Райнер Бютнер
АЛФ — Няма проблеми! (11)

11.

Лин седеше в хола и нервно говореше по телефона с приятелката си Кати. „Притендърс“ имаха концерт и Уили бе обещал на Лин да й даде колата, след като двамата с Кейт се върнат от пазар в града. Но вече страшно закъсняваха.

— Не, Кати — нервно говореше Лин в слушалката, — всеки момент ще дойдат. Няма да закъснеем за концерта. Чао, до скоро!

— Не е за вярване — възмути се АЛФ, седнал на дивана пред телевизора.

— Да, трябваше да са тук още преди час — каза Лин, смятайки, че говорят на нея.

Но АЛФ нямаше предвид това. Той се занимаваше с по-възвишени неща.

— Говоря за тоя тип на екрана. Седи с ледена физиономия и говори за златото, като че ли е нещо ценно.

Лин седна до него.

— Но златото наистина е ценно, АЛФ.

— Така ли? — Мелмаковецът направи скептична физиономия. — На Мелмак не е никак ценно. Пълен боклук.

Лин го слушаше с половин ухо и когато чу отвън шума на мотор, скочи и се завтече към прозореца. Това най-после трябваше да са родителите й.

Наистина бяха те. Но имаха неприятна изненада за Лин: колата се беше повредила.

С това за Лин концертът на „Притендърс“ приключи. Разочарована тя се оттегли в стаята си, за да послуша поне на касета любимия си състав.

Когато Лин излезе, АЛФ — с едно безобидно изречение — поде разговор, който щеше да има съдбовни последици.

— Уили, защо не й купиш кола?

АЛФ беше проучил пазара.

— Никога не е било толкова евтино. Действувай! Вземи кредит!

Уили беше скептичен.

— Страхувам се, че няма да мога — след ремонта на покрива на гаража! Впрочем събори го космически кораб.

— Без имена, ако обичаш — измънка АЛФ.

Кейт имаше друго предложение.

— Какво ще кажеш Лин да изтегли спестяванията си, да дадем и ние малко и да си купи кола на старо?

Лин влезе да си потърси касетата на „Притендърс“ и Кейт я попита:

— Лин, колко пари имаш в спестовната си книжка?

— Около сто и петдесет долара — замисли се Лин.

— Ако и ние прибавим сто и петдесет, каква кола би могла да купи?

Въпросът на Кейт бе отправен към Уили, но АЛФ бе по-бърз и разби илюзиите й с присъщата си непоклатима логика.

— Крадена.

Лицето на Лин просветна.

— Ще ми дадете половината пари за кола?

— Да, стига да намерим нещо сносно — кимна Уили.

Лин страшно се въодушеви.

— Бих могла да си намеря работа на час. В „Пилета и стриди“ на мистър Джим търсят сервитьорка.

Името събуди спомени у АЛФ, които той трябваше да сподели:

— И ние имахме един господин Джим на Мелмак, но при него сервираха кучета и…

— Задръж си спомените, АЛФ — помоли го Уили, но той, естествено, не го направи.

— Обаче го тикнаха в пандиза, защото сервирал храна за кучета вместо кучета.

— Отвратително — извика Уили.

АЛФ извърна глава и въпросително го погледна през масата. Той също смяташе, че е отвратително да сервират храна за кучета вместо кучета, но не бе очаквал Уили да се съгласи с него. При това положение някой път би могъл да поговори с Танер. И АЛФ крадешком погледна към котарака.

— Татко, кажи нещо — подкани го Лин, за да върне разговора към колата.

Но Уили се беше ядосал на погледа на АЛФ и високо повтори:

— Току-що казах, че намирам за отвратително да се ядат кучета.

Илюзиите на АЛФ се изпариха. Беше надценил Уили.

— Не, аз имах предвид работата — започна да се отчайва Лин. Опитите й да привлече вниманието на Уили към колата оставаха безрезултатни. Само с няколко думи АЛФ успяваше да обърка всеки сериозен разговор и баща й чисто и просто не можеше да излезе на глава с него.

— А, да… да — бавно започна да се връща към същността на разговора Уили. — Няма ли да ти пречи на училището? Бележките ти не са от най-добрите.

— Още една причина да се захване с нещо друго — намеси се отново АЛФ. Но този път с него се зае Кейт.

— Теб никой не те пита, АЛФ! — отряза го тя.

— Ако чакам да ме питате, никога няма да взема думата — тросна й се АЛФ.

Все пак семейният съвет реши да позволи на Лин да работи, за да си спечели пари за кола.

Вечерта АЛФ се зае да изпита Лин по конспекта, върху който трябваше да положи изпит. Седяха на леглото в стаята на Лин, а очите на момичето вече се затваряха — бяха минали сто и петдесет въпроса за пилета и стриди. И когато влезе Кейт, с чаша какао в ръка, Лин вече спеше.

Допълнителното напрежение след училище й идваше твърде много, както се оказа само след няколко дни. Въпреки това тя се държеше храбро и дори и вкъщи по време на ядене се упражняваше в изискано сервиране. АЛФ я наблюдаваше и очевидно кроеше нещо…

След няколко дни бомбата избухна. АЛФ помоли, не, той извика семейството в гаража и там Танерови дълго стояха със зяпнала уста. Пред тях стоеше чисто ново, червено ферари за деветдесет хиляди долара. И то какво! Арматурното табло — от махагон, седалките — кожени, колелата — хромирани. А върхът беше автотелефонът.

— За теб, Лин — каза АЛФ така естествено, сякаш й бе купил грамофонна плоча.

Лин пое въздух; Уили разтърка очи с надеждата, че това е само сън; а Кейт, като се опита да си представи как ли тази суперкола е попаднала тук, усети, че я обливат ту студени, ту горещи вълни. Накрая Брайън изрази това, което всички си мислеха.

— Откъде я открадна, АЛФ?

АЛФ направи обидена физиономия.

— Купих я. Мелмаковците не крадат.

— Не разбирам — простена Уили и вече се виждаше в затвора за измама. Как иначе, ако не чрез личната му сметка е могъл да купи това ферари? И за да е съвсем сигурен, попита:

— Как я купи?

В гласа му потрепна искрица надежда, но по челото му избиха едри капки пот. Уили се страхуваше от отговора.

— Чрез посредниците ми: Чектър, Коуси и Клайн — обясни кратко АЛФ, съвсем в стила на големите бизнесмени. — Бях поръчал на момчетата да продадат златото от космическия ми кораб.

— Ти имаш злато? — не проумяваше Уили.

— Имах злато — поправи го АЛФ, който много държеше на точността, както знаем. — Всички проводници в кораба ми бяха златни, а не месингови, както си мислеше ти. Освен в тоалетната — там бяха платинени. Впрочем с остатъка от парите Чектър, Коуси и Клайн ми купиха мангова плантация в Окснард. Ще трябва да прескоча да видя как вървят работите.

Лин падна на колене и възторжено прегърна АЛФ.

— О, АЛФ, това е най-хубавият подарък, който съм получавала някога.

Уили поклати глава.

— Ще трябва да поговорим, Лин. Не можем да си позволим кола за деветдесет хиляди долара.

— Завиждаш значи — небрежно констатира АЛФ. — Само защото дъщеря ти ще кара по-хубава кола от твоята. Не очаквах това от тебе, Уили.

Уили беше бесен.

— А аз очаквам да се обадиш на посредниците си, за да си приберат обратно колата.

— Не става — поклати глава АЛФ. — Джоуел, който уреди колата, до четвъртък е в Палм Спрингс. Много е заето момчето! В частния бизнес хората бачкат, а не бездействат като твоите чиновници, Уили. Но сега имам работа, трябва да програмирам още няколко предавателя в радиокомпютъра на колата.

И АЛФ се покатери на седалката до шофьора.

Уили презрително изсумтя.

— Да не мърдаш от мястото си, докато не обсъдим нещата оттатък. Елате! — подкани той Кейт и децата.

Но АЛФ не се стърпя и подвикна след Лин:

— Момиче, не го оставяй тоя еснаф да те разубеди!

Уили се отказа да му извие врата, поне засега. Важното в момента бе да обясни на другите стойността на парите и смисъла на подаръците. А подаръци според Уили бяха иглите за вратовръзки, автоматичните писалки, вазите за цветя.

Но Брайън логично напомни на баща си.

— Всичко това го имаме. Трябва ни кола.

— Зная какво си мислите — каза Уили. — Смятате, че развалям всичко и че съм чудовище.

— Не и аз — успокои го Кейт.

— Аз, да! — отсече Лин и Брайън напълно се съгласи с нея.

Уили се опита да ги вразуми по бащински.

— Така се лишавате от стимул в живота. Човек повече цени това, което сам е спечелил, отколкото онова, което е получил наготово. Трябва с труд да достигаме нещата, които искаме да имаме.

Лин пресметна наум и стигна до следното заключение:

— Това ще рече, че на шестдесет години ще мога да имам арматурното табло на ферарито и евентуално едно от хромираните колела. А може би и още едно, ако работя извънредно при мистър Джим и продавам пилетата му на акорд.

— Колата ще се махне, колкото и да ми е неприятно. Това е последната ми дума — не отстъпваше Уили. — И…

Останалото се изгуби в шума на ниско прелитащ самолет. Но, изглежда, прелиташе твърде ниско, защото профуча през гаража на Уили и събори едната стена.

На Уили и останалите им трябваха няколко секунди, за да схванат, че това не беше самолет, а нещо друго. Те се втурнаха през вратата, но успяха да зърнат само задните светлини на червеното ферари, което изчезна към магистралата.

На Уили му причерня пред очите.

— О, господи! Някъде по магистралата сега лети извънземно в червено ферари!

— Вдига двеста и осемдесет километра в час — осведоми ги Брайън, което ни най-малко не успокои Уили.

С тази скорост АЛФ за отрицателно време щеше да е в Мексико.

Междувременно ферарито със свистящи гуми зави по магистралата към Окснард. АЛФ караше с пълна газ, макар и да не му бе съвсем ясно какво става. Беше включил мотора само за малко, а излетя през затворената врата на гаража.

В момента се намираше на лентата за изпреварване и вятърът развяваше перчема му. АЛФ изтика от лентата шевролета на възрастна дама и й кресна да се пръждосва, тъй като не била на парад. Слава богу, че жената не видя какво седеше зад кормилото на спортната кола, тъй като ферарито отмина твърде бързо.

А АЛФ изръмжа доволно и вдигна телефона, за да си побъбри малко с Уили.

Уили щеше да получи инфаркт, когато чу гласа на АЛФ.

— Моля те, АЛФ — проплака Уили, — излез от магистралата, просто излез и ми кажи къде си.

— Олигофрен такъв, да си чувал нещо за мигач?! — прогърмя в слушалката. — Извинявай, Уили не го казах на теб. Тия тука карат като малоумни. Ама че кретени!

— АЛФ, къде си? — крещеше отчаяно Уили. Беше пред припадък.

— Спокойно, Уили — чу се гласът на АЛФ. — Само ще хвърля едно око на плантацията си. А току-що минах покрай някакъв мотел, в който има конгрес на барманите, и сега съм… близо до… — И връзката се прекъсна.

Уили изстена. Само това липсваше! Не му се и мислеше какво би могъл да направи откаченият мелмаковец със снаряда си. През следващите часове Уили на всеки четвърт час се осведомяваше в полицията за по-големите катастрофи — но ако не се броеше прасето, паднало от някакво ремарке, не можаха да му кажат нищо съществено. Значи АЛФ бе запрашил през границата за Мексико, заключи Уили и започна да се моли.

Но АЛФ не беше в Мексико, както доказа нов трясък в гаража. Миг по-късно семейството беше там.

Ферарито се бе заковало насред гаража, а зад волана му седеше АЛФ. Той беше поуморен от вихрената разходка, но все пак невредим — нещо, което не можеше да се каже за гаража. Той вече бе отворен и от двете страни. Не беше останало много и от гордото ферари. Изглежда, АЛФ добре се беше забавлявал.

Уили му помогна да слезе от колата. Поглеждайки към разрушения гараж, дребосъкът отбеляза, че вероятно ще трябва вече да шофира с очила.

Сега обаче, след като АЛФ се бе завърнал жив и здрав у дома, Уили изпадна в истерия. Той бомбардираше АЛФ с тежки упреци.

— Не ти трябват очила, а адвокат! Всичко съсипа! На теб все такива неща ти се случват! До гуша ми дойде!

АЛФ жално погледна към Кейт и й се примоли:

— Но сме имали и хубави моменти, кажи му, Кейт! Много хубави!

— Този обаче със сигурност не е от тях — не се поддаде Кейт. — И по-добре разкажи какви други бели направи по време на безумната си разходка.

АЛФ се замисли. Не беше толкова просто, че да се каже с едно изречение. Бавно и съсредоточено започна да изрежда:

— Ами, сигурно скоро ще се обади госпожа Ачмонек. Заради живия плет. Пострада малко. Ферарито никому не прощава. Хората, дето на връщане им отнесох верандата, не ги познавам. Но бъди спокоен, Уили, няма начин да не ти се обадят от застрахователното. Освен това имаше няколко цветни лехи… и останалото ми се губи.

АЛФ вдигна очи към Уили и погледът му сякаш казваше: „Видя ли, а ти кой знае какво си мислеше. Но на стария АЛФ може да се разчита.“

Но на Уили и това му стигаше. Като си помисли за обезщетенията, нещата и на него започнаха да му се губят.

И точно тогава АЛФ предложи да продаде ферарито и да предостави сумата на Уили, което според него бе съвсем в реда на нещата. Така приключи въпросът с подаръка на Лин.

Но следващия ден АЛФ узна, че плантацията му е била отнесена от проливни дъждове, а пък Джоуел се бил оттеглил с парите за неопределено време в Парагвай.

АЛФ беше разорен, но този факт не го засегна особено.

След всичко това, за изненада на Уили, той поправи старата му таратайка, следвайки съветите на телевизионната поредица „Направи си сам“. За втора кола в семейство Танерови вече не стана дума и Лин се отказа да продава пилета и стриди.