Райнер Бютнер
АЛФ — Няма проблеми! (13)

13.

Седмица по-късно бабата така бе измъчила Кейт, че една вечер тя рухна изтощена на дивана, с торбичка лед на челото.

— Разбирам как се чувстваш — състрадателно я погледна Уили.

— Да излезем малко да се поразсеем, а? — проплака Кейт. — Защото, знаеш ли къде отиде? В супермаркета. Трябвал й препарат за плочките на банята.

— След няколко седмици ще си отиде — успокояваше я Уили, без сам да си вярва. Защото новата версия на Дороти беше, че Естел си е навехнала глезена.

— Сигурно — саркастично каза Кейт. — Първо искаше да остане само няколко дни, след това една седмица, сега пък още две. Питам се, защо изобщо трябва да чака Естел, за да отиде на Хаваите? Голяма е, може да отиде и сама.

— Може би трябва да я притиснеш до стената и направо да й кажеш да си върви — разсъждаваше Уили.

АЛФ посвоему изтълкува казаното и се обади откъм масата.

— Добра идея! Към коя стена ще я притискаме?

— АЛФ, ти не се намесвай — смъмри го Уили, но в същия момент се сепна. — Ти какво непрекъснато записваш?

АЛФ през цялото време пишеше в един бележник.

— Кой, аз? — правеше се на ударен АЛФ.

— Не, оня на Луната! — ядоса се Уили.

— А, имаш предвид Фред! Нямам представа. Не се е обаждал, а и не пише.

След това взе бележника и отиде в стаята си.

 

 

АЛФ опази тайната си почти две седмици. След това той завлече семейството пред телевизора и преливайки от любезност, настани Дороти на най-удобното място върху дивана.

— Седни в средата, скъпа Дороти. Оттук най-добре ще можеш да гледаш Далтънови. Този епизод е много особен. Затова трябва да седнеш на най-доброто място.

— Вчера твърдеше, че най-доброто място за мен е камината — спомни си Дороти и го погледна недоверчиво. Не знаеше какво да мисли за неочакваната любезност, на косматия урод.

Изведнъж Брайън възбудено посочи към екрана. В момента там вървяха надписите на „Далтън“.

— Бързо, погледнете! Името на АЛФ!

Всички се втренчиха в телевизора, където действително бе написано, че епизодът е по сценарий на някой си АЛФ ШАМУЕЙ. Това неимоверно повиши напрежението.

На екрана Кийт Далтън тъкмо влизаше в хола, където на дивана, напълно изтощена, седеше жена му. Тя притискаше към челото си торбичка с лед.

— Разбирам как се чувстваш — състрадателно я погледна Кийт. — Заради майка ти, прав ли съм?

— Да. Боя се, че завинаги ще остане тук — простена жена му. — Докарва ме до лудост. В момента е в супермаркета, трябвал й препарат за плочките в банята.

— Забравих да разбъркам салатата — наруши Кейт злокобната тишина. Лицето й бе бяло като платно.

— Стой тук, Кейт. Става още по-интересно — спря я АЛФ с бодър глас.

— Точно от това ме е страх — промърмори нервно Уили, на който, както и на Кейт, му идеше да потъне в земята.

В този момент Кийт Далтън предложи на жена си:

— Защо не я притиснеш към стената и не я попиташ кога най-сетне ще си иде?

— Добра идея — каза отрочето им Буч. — Към коя стена ще я притискаме?

Сега вече Кейт и Уили наистина изглеждаха зле, докато Лин и Брайън скришом се подсмиваха. Физиономията на Дороти засега можеше да се опише като недоверчива.

Когато обаче на екрана се появи майката Далтън и Кийт я поздрави със „Здравей, Дороти“, тя присви очи. Дороти, истинската, втренчено гледаше Кейт, на която й идеше да се скрие под дивана.

— Тя се казва Дороти — напрегнато отбеляза майката на Кейт точно когато телевизионната дъщеря директно попита телевизионната майка кога най-после ще си отиде и недвусмислено й заяви:

— Да, искам да си отидеш вкъщи при твоята откачена приятелка Естел.

Това беше прекалено. Истинската Дороти изскочи от стаята.

Кейт беше в състояние да убие АЛФ, но все пак само му кресна да върви по дяволите и хукна след майка си.

АЛФ сви рамене и обобщи.

— Тук стават големи работи.

След всичко това настроението напомняше температурите от ледниковия период. Кейт и Дороти мълчаха, а АЛФ седеше на дивана с бележник и химикалка в ръка. Най-сетне той не издържа и заяви, че няма да може да запише никакъв диалог, ако всички мълчат.

Дороти шумно обърна страницата на списанието, в което демонстративно се бе задълбочила. Кейт направи същото с вестника си.

— Повече няма да пишеш диалози. Прекалено отровни са — каза ледено Дороти.

— Да превръщаш частните ни разговори в спектакъл! Браво! Много тактично! — присъедини се Кейт.

АЛФ бързо започна да пише.

— Добре, и това е нещо. Кейт, нали не възразяваш да го използвам?

— Няма да използваш нито дума от онова, което говорим — забрани Кейт.

АЛФ възмутено поклати глава.

— Това е цензура, струва ми се.

— А на мен ми се струва, че скоро ще изхвърчиш оттук — хладно отвърна Кейт.

АЛФ кимна доволно и го записа.

— Радвам се, че се съобразяваш с чувствата ми, — внезапно каза Дороти на дъщеря си и нещо в гласа й потрепна.

— О, мамо, разбира се, че се съобразявам с чувствата ти. Така съжалявам, че те обидихме. — В погледа на Кейт се четеше разкаяние.

— Няма нищо — каза Дороти великодушно. — Може би наистина трябва да си вървя. Ще се обадя на Естел и още утре ви напускам.

— А навехнатият й глезен? — възрази Кейт и за своя изненада чу Дороти да казва:

— Аз го измислих. Също и екскурзията до Хавайските острови. Истината е, че ние с Естел се скарахме и аз се изнесох от общото ни жилище.

— Трябваше и тука да направиш същото — намеси се мигновено АЛФ, преди още Кейт да е успяла да реагира на признанието. — Не можеш да останеш повече.

Дороти го погледна така яростно, че той неволно сви глава. А и отговорът й го притесни, защото, изглежда, говореше сериозно:

— Мисля, че от тебе ще стане хубав пуловер.

— Мамо, защо по-рано не ми каза за проблемите с Естел? — попита с укор в гласа Кейт.

— Защото щеше да ме съжалиш и да ме попиташ дали не искам да остана у вас.

АЛФ прецени разстоянието между себе си и Дороти и то му се стори достатъчно за бързо отстъпление в случай, че Дороти реши да осъществи плана „Пуловер“. От тази безопасна дистанция той извика на Кейт:

— Кейти, не се размеквай!

Но вместо това, за безкрайно разочарование на АЛФ, Кейт каза:

— Не е необходимо да те съжалявам, за да те попитам дали искаш да останеш у нас.

АЛФ сумтеше неодобрително. Но в този момент иззвъня телефонът. Търсеха него. Беше редакторът на „Далтън“, който го умоляваше за още един епизод.

АЛФ се оттегли в гаража. Новият му сценарий трябваше да прелива от сърдечност и топлота. Но това се оказа трудна работа. Хрумваха му само заядливи диалози, а той имаше чувството, че ако ги напише, ще бъде заточен в гаража за вечни времена. АЛФ се наливаше с кафе, докато не стана толкова нервен, че се наложи да се върже за стола с един от коланите на Уили. После продължи да гледа втренчено празните листа до пишещата машина.

Уили идваше да го види и тъкмо когато отваряше вратата на гаража, чу силен вик.

— АЛФ, добре ли си? — попита разтревожено Уили и след като му хвърли един поглед, си помисли, че АЛФ очевидно не е добре. Изглежда, се беше побъркал. Седеше вързан на стола, а цялата му глава беше окичена с щипки за пране. И отгоре на всичко гледаше меланхолично.

Уили реши да го попита много внимателно какво означава всичко това. Към лудите трябва да се подхожда с разбиране.

— А, за щипките ли питаш? — тъжно го погледна АЛФ. — Току-що си откъснах половината ухо с една от тях. Надявах се, че този вид акупресура ще ме вдъхнови. Намирам се в творческа криза.

— Преди всичко трябва да си починеш — посъветва го Уили с облекчение. Поне беше с всичкия си.

Но АЛФ забарабани с пръсти по масата.

— Да си почина?! Ха. Налага се да работя, сценарият трябва да прелива от сърдечност и топлота — и утре да е готов.

Уили се замисли.

— Просто записвай всичко, което ти минава през ума. Това, за което си мислиш.

— Аз съм в творческа криза — написа АЛФ.

— Прекалено си изнервен, АЛФ — установи Уили. — Лошо е да си толкова нервен.

— Ха — подигра му се АЛФ, — ами че аз изпих петдесет кафета. Така се възбудих, че трябваше да се вържа за стола. А ти, ако не можеш да ми помогнеш с друго, освен със съветите си, по-добре си върви вкъщи.

— Разбира се, сега там е страшно уютно — каза Уили, — с две жени, които не си приказват, че и с мене вече не говорят. И в тая бъркотия ни вкара ти с твоя сценарий. А сега се постарай да ни измъкнеш оттам.

— Добре де, разбрах! — ядоса се АЛФ. — Ще направя каквото мога.

Той нервно запремества щипките по главата си. Последва нов вик точно когато Уили напускаше гаража. Ако продължаваше така, какво ли щеше да остане от ушите му до сутринта?

 

 

— Този епизод ще ви хареса — обеща АЛФ две седмици по-късно.

Цялото семейство се бе събрало пред телевизора, за да проследи спасителната акция на АЛФ, която наистина го беше поизнервила.

— Добро утро — каза на закуска телевизионната Дороти и дъщерята беше безкрайно щастлива, че майка й отново разговаря с нея. Трогнати, Танерови съпреживяваха сдобряването на Далтънови, чиято гостенка тъкмо казваше:

— Майките и дъщерите често са в конфликт, но това е част от този прекрасен живот.

— Да, човек понякога казва неприятни неща за някого, но това не означава, че не го обича — радостно се съгласи дъщерята.

Да, благодарение на сценария на АЛФ у Далтънови отново цареше мир.

А у Танерови майката и дъщерята нежно се гледаха в очите.

И точно тогава телевизионната Дороти дружелюбно попита:

— Значи няма да ми се разсърдиш, ако ти кажа, че си една неблагодарна малка егоистка?

— Намери на кого да го кажеш, гърбав, устат таласъм — също така мило й отговори дъщерята Далтън.

Настроението у Танерови рязко се смени. Злобно гледаха към АЛФ, много злобно.

— Егоистка — бавно повтори чутото Кейт.

— Таласъм — обезпокояващо тихо каза Дороти и тръгна към АЛФ.

АЛФ осъзна надвисналата опасност. Неговите деветдесет сантиметра изпаднаха в паника, която се изрази в силно треперене.

— Променили са сценария! Кълна се! — изпищя АЛФ. — Бабо, не прави нищо, за което после може да съжаляваш!

АЛФ с ужас си спомни за намерението на Дороти да изплете от него пуловер.

Но Дороти спря по средата на враждебния си поход и се втренчи в телевизора. На екрана г-н Далтън тъкмо възпираше жена си да извърши майцеубийство, обяснявайки й, че не си заслужава да си цапат ръцете с нея, на което дъщерята презрително отговори:

— Ха, вчера, като напускаше спалнята ми, друго говореше.

Изведнъж Уили се оказа обект на странни, преценяващи погледи. Той чувствуваше почти физическа неприятните мисли зад тях и бързо взе страната на АЛФ.

— Той нали каза, че са променили сценария?!

Кейт скочи и решително изключи телевизора с тези невъзможни Далтънови. След това също така решително се насочи към АЛФ.

Той се беше свил в най-отдалечения ъгъл на дивана и нервите му очевидно не издържаха. Имаше чувството, че козината му гори под изпепеляващия поглед на Кейт. А и отвътре му беше горещо. АЛФ изкрещя срещу връхлитащата го опасност.

— Не съм го писал аз! В моя сценарий те се прегръщат и целуват. Миличка Кейт, не ми прави нищо. Аз съм по-малък от теб.

— Къде са ми куфарите? — попита истинската Дороти и това спаси АЛФ, защото сега Кейт се обърна към нея.

— Мамо, не искам да си отиваш. Той ще си отиде — посочи тя АЛФ.

АЛФ хлъцна ужасено. Но той бе и дълбоко наранен. Сега можеше да го спаси само едно: копието от оригиналния сценарий. Той се втурна към гаража и малко след това пъхна листовете в ръката на Уили, тъй като той му изглеждаше най-спокоен. Поне не го беше заплашвал досега.

— Ето, Уили, чети — гледаше го умолително АЛФ. Състоянието му наистина будеше съчувствие.

Уили прехвърли сценария и заключи:

— Мисля, че АЛФ казва истината.

— Благодаря — въздъхна облекчено АЛФ.

— Не, заминавам! — хладно заяви Дороти. — След като главата на семейството защитава това прасе, аз нямам повече какво да правя в тази къща.

АЛФ заподскача около нея — за всеки случай извън обсега й на действие, и настояваше:

— Върни се. Направи ми тази услуга и прочети какво съм написал.

Дороти го гледаше като питон.

— От къде на къде ще ти правя услуги? Нямам основание.

— Ще ти намеря — обеща и АЛФ и тикна сценария в ръката на Кейт. Част от него връчи на Дороти. — Хайде сега, отворете на страница осемнадесет и четете на глас. Кейт ще чете мисис Далтън, а Дороти ще чете Дороти.

АЛФ поглеждаше очаквателно ту едната, ту другата.

Неохотно бабата започна да чете ролята си.

— Права си. Не беше редно да ви обременявам с присъствието си, но нямах избор. Не е лесно да живееш сам. Затова се пренесох при Естел. Колкото и да е откачена, все пак беше някой, с когото можех да разговарям.

— А тя те помоли да напуснеш, нали? — пое ролята си Кейт и видя как майка и тъжно кимна.

АЛФ усети, че настроението се променя в негова полза и бързо ги прекъсна.

— Говорих по телефона с Естел. Точно така е било. Затова баба е дошла тук. Просто не е искала да е сама. Впрочем Естел наистина е откачена.

Неочаквано очите на Дороти се навлажниха. Майката и дъщерята се хвърлиха в обятията си. АЛФ доволно наблюдаваше сцената и тихо мърмореше:

— Божичко, без малко да ме заколят!

На следващия ден Дороти все пак си стегна куфарите, като обясни на Уили и Кейт, че било крайно време да заживее самостоятелно.

— АЛФ ли ти го втълпи? — искаше да знае Кейт.

— Не директно, но го има в новия му сценарий.

Уили повика АЛФ от гаража. Мелмаковецът се появи с химикалка в лапата, очила на носа и с важната физиономия на поет.

— Мислех, че си се отказал от писането, след като промениха последния ти сценарий. Кое те кара да продължаваш? — попита с любопитство Уили.

Очите на АЛФ хитро заблестяха.

— Ами пристигна чекът — скромно каза той — и сега пак имам много работа.