когато вред цари

Случайността и ний не знаем бъдното?

Живей и не мисли — така е най-добре.

И ти не се плаши от брак със майка си!

Насън мнозина виждат как със майка си

делят легло. Но който смята всичко туй

за празно нещо — той живее най-добре.

 

ЕДИП

Тъй щеше да е всичко, ако майка ми

не беше жива. И макар че хубаво

говориш, аз не мога да не се боя.

 

ЙОКАСТА

Око за тебе е смъртта на татко ти.^[2]

 

ЕДИП

О, да, но имам страх от нея, живата!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Каква жена създава страховете ви?

 

ЕДИП

Меропа, чийто мъж бе, старче, мъртвият.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Какво у нея ви тревожи толкова?

 

ЕДИП

Една ужасна божа дума, страннико.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Каква? Или не се открива другиму?

 

ЕДИП

Защо не? Локсий бе ми казал някога,

че трябва да деля постеля с майка си

и да пролея сам кръвта на татко си.

Затуй, далече от Коринт, отдавна тук

живея. Вярно, в щастие, но сладко е

в очи да гледаш своите родители.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

И този страх те прати във изгнание?

 

ЕДИП

Не исках, старче, да убия татко си.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Защо не те избавя от тревогата,

о царю, щом с добро дойдох в палата ти?

 

ЕДИП

И царска ще е моята признателност.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Затуй дойдох — за да получа някакво

добро от тебе, като станеш цар в Коринт.

 

ЕДИП

При своите не ще се върна никога!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Не знаеш сам що правиш, синко, вижда се.

 

ЕДИП

Как, старче? Научи ме, за безсмъртните!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

… щом затова не идваш във земята си.

 

ЕДИП

Боя се прав да не излезе Локсиас.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Боиш се да не съгрешиш със майка си?

 

ЕДИП

Това е, старче, туй ме плаши винаги.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Но тоя страх — ти знаеш ли? — е празен страх!

 

ЕДИП

Защо пък празен? Та нали съм техен син?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Защото Полиб в нищо ти не беше род.

 

ЕДИП

Що думаш? Та не е ли Полиб мой баща?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Не повече от мене. Точно толкова.

 

ЕДИП

Но как? Баща ми равен бил на чужд човек?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Така е — ти не си ни мой, ни негов син.

 

ЕДИП

Защо тогава свой син ме наричаше?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

От мене дар те бе получил някога.

 

ЕДИП

От чужд ме взел — а колко ме обичаше!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Защото тъй го скланяше бездетството.

 

ЕДИП

Ти сам ли ме намери, или — купи ме?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Намерих те сред Китерон, в усоите.

 

ЕДИП

А ти защо си бил по тия краища?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Планинските стада тогава там пасях.

 

ЕДИП

Като платен овчар си служил, скитал си?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

И те избавих, синко, аз на времето.

 

ЕДИП

В каква беда си ми дарил спасение?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

За нея са свидетели нозете ти.

 

ЕДИП

Защо ми спомняш старото злочестие?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Развързах аз нозете ти прободени.

 

ЕДИП

Заносил съм от пелени ужасен срам.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

От тази участ ти дойде и името.^[3]

 

ЕДИП

Но кой направи туй? Баща ми? Майка ми?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Тоз, що на мен те даде, знае по-добре.

 

ЕДИП

Как? Дал ме друг, не си ме сам намерил ти?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Да, ти ми бе предаден там от друг овчар.

 

ЕДИП

А кой бе той? За него нещо знаеш ли?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

От хората на Лая бил, разправяше.

 

ЕДИП

На Лая? Който беше цар във Тива ли?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Да, негов бе. Овчар при него служеше.

 

ЕДИП

И още ли е жив, та да го видя аз?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Вий, тукашните, най-добре ще знаете.

 

ЕДИП (към Хора)

От вас, събрани тука, някой знае ли

овчаря, за когото дума странникът?

В полето или тук да сте го виждали?

Кажете, да разкрием всичко. Време е.

 

ХОР

Не ще е, мисля, друг, а онзи селянин,

с когото тъй желаеш да се срещнете.

Ала Йокаста ще ни каже най-добре.

 

ЕДИП

Съпруго, оня, за когото пратихме,

не е ли тоз, когото сочи старецът?

 

ЙОКАСТА

Какво? Кого ни сочи?… Не мисли това…

И забрави ги… тия празни приказки…

 

ЕДИП

Това не може! При такива признаци

аз искам да разкрия потеклото си!

 

ЙОКАСТА

За боговете! Ако жалиш себе си,

това не питай! Доста ми са мъките!

 

ЕДИП

Не бой се! Трижди роб да съм, на роби внук,

ти пак иде си останеш благородница.

 

ЙОКАСТА

Но моля ти се, чуй ме, не върши това!

 

ЕДИП

Не ще те слушам. Всичко ще узная аз!

 

ЙОКАСТА

Говоря ти със обич, за доброто ти!

 

ЕДИП

Това добро ме мъчи вече толкова!

 

ЙОКАСТА

Да не узнаеш нивга кой си, клетнико!

 

ЕДИП

По-бързо да се доведе тук пастирът!

А с род заможен нека се гордее тя!

 

ЙОКАСТА

О! О! Злочести! Казвам само толкова

и вече няма да ме чуеш никога!

 

ХОР

Защо излезе с толкова горчива скръб,

Едипе, твоята съпруга? Страх ме е

в беда да не избухне туй мълчание.

 

ЕДИП

Каквото ще да става. Но рода си аз,

и малък да е, искам да го видя!

А тя, като жена, е горда — мисли си

навярно да не би да съм от долен род.

Не, аз се смятам син на благосклонната

Съдба — не ще ме опетни безчестие!

Роди ме тя. А месеците, раждани

със мене, малък и голям ме сториха.

Така роден, не ще изляза друг сега.

Аз трябва да узная потеклото си!