Даяна Апълярд
От любов (25)

Двадесет и четвърта глава

— Скъпа, тук е приказно!

— Много мило, че го казваш. Но това е, защото, като подишаш чист въздух, ще се прибереш обратно в цивилизацията, при топлата вода и доставката на пици до входната врата.

— Знаеш колко много те обичам, но мисля, че не си съвсем справедлива.

— Пази се!

Елегантната велурена подметка на Марджи потъна в дълбоката кал край входа.

— Може би си права — намръщи се тя, издърпвайки крака си с известно усилие. — Франческа, Джорджина, какво чакате, идвайте!

Двете момичета още седяха в колата и оглеждаха учудено обстановката. Тес разбираше точно как се чувстват. В момента разрушаването на старите селскостопански постройки беше достигнало критичен етап. Вляво от къщата се издигаше голяма плевня, в чиято стена сега зееше дупка. Имаше отделения за животните и старата слама все още стоеше в целия си кален блясък на земята — поне десетина сантиметра дебела. Наоколо се носеше характерна миризма, която Тес вече почти беше спряла да усеща. Когато Франческа се измъкна от колата, Тес си помисли, че може би отворените отпред обувки с високи платформи не са най-подходящи за случая.

— Винаги ли е толкова тъмно? — прошепна Марджи, докато влизаха в коридора.

— Имаме проблем с тока — призна Тес. — Ако потреблението надвиши 40 вата, бушоните започват да гърмят.

— Мислили ли сте за нова електрическа инсталация?

— Тази е новата — отвърна Тес.

— Аха.

Подобно на земята наоколо, и къщата не изглеждаше много привлекателно. В момента бяха на етап шпакловка — всяка стена беше мръсносива, в различни стадии на изсъхване. От стените в очакване на електрически ключове висяха жици. Голите дъски, някои от които плачеха за изжулване и лакиране, също не допринасяха особено за уюта. В сегашния си вид къщата много приличаше на мрачна лудница от деветнайсети век.

— Поне можем да пием свястно кафе — каза Тес през рамо, докато Марджи я следваше надолу по стълбите в кухнята. — Писна ми от нес кафе и купих „Мока“. — Тя се пресегна и включи машината. Проблесна синкава светлина и се разнесе силен пукот.

— По-добре да идем някъде навън — предложи Марджи, оглеждайки кухнята.

Тя също беше току-що шпаклована, а новите кухненски шкафове, които Тес бе поръчала в пристъп на безразсъдство, още не бяха доставени. Бе решила да купят подвижно обзавеждане — стар дъбов бюфет и маса със столове, плюс голяма стойка за вино — с презумпцията, че може винаги да ги вземе със себе си, ако си тръгнат. Беше обяснила на Марк, че подвижната кухня е много по-модерна от вградената.

— Къде навън? — попита кисело Тес. — Няма къде да идем. Освен да шофираме до Оксфорд, но ще ни отнеме почти час, а и трафикът е ужасен.

Хати се появи в кухнята, увита като маймунка около Франческа.

— Къде е Марк? — поинтересува се Марджи.

— О, май цепи дърва. Напоследък се е вманиачил на тази тема. Все едно живея с бобър.

Вратата се хлопна.

— Марджи!

Марк изскочи зад нея и тя се обърна да го целуне, отбелязвайки: „Колко чудесно изглежда“. Гъстата му тъмна коса беше разрошена, загорялото лице — опръскано с кал. Носеше дебела риза от полар, разкопчана на врата, и позеленели от треволяка джинси, а по гумените му ботуши имаше втвърдени буци кал.

— Чакай малко — засмя се той, вдигайки мръсните си ръце с възпиращ жест. — Нека първо се измия. — Миришеше на чист въздух, на пушек и пръст.

— Няма значение — отвърна Марджи, наведе се и го целуна по студената буза. — С какво се занимаваш навън?

— Вадех останките от дървената ограда. Напълно изгнили са, едва се държат над земята. Смятам да вдигна напълно нова ограда около пространството за конете. Тес не ти ли е казала? Обещахме на Хати да й купим пони.

Хати подскочи радостно в прегръдките на Франческа.

— За мен! За мен! — извика тя.

Марджи погледна към Тес.

— Така ли?

— Да — кимна Тес. — Но още не сме решили кога, нали, Марк? В момента съм адски заета с годишните изпити и сигурно ще стане през лятото, ако изобщо го направим.

— Не обръщай внимание на мама — каза Марк успокоително и се наведе да целуне Хати. — Ще ти вземем едно пони много по-скоро.

Марджи и Тес се спогледаха.

— Само да се измия и после ще те разведа навън. Панорамата е страхотна. — Марк се засмя доволно.

— Не знам дали е с подходящи обувки — изтъкна Тес.

— О, може да й дадеш твоите гумени ботуши.

— Не съм сигурна, че ще ми е удобно — обади се Марджи. — А и краката ми изглеждат огромни в тях.

Тес огледа дрехите на Марджи. Приятелката й изглеждаше чудесно и съвсем не на място в неугледната кухня. Беше облечена както обикновено за събота следобед: чифт черни панталони с елегантна кройка, черни велурени боти до прасците и вталено черно сако „Джоузеф“, за което Тес знаеше, че струва цяло състояние, нищо че бе купено от разпродажба. Знаеше, понеже беше с Марджи, когато си го купи, и самата тя бе копняла за него. Но не можеха да си го позволят, защото спестяваха за новата къща.

Марджи си помисли, че Тес изглежда различно. Беше малко по-закръглена, косата й — по-дълга, а лицето, обикновено доста бледо, сега имаше повече цвят. Носеше джинси, което правеше рядко, и излъчваше някаква немара, сякаш изобщо не си е направила труда да се погледне в огледалото. Освен това не носеше никакъв грим — макар че рядко слагаше много, обикновено само червило и очна линия. Марджи беше свикнала мъжете да се обръщат след Тес и сега бе доста изненадана да я види да изглежда толкова… хм… обикновена.

В кухнята се появи Джейк. Изобщо не погледна към Франческа.

— Мамо — каза той, — може ли да изведа кутрето?

— Кутре?

— Имаме си бебе лабрадор — обясни Тес. — Арчи.

В този момент в кухнята се изтърколи малка топка с черна козина. Имаше дълги крайници и много едри лапи, а краката му сякаш се движеха в четири различни посоки. Нададе няколко остри радостни проскимтявания, явно в чест на Джейк, който го вдигна ловко за опашката и прегърна извиващото се телце.

— О, колко е миличко! — изгукаха Франческа и Джорджина.

Франческа посегна срамежливо да погали гладката черна глава на кутрето. Вдигна глава и улови погледа на Джейк. Той се изчерви.

— И чие беше решението? — усмихна се Марджи.

— На Марк — отвърна Тес. — Миналата неделя взе децата и отпратиха нанякъде, а после се появиха с Арчи.

— Толкова го обичам! — възкликна Хати, извън себе си от радост. — Най-сладкото кученце на света! Само три пъти се изака в стаята ми и не беше течно. Мама събра акото с тоалетна хартия и го хвърли в тоалетната. Искам да спи в моята стая, но мама казва, че трябва да спи тук, понеже вдига много шум, нали, мамо?

— Така е — потвърди Тес. — Освен това драска по задната врата, която тъкмо изжулихме, успя да съдере кърпите за подсушаване на съдове и сдъвка подложките за маса.

— Не й обръщай внимание — заговори Джейк на Арчи, притискайки го влюбено до лицето си. — Ще свикне.

— Как се справяш, за бога? — попита съчувствено Марджи.

Тес й се усмихна печално.

— Понеже Марк излиза за работа в шест и половина, обикновено аз го извеждам и го храня, преди да заведа децата на училище и да взема влака. После идва Ева от селото, на която плащаме да го извежда по обяд. Дотогава той вече се е изпишкал точно два пъти на пода и е сдъвкал краката на масата. Децата са на училище до шест, затова търча да ги прибирам веднага щом сляза от влака, а после се прибираме вкъщи и го извеждаме и храним, а дотогава той вече е напълно пощурял. Тъй че животът ни в момента е малко кучешки, но Марк ме уверява, че щом престана да ходя толкова често в Лондон, ще ни е много по-лесно. Нали, скъпи? — обърна се тя към Марк, който отново се появи в кухнята.

— Аз се грижа за него през уикендите, нали, деца?

— Да, извеждаш го в градината. Но не си падаш много по чистенето след него.

— Повдига ми се. — Марк погледна към Марджи и направи гримаса. — Тес повече я бива за тези неща. Винаги е било така. И с пелените навремето.

— Да, бе, много съм оправна — кисело отбеляза тя.

— Знаете ли какво, зарежете кафето — каза Марк бързо. — Предлагам да пием шампанско. Тъкмо ще направим нещо като освещаване на новата къща. Ти си първият ни истински гост. — Той тръгна към хола, разположен отдясно по дължината на къщата, и го чуха да бърника в шкафа, временно използван за напитките. Вече съществуваха планове да се построи винарска изба под стария под на килера и Тес се опитваше да ги осуети, обяснявайки, че това ще означава още майстори, още прахоляк и още неудобство. — Хайде, идвайте. Ще пием отвън — каза той, връщайки се с бутилка под мишница. — Това е от най-новото вино, което избрахме за супермаркетите.

— Каква е тази мания да сме навън? — прошепна Марджи на Тес, когато групата пое в индийска нишка след Марк.

— Здравословно е — измърмори в отговор Тес. — Свежият въздух е здравословен и добър за нас.

— Само че е адски студено — отвърна Марджи тихо.

Марк щастливо издърпа столовете около градинската маса, за която бе платил доста голяма сума миналата седмица. Жалката пластмасова маса, която бяха използвали, за да вечерят в миниатюрния заден двор в Лондон, беше изхвърлена и заменена от прекрасна солидна маса, побираща осем човека. Тес я харесваше, но още не бяха купили добра готварска печка (старата „Ага“ постоянно изпадаше в нервни кризи) и изведнъж Марк реши да пръсне цяло състояние за очевидно излишна градинска мебел.

— Пазете се! — извика той.

Корковата тапа профуча край ухото на Джорджина.

— Може ли да си взема пуловера от колата, мамо? — попита тя, треперейки.

— Аз ще го донеса. — Оли скочи бързо. Винаги си беше падал по Джорджина. Но тя не го поглеждаше. Интересуваше се единствено от Джейк, както всички останали момичета. Беше много трудно да си смотаният по-малък брат на някого като Джейк. Всичко беше наред, ако искаш да си любимец на учителите, но не и ако търсиш одобрението на съучениците си, а по-късно — и на момичетата, които явно не се впечатляваха особено от отличните му оценки. Опитваше се да убеди майка си да му позволи да пробва контактни лещи. Тя все повтаряше, че очилата са на мода; беше му купила най-страхотните тънки овални рамки, които бе успяла да намери и които според него го караха да прилича на същински злодей. „Но ако можеха да избират, момичетата едва ли щяха да предпочетат някой очилатко“ — помисли си той. А на четиринайсет вече отчаяно искаше да изглежда привлекателен. Беше му писнало да го наричат сладък и пухкав. Искаше да е мачо, да е опасен като Джейк. Може би трябваше да опита неговия премрежен поглед и да отслабне малко.

— Тес, би ли донесла чаши?

— Ще ти помогна — каза Марджи и щом последва Тес в къщата, попита: — Добре ли си?

— Какво? — Тес завря глава в шкафа. — По дяволите, останали са ни само четири чаши за шампанско. Момичетата ще пият ли? Може би предпочитат кола?

— Тес, ще ми отговориш ли?

— Защо? — Тя измъкна главата си от шкафа. — Не ти ли изглеждам добре?

— Изглеждаш. Изглеждаш невероятно здрава. Загрубяла.

— Ооо, благодаря ти!

— Не, просто изглеждаш по-свежа и… ъъъ… по-закръглена.

— Искаш да кажеш дебела! Мислиш, че изглеждам дебела!

— Изобщо не е това — побърза да бие отбой Марджи. — Изглеждаш страхотно, толкова си естествена.

— Естествена — промълви Тес намръщено — не ми звучи добре. Естествена означава неподдържана. Грозна. Без чар. Мислиш, че съм се запуснала. — Гласът й беше саркастичен.

— Изобщо нямах това предвид. Исках само да кажа, че се безпокоя за теб; струва ми се, че си изгубила малко от… ъъъ… живеца си. Няма я онази нова, независима Тес с игриво подрънкващите гривни. Изглеждаш някак… примирена.

— Просто съм уморена — отвърна Тес, като прокара ръка през косата си с омазнени корени. — До гуша ми дойде да живея сред прахоляк и бъркотия, а нямам представа колко още ще продължи всичко това. На Марк не му пука, той се изпарява рано сутрин, връща се късно вечер и единственото, което прави, преди да се срути в леглото, е да хапне от готовата храна или каквото там съм успяла да приготвя на едва пърхащата „Ага“. През уикендите вечно е навън и си играе на дърводелец; само аз се мъча да внеса малко ред в хаоса и да организирам нещата. Като прибавим към това и следването, идва ми нанагорно.

— Би могла да идеш на почивка.

— О, да — каза Тес горчиво. — Бих могла. Но нямаме пари за почивка. Не мога да си представя, че отново ще идем на почивка някога. Едва ли ще успеем да идем до Корнуол това лято. Задлъжнели сме до гуша заради ремонта, изхарчили сме дори жалките си спестявания и сме изцедили всички финансови ресурси на мама и татко за училищната такса на Хати. Не мога пак да моля мама. Ще започне да се измъква с приказки от рода на: „Бихме искали да ви помогнем, знаеш го, но не забравяй, че разчитаме само на пенсията на баща ти“, сякаш съм някакъв проклет Дракула, който се кани да им изпие кръвта.

Марджи се засмя.

— Ами бащата на Марк?

— О, моля те! — възкликна Тес. — Това означава да се забъркаме с някой загадъчен боливийски търговец на оръжие, който като нищо ще се появи в тъмни доби и ще отвлече децата. Марк не би го помолил за нищо на света.

— Едва ли е толкова зле — каза Марджи успокоително.

— Да, толкова е — отвърна грубо Тес. — Марк отказва да приеме, че сме затънали до ушите в дългове, аз не мога да си позволя да платя за специализацията догодина, а той ми прави намеци, че е ужасно егоистично да искам да продължавам, при положение че спешно се нуждаем от пари за училищните такси на децата и поправката на шибания покрив.

— Ако продадете къщата и се върнете в Лондон?

— Да, бе, как не — горчиво се засмя Тес. — Само през трупа на Марк. Хайде. Ще започне да се чуди какво правим тук.

Седнаха навън в градината и бяха пресушили три бутилки шампанско, когато слънцето започна да потъва зад покрива на къщата. Из градината се застрелкаха прилепи.

— Пфу! — изписка Джорджина. — Какво беше това?

— Прилеп — обясни Оли. — Тук има много. Не е ли страхотно? Снощи татко ни заведе в градината с Хати и ги осветявахме с фенерчета, за да ги наблюдаваме. Беше невероятно. Изобщо не ги е страх.

Джорджина направи гримаса.

— Искаш ли да ти покажа стаята си? — попита плахо той.

— Защо? — Тя сякаш не повярва на ушите си.

— Имам плейстейшън — отвърна Оли. — Мама ми купи същия като на Джейк за рождения ден. Има игра за прилепи вампири, които превземат вселената.

Марджи побутна по-малката си дъщеря с крак.

— Защо не идеш, скъпа.

— Хайде — обърна се Джейк към Франческа. Тя държеше в скута си сънената Хати, която със затворени очи движеше палец по устните си. — Много са пияни, за да ни нахранят. Искаш ли пържени картофи?

— С удоволствие.

Джейк се пресегна и с привично движение пое Хати от ръцете на Франческа. Детето го прегърна сънливо през врата.

— Ще ми прочетеш ли приказка?

— Ще ти я прочетем двамата — обеща Франческа и влязоха заедно в къщата.

Марджи ги проследи със снизходителен поглед. Беше простила на Джейк.

— Никакви мъже на хоризонта? — попита Тес, щом Джейк и Франческа изчезнаха.

— Никакви. Вече минах в категорията на старите моми. Дори оня ден се хванах да мисля, че трябва да ида на църква. Нали ще ми кажеш, ако ми пораснат мустаци?

— Ще ти кажа — обеща Тес.

Марк забарабани отегчено с пръсти по масата.

— Какво ще кажете да хапнем нещо? — предложи той.

— Мислех, че всички ще идем в кръчмата — отвърна Тес.

— Не обичат деца в събота вечер.

— Наблизо няма ли хубави ресторанти?

И Марк, и Тес изсумтяха. Дори Марк беше признал, че в ресторантите наоколо липсва качествена храна. В тях пъпешът с парсека шунка се смяташе за опасно екзотично блюдо.

— Ще ида да взема храна за вкъщи — каза той.

— О, не се старайте толкова заради мен, не съм чак такъв важен гост — спря го Марджи. — Каква храна?

— Индийска. Ти ще можеш ли да шофираш? — обърна се Тес към Марк. — Пийна си порядъчно.

— Да си виждала полицейска кола по тези пътища? — отвърна той, изправяйки се внимателно. — А и Питър, пътният полицай, по това време обикновено е в „Закланото агне“.

— Не е ли възхитителен — каза Марджи, докато проследяваше с алчни очи изчезващия му широк гръб.

— О, опитай се да живееш с него — отвърна вяло Тес.

— Не говориш сериозно, нали, мърморано? С удоволствие ще ти го грабна.

— Напротив. Хайде стига за това. Разкажи ми лондонските клюки. Какво прави Ванеса?

— Липсваш й. Но е толкова заета да прехвърча от Клапам до Южна Франция като някаква шантава пеперуда, че според нея няма време за нищо. Разбира се, изобщо не й завиждам, това нейното направо не е живот. Сигурно е ужасно да се мъчиш да запомниш дали картофобелачката е в Лондон или в Сен Жан дьо Люс.

— Може да има две.

— Може. Посребрени. Съжалявам, скъпа, но без теб не мога да я изтърпя. Покани ме на кафе оня ден, но си намерих извинение да не ида. Май й казах, че трябва да почистя тоалетната. Изглеждаше доста стресната. Като те няма да я спираш, все подмята съжалително с колко малко пари живея. Иде ми да я зашлевя и да й отвърна, че аз поне правя нещо полезно с живота си, докато тя пълзи раболепно пред оня гадняр мъжа й. Представяш ли си, като се прибира вкъщи, дори не й казва „добър ден“. А момичетата се оплакват, че Клеми става все по-глезена и не спира да дърдори за френската им къща.

— Понеже ти не злословиш…

— Разбира се, че не злословя. Ти ме попита. Кажи ми сега как е Джейк?

Тес моментално зае отбранителна позиция.

— Добре, справя се чудесно в училище. Все още е малко отнесен на моменти, но учителите му смятат, че ще получи добри резултати на изпитите. Започна да подхвърля, че иска да следва в американски университет, но се боя, че това е изключено със сегашните ни дългове. Мисля, че може да се опита да кандидатства в колеж по изкуствата, което е фантастично. Ами Франческа? — попита тя с желанието да отклони разговора.

— О, същински ангел. Не ми създава никакви проблеми. За разлика от Джорджина. Смята ме за людоедка, понеже не й позволявам да използва мобилния телефон, дето й го подари баща й; все мрънка, че всичките й приятелки пазарували в „Кензо“, а ние — не; настоява да излиза сама, да гледа филми, разрешени за петнайсетгодишни, и да яде пица със съучениците си. Обяснявам й, че не може, понеже е на тринайсет, а не на петнайсет, а тя ми блъска вратата и крещи: „Благодаря ти, мамо, че съсипваш живота ми“. Наистина се създава топла, любяща атмосфера. Най-много ме дразни това, че тези разправии отнемат страшно много време и енергия. Господи, защо нямах някой пъпчив и кротък тийнейджър, който е открил Исус, вместо това мини подобие на Бритни Спиърс.

— Трудна работа.

— И аз така мисля.

— Знаеш ли какъв ви е проблемът? — Марджи се наведе над масата към Марк, докато хапваха от готовата индийска храна.

Тес я срита под масата, но тя беше твърде пияна, за да усети намека.

— Не си говорите достатъчно. Това ви липсва. Изкуството на общуването. Трябва да държите всички линии отворени, това ви го казвам аз, експертът по брака. На теб ти харесва да живееш тук, но на Тес — не.

Тес я срита отново. Лицето на Марк беше застинало в сардонична усмивка.

— Нима? — отвърна той и се наведе напред, за да долее чашата й. — Продължавай, Марджи, слушам те.

— О, тя мрази това място. — Марджи размаха диво вилицата пред носа си. Тес улови ловко късче пилешко месо, преди да падне на пода и да бъде погълнато от Арчи. — Ненавижда го. Но живее тук, защото ти искаш. Ами помисли си само как жертва кариерата си. — Тес я погледна умолително. — Справяше се блестящо със следването, а сега може би ще трябва да се откаже. Това ще я озлоби — заяви Марджи, като подбираше думите си много внимателно и се опитваше да не заваля. — А после ще намрази и теб, защото си я накарал да се откаже.

— Марджи, не мислиш ли, че сега не е време да водим този разговор? — каза Тес притеснено.

— Напротив — спря я Марк. — Умирам от интерес.

— Тя има такова фантастично бъдеще. Толкова е умна и интелигентна. Не може да се откаже точно сега. Същото е като с твоята работа. Ти би ли се отказал от нея?

— Това едва ли е възможно — каза Марк спокойно, отпивайки от виното.

Марджи надигна жадно чашата си.

— Защо твоята кариера да е по-важна? Тес може да направи фантастична кариера, ако завърши следването си. Да стане световноизвестен лектор и да чете лекции по цял свят. И тогава ти ще можеш да се пенсионираш и да си цепиш дървата.

— Звучи много примамливо — засмя се Марк.

— И е примамливо — натърти Марджи, кимайки умно. — Сега е ред на Тес, не виждаш ли? Тя отдаде толкова години на семейството си, време е да се откъсне малко. Виждам големи възможности пред нея. Сега е много по-уверена.

— Спрете да говорите за мен, сякаш ме няма — повиши глас Тес. — Марджи, виж, оценявам загрижеността ти, но не е точно така. Аз съм щастлива тук и…

— Одеве ми каза друго.

— Щастлива съм тук — повтори Тес високо. — Просто имам нужда от малко повече време, за да свикна, а за следването ще се разберем някак, нали, Марк? Всичко ще е наред.

— Ами парите? — не се предаваше Марджи. — Ти се тревожиш за тях.

— Не чак толкова — отвърна Тес с крива усмивка. — Ще се справим. Хайде, Марджи, ела да видим дали децата са си легнали. Вече минава единайсет. Сложих Франческа и Джорджина да спят при Хати, а ти ще спиш в стаята на Оли. Хайде, моля те.

— О, ти върви — махна с ръка Марджи. — Аз искам да говоря с Марк.

Тес и Марк размениха бързи погледи над главата й. Той направи гримаса: „Помогни ми“.

— Както искаш — каза Тес. — Аз обаче си лягам. Пребита съм.

— И аз. — Марк се прозя шумно.

— О, не си лягайте — възропта Марджи. — Искам още вино.

— Пи достатъчно — каза Марк и вдигна празната бутилка от масата. — Хайде, Мардж. Утре ще имаш ужасен махмурлук.

— О, я се разкарай! — Тя разтегли устни в пиянска усмивка. — Толкова си скучен. И двамата сте станали скучни, откакто се преместихте тук.

Тес я хвана под мишницата, понеже тя се олюля леко, докато ставаше от масата.

— Не съм се напивала така от години. Не позволявай на момичетата ми да ме видят.

— Няма — успокои я Тес и я поведе внимателно към стаята на Оли.

— А отделна баня? — Марджи се огледа наоколо, щом влязоха.

— Дори една обща баня нямаме още — отвърна Тес.

— Лека нощ. Нали не казах нищо лошо, а?

— Не. Беше блестяща. Лека нощ. Приятни сънища.

 

 

— Така значи? — Марк беше седнал върху леглото, със скръстени на гърдите ръце. — Ненавиждаш това място. Не просто не го харесваш особено или го намираш за малко неудобно, ами го ненавиждаш. А аз съм долен скръндза, който не иска да плати следването ти. Не си говорим. Толкова съм погълнат от собствения си свят, че не забелязвам колко дълбоко нещастна е жена ми.

— О, я стига — измърмори Тес, докато сваляше джинсите си, обърната с гръб към него. — Тя беше пияна. Не съм й казвала такива работи.

— Значи си е измислила всичко, така ли? За да види какво ще стане? Колко забележително!

— Виж… — Тес се пъхна в леглото гола, с изключение на бикините, и опита да се сгуши в него. Той се отдръпна. — Е, добре, може и да съм казала, че не съм абсолютно очарована от преместването, но ти го знаеш, нали? Говорили сме за това.

— А какво ще кажеш за парите? Наистина ли си дрънкала пред Марджи, че сме напълно разорени?

— Не съм дрънкала, както грубо се изрази — обидено отвърна Тес. — Казах й съвсем честно, че в момента сме го закъсали малко. Защото… — Тя се опита да измисли причина. — … тя ни покани да идем на почивка с нея. Във Франция — добави напосоки.

— И ти сподели, че не можем, понеже аз не печеля достатъчно.

— О, за бога! — Тя се отдръпна от него ядосано и се обърна на другата страна, увивайки се с юргана. — Спри да се правиш на мъченик. Казах й само, че се безпокоя за университетската такса догодина и я попитах дали не може да измисли някакви помощи или нещо от сорта, това е всичко.

Марк се пресегна и угаси нощната лампа от неговата страна.

Тес лежеше сковано до него, чудейки се дали не трябва да пробва изпитания начин за сдобряване. Не се бяха любили отдавна, от първата нощ, когато се нанесоха тук, и Марк бе заявил, че трябва да осветят къщата. Мъжът й или спеше, когато тя едва се дотътряше до стаята им след дълга вечер пред лаптопа, или оставаше да преспи в Лондон заради ранна делова среща. „Ние не сме като два кораба, които се разминават в нощта — помисли си тя, — а като отделни континенти.“ В леглото ги делеше по-малко от метър, ала й се струваше цяла пропаст. Колко лесно бяха превърнали топлите отношения в студенина. „Как сме се сдобрявали досега — учудено се запита тя, намествайки главата си по-удобно върху възглавницата. — О, да, спомням си. Аз му казвах, че съжалявам.“