Райнер Бютнер
АЛФ — Няма проблеми! (12)

12.

Отнасяше ли се до удобство, АЛФ ставаше изключително находчив. Един ден, връщайки се от пазар, Кейт и Уили го завариха да лежи на дивана редом с най-новото му изобретение — етажерка, поставена така, че без никакви усилия да достига всичко онова, което подслаждаше живота му: неща за хапване и дистанционното управление на телевизора. В момента пиеше кафе и гледаше курса по аеробика на Джейн Фонда, а етажерката му приличаше на изискан щанд за салати.

— Можеш да си вземеш — щедро предложи АЛФ на Кейт, докато Уили пренасяше торбите с покупки в кухнята. — Само приближи касетофона, че едва го стигам.

В този момент на вратата се позвъни. Кейт погледна саркастично АЛФ, този ленивец, и каза:

— Който и да е, ще го отпратя. Не бих допуснала да нарушат спокойствието ти.

— Направо му кажи да се спасява — предложи АЛФ в неговия стил и отпи глътка кафе.

Уили тъкмо идваше от кухнята, когато Кейт погледна през шпионката.

— Господи, майка ми! — простена тя.

АЛФ изръмжа недоволно.

— Ха! И какво търси в нашия рай? Как смее да смущава покоя на негова светлост АЛФ?

Той, естествено, знаеше какво ще последва от това посещение. А пък и Уили побърза да му го обясни.

— Престани с твоите речи, мързел такъв! Събирай си боклуците и изчезвай в кухнята.

АЛФ обидено се оттегли.

От кухнята чу Кейт да поздравява майка си, чу също Брайън и Лин, които бяха дошли да я прегърнат. АЛФ беше кисел.

— Какво да ви кажа — взе думата бабата. — Тръгнала съм за Хавайските острови с оная откачалка Естел. Но тя реши да погостува два-три дни на дъщеря си, та си помислих, защо аз пък да не дойда у вас.

АЛФ потръпна от отвращение. Доколкото познаваше Кейт и Уили, за него това означаваше три дни нелегалност. АЛФ рискува и надникна през кухненското прозорче. Майката на Кейт, заобиколена от обезпокояващо много багаж, стоеше с гръб към него и оглеждаше Лин и Брайън.

— Много сте слаби. Явно не ви хранят достатъчно. Или ви пробутват само сандвичи? За вечеря ще ви сготвя нещо качествено. Ето, нося ви и топли дрешки. Сигурно мръзнете в тази студена къща. Изглежда, Уили не печели достатъчно за един търговски представител…

— Не! — извика. Кейт, защото бе зърнала главата на АЛФ. АЛФ потъна. Съдейки по това, което бе чул, бабата беше доста устата. Очевидно се канеше да поеме командването.

— Какво „не“? — поиска да знае майката на Кейт. — И защо ми крещиш така?

— Просто искаше да ти каже — намеси се Уили, — че не съм търговски представител, а социален работник. И че в Калифорния по това време никой не отоплява къщите си. Навън е тридесет градуса на сянка.

— Въпреки това. На Брайън съм донесла шал, а на Лин — топъл пуловер — каза бабата и презрително изгледа Уили. Тя нямаше високо мнение за представителите, а още по-малко за онези от тях, които отгоре на всичко се отричаха от професията си. — Горките деца, нямат грам тлъстинка, ребрата им се броят.

„Старата е голяма усойница“ — вбесен си мислеше АЛФ в кухнята. Кейт и Уили нямаше да се справят с нея. А що се отнасяше до неговите удобства, изгледате бяха повече от мрачни.

АЛФ се оказа прав. Докато бабата разопаковаше куфарите в стаята си, Уили завлече викащия за помощ дребосък в гаража и го заключи вътре.

А когато по-късно Кейт и Лин му занесоха вечерята, го завариха да крещи в микрофона на късовълновия предавател.

— Помощ, помощ, заключиха ме в гаража! Обадете се в пицарията и ми поръчайте гигантска пица! Нямам храна! Всеки миг ще припадна. О, нещата се уредиха, пазачите ми пристигнаха.

АЛФ се нахвърли върху яденето като вълк, а Кейт и Лин го наблюдаваха, клатейки глави.

— Трябва да е много гладен — отбеляза Лин. — Нямаше време дори за молитвата.

АЛФ мляскаше и шумно се оригваше.

— Вкусно е. Най-после Кейт се е научила да готви. — След това облиза чинията.

— Сготви го майка ми — процеди влязлата Кейт и погледна злобно, както винаги когато критикуваха готварските й способности.

— Впрочем няколко дни ще трябва да останеш в гаража — допълни тя отмъстително.

— Сложи майка си в гаража — предложи АЛФ.

— Да не би наистина да очакваш, че ще оставя майка си да спи в гаража — възмути се Кейт. — Освен това не ми харесва как се изразяваш.

АЛФ се направи на обиден.

— Разбира се, уродът спи в гаража! Той може!

— Никой не те смята за урод — стъписа се Кейт.

— А би ли ме представила за зет?

— Не. — Такова нещо Кейт и при най-добро желание не можеше да направи, от което АЛФ заключи:

— Значи съм нещо средно между урод и зет, нещо, което никой не иска.

— Боже мой, АЛФ, става въпрос само за три дни — напомни му Лин, но това никак не го успокои.

— Достатъчно, за да рухна физически и психически. Тук няма дори телевизор.

— Можем да ти дадем малкия телевизор — предложи Кейт.

АЛФ се възмути.

— Черно-бялата бракма, дето екранът й е като пощенска марка? На носа ли да си го лепна?

— Е, надявам се ваша светлост все някак да преживее трите дни — подигравателно му отвърна Кейт.

Когато двете с Лин излизаха от гаража, АЛФ се изплези зад гърба й.

Следващите три дни бяха истински ад, особено за Кейт. Майка й непрекъснато й правеше забележки, по цял ден вървеше след нея с парцала и на всичко намираше кусури.

Но след половин час всичко щеше да свърши — майка й си заминаваше.

И точно тогава Кейт я чу да говори по телефона с приятелката си Естел.

— Как така ще дойдеш в последната минута?… Мразя да бързам за летището!… Наистина ужасно ме ядосваш… Ти ще кажеш, че никои не се разбира с мен — напротив, всички ме обичат… Тогава си върви сама на Хаваите! Дано изригне вулкан да те затрупа!

И като тресна слушалката на телефона, тя съобщи на ужасената Кейт:

— Няма да отида с тази жена на Хавайските острови! Оставам тук! А сега на първо време ще измия банята. Преди малко ти само я замаза.

— Майка ти наистина е изумителна — отбеляза вечерта в леглото Уили, — в плочките на банята човек може да се оглежда.

— Кому е притрябвало — натърти Кейт и Уили усети, че е сгазил лука. Опита се да я успокои, като се извини.

— На мен, не. Просто така го казах.

— Добре — примири се Кейт. — Но ме вбесява това, че се държи с мен като с малко дете и непрекъснато ме поучава.

Уили съсредоточено гледаше в тавана, защото в главата му се въртеше една идея… доста необичайна наистина, но — като си помислеше — съвсем не толкова лоша. Той обърна глава към Кейт и бавно каза:

— А защо наистина не й покажем АЛФ? Това може да я прогони от къщи.

Под него прогърмя гневен глас, който накара Уили да подскочи. Кейт също се уплаши. Гласът каза:

— Благодаря за откровеността. Добре е човек да знае, че го смятат за чудовище.

След това изпод леглото се показа главата на АЛФ, а малко по-късно и останалата му част.

— АЛФ — съвзе се Кейт, — какво, по дяволите, правиш тук посред нощ?

АЛФ се изправи и изръмжа:

— Топля се, какво друго. Температурата в гаража е като в морга. Но не мога всяка нощ да спя под леглото ви.

— И аз така мисля — съгласи се с него Уили. — И се постарай да не го правиш!

— Но отказвам да се върна в гаража — заяви упорито АЛФ. — И ако измислите нещо за прогонването на бабата, аз съм на разположение.

— Може би наистина е най-добре да й разкажем за АЛФ — въодушеви се и Кейт. — Той не може вечно да живее в гаража, нуждае се от собственото си легло. А ако тя въпреки това реши да остане, нека остане.

— Но как ще започнем? — питаше се Уили. — Да я сложим някъде да седне и внимателно да я попитаме дали е чувала нещо за Извънземното.^[1]

— Аз не съм Извънземното! — възмути се АЛФ. — Все едно някой от Мелмак да ме попита кой е Уили Танер и аз да му кажа, че ако познава откачения професор от филма на Джери Луис, все едно познава и теб.

— Глупости — уморено каза Уили и допълни: — Добре, АЛФ, утре ще говорим за това. Но дотогава нищо да не предприемаш, ясно?

— И ти не предприемай нищо в леглото — небрежно подхвърли АЛФ и се пъхна отдолу.

Но той отдавна вече имаше свой план. Налагаше се да действа бързо. Моментът беше подходящ, тъй като по това време бабата обикновено се появяваше в кухнята, за да си вземе нещо от хладилника — знаеше го от Лин.

Така че когато чу над себе си спокойното дишане на Кейт и Уили, АЛФ се измъкна от спалнята и се настани в тъмната кухня с чаша кафе в лапите. Малко след това дочу приближаващи се стъпки. Радостно възбуден, АЛФ тихо се изкикоти.

Някой застана на вратата и запали лампата.

— Здрасти, бабо! — Само това каза АЛФ, но повече не беше и нужно. Погледът на Дороти падна върху хилещото се насреща й нещо, след което тя се хвана за сърцето и прошепна:

— О, божичко!

— Седни, бабче! — покани я сърдечно АЛФ. — Пийни с мен чашка кафе.

Но Дороти не помръдваше. Тя попита с дрезгав глас от ъгъла:

— Ти кой си?

Този кошмар трябваше да свърши колкото се може по-скоро.

АЛФ учтиво се представи.

— Казвам се АЛФ. Идвам от планетата Мелмак. Принадлежа към цивилизация, изпреварила ви с милиони години. А сега живея в коша за пране до пералната машина. Други въпроси?

В мозъка на Дороти нещо проблесна. Стори й се, че разбира с кого си има работа. Тя решително тръгна към АЛФ и за негова изненада започна да го побутва с пръст.

— Ясно, направил те е Уили! Той все такива идиотщини прави в гаража си — говореше тя и го мушкаше в гърдите.

На АЛФ започна да му омръзва.

— Ей, стига си ме ръгала! Честна дума, извънземен съм! Ама откакто си тука, ме затвориха в гаража. Никак не ми е приятно. Свикнал съм на комфорт. Ха-ха, престани!

АЛФ подскочи, защото сега пръстът на Дороти го гъделичкаше под мишницата, и хукна към вратата. Но преди да започне отстъплението, той й обеща, че пак ще си поговорят. Имаше чувството, че първата среща между него и бабата бе завършила някак наравно.

 

 

— Мили боже, значи не е било сън — уплашено отстъпи назад Дороти, когато на следващата сутрин видя АЛФ на масата за закуска.

— Седни и излей сърцето си — добродушно каза АЛФ.

Кейт, която беше в кухнята и приготвяше закуската, вече бе чула от АЛФ за среднощната среща. Не й беше съвсем ясно да се радва ли, или не, но място за връщане назад нямаше и може би най-добре беше събитията да се оставят на естествения им ход.

Но защо беше толкова тихо в трапезарията?

Когато Кейт влезе, за да сложи масата, АЛФ и майка й седяха един срещу друг и втренчено се гледаха. Дороти злобно фиксираше АЛФ, а той в отговор й се зъбеше.

— Е, вече знаеш, че живеем с извънземно — наруши зловещото мълчание Кейт.

— Не очаквах това от теб, Кейт — бе отговорът. Звучеше така, сякаш Дороти току-що бе научила, че дъщеря й е клептоманка и подпалвач-рецидивист при това.

— Усещам негативни вибрации — сумтейки констатира АЛФ, но в този момент влязоха Брайън и Лин.

— Добро утро, мамо! — каза Лин. — Добро утро, бабо! Добро утро, АЛФ… о, боже!

— Точно така — кимна Кейт.

Брайън пръв се окопити и радостно каза:

— Бабо, ти вече познаваш АЛФ. Нали е страхотен?

— С нас ли ще седи на масата? — попита Дороти с тон, който бе отговор и на въпроса на Брайън. Според нея АЛФ беше отвратителен.

— АЛФ винаги се храни с нас — обясни й Брайън.

Точно тогава влезе и Уили и седна на мястото до АЛФ.

Това вече Дороти не можа да понесе. На всичко отгоре уродливият дребосък седеше начело на масата — там, където трябваше да седи главата на семейството. Тя възмутено съобщи мнението си на Уили, гледайки го с огромно презрение.

Но той добродушно махна с ръка.

— Все едно кой къде седи. Всички тук знаем кой е главата на семейството. — И той подаде гарафата на АЛФ. — Сок?

АЛФ кимна царствено.

— Ако може и от белгийските вафли. Много ги обичам.

— Днес сме на понички — с нотка на извинение в гласа каза Уили. — Нещо против?

Дороти се задъха от възмущение.

— Какъв ужас! В къщата ви командва някакъв малоумник от Луната.

Но АЛФ я сложи на мястото й.

— Само си си губила времето в училище. На Луната няма живот.

— Не го казах буквално, а като обида — не му остана длъжна Дороти.

— Ох — закани й се АЛФ, — как нямам салфетка и тръбичка, че да те замеря с топчета!

Брайън и Лин се изкикотиха, което окончателно вбеси Дороти.

— Не съм длъжна да търпя това покварено недоносче! — разпени се тя.

Но преди Кейт и Уили да успеят да кажат нещо, АЛФ ги постави пред алтернативата.

— Или тя, или аз! Решавай, Кейт!

Според Дороти решението на Кейт не беше достатъчно спонтанно.

— Нима изобщо се налага да мислиш?

— Не, ъъ, да — безнадеждно се обърка Кейт. АЛФ и майка й, взети заедно, бяха по-страшни от въздушно нападение.

За нейно облекчение думата взе Уили и мъдро обясни:

— Никой няма да си ходи и никой няма да остава.

— Ясна позиция, няма що — отсъди АЛФ. — Нищо чудно, че не седиш начело на масата.

Дороти настоя за повече яснота. Тя бе готова за война с това изчадие. Ако познаваше по-добре АЛФ, щеше да й е ясно, че с него наглава не се излиза.

— Никога нямаше да повярвам, че дъщеря ми би ме изгонила от дома си — обидено се обърна тя сега към Кейт.

— Никой не те гони — притече се на помощ на изнервената си майка Лин. Но бабата не й обърна внимание и продължи да се оплаква от Кейт.

— Откакто съм тук, се чудиш как да ме изгониш!

— Така си е — съгласи се с нея АЛФ, при което Дороти го стрелна с убийствен поглед и заповяда:

— Ти да мълчиш!

— Кажи й, Кейт — буташе фитилите АЛФ. Той бе впечатлен от вида на бабата, но и сигурен, че седи най-далеч от нея.

— Да. Да, истина е! — изтръгна се от Кейт. Тя вече нямаше сили за дипломация.

На Уили му призля.

— Може би не така директно?

— Не се бъркай, Уили! — мигновено го предупреди АЛФ. Нещата най-сетне се развиваха по негов вкус.

Но след като веднъж бе започнала, Кейт и бездруго нямаше намерение да спира.

— Мамо, ти ме докарваш до лудост. Идваш в къщата ми, започваш да командваш и ми създаваш чувството, че нищо не правя като хората.

— Аз, аз не съм искала… — бранеше се майка й срещу обвиненията, а това принуди АЛФ да се намеси.

— Не бива да се лъже — укори той Дороти.

В този момент тя беше в състояние да му откъсне главата.

— Ти си виновен за всичко. Ти настрои дъщеря ми срещу мен. Използвал си кой знае какви космически сили, за да обсебиш мислите й.

— Бабчето говори глупости — разясни АЛФ на останалите.

Най-сетне Кейт приключи спора, като призова бойните петли към спокойствие, и кротко обясни на майка си.

— Сега слушай. Ние всички те обичаме. — И тя строго погледна към АЛФ. — Но това е нашата къща и ако искаш да останеш тук, трябва да се съобразяваш с някои правила.

— Да не си играеш със сушилния автомат и да не ядеш Лъки — отново не успя да обуздае разхлопаното си чене АЛФ.

— Това се отнася само за теб — му напомни Лин, което направо ужаси АЛФ.

— Как? Само за мен? На нея давате ли й да яде Лъки?

— Всъщност правилото е само едно — повиши глас Кейт, за да принуди АЛФ да млъкне. — Дръж се с дъщеря си като с възрастен човек. А сега да закусваме!

С това атмосферата се разведри и настъпи примирие. Дороти реши да остане още малко при дъщеря си и зет си, което страшно ядоса АЛФ. Причината бе, че тя имаше слабост към телевизията, което фатално съвпадаше с неговата страст.

На следващия ден, точно по време на едно от любимите му предавания — кървав телевизионен сериал, — Дороти превключи на друг канал, където даваха „Семейство Далтън“.

АЛФ злобно гледаше бабата, която за негово съжаление го превъзхождаше физически, така че трябваше да се задоволи само с обиди.

— Ти какво си въобразяваш?… Това не е филм, а хапче за сън.

Но бабата изобщо не му обръщаше внимание. Когато даваха „Далтън“ — скучен семеен сериал, — тя беше като хипнотизирана. АЛФ грабна дистанционното управление и превключи канала. Телевизионната война избухна с нова сила.

… и завърши с поражение за АЛФ. Бабата изтръгна от лапите му дистанционното управление и включи на „Далтън“.

— Какво му намираш на тоя боклук — пръскаше се от яд АЛФ.

— В него има любов, страст, топлина, зов за човечност — просветли го Дороти.

АЛФ се изсмя презрително.

— Дори Лъки би написал по-добър сценарий, за мен да не говорим.

— Ха — каза бабата не по-малко язвително, — на теб кога ли би ти останало време за писане. Ако не се тъпчеш, дремеш пред телевизора.

— Пак ли се карате за телевизора — въздъхна Кейт, когато влезе в хола и ги завари в разгара на битката.

— Кейт, знаеш колко обичам да гледам „Далтън“ — оплака се майка й. — Но това рижаво кече непрекъснато ми пречи.

— Ха! — разпени се АЛФ. — Кече?! Слушай, слушай… — Той търсеше подходящо сравнение.

— АЛФ! — опита се да го спре Кейт.

— Нещастен жираф! — невъзмутимо отсече АЛФ. Кейт реши, че трябва да се намеси, и с назидателен тон обясни на АЛФ, че Дороти им е на гости и може да остане колкото поиска.

— Ще видиш зор, докато изчистиш паяжините от куфарите й — мрачно предвеща АЛФ.