Райнер Бютнер
АЛФ — Няма проблеми! (7)

7.

— В бъдеще ще трябва по-строго да проверяваме сметките. Така повече не може да продължава.

Лицето на Уили беше угрижено тая вечер. В последно време бюджетът на Танерови твърде много се е увеличил. Затова Уили беше свикал семеен съвет.

АЛФ забеляза, че става нещо, на което не е поканен, и нахално се присъедини.

— Дори само разходите ни за ток са огромни — каза Уили. — Не мога да си обясня защо.

АЛФ не искаше да го заподозрат, че има нещо общо с това, и рече:

— Всяка сутрин, като ставам, изключвам сушилня автомат.

— Е, тогава ние просто… — продължаваше Уили, но изведнъж се спря, защото помисли, че не е чул добре. — Сушилният автомат ли? Какво говориш? Защо пускаш сушилния автомат, и то нощем?

Според АЛФ въпросът бе прост и изискваше прост отговор.

— Нуждая се от малко компания нощем, за да заспя.

— Чети някоя книга — препоръча му Уили обезпокоен. — В бъдеще сушилният автомат ще стои изключен. А сега сметката ни за телефона. Кой, по дяволите, е телефонирал в Мюнхен?

— Трябва да е грешка — обади се Кейт.

— Никаква грешка — обясни АЛФ и налапа един сандвич. — Това беше скъпият АЛФ.

Сега бе ред на Кейт да се учуди.

— И защо го направи?

— Заради развалената прахосмукачка. От ремонтната работилница казаха, че не могат да извадят пилешката салата от смукача и че машината трябва да се изпрати на производителите в Германия.

— Но не беше необходимо да телефонираш там! — Уили не успяваше да проумее.

— Обичам да стигам до същината на нещата — възрази АЛФ. — Нямаме ли нищо друго за ядене, освен тези шоколадови бисквити? — Той реши, че е необходимо да засегне една важна тема, а за него нямаше нищо по-важно от яденето.

Уили веднага се хвана и изруга:

— Това е следващата точка. Ти изплюскваш всичките ни продукти, освен онези, които разхвърляш по пода. Знаеш ли всъщност колко струва храната?

АЛФ го изгледа от долу на горе. Финият му слух ясно долови упрека.

— Ей, нима искаш да кажеш, че съм паразит?

— Никой не го твърди — рече Уили.

— Или авантаджия? — АЛФ искаше точен отговор.

Уили услужливо го информира:

— Вече сме по-близо до отговора.

— Какво би казал за търтей? — предложи Брайън.

Кейт веднага кипна:

— Откъде си чул този израз?

Брайън се обиди от тая несправедливост на майка си:

— Ти самата през последната седмица наричаше АЛФ така.

Не биваше да го казва. АЛФ наведе глава и погледна Кейт. Но гласът му беше захаросано сладък, когато заяви:

— О, почакай, Кейти. Значи така говорят зад гърба ми в този дом. Фини обноски, няма що.

Естествено, не спомена и дума за това, че той самият бе скаран с добрите маниери. Бе прекалено голям аристократ, за да обръща внимание на такива подробности.

Кейт въздъхна.

— Е добре, нека приемем понятието „паразит“.

Това бе сигнал за АЛФ да се отдръпне обидено и възмутено в коша за пране.

Следващата сутрин той тържествено обяви пред цялото семейство:

— Вчерашните събития ме принуждават да си потърся някаква работа.

За Кейт това намерение прозвуча извънредно опасно. Този стремеж към активност трябваше да бъде обуздан.

— Това е последното, което ние… — бързо каза тя и веднага се поправи: — … от което ти имаш нужда. Но какво ще кажеш, ако се заловиш с малко домакинска работа? О не, и това не си струва — реши тя.

Трудно бе да се намери полезна работа за АЛФ. С други думи казано, това бе всъщност невъзможно. Най-добре щеше да бъде, ако можеше да го приспят за по-продължително време.

Но, естествено, оказа се съвсем безнадеждно да разубедят АЛФ от взетото веднъж решение.

На следващия ден той тайно попрехвърли някои вестникарски обяви под рубриката „Предлагат работа“ и се натъкна на една многообещаваща обява: „Търсите ли начин да спечелите бързо пари?“ АЛФ цъкна с език.

Сетне набра телефонния номер.

Впоследствие в дома на Танерови започнаха да пристигат тайнствени пакети, всичките на името на някой си АЛФ.

Уили и Кейт угрижено и недоверчиво следяха пратките. Но не можаха да научат от АЛФ какво е забъркал пак… Той се затваряше със своите доставки в банята и по цели часове с него не можеше да се размени и дума. А щом останеше сам вкъщи, АЛФ започваше да води много и дълги разговори по телефона. Нещо ставаше.

Лин първа научи с какви важни неща се занимава АЛФ. Когато той я заведе в банята, тя онемя. Помещението бе заприличало на козметичен салон. Лин седна смаяна. Застанал гордо сред невероятно количество шишенца, флакони и кутийки, АЛФ тържествено й обясни:

— Тук виждаш тайнствения и прекрасен свят на козметиката „Тери Фейт“, която също толкова прекрасният АЛФ възнамерява да разпространява сред американския народ. АЛФ, най-големият търговски гений, който страната е виждала някога. — Той въодушевено се потупа по бедрата.

Едва сега Лин се окопити и простена:

— Един от двама ни е побъркан. Или аз сънувам. Боже мой, какво смяташ да правиш с всичко това?

— Ха, ще продам всички тия джунджурии по телефона — обясни й АЛФ, изпаднал в екстаз. — Бившият паразит си намери работа. Сега съм съветничка, тоест съветник на „Тери Фейт“.

Лин се хвана за главата.

— Но ти нищо не разбираш от козметика, АЛФ… Какво ме гледаш така? — АЛФ наистина я гледаше с онази смесица от нежен интерес и лукавство, която обикновено проявяваше към Лъки, когато беше много гладен. Лин се смути. Едва сега разбра. — О, господи, нима възнамеряваш да…

Да, АЛФ имаше намерение. Той потопи едната си лапа в шишенце с крем, на което пишеше, че съдържанието трябва да се разпредели обилно по лицето и шията, а с другата бръкна в руж за бузи, който съгласно текста на капачето придаваше чудесен тен… Всичко това АЛФ размаза по лицето на достойната за съжаление Лин.

Много обилно. Както пишеше на опаковките. Докато работеше, той възторжено хвалеше работата си с оценки като „прекрасно“, „отлично“, „супер“ и даваше на Лин такива забележителни указания, като: „сега всмукни бузи“, „изпъни шия“, „вдишай дълбоко“, „затвори очи“…

Лин заприлича на бояджия, падал в няколко кофи с различни бои. Но според разбирането на АЛФ за козметика творението му беше гениално.

Само че Лин ужасно се изплаши, когато се видя в огледалото, и буквално излетя към банята да си измие лицето. За съжаление, отивайки натам, тя срещна Брайън.

— Боже, вампирите идат! — извика той.

Още лежеше премалял от смях на дивана, когато Лин излезе от банята с гордо вдигната глава и презрителен поглед. Сега поне имаше по-човешки вид.

Брайън се надигна и пошепна:

— Скрий се, сестричке! Ужасни същества нападнаха дома ни. Едно от тях се шмугна преди малко край мен. Беше на ръст горе-долу като теб.

Лин се засмя и потупа Брайън по бузата.

— Случи се нещо страхотно, братче. АЛФ навлезе в козметичния бранш, а аз бях неговото опитно зайче. Ти видя резултата.

Брайън остана с отворена уста.

Само Уили и Кейт все още не подозираха какво ги чака. Но на следващата вечер положението се промени съвсем ненадейно. Започна се с това, че телефонът иззвъня и някаква дама на име Джинджър поиска да говори с АЛФ. Тъй като доставката на пакетите вече беше събудила недоверието на Уили, той наостри уши и чу как АЛФ чурулика в слушалката, сякаш говори със стара позната.

— Ало, Джинджър, боже мой… Как е хернията на Оскар?… А, добре, това са приятни новини… Аха, обаждаш се във връзка с торбичките с благоуханни билки… Да, те ще бъдат голям хит. Спокойно можеш да ми изпратиш известно количество… Да, бай-бай, Джинджър.

— Торбички с благоуханни билки? — попита току-що влязлата Кейт и присви очи. — Какво означава това? И коя е Джинджър?

— Да! — кимна Уили и сграбчи АЛФ за козината на гърба. — Да, и аз се питам. АЛФ, всеобщ наш любимецо, моля те, отдели няколко минути от скъпоценното си време и ни обясни.

АЛФ замърмори. Горната му устна се повдигна и оголи зъбите, защото Уили все още го държеше за козината.

— Е, добре, престани да ми скубеш козината. И без това днес щях да ви разкажа. — Той направи многозначителна пауза. — Намерих си работа.

— О! — рече Кейт недоверчиво и ужасено, а Уили почувствува, че всичките му сили се изчерпват. Той пусна АЛФ и възкликна:

— Ах!

АЛФ закима усърдно.

— Да. Включих се в търговията с козметични средства. Впрочем би трябвало да се грижиш повече за тена си, Кейт.

— Що за работа е това, АЛФ? — попита Уили подозрително, тъй като след забележката за тена й Кейт бе онемяла.

АЛФ ги изгледа важно.

— Искам да кажа, че започнах блестяща кариера като специалист по козметика и ще нося вкъщи два пъти повече от тоя държавен служител. — Той посочи с досада към Уили, който при тези думи веднага кипна.

— На държавния служител не му е необходимо ти да продаваш козметика. Той внася достатъчно вкъщи. Така че, благодаря.

— Все пак аз съм избран за продавач на месеца — някак между другото подчерта АЛФ и се зае да оглежда ноктите си.

На Уили му се зави свят. Предчувстваше, че се задава нова катастрофа, чиито размери далеч ще надхвърлят всичко досегашно.

— Моля — простена той, — моля те, кажи ми колко души досега са те виждали във връзка с твоите търговски сделки. Навярно все още можем да се спасим от електрическия стол, макар и да нямам голяма надежда.

— Без паника, старче, спокойно. — АЛФ потупа Уили успокоително по гърба. — Аз се оправям с цялата работа по телефона. Освен това досега още нищо не съм продал.

— Тогава как си станал продавач на месеца? — задъха се Кейт.

АЛФ поклати замислено глава, учуден от такова невежество, и търпеливо обясни:

— Виж, Кейти, не се касае до това колко продавам, а до това колко купувам от Джинджър, за да го продам отново. Купил съм известно количество. Впрочем благоуханните торбички трябваше вече да са тук. Едва тогава ще имам комплект.

— Моля те, АЛФ, кажи, че не съм те разбрал правилно. Ти си купувал вероятно по номера на моята сметка, но нищо не си продал — простена Уили.

— Мога да те успокоя, Уили. Не си глупав. Съвсем точно си разбрал — похвали го АЛФ.

— Колко? — задъха се Уили. — Колко?

— О, трудно е да се каже така на око. — АЛФ се замисли. — Приблизително 18 кутии руж, 16 опаковки червило за устни, 32…

— Колко пари, АЛФ… — прекъсна го Уили в състояние, близо до припадък.

— А, веднага мога да ти кажа. Като добър търговец имам разходите в главата си. — АЛФ се усмихна лъчезарно на Уили. — Досега точно четири хиляди и четирийсет долара.

Уили изхърка, Кейт рухна. АЛФ продължаваше да сияе, макар реакцията на двамата да му се стори смешна. Като че ли внезапно се бяха разболели.

— Да, аз ще внасям своя дял в домашния бюджет — продължи той, опасявайки се, че двамата не го бяха разбрали.

— Боже мой! — Уили с мъка се съвзе. — Ти ще внесеш своя дял в нашето съсипване. Но сега вече край на всичко! Никакъв телефон, никаква телевизия, нищо! Докато не се справим с тази козметична катастрофа.

Малко след това пристигна пратката от благоуханни торбички, които Уили прие с последни сили.

Той ги хвърли в краката на АЛФ, който замърмори обидено:

— Опитах се да помогна, а ето че всичко се обърна срещу мен!

— Имам чувството, че ще се пръсна — изруга Уили. — Това същество е наистина най-голямото чудовище, което някога съм срещал.

Кейт дръпна възбудения си съпруг за ръката. Неизвестно защо този път й бе станало жал за АЛФ.

— Виж, Уили, АЛФ ни е мислил доброто. Всъщност и ние имаме вина, защото го нарекохме паразит. Вероятно ще можем да продадем нещо от козметиката, която АЛФ домъкна.

АЛФ веднага наостри слух. Дали бурята ще го отмине? Непременно трябваше да каже на Кейт нещо мило.

— Мммм — обади се той. — Онова, което казах преди малко за твоя тен, Кейт. Имах предвид, че от козметична гледна точка трябва да положиш известни грижи, но ти не си стара.

Кейт се извърна. Ала не за да връхлети върху АЛФ, а да попита ужасена Уили:

— Нима наистина изглеждам толкова зле, Уили?

Уили поклати глава. Имаше чувството, че е попаднал в лудница.

— Защо изобщо го слушаш? — задъхано рече той.

— Но той е експерт по красотата — възрази Кейт.

АЛФ се покашля. Защо винаги го разбираха погрешно? Трябваше да им обясни.

— Исках да кажа, че дори жена с такава сияйна хубост трябва да внимава непреходният й чар да цъфти и благоухае по всяко време.

— Оо! — разтопи се Кейт, а Уили се хвана за главата и простена:

— Боже милостиви!

АЛФ съсредоточи вниманието си само върху Кейт. Нали още беше в козметичния бранш.

— Като първо бих ти препоръчал нашата паста за брадичката. Тя е задължителна за всяка жена със стил.

— Наистина ли? — Кейт се замисли. — Колко струва?

— Петдесет долара, или по-скоро двайсет. — АЛФ не беше съвсем сигурен. — Но дай пет и е твоя.

— Нашият търговски гений! — иронично рече Уили.

В този момент на вратата се позвъни и това веднага го върна обратно в суровата действителност, тоест към накърнените му благодарение на АЛФ финанси. Уили изръмжа като разярен боксьор:

— АЛФ, ако това е нова доставка на козметика, първо ще извия врата на куриера, после и твоя. — Той предпазливо надникна през шпионката на вратата и веднага се дръпна назад смутено: — Боже мой, Кейт, навън стои цяла орда от жени с настървен вид. Какво, по дяволите, искат от нас?

— Ах, съвсем бях забравил — каза АЛФ. — Дамите идват на „Тери Фейт“ парти, което организирам тук от твое име, Уили. Най-добре е Кейт и аз да изчезнем в кухнята и да се погрижим за кулинарните наслади. В края на краищата ситите купуват повече от гладните. Асортиментът от стоки е в моята стая. За препоръчване е да се изложи тук, на масата, Уили, така че да е приятно за окото. Това се изучава в основния курс за добрия продавач.

— Ще сложа край на тези безобразия — изръмжа Уили.

АЛФ се оттегли в кухнята, а Уили отвори вратата.

Кейт вече бе донесла кутиите с козметичните средства в хола. Може би все пак щяха да спасят нещо, макар че тя самата не вярваше много.

Уили тъкмо казваше:

— Изслушайте ме, ако обичате, уважаеми дами. Що се отнася до тези продукти… — Не можа да продължи, защото поканените на партито „Тери Фейт“ дами се втурнаха покрай него и с възторжени крясъци се нахвърлиха върху стоката. Но нито Кейт, нито Уили имаха време да си потъркат от почуда очите. Защото Кейт бе бомбардирана от поръчки за кафе и щрудел, обещани от АЛФ на клиентките.

Мозъкът на Уили бръмчеше от изстреляните сякаш от картечница въпроси:

— Пристигнаха ли капките за очи?

— Уили, любов моя, отиват ли тези сенки на очите ми?

— Уили, сърце мое, не мога да намеря крема „Авокадо“. О, ето го. Бихте ли ми го нанесли?

В това време Кейт отчаяно се въртеше в кухнята, където АЛФ правеше сандвичи. Той бе изцяло господар на положението, макар че нямаше нито щрудел, нито машина за еспресо: Танерови просто не бяха съоръжени за „Тери-Фейтови“ партита.

АЛФ изсумтя възмутен и се обърна с укор към бедната Кейт:

— Нямате машина за еспресо? Свидетелство за бедност, Кейти. Е, добре, ще направя малко кафе. Ще започнем с него. Кажи им, че закуските идват веднага.

На Кейт не й беше съвсем ясно какво точно става в хола, но тя беше близо до нервен срив: най-голямото й желание в момента бе да извие врата на мелмаковеца на 180 градуса.

В хола Уили беше крайно зает, защото междувременно бяха пристигнали още дами. Кейт го улови на местопрестъплението, точно като масажираше шията на пищна блондинка, докато тя самата опустошаваше солетите — част от неприкосновените запаси на Танерови.

— Какво става тук, Уили? — опита се Кейт да надвика шума. — Какво правиш на врата на тази жена?

Уили рязко спря дейността си, в която се бе вглъбил, и смутено се заоправдава:

— Това е най-новият крем за лице и шия, Кейт. Трябва да се втрие добре.

Кейт го удостои с унищожителен поглед, но бе заговорена от някаква дама на име Мирна, която искаше да знае дали ще приемат чекове без карта. Преди Кейт да отговори, от кухнята се обади дрезгав глас:

— Нека ти покаже личната си карта, Кейти.

Изтощената Кейт нерешително повтори нареждането на АЛФ, след което Мирна извади личната си карта и подаде чека.

— Така, а сега имам право на куфара.

— Какъв куфар? — простена Кейт. Чувствуваше, че събитията превишават силите й.

Мирна се учуди:

— АЛФ ми каза, че от триста долара нагоре може да се избира между лъскава и матова изкуствена кожа.

— Всичко е в моята стая — обади се веднага гласът от кухнята. В това време Уили подплашено и безделно тичаше насам-натам, за да размени една стодоларова банкнота, дадена от дама на име Мери Джо. Той просто не знаеше как и къде. Най-сетне самата Мери Джо го отърва, като взе допълнително крем „Авокадо“ и крема за лице и шия, с който Уили й бе масажирал врата.

Кейт дръпна Уили настрана и пошепна:

— Не разбирам какво става тук, Уили. Смяташ ли, че постъпваме правилно?

Уили повдигна рамене и отвърна, също шепнейки:

— Какво да правим? До гуша сме затънали в тази история. Но по всичко изглежда, че ще продадем нещата.

В кухнята АЛФ каза загрижено на Кейт:

— Дано Уили не започне пак да показва своите фокуси с карти. Това би могло да провали цялото парти. Впрочем как върви то?

Кейт изгледа накриво дребосъка и коварно отвърна:

— Ако имаш късмет, мили мой, ще спасиш още веднъж врата си. Но действително трябва да извадиш голям късмет.

АЛФ поклати леко глава, както правеше винаги когато бе малко обезпокоен. Кейт беше специалист по заплахите за физическа разправа.

В същия миг вместо очакваната от Уили нова клиентка на вратата застана куриер с огромно количество кутии и весело му докладва:

— Остатъкът от поръчката ви, господин Танер. Трябваше да наема по-голяма кола.

На Уили му идеше да се хвърли между кутиите и да заплаче горчиво, а сетне да удави АЛФ.

Но заради бурното „Тери Фейт“ парти нямаше никакво време. Лин и Брайън също се заеха с дамите и така пооблекчиха изтощените си родители. Но когато партито най-после свърши, цялото семейство Танер се чувствуваше съсипано, само АЛФ сортираше приходите и поръчките с важна физиономия. В края на краищата шеф на предприятието беше той. Другите седяха апатично край него.

Най-после АЛФ свърши и се покашля.

— Какво ще кажете, да ударим барабана? — изгледа той подред одремалите се Танерови.

— Подай ми я — каза Уили отпаднало и взе от АЛФ бележката с резултатите.

АЛФ промърмори нещо като „За стила на това семейство остава още много да се желае“.

Уили разгледа сметката и малко живна. Той се поизправи и оповести:

— Не е за вярване, имаме дори малка печалба.

Брайън, плесна с ръце.

— Ще можем да купим нова маса за тенис.

Уили незабавно уталожи възторга му и сложи сурдинка на АЛФ, който бе изпъчил косматите си гърди.

— Не, с парите ще покрием точно разноските по глупавите обаждания на АЛФ в Мюнхен.

АЛФ въздъхна отново. Действително беше много разочарован от стила на това семейство. Нито следа от истински предприемачески дух. АЛФ реши да даде нов тласък и каза:

— Ако устроим още едно „Тери Фейт“ парти, ще можем…

Уили веднага го прекъсна:

— Не, не, не, никакви партита повече, никакъв козметичен цирк!

АЛФ изсумтя. Нямаше да му развалят триумфа толкова лесно. Той се изправи с всичките си деветдесет сантиметра и с вирната муцуна оповести:

— Е, добре. Въпреки това съм ви благодарен, че ми дадохте този шанс.

Разбира се, това бе глупаво, защото никой не беше предизвестен за неговите сделки, а и Уили никога не би ги допуснал. АЛФ продължи тържествено:

— По този начин вие не само спечелихте комплект куфари от чудесна изкуствена кожа, но и ще вземете тези куфари и ще заминете за прекрасния Дайтън, където ще прекарате три дни и две нощи в прелестния местен хотел на „Тери“. Ще вечеряте и ще танцувате на засенчения с тента дансинг. Освен това ще посетите музея на „Тери Фейт“, където лично можете да разгледате Тери в, ммм, прозрачния въртящ се кристален ковчег.

АЛФ взе фотоапарата на Уили, обхвана с поглед безмълвните Танерови, натисна спусъка и каза триумфално:

— Този миг е запечатан. Поради тържествеността на момента фотографирането със светкавица не е разрешено.