Райнер Бютнер
АЛФ — Няма проблеми! (20)

20.

Но следващият ден започна с нов удар.

Беше събота, а в събота АЛФ обикновено се къпеше. Той влезе в хола с една от Кейтините розови шапки за баня на главата и с небрежно увита около врата хавлиена кърпа. В ръката си държеше електрически миксер. Минавайки покрай Лин, която седеше на дивана и четеше някакво списание, АЛФ я информира.

— Ако му дотрябвам на някого, във ваната за вибромасаж съм.

Лин вдигна поглед от списанието.

— Ние нямаме вана за вибромасаж.

Тя отдавна бе свикнала с объркания му речник.

— Знам, смятам да импровизирам — каза АЛФ и изчезна в банята.

Отвън дойде Кейт с цял куп писма в ръка. Но за Лин нямаше нищо.

— Къде е АЛФ? — попита Кейт, докато внимателно разглеждаше пликовете.

— Във ваната за вибромасаж. Импровизира. Взе електрическия ти миксер… о, господи! — Очите на Лин се разшириха от ужас. Едва сега загря какво възнамеряваше АЛФ.

Кейт също включи. Те се втурнаха по коридора към банята, но ги възпря пронизителен вик: „Ааахх!“

За миг Кейт и Лин останаха като вцепенени и с ужас се гледаха в очите. Бяха закъснели. АЛФ беше мъртъв. Но след това видяха, че вратата на банята бавно се отваря и оттам излиза АЛФ.

— Слава богу, здрав си! — бе първата реакция на Кейт.

АЛФ леко се олюляваше. Главата му неконтролируемо се поклащаше. Погледът му беше доста унесен — забелязаха Кейт и Лин, когато го огледаха по-добре. Кейт се затича към него, за да го подкрепи. Козината на АЛФ стърчеше на всички страни. Вероятно бе щръкнала в резултат на електрическия удар, който бе преживял. Изглежда, че добре го бе разтърсило.

— АЛФ — каза нежно Кейт.

Черните очи я гледаха с недоумение.

— АЛФ? Има някакво недоразумение! — И той й подаде ръка. — Уейн Шлегел. Застрахователна агенция „Мичиган“.

— За какво говори? — безпомощно попита Лин.

— Говоря за бъдещето ви — обясни Уейн Шлегел. — За пакет от застраховки, гарантиращ вашите потребности.

— Изгубил си е паметта — уплаши се Лин и Кейт каза, че когато го е ударил токът, АЛФ вероятно е четял застрахователната реклама в банята.

— Застрахователна агенция „Мичиган“ — подчерта още веднъж учтиво АЛФ. — Уейн Шлегел. Моля вземете си от безплатните ни календари.

Малко по-късно цялото семейство безпомощно седеше на масата около Уейн Шлегел, наричан още АЛФ. Тъй като не можа да си намери куфарчето с документите, той им изнесе набързо една лекция за застраховката срещу градушка. От шкафа на Уили Уейн Шлегел бе взел на заем риза с вратовръзка и сако, тъй като засрамено бе установил, че по необясними причини се разхожда гол. Нито Уили, нито Кейт, нито пък Лин и Брайън успяха да го убедят, че той в действителност е извънземен, че винаги е ходил без панталон и риза и че се казва АЛФ.

Уейн Шлегел започна да става подозрителен, още повече, че тези побъркани клиенти не му позволиха да напусне къщата и го заключиха гол в спалнята, докато се съвещаваха оттатък.

Уейн Шлегел се обади в полицията и съобщи, че е отвлечен. Той много се съмняваше на някого от колегите му да се е случвало подобно нещо. Като застрахователен агент човек преживява какво ли не, но това тук беше много неприятно. Уейн Шлегел усети, че започва да се притеснява. Щеше да пропусне рандевуто със секретарката си Бренда и отново да я доведе до истерия — и то при положение, че още не бе говорил с жена си за развода. Не че имаше намерение да го прави, но Бренда бе в състояние сама да се заеме с въпроса.

— Ще си имате големи неприятности, господине — заплаши той Уили, когато последният се върна в стаята. — Ще ви тикна в дранголника!

— Моля те, АЛФ, успокой се — умоляваше го Уили, кършейки ръце. — Ще направим всичко възможно, за да възвърнем паметта ти. Ела в хола, за да ти разкажем как дойде при нас и да ти припомним всичките щуротии, които си правил… какво въобще се е случило оттогава.

Уейн Шлегел презрително го погледна откъм леглото.

— Не искам да съм спокоен. Аз съм крайно енергичен бизнесмен. Как, мислите, станах член на клуба на милионерите. Освен това аз вече уведомих полицията. Така че ако обичате, подайте ми панталоните и престанете да ми говорите на „ти“.

Това, че АЛФ се беше обадил в полицията, звучеше доста заплашително. Беше крайно време Уейн Шлегел от застрахователна агенция „Мичиган“ отново да се превърне в АЛФ от Мелмак.

Цялото семейство се стараеше с всички сили и с голямо търпение чрез безброй епизоди от досегашния му земен живот да възвърне паметта на АЛФ. Но всичко беше напразно.

А най-глупавото бе, че наистина съществуваше застрахователен агент на име Уейн Шлегел и че отгоре на всичко жена му току-що беше съобщила в полицията, че е изчезнал, тъй като не се бил прибрал вкъщи. Г-жа Шлегел предполагаше, че съпругът й пак се забавлява някъде с друга жена, и бе решила веднъж завинаги да сложи край на тези неща.

А в това време истинският Уейн Шлегел, който бе претърпял автомобилна катастрофа, лежеше в безсъзнание в една болница. Той имаше съвсем леки травми, но просто не бе в състояние да съобщи къде се намира — нито на разярената Бренда, нито на онази усойница, жена му.

И тогава в полицията си спомниха, че при тях се бе обаждал някакъв Уейн Шлегел, който бе съобщил, че е отвлечен. Досега не бяха обърнали внимание на обаждането, защото телефониращият, изглежда, бе малко луд. Кой отвлечен би настоявал в такъв критичен за него момент да изпратят за освобождаването му полицаи, които да са младоженци и да не са достатъчно застраховани, за да могат на място да подпишат договор за застраховка.

Но сега полицаите съпоставиха сведенията и следата ги отведе при някой си Уили Танер, който, както се оказа, вече е бил задържан веднъж за подозрение в тероризъм.

За щастие преди полицейската част да щурмува къщата на Уили и да я изравни със земята, две важни обстоятелства промениха хода на нещата. Първо, на Брайън му хрумна спасителната идея да поднесе под муцуната на фалшивия Уейн Шлегел Лъки и това предизвика мигновеното възвръщане на самоличността на АЛФ. И второ, на г-жа Шлегел, съпругата на истинския Уейн Шлегел, й се обадиха от болницата, че мъжът й е там, че вече се е събудил и е започнал да се оправя.

Г-жа Шлегел, чието първо име беше Рут, хукна към болницата при своя Уейн, но преди това се обади в полицията и оттегли съобщението.

Докато нейния Уейн го очакваха доста неприятни времена, то фалшивият Уейн Шлегел, или още АЛФ, на първо време само трябваше да се скрие, защото в Танерови се отби някакъв полицай, който в интерес на реда искаше да провери какво става.

Така че всичко завърши все пак благополучно и Уили си получи обратно вратовръзката, ризата и сакото.