Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Out of Love, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Маргарита Дограмаджян, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- kati (2011)
- Разпознаване и начална корекция
- sonnni (2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2013)
Издание:
Даяна Апълярд. От любов
ИК „Хермес“, Пловдив, 2008
Английска. Първо издание
Редактор: Петя Димитрова
Коректор: Юлиана Василева
ISBN: 978-954-26-0487-7
История
- — Добавяне
Шестнадесета глава
Телефонът иззвъня тъкмо когато Тес се опитваше да затвори входната врата. Беше захапала ключовете и държеше ученическата чанта на Хати в едната ръка, а папката с нейните бележки и едно есе, което трябваше да предаде днес, се подаваше от дамската чанта, чиято дръжка се смъкваше досадно до лакътя й. Беше направила глупостта да предложи на момчетата да ги откара до училище, защото валеше и защото някой — разбира се, Джейк — не спираше да мърмори, че със сигурност ще закъснеят за проверката преди часовете.
— Гръм и мълнии — измърмори тя, докато се опитваше да задържи вратата отворена, понеже Хати още се мотаеше вътре. Както винаги в последната минута Хати бе решила, че се нуждае от нещо жизненоважно за училище — ластик за коса, взет назаем от най-добрата й приятелка Джорджия, или гердан, който непременно трябва да покаже на учителката си — и се бе юрнала нагоре по стълбите към стаята си, тъкмо когато Тес я чакаше да излезе.
Тес грабна телефона, протягайки крак, за да предотврати хлопването на вратата.
— Да? — излая тя, а наум си помисли: „Ако някой се опита да ми продаде двойна глазура за торта, ще го убия“.
— Няма нужда да викаш.
— Съжалявам, Марджи, просто лош момент. Момчетата ме чакат в колата, вече закъсняват, аз — също, а Хати още се мотае. Какво има?
— Трябва да се видим довечера.
— Защо?
— Просто… виж, сложно е за обяснение по телефона. Не можеш ли да излезеш за половин час? Какво ще кажеш да се срещнем в барчето на триъгълника? Нали се сещаш, с оранжевите столове, дето са като гъби?
— Защо ти не дойдеш тук? Не съм сигурна кога ще се прибере Марк довечера, а ако помоля момчетата да гледат сестра си, ще вдигнат бунт.
— Не е много удобно.
— Ами ако взема Хати с мен?
— Пак не става. Просто ги залъжи с нещо, а? Няма да те бавя много.
— Струваш ми се разтревожена.
— Така е. Не изпадай в паника, не е животоспасяващо, просто е малко… хм… неприятно.
— Не можеш ли да ми кажеш сега? Започвам да се безпокоя. Да не си бременна?
Марджи изсумтя на телефона.
— Господи, не! Но ти благодаря, че го смяташ за възможно. Ще се видим в осем — ако имаш някакви проблеми, звънни ми на мобилния. Ще бъда в съда почти през целия ден, но можеш да ми оставиш съобщение. Разбрахме ли се?
— Разбрахме се. — Тес затвори телефона.
— Хати! Ако не слезеш веднага, тръгвам без теб.
Отгоре долетя жалостив вик:
— Не мога да го намеря!
— Какво не можеш да намериш? Сериозно говоря, Хат. Давам ти пет секунди и започвам да броя.
— Не мога да си намеря камъка!
— Какъв камък?
— Скъпоценната ми перличка. Трябва ми за „Покажи и разкажи“.
О, господи! Тес хвърли чантата си до телефона и се втурна по стълбите, взимайки по две наведнъж. Хати седеше в средата на стаята си и около нея нямаше неотворена кутия.
— Божичко, каква бъркотия! Съжалявам, Хати, но едва ли ще я намерим. Вземи нещо друго.
— Например? — попита Хати през сълзи.
— Например… — Тес се огледа из стаята за вдъхновение — … твоите мидички. Можеш да разкажеш на всички за Корнуол и нашата почивка.
— Не е ли малко късно? — Хати я погледна със съмнение.
— Страхотно е, Хати! Не виждаш ли? Хайде, взимай ги и да тръгваме.
Отвън долетя гласът на Оли:
— Някой ще ни кара ли на училище днес? Щяхме да стигнем по-бързо с метрото.
— Идвам — извика Тес в отговор. Вдигна Хати и я прегърна. — Можеш да съчиниш чудесна история за мидичките. Нали помниш онази сутрин, когато плувахме, а ти намери тюркоазната мидичка на плажа и мама помисли, че те е изгубила?
— Помня — усмихна се Хати и очите й заблестяха. — Плувахме в морето, беше студено и аз помислих, че съм те изгубила във водата.
— Май беше обратното, миличка. Няма значение. Хайде да тръгваме.
— Разполагам само с половин час. Джейк е обещал да иде у Ник да играят на някаква страховита игра, а Оли се оплаква, че не може да се упражнява на пианото, понеже Хати му се мотаела в краката. Хайде, какво има? Звучеше много загадъчно по телефона.
— Това. — Марджи посегна към дамската чанта и извади мобилния си телефон.
— Това е мобилен телефон, Марджи.
— Знам чудесно какво е. Прочети съобщението.
Тес пое внимателно телефона. Почувства се ужасно непочтена — да чете чуждо съобщение. То гласеше: „Джак казва, че иска да те чука“.
Тес изпусна апарата на масата.
— Кой… кой е изпратил това?
— Явно Ник — каза Марджи остро.
— Ти говори ли с Франческа? Това е телефонът на Франческа, нали? Не на Джорджина…
— Да — отвърна Марджи. — Може би трябва да съм благодарна, че обект на пламенното желание на сина ти е шестнайсетгодишната ми дъщеря, а не тринайсетгодишната?
— Но ти не виждаше нищо лошо в отношенията между Джейк и Франческа… искам да кажа, знаеше, че си изпращат съобщения.
— О, за бога, Тес! — отвърна Марджи сърдито. — Има голяма разлика между това да си изпращат съобщения за последния епизод на „Приятели“ или пък да се жалват от родителите си, и да си изпращат недвусмислени покани за секс!
— Откъде знаеш, че е моят Джейк?
— Колко момчета на име Джейк познаваме?
— Може да е някой от училището на Франки, някой, за когото не си чувала… — рече Тес с надежда в гласа.
— Мислиш ли, че е много вероятно?
— Не — призна Тес. Облегна се на стола и се огледа наоколо. Беше шокирана и й се гадеше. Нейното дете, нейното момче, нейният петнайсетгодишен син искаше да спи с момиче. Е, разбира се, че ще иска, но беше друго да го види черно на бяло. Пфу! Тя се отърси от неприятните мисли. Може би беше невероятно наивна. Може би всички момчета говореха за тези неща. Разбира се, че го правеха, но изглеждаше твърде лекомислено да изпращаш съобщения на тази тема. Макар че те сигурно не очакваха бдителните им родители да ги четат. Внезапно Тес изпита силната увереност, че не бива да реагира. Че не бива да говори с Джейк. Съобщението не беше предназначено за нейните очи или тези на Марджи. Тя вярваше, че това е нещо безобидно, просто тийнейджърско изфукване, вижте ме колко съм голям, но едва ли Джейк си го е мислел наистина.
— Какво смяташ да предприемеш? — попита Марджи тревожно.
— Какво каза Франческа?
— Каза, че не бива да чета съобщенията й. После получих обичайната доза сълзи и ми хлопна вратата на банята под носа. Когато накрая успях да я убедя да отключи и да ме пусне, изглеждаше изплашена до смърт и ми обясни, че за първи път получава подобно съобщение и че обикновено не говорят за такива работи — само за нещата от училище и общите им познати.
— Беше ли смутена?
— Разбира се! Аз също съм смутена, за бога, а съм на четиридесет и две. На четиридесет и една — поправи се бързо тя.
— Не съм много сигурна дали трябва да направя нещо — каза Тес бавно.
— Нужно е да говориш с него, Тес. Той е само на петнайсет. Малолетен е. Знаеш ли, понякога наистина ме ядосваш. Откакто започна това следване, ходиш с глава в облаците, сякаш нищо друго няма значение. Джейк е на път да извърши криминална простъпка, а ти се държиш, сякаш си го хванала да пуши цигара на паркинга за велосипеди. Това не е нещо дребно. Трябва да реагираш. Налага се да направиш нещо.
— Какво например?
— Най-малкото — да поговориш с него. Разбери дали е бил сериозен. Едно нещо знам със сигурност — този телефон си заминава и точка. И да те предупредя — Франческа повече няма да идва да гледа Хати.
— Какво според теб ще направи той? — каза Тес ядосано. — Ще я изнасили?
— Защо не слезеш на земята? Въобразяваш си, че това не може да се случи на теб, защото, видите ли, аз съм чудесна и семейството ми е чудесно, и живеем в чудесна къща в чудесен район! Синът ти изпраща съобщения, вярно, чрез приятел, но смисълът им е, че той желае — не, възнамерява — да спи с дъщеря ми. Искаш ли аз да говоря за това с Марк? Той може да реагира по-разумно.
— Не, недей — рече бързо Тес. — Той ще го убие. Остави на мен.
— Трябва да престанеш да го защитаваш.
— Кого?
— Джейк. Според Франки синът ти се занимава с нещо много опасно.
— Какво искаш да кажеш, по дяволите?
Марджи се пресегна и хвана ръката й.
— Нищо особено, сигурна съм. Той е прекрасно момче, Тес, но може би ти и Марк трябва да го държите по-изкъсо. Само това казвам.
Тес освободи рязко ръката си.
— Ще ми обясниш ли за какво намекваш, по дяволите? Да нямаш предвид дрога?
— Не знам, наистина. Франки спомена, че е чула някакви слухове, но може да го е казала, за да отклони вниманието ми от съобщението и да се измъкне.
Тес погледна часовника си и посегна да вземе чантата си изпод масата.
— Трябва да вървя. Благодаря ти, че ми каза. Наистина. Първо трябва да говоря с Марк и после ще ти кажа какво е станало. Обещавам това да спре. А ти би ли попитала Франки какво точно е чула за Джейк? Много е важно.
— Знам. Ще го направя. Сигурна съм, че няма нищо сериозно — просто глупави клюки.
Тес прехапа устни. Май цялото това обсъждане не поставяше под въпрос дали Франческа го е предразположила по някакъв начин; по-скоро Джейк беше представен като злодей — оттам и тези мистериозни „слухове“. Никое приятелство не е достатъчно силно, за да бъде поставено над лъвицата, която брани малкото си. В края на краищата Франческа също му изпращаше трескаво съобщения. Кой знае какво му е казала. Тес обаче бързо съобрази, че сега не е моментът да отваря кутията на Пандора.
Когато се прибра у дома, Оли и Хати лежаха пред телевизора и гледаха „Семейство Флинтстоун“.
— Къде е Джейк? — попита Тес с небрежен тон.
— Нямам идея — отвърна Оли, без да вдигне очи.
— Мисля, че е горе — каза Хати.
Тес заизкачва стълбите, размишлявайки усилено. От стаята на момчетата се чуваше силна музика. Очевидно Джейк беше решил да не ходи да играе у Ник. В момента се беше запалил по гаражната музика, която Тес напразно се опитваше да хареса. Вратата стоеше открехната. Тя я отвори внимателно.
Джейк лежеше по гръб на леглото си със затворени очи. Беше облечен в абсурдни, торбести джинси и огромно бейзболно горнище. Любимите му червени ботуши се търкаляха на пода, близо до краката. На единия му чорап имаше голяма дупка.
— Джейк?
Не последва отговор.
— Джейк! — каза по-силно тя.
— Ъхъ? — изсумтя той и отвори очи.
Тес се пресегна и спря музиката, после седна на крайчеца на леглото.
— Какво? — Очите му бяха леко разфокусирани.
— Мислех, че ще ходиш у Ник.
— Майната му на Ник! О, съжалявам.
— Добре ли си? — попита тя. Не се сдържа и посегна да го погали по косата, която стърчеше под странен ъгъл.
Той се дръпна рязко. Кожата му беше влажна.
— Да, чудесно. Какво има?
— Просто исках да те видя. Виж, съжалявам, че напоследък не ти обръщам достатъчно внимание. Много съм заета.
— Няма проблем.
— Написа ли си домашното? — попита тя.
Той й се усмихна широко — толкова красив, толкова зрял за възрастта си. Изглеждаше на осемнайсет.
— Да, написах го. И в момента релаксирам с любимата си музика. Ако не възразяваш.
— Разбира се. Ъъъ… Джейк…
— Какво? — каза той със затворени очи.
— Има ли нещо между теб и Франческа?
Очите му се отвориха рязко.
— Коя Франческа?
— Не ставай глупак. Знаеш коя.
— Защо?
— Просто питам.
— Стига, мамо — отвърна той. — Тя е достатъчно голяма да ми бъде майка. — После се усмихна палаво. — Е, не съвсем.
От хола долетя нестройна музика.
— Мамо! — провикна се Оли. — Ще кажеш ли на Хати да се махне от пианото ми!
— Лека нощ.
— Лека.
— Сигурен ли си, че не искаш да ми кажеш нещо? — Тя спря на вратата.
— Какво — че ме търсят от полицията, че съм пристрастен към крек и имам харем от млади момичета, които копнеят за тялото ми?
— Джейк!
— Не — засмя се той. — Всичко е наред. — Сложи отново слушалките и затвори очи. Лежеше на леглото с лице на паднал ангел.
Марк също се засмя.
— Не е смешно. Марджи беше бясна. Ти как би се почувствал, ако някой изпрати на Хати подобно съобщение след осем години?
— И аз ще побеснея — съгласи си Марк. — Но може Франческа да му дава аванси.
— И аз си помислих същото, но се съмнявам. Както и да е, излиза, че Джейк е този, дето разправя на момичетата по телефона, че иска да ги чука.
— Струва ми се съвсем нормално.
— Ти не си се чукал на тази възраст, нали?
Марк се пресегна през кухненската маса и я погали по лицето.
— Обичам, когато използваш такива думи. Бузите ти почервеняват. Не, не съм се чукал на петнайсет. Ако не броим онанирането, разбира се.
— Марк, искам да погледнеш на това сериозно. Ако не го направиш ти, ще се заема аз.
— Нали каза, че си говорила с него тази вечер.
— Не достатъчно. Той не изглеждаше добре и му се спеше. Да си призная, всъщност не ми достигна кураж. Ти трябва да обсъждаш с него подобни неща. Поговорете си по мъжки за отговорността и всичко останало.
— Но ти си му майка. Мислех, че майките обясняват на децата си откъде са дошли.
— Смятам, че е малко късно да водим подобен разговор, Марк. Сигурно Джейк знае повече и от нас самите. Дори Хати е чула в училище да се говори за предпазването от забременяване.
— Не думай!
— Оня ден ме попита какво е кондом.
— Ти какво й отговори?
— Казах, че е голяма птица, която живее в Южна Америка.
Мъжът й подсвирна.
— Днес децата се развиват много бързо, Марк. Телевизията е виновна. Дори в детските предавания на Хати има тийнейджъри, които си говорят за секс. Марджи каза, че в списанията на Джорджина публикуват невероятни писма, от рода на: „Гаджето ми иска орален секс, но аз мисля, че още сме малки за това, с обич Карли, 12-годишна“. И докъде ще стигнат така? На шестнайсет всички ще са отегчени от секса и цялата човешка раса ще престане да съществува, защото никой няма да си прави труда да се размножава. Къде остават чувствата, магията в една връзка?
— Наистина ли искаш да говоря с Джейк?
— Мисля, че е нужно. Бъди убедителен. Сигурна съм, че не смята да направи нищо подобно, просто се фука. Но ти го подплаши мъничко. Искам да уважава момичетата, а не да се перчи какъв мъжкар е.
— Ще се постарая. Тази вечер ли да го направя?
Тес погледна часовника. Минаваше десет.
— Не, остави го за утре. Пък и не искам Оли да слуша. Сигурна съм, че той няма нищо общо с това и не желая да го въвличам в подобни глупости. Знаеш колко е чувствителен.
— Добре. Какво ще кажеш да си лягаме вече? Утре ще ставам рано, трябва да наглася будилника за шест.
Тес едва се сдържа да не изпъшка. Много й се искаше да препише една лекция тази вечер.
— Имаш ли нещо против, ако аз поработя малко? Няма да те събудя, когато си лягам.
Марк се намръщи.
— Ще е хубаво поне веднъж да си легна с жена ми. Наистина ли имаш работа тази вечер? Не може ли да почака?
Тес понечи да реагира. Ако Марк имаше нещо спешно за довършване, никога не би го оставил за утре, нито пък тя би настоявала да го отложи, понеже иска да си легнат заедно. Освен това бе добил ужасния навик да стои зад нея, докато работи на лаптопа в кухнята. Щом го попиташе: „Какво искаш?“, той неизменно отговаряше: „Нищо“, а после се мотаеше наоколо с отегчен израз на лицето: явно искаше тя да приключи и да насочи вниманието си към него. „Мъжете са като децата — помисли си Тес, — не могат да понасят да не са център на вниманието. И през ум не им минава, че човек може да има нещо по-интересно за правене от това да се занимава с тях.“ На няколко пъти, след като бе затваряла папките със звучна въздишка, за да иде при него в хола, го заварваше да лежи на дивана и да гледа телевизия, без каквото и да е намерение да я ангажира в интересен разговор. Затова напоследък тя се държеше по-грубо и обикновено му казваше да се омита.
Но тази вечер каза: „Добре“. Тази вечер не беше моментът да започнат поредната кавга за необходимостта от нейното следване. Макар че Марк отчаяно се опитваше да бъде справедлив и да зачита нуждите й от време на време, Тес знаеше, че в него се води битка. А на дъното на всичко се спотайваше подличката мисъл, че тя не печели никакви пари и следователно не допринася за благото на семейството — заниманията й в университета са просто вид забавление. Още не беше посмял да излезе с този аргумент, но Тес знаеше, че скоро и това ще стане. И тогава може би тя просто щеше да напусне къщата.
Тъкмо зареждаше съдомиялната, когато мобилният й телефон запиука. Изненадана, тя го взе от стойката, където стоеше включен да се зарежда за сутринта. На екрана се появи знакът за съобщение. Тес натисна бутона.
На екрана се изписа: „Какво ще кажеш за едно бързо?“.
„Много е трудно — мислеше си тя, докато отиваше да си легне, след като бе угасила всички светлини и бе проверила отново входната врата — да си единственият зрял човек в къщата“.