Към текста

Метаданни

Данни

Серия
АЛФ (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hallo, da bin ich, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2013 г.)

Издание:

Райнер Бютнер. АЛФ — Няма проблеми!

Книга първа

Първо издание

Превод: Елена Матушева-Попова и Румяна Сокачева

Редактор: Анета Мечева

Илюстрация на корицата: Инес Фадерс-Йох

Художествено оформление: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Петя Калевска

Формат: 84×108/32.

Печатни коли: 11.50

ИК „Кибеа“ — София, 1992 г.

ISBN: 954-474-003-1

История

  1. — Добавяне

4.

Два дни по-късно АЛФ отново бе изпълнен с добри чувства към Танерови.

Той готвеше пастет от раци — неговата изненада по случай годишнината от сватбата на Уили и Кейт. Естествено, произведението му трябваше да бъде нещо много особено.

Всичко завърши с това, че по-късно Уили бе принуден да си чисти зъбите цял час, за да изчегърта лака, който АЛФ бе сложил в пастета.

Същата вечер Уили и Кейт отидоха на театър, а Лин — у своя приятелка.

Този път за Брайън не беше необходимо да търсят пазач, тъй като той отиде да спи при своя приятел Скоти.

Останал сам вкъщи, АЛФ пусна радиото, по което тъкмо вървеше любимото му предаване: водещата госпожа д-р Шрок изслушваше проблемите на различни хора и в момента разговаряше с момиче на име Джоди, което бе сляпо.

АЛФ не би бил АЛФ, ако веднага не виснеше на телефона, за да си побъбри с госпожа д-р Шрок.

— Ало, тук е АЛФ. Вие току-що се занимахте с проблема на Джоди. Тя обича ли червенокоси?

Госпожа д-р Шрок не знаеше.

Но АЛФ бе упорит и я убеди да каже на Джоди, че току-що си е спечелила един приятел, който само чака тя да му се обади.

Четвърт час по-късно телефонът у Танерови наистина позвъни. Беше Джоди, АЛФ изчурулика в слушалката:

— Да, тук е АЛФ. Мило е, че се обаждаш. Какво те безпокои, бейби?

След като си побъбри така безгрижно с Джоди, АЛФ разбра, че трябва да я види. Той беше влюбен.

На следващата сутрин той се зае с тоалета си по начин, който предизвика протеста на Уили.

— Сред добре възпитаните хора не е прието да си режат ноктите на краката на масата за закуска, АЛФ!

— Защо не? — АЛФ бе непоколебим. Той продължаваше да се занимава с лапите си, а Уили търпеливо се опитваше да му обясни формите на благоприличие в цивилизования свят.

АЛФ беше влюбен и не можеше да се занимава с такива дреболии като светско възпитание, дори на домакина да му призляваше от това.

Телефонът го избави от ритуала с ноктите на АЛФ. Някоя си Джоди искаше да говори с АЛФ.

Объркан, Уили сложи ръка върху слушалката и пошепна на АЛФ:

— На телефона е някоя си Джоди, иска да говори с теб. Коя е тя?

— Кой? — попита Кейт, която тъкмо влизаше.

АЛФ се заклати към Уили и взе слушалката.

— О, ало, Джоди. Почакай за миг, моля. — АЛФ се обърна укорително към Кейт и Уили, които не знаеха какво да мислят за новото събитие.

— Ей, не може ли да идете на терасата? Имам личен разговор.

На Уили му причерня. Първо си чистеше ноктите на краката на масата за закуска, а сега ги гонеше от собственото им жилище.

— Вземи апарата в кухнята, ако обичаш — рече той.

— Няма проблеми, превключи го. — АЛФ нямаше желание да спори, когато любимата му висеше на телефона.

Тази процедура се повтори три пъти през деня, така че в края на краищата Уили започна да мърмори:

— Извини ме, Кейт, но тази история с Джоди започна вече да ме нервира.

— Да, прекалява — съгласи се Кейт, но научила междувременно за любовната история на АЛФ, Лин взе негова страна. Винаги съчувстваше на влюбени.

— Според мен е добре — каза тя, — че АЛФ си има приятели и извън нашето семейство.

Никой не можа да отговори, защото в това време откъм кухнята се чу трясък и веднага след това се разнесе веселият смях на АЛФ.

— Ха-ха-ха, не се плаши, Джоди, изпуснах купата със сос. Ще ти се обадя по-късно пак.

Типично за АЛФ. Що се отнася до счупената купа, той само небрежно ги предупреди:

— Внимавайте, не стъпвайте боси в кухнята!

— Как е Джоди? — намеси се бързо Брайън, като видя, че майка му кипна. През последния половин час той с напрежение бе следил историята.

АЛФ отдавна беше завел купата със сос, чиито парчета Кейт сега едно по едно събираше, в рубриката „неизбежни щети“, но за Джоди можеше да говори винаги. Извънземното му сърце преливаше от любов.

Той се ухили доволно и каза възторжено:

— Фантастично. Имаме толкова общи неща помежду си. И двамата обичаме котки, само че аз ги обичам с пържени картофи, ха-ха-ха!

Уили обаче все повече губеше настроение. АЛФ беше до такава степен екзалтиран, че можеха да очакват и най-лошото.

— И как си представяш, че ще продължи твоят телефонен романс, с който вбесяваш Кейт и мен? — попита Уили колкото е възможно по-внимателно.

Отговорът на АЛФ го потресе.

— Утре имаме среща. В края на краищата ще трябва да се запознаем.

Уили почувства, че сърцето му прескочи от ужас.

— Поглеждал ли си се напоследък в огледалото? — опита се той да върне АЛФ към действителността.

Беше безсмислено. АЛФ отвърна на удара по свой начин:

— Не, моето падна и се счупи. О, идва ми наум, никой да не ходи бос в банята.

Уили много се безпокоеше, че ако не успее да провали плановете му, отново ще трябва да сърба надробеното от АЛФ в някоя затворническа килия. Затова опита с по-съкрушителни аргументи:

— АЛФ, ако излезеш, ще те видят и ще те затворят.

— Ще се срещнем в нейното жилище — равнодушно възрази АЛФ. — Какво имате против Джоди?

— Нищо — отхвърли обвинението Кейт, която дойде откъм кухнята. — Но какво ще й кажеш, ако те попита за произхода ти?

Това не направи впечатление на АЛФ.

— Тя вече знае всичко. Аз идвам от Синсинати, занимавам се с търговия на едро с музикални инструменти и имам две сладки близначета от първия си брак с Кати Ригби.

Всичко това трябваше първо да бъде преглътнато. Брайън и Лин се ухилиха, а Уили и Кейт се спогледаха крайно угрижено. Уили реши да се намеси решително, макар досега да не бе имало полза.

— АЛФ, не може да става и дума за среща с Джоди, макар тя да е сляпа.

Кичурите косми върху челото на АЛФ трепнаха, а черните му очи се премрежиха. Той изсумтя.

— Нима не бива да имам никакви приятели? Никого. Да остана завинаги тук, на тази планета, без приятели, без любов?

— Ти имаш приятели, АЛФ — бързо го увери Лин. — Аз съм ти приятел, Брайън е твой приятел…

— Аз също съм твой приятел — подчерта и Уили.

Дори Кейт, която още не можеше да прежали счупената купа, превъзмогна чувствата си и макар колебливо, потвърди:

— Ами, ъъъ, и аз се присъединявам.

Но полза нямаше, АЛФ се смъкна от стола и оповести:

— Ако имате нужда от мен, аз съм в стаята си. — Сетне нещастно влюбеният се заклати обратно към коша с пране. Там нахлузи един чорап на Уили на лапата си и започна да си говори с него. — Сега сме само двамата. Всички други ни напуснаха.

В такова настроение го намериха Уили, Лин и Брайън, които отидоха да го ободрят.

— Хей, АЛФ — започна Уили, комуто се бе паднала тежката задача да развесели едно космическо същество, което разговаряше с неговия чорап. — Искаш ли да хвърляш фризби с нас?

— Какво да хвърлям? — попита АЛФ, без да вдигне поглед.

— Фризби — опита се да го придума Брайън.

— Ела, АЛФ, искаме да те развеселим — каза и Лин.

Но АЛФ не се помръдна.

— Нямам нужда от развеселяване. Аз съм щастлив. Имам си леглото, пералната машина, сушилния автомат и един чорап, с който мога да говоря.

— Тогава продължавай да се правиш на самотен философ — ядоса се Уили. — Ние сме в градината. Елате, деца.

— Веднага ще ви настигна — обеща Лин. Тя коленичи до АЛФ и каза тихо: — Слушай, АЛФ, всичко ще се оправи.

АЛФ сложи крак връз крак и се загледа втренчено в тавана.

— Лесно ти е да го кажеш. Не се движиш като мен по еднопосочната улица на самотата.

— Не, но добре те разбирам и ще ти помогна.

Това веднага оказа въздействие. АЛФ се оживи.

Той изскочи от коша и се притисна до Лин.

— Наистина ли, как, веднага ли отиваме? Ще напуснем ли тази къща?

Козината му щръкна.

— Спокойно, АЛФ, спокойно — успокои Лин безумно влюбения. — Чух, че мама, татко и Брайън утре следобед ще отиват в града. Тогава ще ти помогна да видиш твоята Джоди. Но ще имаме на разположение най-много три часа.

— Звучи добре. Звучи добре — трепна АЛФ. Хвърли чорапа в ъгъла и се засмя.

— Виждаш ли — рече Лин. — Пак си старият АЛФ.

Тя се надяваше, че срещата на АЛФ с Джоди ще мине без произшествия.

Започна се обаче с това, че АЛФ опустоши банята, търсейки крем за бръснене, тоалетна вода, одол и пудра. Всички други шишенца хвърляше на пода. Лин го чу отвън да чупи и извика разтревожено пред вратата:

— Боже мой, АЛФ, какво правиш вътре? За бога, остави все пак и нещо здраво!

— Никой да не влиза бос в банята! — извика АЛФ в отлично настроение. Какво значение имаха няколко счупени шишенца, щом ставаше дума за голямата любов, при това между извънземно същество и земно момиче? Отнасяше се до историческо събитие.

Лин съзнаваше, че е необходимо преди това да маскира АЛФ.

Малко по-късно една девойка и някаква странно облечена фигура, висока около деветдесет сантиметра, се промъкнаха във входа на голяма жилищна сграда. Фигурата бе с шапка и с шлифер, който стигаше чак до петите. Приличаше донякъде на мършавия Хъмфри Богарт в един от филмите, в които играеше детектива Филип Марлоу.

Така странната двойка стигна до апартамент 312.

Преди да натисне звънеца, Лин още веднъж напомни на АЛФ някои правила на поведение.

— Не повече от три часа, АЛФ. И Джоди в никакъв случай не бива да забележи, че си извънземен.

— Добре де, правилно, окей — кимна АЛФ под шапката си, чиято периферия стигаше до муцуната му. Лин изчезна.

— Кой е? — чу АЛФ нежен глас иззад вратата.

— Не е извънземен, ъъ, искам да кажа, аз съм, АЛФ — измънка нервно АЛФ.

Най-после застана пред любимата — красива млада жена, която накара сърцето на АЛФ от Мелмак да затупа по-силно. Трябваше доста да се протегне, за да може да й подаде лапата си, скрита в ръкавица на Уили.

— Здрасти, АЛФ, влез и седни — предложи Джоди и АЛФ се стрелна върху едно канапе. За своя радост установи:

— Тук има котешки косми!

Заета в кухненския бокс, Джоди, естествено, не го разбра правилно и се извини:

— Много съжалявам, АЛФ. Мислех, че съм изчистила всички косми.

АЛФ също не би имал нищо против „да очисти“ някоя котка, на което вкъщи винаги гледаха с толкова лошо око. Той се опита да отгатне, подуши:

— Ангорска, родена 78-а, 79-а. Добра порода.

— Какво имаш предвид, АЛФ? — Джоди се смути, тя чу онова, което АЛФ промърмори, но не разбра мисълта на госта си.

— О, нищо, Джоди. Мислех си нещо на глас. — Но и поднесените скариди му се усладиха. Джоди се зарадва. Самата тя не можа да хапне нищо, защото АЛФ наведнъж и лакомо бе натъпкал всичко в голямото си гърло. Разбира се, по-късно той се опомни. Извинението му прозвуча тромаво, съвсем типично за него.

— И ти ли искаше да хапнеш от тях?

Джоди се разсмя звънко.

— О не, и бездруго съм много нервна и не ми се яде.

— Аз пък винаги ям, когато съм нервен. — Но после си призна: — Всъщност аз ям и когато не съм нервен.

— Аз ям, когато съм в депресия — учтиво подхвана разговора Джоди. Изглежда, тази тема силно интересуваше госта й.

— Ям, когато ми е скучно — заяви отново АЛФ.

— Аз ям, когато съм самотна — добави Джоди.

Най-после АЛФ изплю камъчето и призна:

— Аз ям непрекъснато.

Така протичаше разговорът между извънземния, който не биваше да разкрива, че е такъв, и земното момиче, което не го виждаше. На АЛФ му се струваше, че любовта е вълнуващо нещо. Той не можеше да се справи много добре. Ангорската котка, напротив, много го интересуваше, още повече, че на кухненската маса имаше и тостер. Но животното не се виждаше никъде.

Така че АЛФ се зарадва, когато добре познат глас го повика отвън:

— АЛФ, АЛФ, побързай!

— Някой те вика — чу и Джоди, която обаче си направи погрешен извод и тъжно добави: — Сигурно е Кати Ригби, познах ли?

— Не, това е момичето, с което живея — обясни АЛФ, без да се замисли, защото в момента не можа да се сети коя бе Кати Ригби.

Но Джоди добре си спомняше името на жената, за която в края на краищата АЛФ бе женен и с която беше създал близнаците. Затова рече горчиво:

— Още по-лошо.

— Не, не, не е това, което си мислиш — опита се да поправи гафа си АЛФ, но веднага направи следващия: — Тя е само на шестнайсет години.

— За бога! — извика Джоди. — Още по-лошо!

Лин, която не можеше да чуе каква драма се разиграва вътре, настоя:

— Бързо, АЛФ, родителите ми ще ни изненадат.

Джоди пое дълбоко въздух.

Забързан към вратата, АЛФ подхвърли гениалната мисъл:

— Сигурно впечатлението ти от мен е лошо, Джоди.

Така завърши историческият романс между АЛФ от Мелмак и Джоди от Америка.