Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Закуска в леглото (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Send No Flowers, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 87 гласа)

Информация

Сканиране
vens (2011 г.)
Разпознаване и начална корекция
sonnni (2013 г.)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013 г.)

Издание:

Сандра Браун. Не ми изпращай цветя

ИК „Хермес“, Пловдив, 2004

Американска. Първо издание

Редактор: Валентин Георгиев

Коректор: София Яневска

ISBN: 954-459-188-5

История

  1. — Добавяне

Седма глава

— Татко тук ли е?

Гримът от очите на Криси Ренолдс се бе свлякъл по бузите след порой от сълзи, който още не беше секнал. Скъпата й вечерна рокля бе намачкана като хармоника, по чорапите й имаше бримки. През добре оформената й къса прическа сякаш бе минал ураган.

— Криси, какво се е случило, за бога? — възкликна Алиша и дръпна момичето да влезе. Добре че Дейвид и Адам вече спяха. Щяха да се изплашат, ако видеха дъщерята на Пиърс в такова състояние. — Какво е станало? — Дали не я бяха нападнали?

— Татко няма ли го тук? — изплака тя.

— Не. — Алиша я отведе до дивана и тя потъна във възглавниците, заравяйки лице в ръце.

— Помислих, че може да е тук. Обадих му се, но никой не отговаря. Потърсих твоя номер от указателя в една телефонна кабина и разбрах по адреса, че съм близо и май е по-добре направо да се отбия. Трябва да видя татко. Знаеш ли къде е?

— Не, не съм го виждала от седмица. Дейвид пострада с окото и…

— О, Алиша, извинявай. Татко ми разказа. Как е Дейвид?

Пиърс й е разказал? Не се беше обаждал, макар всеки ден да изпращаше различни картички на Дейвид.

— Добре е, а какво се е случило с теб?

В принудения смях на Криси липсваше хумор. Тя преглътна сълзите си.

— Направих сцена на партито тази вечер. Беше организирано в чест на годеника ми и на мен. Само че той вече не ми е годеник.

Алиша взе ръката на Криси и спокойно рече:

— Разкажи ми.

Разстроената млада жена сякаш това и чакаше.

— О, Алиша, не знам какво ми стана. Просто изведнъж осъзнах, че там има прекалено много фалшиви хора, усмихващи се прекалено фалшиво, отправящи ни кухи пожелания с изтъркани фрази. Погледнах към годеника си и изведнъж се запитах какво, по дяволите, правя там с него и какво щях да правя с него до края на живота си. — Тя отново се засмя. — Казах: „Обичаш ли ме?“. А той се втренчи в мен, сякаш си бях загубила ума. Свалих си годежния пръстен и му го връчих, а после направих съобщение по микрофона на музикантите, че сватбата се отменя.

Алиша спря смеха си с ръка.

— Не си го направила.

— Напротив, направих го.

— Извинявай, не исках да се смея, просто си представих реакцията, която си предизвикала.

— Помислих, че майка ми ще получи удар.

— Баща ти там ли беше?

— По-рано, но си беше тръгнал. Затуй си помислих, че може да е тук. Тази вечер нямаше среща, но бързаше да си отиде. Майка ми, разбира се, беше бясна, че си тръгва веднага след вечерята.

Алиша искаше да проумее причините, поради които Пиърс нямаше среща. Начинът, по който го каза Криси, я накара да повярва, че поведението му вечерта е било необичайно. И се питаше къде ли е в този час. Може да е имал по-късна среща с жена, неподходяща да присъства на годежното парти на дъщеря му. Мисълта й причини такава болка, че побърза да я пропъди.

— Какво ще правиш сега? — попита тя Криси.

Въздишайки шумно, Криси се облегна назад във възглавниците и отпусна глава.

— Честно казано, нямам представа.

— Добре тогава, да се съсредоточим върху момента — каза Алиша бодро. — Мисля, че не бива да шофираш по улиците на Лос Анджелис толкова късно и в подобно състояние. Защо не си вземеш една гореща вана и не преспиш тук?

— Не искам да ти се натрапвам.

Но Алиша видя, че идеята й се понрави. Изглеждаше изтощена и емоционално, и физически.

— Не се натрапваш. Знаеш ли как ще ти се зарадват момчетата утре, като те видят?

Криси се усмихна, сетне изохка:

— Не мога да остана, Алиша. Майка ми ще изпрати ФБР по петите ми. Ще се обади на татко и ще го притесни. Пък и аз искам да говоря с него.

— Аз ще го потърся вместо теб. — Момичето никога нямаше да узнае какво й струваше да предложи подобна услуга. — Хайде, сваляй тази рокля — каза тя и се изправи. — Ще ти намеря нещо да се преоблечеш. — Пиърс й беше предложил същото на вилата. В съзнанието й изплува споменът за черната нощница, която бе намерил. Държал я беше пред тялото й, очите му бяха…

Криси бе настанена в стаята за гости и Алиша провери дали там има всичко, от което би могла да се нуждае. Почука на вратата на банята.

— Всичко наред ли е? По-добре ли се чувстваш?

— Тъкмо от това се нуждаех. Благодаря ти, Алиша.

— Радвам се, че дойде вкъщи. — Направи пауза. — Ъ… Криси, кой е телефонът на баща ти? Ще му се обадя от твое име.

Криси й го каза и през следващите няколко минути тя го набра два пъти. Никой не отговаряше. Криси дойде при нея в кухнята, където тъкмо отпиваше от билковия чай. Беше си облякла нощницата. Криси бе се увила в един от пеньоарите й.

Криси разбърка меда в чашата си, щом Алиша я постави пред нея. Отпи изпробващо. Съдържанието на чашата я заинтригува. Вгледа се в нея няколко дълги мига.

— Алиша — произнесе накрая колебливо. — Знам, че не е моя работа, но как така не знаеш домашния телефон на баща ми?

Алиша разсеяно разбърка собствения си чай.

— Не съм имала случай да му се обаждам.

— Значи съм сбъркала? Между вас не е имало нищо онази седмица на вилата?

— Баща ти е много привлекателен мъж — каза Алиша и неудобно се размърда на стола.

— Но не е твой тип?

Точно нейният тип. Ако някой бе от женски пол, Пиърс бе неговият тип.

— Сигурно няма обичай да ухажва жена с две досадни хлапета, припкащи подире й.

— Луд е по децата ти. Той ми го каза. — Отпи от чая и се вгледа в Алиша през масата. — И по теб е луд.

— О-откъде знаеш? — Опита да се направи на безразлична, но не успя. Очите на Криси я гледаха лукаво.

— Попитах го дали му е проработил късметът да те свали. — Шокираното лице на Алиша я накара да се разсмее. — Не, не съм. Поне не с тези думи.

— Той какво каза?

— О, цели пет минути ми обясняваше колко си интелигентна, забавна, чаровна и красива, и добра майка, и добър слушател, и приятна, и нежна, и женствена. Накрая аз казах: „Е, и?“, а той рече: „Има проблеми“.

— О-о.

— Какви проблеми? Да не би ти още да не си забравила съпруга си или нещо подобно?

— Не.

— Тогава не схващам. Татко винаги се е харесвал на жените. Нали не възразяваш, че се изразявам така?

— Очевидно е за всеки.

— Тогава какви проблеми? Всяка жена, от която е бил привлечен, обикновено е ставала негова. Ако самата не го е искала, не го е преживявал особено.

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

Криси постави длани на масата и се наклони напред, за да подчертае думите си.

— Виж, аз не съм сляпа. Вие двамата просто се изяждате с погледи. Дали вече сте били заедно — това не знам. Но каквото и да се е случило, сега и двамата приличате на ходещи развалини. Тази вечер татко изглеждаше осмъртително, а щом го попитах защо, каза, че не е спал добре. И честно казано, ти също не изглеждаш добре. Е, какво все пак става с вас двамата? Ако се привличате толкова, какво има да губите?

Алиша би искала да попита същото Пиърс.

— Има проблеми — повтори тя тихо и тъжно.

— Е, добре. — Криси въздъхна и се изправи. — Коя съм аз, че да давам съвети на нещастно влюбени? Току-що разкарах един от най-желаните ергени в Южна Калифорния. — Те се засмяха, ала всяка бе смутена от собствените си мисли. — Ще отида да си легна, ако не възразяваш.

— Разбира се.

— Ако поостанеш още, би ли продължила да звъниш на татко? Мога да се обадя на майка ми и да й кажа къде съм, ала точно сега не ми е до тирадите й. Нали разбираш?

— Разбирам. — Алиша мило се усмихна. — Лека нощ.

Криси се наведе и я целуна по бузата.

— Лека. Благодаря ти за всичко, Алиша.

Той вдигна телефона едва на зазоряване. Алиша му бе звънила всеки половин час. Казваше си, че усърдието й е заради Криси и че и без това не може да спи. Истинската причина беше, че самата тя се безпокоеше за Пиърс. Всъщност дали и това не бе извинение? Дали не бе движена от ревност и желание да узнае къде може да е по това време на нощта и с кого? Както и да е, беше продължила да звъни, докато най-сетне той отговори с рязко „Да?“.

— Пиърс? — Грубият му яден тон я свари неподготвена.

— Да, Пиърс Ренолдс е на телефона. Кой е?

— Алиша.

— Алиша! — възкликна той. Представи си го съвсем ясно как поглежда към часовника си. — Станало ли е нещо?

— Не, аз…

— Тогава може ли да ти се обадя след малко. Опитвам се да държа линията чиста. Нещо се е случило с Криси.

— Тя е тук.

— Къде?

— Тук, вкъщи.

Пиърс си отдъхна в леглото, главата и раменете му се отпуснаха облекчено.

— Сега е добре, макар че състоянието й беше ужасно като дойде.

— Кога беше това?

— Към полунощ. Оттогава опитвам да се свържа с теб.

Той долови въпроса в гласа й. Дали не мислеше, че е бил с друга жена? Само ако можеше да й каже, че просто много усърдно се е опитал да се напие до забрава. Но не беше се получило. Дори алкохолът не беше в състояние да притъпи спомените, нито да разсее духа й, който танцуваше пред очите му и уж беше наблизо, а все му бягаше. Накрая се бе отбил в едно денонощно кафене и бе закусил. Не беше успял да сложи хапка в устата си по време на вечерята, която Доти бе спретнала в чест на Криси и бъдещия й съпруг. Всъщност целта й бе да се види колко блестящ е изборът на Доти. Цялата история бе го отвратила.

— Не бях вкъщи.

— О-о.

Господи, искаше да й каже колко много му липсва.

— Сигурно Криси ти е разказала какво е направила на партито. Майка й се обади преди петнайсетина минути, тъкмо влизах. Държеше се истерично, ала това не е необичайно за Доти.

— Криси отчаяно искаше да говори с теб, но иначе е добре. — Направи пауза, знаейки, че не е много уместно да пита. — Пиърс, ти не й се сърдиш, нали?

— Не, по дяволите. Радвам се, че се отърва.

Алиша изпита облекчение. Знаеше, че Криси би се разстроила много, ако баща й порицае дръзката й постъпка.

— Чудесно. Страшно искаше да говори с теб. Ще се почувства много по-добре, като разбере, че подкрепяш решението й.

— Има одобрението ми. Да дойда ли?

— Сега спи.

Но ти не — помисли Пиърс. — И аз не спя. И толкова ми се иска да те държа в обятията си. Да лежим, прегърнати в леглото, докато слънцето изгрее.

— Тогава ще почакам до сутринта.

— Вече е сутрин.

Дали не усети упрек в гласа й?

— По-късно сутринта.

— Добре. Ще й кажа, че ще дойдеш към девет, става ли?

— Отлично. Лека нощ.

— Лека нощ.

Не лека нощ, любов моя. Не лека нощ, скъпи. Дори не лека нощ, Пиърс. Просто лека нощ. Държеше се хладно. И той не я винеше. Беше негодник. Само ако знаеше, че трябва да е такъв заради собственото й добро!

Отиде у тях в осем и половина. Не бе успял да заспи, затова взе душ, обръсна се, облече се и започна да убива времето, докато реши, че може да се появи, без да изглежда прекалено нетърпелив да я види.

Алиша го видя да идва по тротоара, когато отвори входната врата, за да прибере сутрешния вестник. Трябваше да се съгласи с мнението на Криси, че изглежда ужасно. Но за нея беше хубав и й се прииска да обвие ръце около него. Вместо това, каза хладно:

— Здравей, Пиърс! Благодаря за картичките до Дейвид.

— Как е окото му?

— Вчера извадиха конците. Невероятно е какво може да направи една седмица. От белега е останала само бледа розова черта. Казах му, че след година-две този белег ще побърква момичетата.

Мъжът се усмихна.

— И как ти отвърна Дейвид.

— Гадост — цитирам. — Той се засмя и тя му шътна да мълчи. — Още спят.

— Потомството ни прави всичко възможно да ни събере — отбеляза той тихо. — Първо инцидентът с Дейвид, сега пък това с Криси.

— Да, така изглежда.

После ги обгърна познатата тишина, впиха погледи един в друг и останаха така. Жадно се наслаждаваха на близостта си. Той огледа бледото й лице, а тя забеляза тъмните кръгове от умора под очите. Пиърс наблюдаваше как дъхът й повдига гръдния кош и кара гърдите й да потрепват. Искаше да ги докосне, да усети под пръстите си облата им мекота. Тя наблюдаваше как пулсът му тупти в основата на гърлото. Искаше й се да притисне устни там, да усети с тях ударите на сърцето му.

Миглите й потрепнаха, закривайки замъглените й от желание очи.

— Защо не влезеш да поговориш с Криси, докато е още спокойно? Тя те очаква. Ще ви донеса кафе.

Той се протегна за ръката й и бавно я привлече към себе си.

— Благодаря ти, че си я приютила през изминалата нощ. — Мъжът обви с длани главата й, наклони я и я целуна нежно по устните. Очите им с усилие се отвориха, когато неохотно се разделиха.

— В стаята за гости ли е?

Алиша кимна безмълвно и той влезе в хола. Сърцето й бясно биеше, а кръвта й се бе сгорещила само от докосването на устните му. По дяволите! — изруга тя наум, докато приготвяше таблата с кафето и чашите. Беше се клела, че ще се държи на положение, а ето я сега — трепери и преплита крака пред него като девственица пред бога на плодородието.

Вярно, той се интересуваше от здравето на сина й. Вярно, беше баща, загрижен и уязвим, когато ставаше въпрос за дъщеря му. Вярно, проклетникът се целуваше най-добре в цялата проклета вселена. Ала беше ли достатъчно всичко това да се чувства толкова обезоръжена? Прояви малко воля, за бога. Малко характер. Не му позволявай да те води за носа.

Решена да не се оставя отново да я прави на глупачка, тя почука на вратата и Криси й извика да влезе. Бяха седнали на леглото, което Криси бе оправила. Държаха се за ръце и Пиърс се усмихваше.

— Кафе? — попита Алиша и двамата се усмихнаха вместо „да“. Сипа им в чашите и понечи да излиза.

— Не, остани — каза Криси и като протегна ръка, дръпна Алиша при тях на леглото. — Тъкмо бях стигнала до хубавата част — рече тя с дяволита усмивка. — Щом бъдещата ми свекърва осъзна, че говоря сериозно, каза: „И сега къде ще нося роклята, дето си я купих за сватбата? Съвсем неподходяща е за други случаи“.

И тримата се засмяха, но Пиърс чу Криси да въздъхва и я погали по бузата.

— Не съжаляваш, надявам се.

Зелените като на баща й очи срещнаха неговите.

— Само задето по-рано не видях каква каша се каня да забъркам. Как съм могла да бъда толкова глупава?

— Но осъзна грешката си и предприе нещо. Горд съм, че намери сили да го сториш.

— Татко. — Криси се наведе и силно го прегърна. Прегръдката им бе топла, приятелска. Помежду им вече не съществуваше неловкост. Алиша усети как в гърлото й се спира буца.

Преди сцената да стане прекалено сантиментална, вратата шумно се отвори и вътре нахлуха Дейвид и Адам.

— Пиърс, Криси! — завикаха те в хор и се хвърлиха на леглото.

— Днес ли ще ходим в Дисниленд? — изписка Дейвид.

— Внимавай с окото! — извика Алиша.

Онова, което последва, бе размяна на поздрави и новини, която съперничеше на врявата по коридорите на Обединените нации. Всички говореха едновременно. Най-сетне Адам се провикна:

— Искам си закуската.

— И тъй, какво ще правиш сега? — Пиърс попита дъщеря си, щом палачинките бяха сервирани. Бяха се скупчили на масата, но никой не забелязваше, че си блъскат лактите.

— Днес? Ще си търся апартамент.

— Нали имаш апартамент? — Пиърс остана озадачен.

Криси поклати глава.

— Този апартамент е на майка ми. Тя го намери, обзаведе го, тя плаща сметките.

— Аз плащам сметките — каза Пиърс.

— Уф, извинявай — каза тя. — Както и да е, искам сама да си избера местенце. Искам да започна да се издържам сама. Ще ми бъде трудно с лекциите и тъй нататък, но наистина искам да го направя, татко.

Той намигна одобрително.

Алиша обмисляше.

— Криси, можеш ли да направиш няколко скици? Големи, сензационни, висша мода?

Криси остави вилицата си.

— За какво ти са?

— Ще ги рамкираме и ще ги окачим по стените в магазините.

Очите на Криси се разшириха.

— Сериозно ли говориш, Алиша?

— Да. Мислех си, че магазините ни имат нужда от освежаване. Виждам го като красиви рисунки в месингови рамки. Много драматични, стилизирани, като тези върху старите корици на „Вог“. Защо това да не са твои неща?

— Не би ги купила само защото са мои, нали? Искам да кажа, ако не струват, ти…

— Направи ги да струват — предизвика я Алиша с лукава усмивка.

— Договорихме се. — Криси протегна ръка през масата и двете се здрависаха делово.

Тръгна си след малко, облечена в чифт джинси и пуловер, заети от Алиша.

— Ще ви се обадя.

— Направи го — извикаха едновременно Алиша и Пиърс, махайки й за довиждане от входната врата. Походката й бе енергична и уверена, докато се насочваше към поршето.

— Ще ходим ли, Пиърс? Ще ходим ли?

Алиша се извърна и видя, че още малко и Дейвид, и Адам ще затанцуват от вълнение.

— Какви са тези приказки за Дисниленд?

Пиърс смутено се почеса по слепоочието.

— Обещах на Дейвид да го водя в Дисниленд, ако се държи мъжки, докато доктор Бенедикт му шиеше окото.

— Държах се мъжки.

— Държа се мъжки — потвърди Адам, който дори не беше присъствал.

— Ще говорим за това с майка ви, докато почистваме кухнята. А вие разтребете стаята си, облечете се, измийте си зъбите и ще видим.

— Ура! „Ще видим“ обикновено значи „да“, Адам.

— Ура!

Втурнаха се към стаята си.

Пиърс улови Алиша за ръката и я задърпа към кухнята. Щом вратата се затвори зад тях, той я притегли към себе си и потърси устните й.

Тя изви глава.

— Мислех, че ще мием чиниите.

— По дяволите чиниите! Нямам търпение да те нацелувам. — Впи устни в нейните.

Алиша все още му беше сърдита. Защо му позволяваше да се държи така? Защо стоеше тук като размекнат восък в очакване да я моделира с милувките си? Под вещата му уста всичките й решения и враждебност, и клетви, че ще го отбягва, изчезваха. Не можеше да му устои.

Не и когато езикът му изпълваше устата й, опипваше я еротично, извиваше се мързеливо, възпламенявайте искри от желание във всяко забранено кътче на тялото й. Не и когато ръката му се плъзгаше под блузата й и обхващаше голата й гръд с топла, масажираща длан. Не и когато пръстите му лекичко докосваха зърното й, за да го превърнат в бисер на страстта.

Рационалната Алиша се противеше на емоционалната. Правеше същата грешка, гмурвайки се сляпо и с главата напред към още по-силна сърдечна болка. Мазохистично си просеше повторно изоставяне. Но в момента не я интересуваше. Как можеше да му каже „не“, когато всичко в нея крещеше „да, да, да“?

Мозъкът на Пиърс му изпращаше предупредителни сигнали, но тялото му отдавна бе престанало да се вслушва в мозъка. Беше се отказвал колкото дълго съумя. По дяволите бъдещето и рисковете! Щеше да ги посрещне. Искаше да й даде любовта, която изпълваше до пръсване сърцето му. Някак си трябваше да й предаде, че сега знае, че духът му е непълен без нея. Тя несъмнено знаеше колко много я желае тялото му.

— Не го прави отново — простена тя. И още докато го произнасяше, ръцете й обвиха врата му, а езикът й немирно се мушна между устните му.

— Съжалявам за всеки път, когато съм те наранявал. — Дланите му обхванаха гърдите й отстрани. — Никога не съм искал да те нараня, Алиша. Кълна се. — Устните му изгаряха врата й, а нежностите, които й шепнеше, бяха еротични, скандални и я караха да се разтапя.

Той повдигна блузата й и сви леко колене, за да изравни главата си с гърдите й. Едната й гърда изпълни ръката му. Той я целуна, после пак и пак, и тя застена в делириум.

— Пиърс, Пиърс. — Името му излезе от устните й хрипливо. — Господи, ще полудея.

Той се върна към устата й и със съжаление спусна блузата върху мократа, блестяща от целувките му гръд.

— Ела — каза дрезгаво и я дръпна върху скута си, докато се отпускаше на един стол. Зарови глава в гърдите й. — Ако не спрем, ще те изнасиля направо върху кухненската маса.

Сведе глава към него, притискайки го силно, и го покри с косите си.

— Може и да не възразя.

— О, господи, Алиша, не се движи. Убиваш ме. — Но ръцете му се спуснаха по бедрата й и я притиснаха към скута му. — Как е възможно нещо тъй хубаво да е такова мъчение?

Устните й намериха ухото му и лекичко го захапаха.

— И онази нощ на вилата седях в скута ти. Тогава не възразяваше. — Гласът й звучеше прелъстително, подчертавайки игривостта на езика й.

— Тогава не бях в джинси. — Той изстена, щом тя лекичко се намести отгоре му. — Е, добре — изръмжа заплашително и пулсът й щеше да изскочи от вените. — Тази игра е за двама. — Още веднъж ръката му се плъзна под блузата. — И тогава целувах гърдите ти, помниш ли?

— Ъ-хъ. — Очите й се затвориха и дъхът й стана бърз и неравен.

Извади ръцете си от блузата й и зарови пръстите си в богатството на косите й. Притисна чело към нейното.

— Сега не му е нито времето, нито мястото, любов моя, в противен случай, повярвай ми, отдавна да съм дълбоко в теб.

— Пиърс! — въздъхна тя, освобождавайки устата си от устните му. — Ще има ли някога време и място?

Той я прегърна още по-силно.

— Господи, надявам се. Надявам се.

Устните му се впиха в нейните. Запечата ги с любовна клетва. Ръцете й се сключиха зад главата му и тя отговори на страстната целувка.

През вратата се втурнаха Дейвид и Адам. Замалко да се препънат от изненада. Алиша и Пиърс подскочиха смутено.

— Мама и Пиърс правят секс — изтананика с измислена мелодия Дейвид. — Мама и Пиърс правят секс.

Шокирана от внезапната им поява и от напевния рефрен на сина си, Алиша замря неподвижно върху скута на Пиърс, ръцете й останаха сплетени на врата му.

— Дейвид Ръсел, къде си чул това?

— Измислих си го.

— Добре, престани да го повтаряш. Дори не знаеш какво значи.

— Знам.

— Какво значи тогава? — попита тя предизвикателно, уверена, че той се перчи.

— Означава да се прегръщате и целувате и да лежите заедно в леглото.

Тя зяпна и се втренчи в него с бързо мигащи очи. Обърна се към Пиърс, онемяла от изненада. Той се усмихваше, веждите му закачливо се бяха извили нагоре. Вдигна рамене.

— Ти попита.

— Видя ли, казах ти, че знам какво значи секс — рече Дейвид и се изпъчи гордо.

— И аз знам — не остана по-назад Адам.

Алиша се взираше в децата си, сякаш ги виждаше за първи път. Пиърс с всички сили се опитваше да сдържи смеха си, но раменете му се тресяха. Колкото може по-тържествено той се обърна към Дейвид.

— Може да ти е известно всичко за това, но истинските джентълмени не го обсъждат в присъствието на дами. — Пиърс я смуши с лакът и попита с крайчеца на устата: — Много ли пуритански прозвуча?

— Не ме питай за мнението ми. Дори не предполагах, че той знае думата.

— Защо досега не си си поговорила по мъжки с тях за тези работи?

— Защото не съм мъж.

Очите му се плъзнаха по гърдите й.

— Забелязах — каза и погледът му потъмня.

— Е, ще тръгваме ли вече? Защо не сте измили чиниите? Ние сме готови.

— Чиниите не са измити, защото Пиърс и аз… говорехме за Дисниленд — каза Алиша превзето. Скочи от скута му, изглади блузата си и прокара пръсти през косата си.

— Вие не говорехте, вие се целувахте — каза Адам с равен глас.

— Ами да, ние се… малко — призна тя с пламнало лице.

— Ще тръгваме ли? — Дейвид си знаеше своето.

Алиша погледна Пиърс въпросително.

— Да, ще тръгваме! — каза той. Успя да надвика писъците им. — Вземете си якетата и шапките и каквото там решите, докато ние измием чиниите.

Дейвид се втурна навън, но се сблъска с Адам, докато тичаше обратно.

— Чиниите ли ще миете, или пак ще почнете да се целувате?

— Ще измием чиниите — каза Пиърс и начерта въображаем кръст върху сърцето си. — Обещавам.

— Окей! Хайде, Адам. Ей, ама можеш ли да го повярваш?

Алиша и Пиърс ги наблюдаваха как излизат. Спогледаха се и се засмяха.

— Наистина ли искаш да прекараш съботата си в Дисниленд? — попита той, притегляйки я в обятията си.

— Ти там ли ще бъдеш? — Постави ръце под яката на ризата му и прокара пръсти през косъмчетата на гърдите.

— Така изглежда.

— Тогава и аз искам да прекарам деня си там. — Той наведе глава и я целуна. — Обеща на Дейвид, че няма да се целуваме повече — промърмори изпод устните му.

— Нарушавам обещанието.