Райнер Бютнер
АЛФ — Няма проблеми! (9)

9.

Предстоеше ден, изпълнен със събития: седмият рожден ден на Брайън.

По този случай заседаваше семейният съвет — разбира се, участваше и АЛФ.

— Реши ли вече какво искаш върху тортата, Брайън? — попита Кейт.

— Да. Апетит. Ха-ха-ха, ще умра от смях. — Брайън удари с юмручета по масата.

АЛФ също се разтресе от смях и извика:

— Ще умра от смях, ще умра от смях.

Той забарабани с двете си лапи по масата. Когато АЛФ се смееше така гръмко, сякаш ставаше земетресение от седма степен. Препоръчително бе тогава да се отстрани всичко чупливо в близост до него. За съжаление пристъпите на този неудържим смях у АЛФ винаги настъпваха без предизвестие. Този път поне наоколо не се разхвърчаха чаши или чинии, както Кейт с облекчение забеляза.

— Имах предвид какви фигурки — каза тя. — Робин Худ, Хопалонг Касиди, Винету или…

— Хей! — намеси се гръмогласно АЛФ. — Какво ще кажете за любимата ми фигура на Рут, двуглавата медицинска сестра. Тя беше най-забележителната на Мелмак, червеникаворуса красавица, невероятно секси, чувствена и еротична… — АЛФ унесено завъртя очи и се отдаде на мечтания.

Уили бързо го върна от чувствената сфера в света на едно порядъчно американско семейство със седемгодишен син.

— Стига, АЛФ! — забрани той категорично.

— Тя имаше съвсем необикновени… — продължаваше АЛФ.

— АЛФ! — извика Уили предупредително.

— Обслужващи таланти — завърши мелмаковецът невинно.

— Още не мога да реша — обади се Брайън. — Но нали трябваше да говорим за подаръците ми, АЛФ?

— Ясно. — АЛФ веднага се възпламени. — На Мелмак винаги правеха много подаръци. И много скъпи. — Той навря муцуната си плътно до ухото на Брайън и пошушна: — Така и трябва.

— Особено за седмия рожден ден — каза в същия дух Брайън. — Така ли беше, АЛФ?

— Ясно — енергично кимна АЛФ. — Просто забравих да го спомена. — Той бързо пошепна в ухото на Брайън: — Ще вземем двуглавата медицинска сестра, окей?

— Хрумна ми нещо — каза Брайън високо. — Реших се в полза на двуглавата медицинска сестра.

— Каква изненада! — извика АЛФ и отново удари по масата така, че всички се стреснаха. — Дай си ръката, Брайън!

Двамата се засмяха и си заудряха ръцете, а Кейт каза само:

— Наистина добре го измислихте двамата.

 

 

За своя изненада, когато същата вечер отиде в банята, за да извади нещо от сушилния автомат, Уили намери там АЛФ доста потиснат.

Зад стъкленото прозорче на пералната машина бавно се въртеше платненото агънце на Брайън. АЛФ лежеше в коша си, гледаше мрачно към плюшеното животинче и броеше:

— Осемстотин петдесет и шест… осемстотин петдесет и седем… осемстотин петдесет и осем…

— Какво правиш тук, АЛФ? — попита Уили, учуден, че мелмаковецът още не спи.

— Броя. Не мога да затворя очи. Бъбри ли ти се, Уили?

Уили почувствува тревога. Щом дребосъкът не се държи нахално, дори не прави остри забележки, значи нещо не е в ред. Обезпокоен, Уили седна на едно столче.

— И така, какво става, АЛФ?

— Рожденият ден на Брайън почти ме довърши — отвърна АЛФ глухо.

Уили го разбра погрешно и на свой ред запита:

— Как така? Нали одобрихме двуглавата медицинска сестра?

— Да, така е, но аз си мисля, че вече никога няма да празнувам рожден ден с моите приятели. — АЛФ наведе муцуна.

— О! — Работата действително изглеждаше сериозна. Уили се опита да развесели мелмаковеца. — Но ти си отпразнувал вече двеста деветдесет и осем рождени дни с приятелите си и ще станеш на двеста деветдесет и девет.

АЛФ отново вдигна муцуната си и малко се оживи.

— Вярно е. И трябва да ти кажа, че последният ми рожден ден беше истинска бомба. Тогава експлодира планетата. И то тъкмо когато бях намерил голямата си любов Ронда. Да ти разкажа ли за нея?

— Моля — рече покорно и с известно любопитство Уили.

— Първата ни среща трябваше да се състои на рождения ми ден. Бях изтупан, изгладен и нервен и точно тогава прозвуча командата: „Космическата охрана да заеме бойни позиции!…“ Останалото е история. Гудбай, Мелмак, гудбай, Ронда.

— Съчувствам ти, АЛФ — каза нежно Уили.

— Благодаря. Тогава лека нощ, Уили.

— Това ми напомня малко за Марша Шенкин — размечта се обаче Уили. — Момичето, което познавах, преди да се запозная с майка ти, тоест, с моята Кейт. Страшно момиче. Но после тя се премести в Толедо и…

— Казах лека нощ, Уили — прекъсна го АЛФ безмилостно. В края на краищата той бе потънал в собствената си душевна мъка и не искаше да слуша за някоя си Марша Шенкин.

Уили разбра и стана.

— Е, тогава лека нощ, АЛФ.

АЛФ продължи да брои агънцето на Брайън дотогава, докато то се завъртя за деветстотин двайсет и трети път пред очите му. После заспа и сънува двеста двайсет и осмия си рожден ден на Мелмак.

Седяха в бара на космическата станция и вдигаха тост в чест на АЛФ: Скип, ветеранът в космическите пътувания, с посивяла вече муцуна. Рик, също вече доста поочукан от годините, и АЛФ, който тогава се казваше всъщност Гордън.

Сервитьорката Стела се приближи до тях с табла и попита:

— За кого е котката с люти чушки?

Скип я плесна по задника.

— Тук, сладката ми.

— Котката с пържени картофи без сос е за мен — рече лакомо Рик.

— Окей, тогава котешкият омлет с мустаци е за теб, съкровище — обърна се Стела към АЛФ. — Желая ти щастие по случай рождения ден, момчето ми.

Рик се загледа след нея и забеляза компетентно:

— Не смятате ли, че задникът на Стела прилича на луноход?

Да, езикът на космонавтите от Мелмак беше груб, но сърдечен.

Скип се засмя гръмогласно и удари АЛФ по бедрото.

— Ха-ха, вашият Горди вече е вън от играта. Наля има среща с Ронда. Не може да стои на два стола. — Той се закашля, понеже котката с чушки беше много лютива.

— Е, добре, имам среща с Ронда — възрази АЛФ смутено. — Защо правите сензация от това?

Рик побутна Скип, който се бе съвзел от кашлицата си, и двамата започнаха да пеят:

— Помогни ми, Ронда, помощ, помощ, помогни ми, Ронда…

— Ще ми липсвате вие, коткоядци, ако стане нещо — рече трогнато АЛФ.

— Ей, какво може да стане — прекъсна песента си Скип. В същия миг по високоговорителя се чу командата: „Внимание, внимание, космическата охрана да заеме бойни позиции! Има опасност от ядрена катастрофа!“

Двамата приятели на АЛФ запазиха олимпийско спокойствие, но АЛФ подскочи и извика:

— О, мили боже, ето че се случи. Трябва да тръгвам. Ако видите Ронда, кажете й…

— Какво да й кажем? — попита Скип спокойно. Рик погледна крадешком към котешкия омлет на АЛФ.

— О, по-добре нищо не й казвайте — рече той бързо и тръгна. Дочу само как Рик каза на Скип:

— Подай ми омлета на Горди, старче. Жалко би било за плюскането.

АЛФ усети силно раздрусване. Сигурно това бяха поривите на могъщата експлозия, която току-що бе избегнал. За свое учудване обаче чу Уили, който му говореше:

— АЛФ, АЛФ, събуди се!

— К… какво стана? — объркано заекна АЛФ, докато бавно се съвземаше. Най-после осъзна къде се намира.

— Ти говореше насън и пееше нещо — обясни Уили.

— Аха — песента на „Бийч Бойс“ — предположи АЛФ, защото това бе една от любимите му песни.

— Не, беше нещо за Ронда — замисли се Уили.

АЛФ се замечта:

— А да, Ронда…

— Добре ли си? — Уили бе сериозно угрижен за малкия нещастен мелмаковец.

АЛФ поклати тъжно глава.

— Не, никак не съм добре. Искам да си отида у дома.

На следващата сутрин АЛФ представляваше жалка картинка: той беше болен. За него се грижеха Лин и Кейт.

Все пак не беше чак толкова болен, та да не е в състояние да се шегува и с двете. АЛФ лежеше на дивана и похъркваше жалостиво. Лин извади термометъра от ухото му и разчете температурата:

— Сто двайсет и два градуса. Нормално.

АЛФ не се съгласяваше. Тези данни звучаха прекалено добре за плачевното му състояние.

— Това би било нормално на Мелмак — измърмори той. — Но не и тук. — За да подчертае, че е много болен, той задиша тежко. Държеше в ръце малка купа бульон, който Кейт беше направила за него.

— АЛФ — Лин го погали съчувствено по перчема, — знаем, че приятелите ти от Мелмак много ти липсват. Но ние тук също сме ти приятели и бихме направили всичко за теб, нали, мамо?

Кейт кимна колебливо, защото смяташе, че трябва да бъде предпазлива с подобни обещания към АЛФ.

— Да, да, и аз така мисля.

Наказанието последва незабавно.

— Тогава би могла да стоплиш малко този изстинал бульон. — Той се закашля демонстративно. — И престани да ползваш автомобилната прахосмукачка, за да чистиш дивана. Изсмуква част от космите ми.

Кейт взе купичката с бульона. Готова бе да го стопли. Но…

— АЛФ, няма да тичам сега до гаража, за да взема голямата прахосмукачка.

— Сама няма да дойде — изруга АЛФ.

Кейт каза много кротко:

— Виж, АЛФ, разбирам, че Ронда ти липсва и че си болен от носталгия, а хората се променят, когато са болни. Казват неща, които не мислят. Но ако още веднъж говориш с мен по този начин, както сега… — Кейт направи многозначителна пауза.

АЛФ я погледна жално.

— Да, Кейти, какво тогава? — попита той, изпълнен с надежда.

— Тогава ще ти откъсна главата — завърши Кейт спокойно.

АЛФ се разтрепери с цялото си тяло. Космите му щръкнаха.

— Винаги ли си толкова жестока, и то към един смъртно болен?

— Отивам да стопля бульона — въздъхна Кейт покорно, а Лин се запъти към гаража за прахосмукачката.

Там намери Уили и Брайън. Уили умоляваше някого в радиопредавателя:

— Ало, ало, тук говори К 726 Х АА, Лос Анжелис. Ще отговори ли някой от планетата Мелмак? Моля, обадете се.

— Ей, смятате ли, че е хубаво от ваша страна — възмутено каза Лин. — Ние оттатък трябва да бъдем медицински сестри, а вие тук си играете вашите игрички.

— Нищо подобно — оправда се Уили. — Опитваме се да влезем във връзка с евентуално преживели катастрофата на Мелмак.

— Да, може да намерим дори Ронда — изрази надежда Брайън. — Опитай още веднъж, тате.

— Глупости — рече твърдо Лин и като поклати глава, изчезна с прахосмукачката.

В хола АЛФ тъкмо сърбаше стопления бульон.

— Е, как е сега? — попита Кейт.

— Сега е прекалено горещ — оплака се АЛФ. — А аз съм много слаб, за да духам. Би ли могла да го направиш вместо мен, Кейти?

Кейт въздъхна дълбоко и преброи наум до десет в името на това АЛФ да остане жив в следващите мигове. После предложи:

— Какво ще кажеш, ако просто го оставим настрана да изстине.

АЛФ набързо претегли плюсовете и минусите и стигна до извода:

— Добре, прието. А докато изстине, можеш да ми масажираш краката… или не — отказа се той бързо, защото погледът на Кейт го разколеба. Стори му се, че прочете в него смъртната си присъда.

— Можеш да станеш и да раздвижиш краката си — каза Кейт. — Сигурно ще се почувстваш по-добре.

И така, към един смъртно болен бе проявено неразбиране. Обхвана го подозрение, че Кейт не му съчувства.

— Да се раздвижа?! — извика АЛФ. — Та аз съм прекалено слаб дори да мигна. Ако стана, ще падна мъртъв и ще ти тежа на съвестта.

— Ти ме докара дотам, че почти се радвам на тази мисъл — каза Кейт, а АЛФ отново се разтрепери от толкова голяма жестокост. Какво наистина трябваше да се случи, за да се разнежи сърцето на тази жена, чудеше се той. В този момент се появи Лин и попита:

— Да мина ли с прахосмукачката?

Кейт въздъхна и се спаси в кухнята, а в гласа на АЛФ отново трепна жална нотка.

— Изчакай до утре, Лин. Може би дотогава съвсем ще оплешивея. В Мелмак това е последната фаза преди края.

Лин сложи ръка на устата му.

— АЛФ — извика тя ужасена, защото не притежаваше твърдостта и проникновението на майка си, — не казвай подобно нещо!

Това напълно допадна на АЛФ. Можеше да разчита на още нещо. Лин съзнаваше сериозността на положението. АЛФ й подаде лист хартия, написана с безсилната му лапа.

— „Последна воля“ — прочете Лин полугласно.

АЛФ се закашля ужасно и силно се изсекна. Да, Лин разбра, че краят наближава. Тя зачете по-нататък:

— „Аз, Гордън Шамуей, оставям всички мои земни блага и всички други…“ — Лин се спря и погледна към АЛФ: — Наистина ли се казваш Шамуей?

АЛФ беше очаквал друго, а не такъв глупав въпрос пред лицето на близката му смърт.

— Не го чети, преди да умра — каза той отначало тихо, а сетне високо и ясно.

Драмата бе прекъсната, защото Уили и Брайън се втурнаха вътре и възбудено и тържествено съобщиха:

— Влязохме във връзка с някой си Скип от Мелмак! Наистина, АЛФ! Свързахме се чрез нашата радиостанция…

АЛФ оздравя просто за секунди. Той се претърколи, изтръгна от ръцете на слисаната Лин завещанието си и й заповяда:

— Край на това, а името Шамуей никога не си чувала! — Сетне цялото семейство профуча към гаража и АЛФ седна пред микрофона:

— Хей, какво става при вас? — изруга от ефира един добре познат на АЛФ глас. — Нямаме на разположение цяла вечност време!

Скип! Това действително беше Скип!

— Скип, Скип, чуваш ли ме? — извика АЛФ в микрофона.

— Съвсем ясно. Здрасти, Гордън. Кажи, имаш ли вече деца? Преди малко се обади някакво хлапе.

— Това е Брайън — обясни АЛФ. — Той е едно от двете деца в семейството, при което сега живея. Но ти къде си всъщност? Преживя ли експлозията?

— Не, разбира се, че не. Говориш с духа ми. Аз съм тук в моя кораб и се нося през пространството. Стела и Рик се ожениха и имат солариум на Меркурий. Ако ми дадеш твоите координати, ще направя един завой и ще те взема утре сутрин. Точно в седем часа.

— Хмм — покашля се АЛФ смутено. — Утре не е удобно. Брайън има рожден ден. А в петък има голямо шоу на травеститите по телевизията. Не бих желал да го пропусна. Най-добре мини следващата седмица.

— Слушай, малкия, аз не съм ти маршрутен автобус. Или ще стоиш утре на покрива на хангара, където си се подслонил, или си оставаш там. Но Ронда ще бъде много разочарована.

— Ронда? — Козината на АЛФ трепна. — Наистина ли говориш за Ронда? Виждал ли си я?

— И сега я виждам. Тя седи до мен. Ще ти я прехвърля.

— Ало, сладур — обади се женски глас. — Липсваше ми.

АЛФ се разтресе целият.

— Ронда!

Повече не можа да каже.

— Ти си единственият за мен — каза Ронда.

Сега АЛФ си възвърна гласа и у него веднага заговори ревността:

— Какво правиш всъщност при Скип?

— Нищо особено — чуха да мърмори Скип, след което Ронда отново се обади:

— Кълна ти се, че ти си единственият за мен.

Според Танерови, които трогнати и с любопитство слушаха, това твърдение не прозвуча много страстно. Но може би на Мелмак не отдаваха толкова голямо значение на любовта.

В такъв случай АЛФ сигурно беше изключение. Той изглеждаше опиянен от чувствата си и промени намеренията си:

— Забрави травеститите. Ще се видим утре вечер, да. Ще стоя на покрива. Сега да дам на Скип координатите…

 

 

На следващия ден за Танерови се оказа трудно да отпразнуват с настроение рождения ден, но, естествено, Уили и Кейт успяха да скрият това от Брайън. Те окачиха гирлянди и един плакат, на който пишеше: „Всичко най-хубаво за рождения ти ден, Брайън!“

Самият Брайън също не се радваше на своя празник. С наближаването на вечерта все повече му се плачеше.

Дойде часът на раздялата. АЛФ бе приготвил куфара си и се появи, весело пеейки в хола, където бе сложена празничната трапеза.

— Хей! — Той прекъсна тананикането си. — Що за настроение? Да не е умрял някой?

— А не — каза Уили. — На Брайън му се плаче, защото ни напускаш. Не иска дори да отвори пакетите с подаръците си.

АЛФ остави куфара и се приближи до Брайън.

— Хей, тигър, слушай: ако живееше при мен на Мелмак и имаше възможност да се върнеш при приятелите си, щеше ли да го направиш?

— Никога нямаше да те напусна — отвърна упорито Брайън.

АЛФ погледна Уили.

— Изглежда, няма да стане.

— Така изглежда — потвърди Уили.

— Да опитаме другояче — каза АЛФ. Той подаде на Брайън две огромни зелени зарчета. — Всичко най-хубаво по случай рождения ти ден, мойто момче. Това са зарчета от Мелмак. С тях ще печелиш във всяка игра.

— Благодаря — измърмори Брайън.

— Някой ден ще ме разбереш — утеши го мелмаковецът и се обърна към Кейт с един важен въпрос: — Има ли възможност да взема със себе си Лъки, Кейти? Свикнах с него и не бих искал да ми липсва. А вие тук всякак можете да си намерите друга котка, предостатъчно се разхождат безполезно насам-натам.

— Не! — строго отвърна Кейт.

АЛФ заклати разочаровано глава. Той отвори куфара си и от него изскочи Лъки.

— Жалко, старче. Сигурно щеше да харесаш Скип, а и той би те обикнал.

Това бе отново истинският АЛФ, но съответното конско евангелие отпадна, защото Лин се появи откъм кухнята с тортата и я подаде на АЛФ. Върху нея бе поставена марципанена фигурка, изобразяваща без съмнение АЛФ.

— Хей, страшно мило от твоя страна, Лин — извика АЛФ и веднага налапа едно парче. — А това, че си го направила за мен…

— Мама я направи — обясни Лин.

Кейт се смути от нежния поглед, който АЛФ й хвърли, и леко се възпротиви:

— Купих я готова, не съм се мъчила много. — И незабелязано изтри една сълза в ъгъла на окото си.

— Е, добре, тогава да поемам за покрива — оповести АЛФ. Той затвори отново куфара, за което употреби забележително много време, но никой не обърна внимание. Сетне всеки го притисна още веднъж здраво към себе си.

След излизането на АЛФ всички мълчаха известно време, загледани в сложената маса. Най-после Лин каза:

— Странно е, че АЛФ не е тук, когато има нещо за ядене.

Уили се опита да ободри умърлушения Брайън:

— Хайде, Брайън, ела, стига вече. Имаш рожден ден.

— Не преди космическият кораб да дойде и да вземе АЛФ — енергично възрази Брайън.

— Не е заминал, а вече липсва на всички ни — установи Кейт, която бе честна по душа.

— Но беше и много смешен — каза Лин тъжно. — Помните ли как подпали банята?

— Разбира се — кимна Кейт. — Нали аз бях под душа.

— Или как продъни дивана — каза Брайън малко по-весело.

— Помня — рече Лин, — нали аз лежах там.

— Или как изтегли крика, когато сменяхме гумата — спомни си Уили, а Брайън добави:

— Да, аз бях легнал под колата…

Кейт въздъхна.

— Да, чудесни преживявания. Той измисляше цял куп изненади. Никога не знаехме какво ще каже, какво ще направи, къде ще се появи внезапно.

— Добър ден на всички — обади се един глас зад тях.

Беше АЛФ. С куфара в ръка. Танерови онемяха.

— Ще пропуснеш кораба, АЛФ — първа се съвзе от изненадата Кейт и не знаеше да се радва ли, или да се тревожи от тази перспектива.

— Има още точно тринайсет секунди — уточни Уили с поглед върху стенния часовник. И той не знаеше да се радва ли, или да изпадне в паника. Всъщност би трябвало да погледне ръчния си часовник, но очевидно го бе забутал някъде.

АЛФ му го подаде.

— Ето го, по погрешка щях да го взема със себе си.

— Още десет секунди — каза Уили, като погледна часовника си.

Изглежда, това постоянно напомняне за времето нервираше АЛФ.

— Хей, хей, само не се вълнувайте. Май искате да се отървете насила от мен. А аз имах да ви казвам още толкова много неща. И така, аз може невинаги да съм бил това, което вие наричате образцов извънземен, но…

Някакъв шум върху къщата прекъсна АЛФ и накара другите да се ослушат. За секунди се чу съвсем близо, после отново бързо се отдалечи.

Пръв разбра какво става Брайън. Той заскача, и завика радостно:

— АЛФ остава при нас! АЛФ остава при нас!

— Ти пропусна Скип — каза Кейт.

— Така изглежда — кимна АЛФ равнодушно.

Затова пък Лин много се разчувства.

— Ти се отказа от Ронда заради нас?

АЛФ махна с подчертана досада.

— Е, голяма работа — след стотина години тя ще ме обича още повече. Така поне дълго време ще се радва предварително.

— Толкова ли ни обичаш, АЛФ? — попита и Кейт.

— Е да, и така би могло да се каже, ако човек е склонен към сантименталност — призна АЛФ.

— И ние те обичаме, АЛФ — каза Лин тихо.

— Да, наистина те обичаме — потвърди чувствата на семейство Танер към техния мелмаковец Уили. В последвалата след умилението тишина внезапно се чу някакво драскане. Пръв Уили се ориентира откъде иде шумът.

— Идва от куфара ти, АЛФ.

— Какво идва от куфара ми? — попита с невинен вид АЛФ.

— Драскането — настоя Уили, като се надяваше, че не е това, което си мислеше. — Отвори го, АЛФ!

— Щом искаш. — АЛФ се наведе, отвори куфара и отскочи удивен, когато отвътре се измъкна замаяният Лъки. АЛФ го заплаши с пръст: — Лъки, ти лошо момиче. Колко пъти съм ти казвал да не влизаш в куфара. — Да, това си беше старият АЛФ и той бе отново с тях.

— Знаеш ли, АЛФ — каза му по-късно Кейт, — чувствата ми към теб бяха винаги малко смесени. Но разбирам каква жертва направи днес, колко много държиш на нас.

— Имала си смесени чувства към мен ли? — АЛФ бе много учуден.

— Донякъде.

— Сега, като го казваш — АЛФ наведе глава и се замисли, — сега ми идва наум, че никога не си ми благодарила, че те спасих от пожара в банята. Но за това ще говорим друг път. В момента съм много изтощен. През следващите дни ще полежа на дивана.

АЛФ се заклати към дивана и се просна там. Сетне погледна доверчиво Кейт и каза:

— Сега би могла да ми донесеш чиния супа, а после и парче от тортата. Но почисти дивана с прахосмукачката преди това. По него има ужасно много косми. Впрочем отдавна можеше всичко това да е сторено. Всъщност какво правиш по цял ден?

Кейт вдигна очи към небето и извика високо:

— Скип! Ронда! Върнете се! Моля ви!