Даяна Апълярд
От любов (18)

Седемнадесета глава

Вятърът улови хвърчилото на Оли и го издигна високо в небето. Тес с удоволствие се бе съгласила да му помогне да го пусне тази съботна сутрин — тъкмо щеше да се измъкне от атмосферата вкъщи. Беше невероятно бурен ден, толкова ветровит, че Тес и Марк се бяха събудили през нощта от трополенето на капандурата. Марк успя да заспи отново, но Тес остана да лежи будна в продължение на часове.

В главата й, подобно на огромни батальони, се тълпяха безброй проблеми, изглеждащи разрешими на дневна светлина. Вече наближаваше Великден и коледните премии на Марк бяха покрили кредита им, но учебните такси — нейните и на момчетата — отново ги бяха оставили на червено. Тя ненавиждаше да има дългове — навярно се дължеше на възпитанието й. Марк също се тревожеше, но не говореше за това. Темата за парите винаги го изнервяше и Тес гледаше да я избягва. Пък и в момента за следването й се харчеха сериозни суми, тъй че трудно можеше да има думата.

В напразен опит да стабилизира финансите им, тя бе избрала случаен финансов консултант от жълтите страници. Още щом човекът влезе през вратата (беше настояла Марк да се прибере по-рано вкъщи, за да се срещне с него), разбра, че е направила грешка.

Мъжът беше набит, сивокос, напъхан в евтин, тесен костюм. Потеше се леко и бършеше лицето си с носна кърпа. Закъсня с четвърт час и през това време Марк, който също вечно закъсняваше за всичко, беше крачил напред-назад, питайки нетърпеливо: „Къде е този образ? Заради него пропуснах едно много важно съвещание за продажбите. Нали знаеш, че нямаме излишни пари за инвестиране, защо реши да го извикаш?“. Тя му изсъска в отговор: „Може поне да ни каже как да избягваме превишаването на кредита“.

Тъкмо тогава на входната врата се позвъни и лицето й замръзна в любезна усмивка.

Докато Тес приготвяше чай на господин Хал, Марк го гледаше кръвнишки през кухненската маса и едва се сдържаше да не избухне.

— И тъй, какви са вашите приоритети? — попита консултантът, като облиза устни.

Тес отвърна: „Училищните такси“, а Марк рече: „Инвестициите“. Спогледаха се и Тес се засмя неловко.

— Мъжът ми има предвид — каза тя бързо, — че бихме искали да направим някои малки инвестиции, след като изчистим главния проблем — как да плащаме училищните такси.

— Мога ли да ви предложа — рече консултантът, докато вадеше сноп листове от куфарчето от изкуствена кожа — няколко малки мерки, които си отбелязах, след като вие бяхте така любезна да споделите някои факти и цифри по телефона? Според моите изчисления — продължи с мазна усмивка той, — докато момчетата ви завършат училище и после университета — допускам, че дъщеря ви също ще посещава частно училище — похарчената от вас сума ще възлиза на около четвърт милион лири.

Той се облегна назад, доволен, че е приносителят на подобна опустошителна новина.

— Я стига — озъби се Марк. Прозвуча като истински австралиец.

— Моля?

— Тези цифри — каза Марк, хвърляйки поглед на първия лист в купчината — са пълни глупости. Вие се опитвате да ни стреснете, за да си купим застраховки. Тук — продължи той, забивайки пръст в една сметка — изчислявате нарастването на около шест процента. Нима се опитвате да ме убедите, че ни очаква инфлация от шест процента?

Господин Хал се прокашля.

— Добре е да се допусне най-песимистичният вариант, за да няма неприятни изненади. — Той се усмихна на Тес, явно преценил, че ако днес продаде нещо, то ще е чрез нея.

Тя отговори на усмивката му колебливо. Клетият човечец. Съпругът й се канеше да го разфасова. Тя настъпи Марк по крака под масата и пренебрегвайки гневния му поглед, попита любезно:

— Какво предлагате вие?

— Мислех си за създаване на фонд. Ако внасяте една кръгла сума всеки месец, да речем — от следващия месец, ще разполагате с достатъчно пари за училищните такси на дъщеричката ви, както и за университетските такси и на трите ви деца.

Марк избухна:

— Да не сте луд? Всеки знае, че фондовете са най-голямата финансова измама! Предлагате ни да внасяме големи суми в една от най-рисковите застраховки, съществуващи в момента. Може ли да видя този формуляр?

Той взе листа от треперещата ръка на консултанта. Огледа бързо съдържанието и се усмихна доволно. После каза с опасно любезен глас, хвърляйки презрително листа на масата:

— Виждам, че тази шибана застраховка ще ви донесе значителна комисиона.

Тес му отправи сърдит поглед. Трябваше ли да е толкова груб?

— Имам и други предложения — не се предаде господин Хал. — Какво ще кажете за заем? Ако сключите договор за заем в рамките на двайсет и пет години, ще можете да теглите от капитала и да се справяте с положението, когато разходите ви са особено високи, но разпределяйки товара върху по-дълъг период от време.

— И междувременно ще плащаме огромни лихви — каза Марк. — Току-що потвърдихте нещо, което ми е ясно от самото начало: най-евтиният начин да заемаш пари е чрез дългосрочна полица или просто чрез превишен банков кредит.

— Какво ще кажете за пенсиите? — направи последен опит господин Хал.

— Ще получа отлична пенсия от компанията си — отвърна Марк. — Благодаря за предложението.

— А вашата мила съпруга?

— Тя не работи. Засега — отвърна Марк.

— Следвам — рече Тес отбранително. — Ще започна работа след една година.

— Все пак тя би могла да отделя пари за частна пенсионна схема. След време ще се окаже добър ход, господин Джеймс.

— Когато и ако решим, че се нуждаем от пенсия за Тес, едва ли ще потърсим услугите на вашата фирма, господин Хал. Всъщност, ако ми позволите откровеността, само ни загубихте времето. Трябва да се връщам на работа. — Марк се изправи и изчезна нагоре по стълбите.

Тес остана да седи сконфузено. Господин Хал започна да събира листовете си.

— Много късоглед подход — измърмори той по-скоро на себе си.

— Съжалявам — каза Тес. — Понякога съпругът ми реагира прибързано.

— Разбирам.

Тя го изпрати до вратата, усмихвайки му се уморено.

Намекът, че не работи, я бе наранил. Стресна се от стъпките на Марк по стълбите, който измърмори:

— Какъв дребен негодник!

За негово изумление Тес избухна в сълзи.

— Какво ти става, по дяволите? Не ми казвай, че този дребен мошеник те е разстроил.

— Става ми това, че ми се подиграваш пред непознати — изплака тя. — Как си мислиш, че се чувствах, когато постоянно ме прекъсваше и не ми даваше възможност да кажа и дума, сякаш съм някаква смотана домакиня, която не разбира сложността на финансовото ни положение?

— Не си права — отрече Марк. — Просто му посочих, че е негодник, който се опитва да ни вземе парите. Изобщо не се държа покровителствено с теб. Напоследък си станала много чувствителна, Тес. Ходиш из къщи с това проклето силово поле около теб, сякаш казваш: „Не смей да се държиш покровителствено с мен, защото съм храбрата Боудика^[1] и последната дума трябва да е моя“. Преди не беше такава. Обсъждахме нещата заедно. А сега еднолично си решила да харчиш пари за някакъв некадърник, въпреки че се справяме чудесно и сами.

— Само че не се справяме — озъби се Тес. — Задлъжнели сме ужасно, но на теб не ти пука. Дори не мога да те накарам да погледнеш банковите извлечения. За бога, Марк, отново сме превишили кредита и не виждам как ще успеем да го изплатим.

— Можеш да започнеш работа — каза той спокойно.

Тес опря ръце на масата и го изгледа кръвнишки.

— О, това е идеалният отговор, нали? Да си намеря работа и да се откажа от следването, защото то е пълна загуба на време, нали, всеки ден да се мотая в университета, за да задоволявам малките си прищевки, докато ти се пържиш в ада на търговията, за да осигуряваш прехраната на семейството. Защо, по дяволите, не можеш да проумееш, че правя това, за да си намеря по-хубава работа, добре платена работа, която наистина ще промени положението ни?

— Наистина ли мислиш, че като получиш проклетата магистърска степен или каквото е там, ще започнеш да получаваш много повече пари? Сигурен съм, че още сега би могла да си намериш добра работа и без тези безкрайни дипломи. Ако наистина си разтревожена и смяташ, че не съм способен да се грижа както трябва за семейството, защо тогава не се върнеш в „Сотбис“ на старата си работа? Не ми пробутвай номера, че трябва да търпим заради някакво по-светло бъдеще. Ти следваш, защото ти харесва и защото имаш възможност да се перчиш и да общуваш с лунатици като твоята проклета Ники. Защото си се отегчила — както ти самата ми каза — от грижите за децата и работата на половин ден, и сега търсиш начин да избягаш, опитвайки се да представиш нещата като голяма саможертва в името на семейството. Защо не се замислиш, че аз си скъсвам задника от работа, за да ти осигуря хубавия живот, който ти така презираш? Не ме карай да се смея, Тес. Правиш всичко това единствено за себе си. Ти си причината да сме на този хал.

— Въпросът не е в парите, нали? — кресна тя. — Причината е, че правя нещо за себе си, нещо, което ти не можеш да контролираш и дори не се опитваш да разбереш! Не те вбесява фактът, че не печеля пари, а фактът, че се налага от време на време да приготвяш вечерята си сам, да зареждаш пералнята и да водиш Хати на училище… иначе казано — да поемеш и ти някаква отговорност в тази къща, вместо да стоварваш всичко върху мен. Побърква те необходимостта ти също да се включваш в домашните задължения.

Марк я изгледа хладно.

— Знаеш ли, понякога ми се струва, че не те познавам. До гуша ми дойде от лошите ти настроения.

После излезе от кухнята и минути по-късно Тес чу входната врата да се затръшва.