Сандра Браун
Не ми изпращай цветя (10)

Десета глава

— Ще ядем ли вече от тортата? — попита Адам.

— Можем ли да ядем от тортата. Да, можеш.

— Откажи се да оправяш граматиката му, Картър — рече Алиша. — Опитвах вече. Не се получава.

— Ами, Адам е оправен момък. Нали, синко?

— Оправен съм — избъбри Адам с пълна уста.

— Слоун, торта? — попита Картър жена си.

— Не! — възкликна тя, ужасена от огромното парче, което й предлагаше. — Опитвам се да възстановя фигурата си.

— И успяваш — похотливо изръмжа той. — Ами Джефри Стайнбек Мадисън? Ще си хапне ли от тортата?

— Може ли да си хапне от тортата — изкикоти се Адам и всички се засмяха.

Алиша също се усмихна — държеше бебето на приятелите си в своя скут. Видя го за първи път едва тази сутрин, когато Картър и Слоун им дойдоха на гости. Партито в градината честваше третия месец от раждането на Джеф. Докато Картър се занимаваше с рязането на тортата и подаването на парчетата на Дейвид, Криси и един младеж, когото тя бе представила като свой приятел, Алиша нежно гукаше на Джеф, който, въпреки стълпотворението наоколо, сладко спеше.

— Искаше ми се Пиърс да е тук — каза Слоун, сядайки до притихналата Алиша.

Тя дълбоко въздъхна и обходи с поглед лицата на обичните си хора, наредени край градинската маса.

— И на мен, Слоун. Щеше да е очарован — и от тортата, и от децата. Умираше да види бебето ти.

Криси се отдели от останалите и дойде да седне до Слоун и Алиша.

— Не тъгувай — каза тя, поставяйки любяща ръка около раменете на Алиша.

— Не тъгувам — каза Алиша с бодър глас — прекалено бодър. — Честно, не тъгувам.

Усмивката на Криси се стопи.

— А аз тъгувам. Съжалявам, че татко не е тук.

Алиша хвана ръката на Криси и я стисна силно в мълчаливо съучастие.

Картър също се приближи. С една ръка балансирайки чиния с торта, коленичи пред Алиша.

— Ще изядеш ли това или да нахраня с него Джеф?

Алиша се засмя.

— Не съм гладна, благодаря ти все пак.

— Хайде, Джеф, момчето ми, изяж го. — Загреба щедро с пръст от сметаната и го пъхна в устата на сина си. Джеф започна шумно да смуче.

— Картър, да не си посмял да му даваш повече! — смъмри го Слоун.

— На него му харесва. — Картър се прехласваше от всичко, което синът му прави.

— Ще му развалиш зъбките.

— Че той няма зъбки.

— О! Ще му поникнат развалени.

Алиша се усмихна на закачките им. Бяха безкрайно щастливи заедно, тъй искрено влюбени един в друг. В очите й отново заплуваха сълзи.

— Какво има, Алиша? — нежно попита Слоун. Даже Картър смени настроението си, забелязвайки помръкналото изражение на Алиша. Очите на Криси, същите като на баща й, бяха замъглени.

— Липсва ми Пиърс. Господи, как само ми липсва! Възможно ли е толкова да боли?

— Скоро ще се почувстваш по-добре — каза Слоун съчувствено и успокоително и я потупа по гърба.

Ала Алиша трудно можеше да бъде успокоена и двете се умълчаха, заслушани във въпросите на момчетата за отбора на „Лейкърс“, които караха приятеля на Криси да се поти.

— Запазихте ли ми парче торта?

При звука на гласа му Алиша скочи и се обърна рязко, като едва не изпусна Джеф. Бе застанал в рамката на задната врата, усмихнат до уши.

— Изненада! Приключих по-рано.

— Пиърс — промълви Алиша, прехвърли Джеф на Слоун и тръгна към съпруга си. — Пиърс — повтори, щом се прилепи в него и потъна в обятията му.

— Татко! Татко! — провикнаха се момчетата. Изоставяйки новия си приятел, те се юрнаха през двора, като прескачаха градинската мебел и старателно отглежданите бегонии на Алиша, и щом стигнаха до Пиърс, се хвърлиха към краката му.

Отправяйки на жена си усмивка „Ще ти обърна внимание след малко“, той коленичи и силно ги прегърна.

— Донесъл ли си ни нещо? Държахме се добре. Не сме ядосвали мама, точно както ти обещахме.

— О, господи, колко ми липсвахте, малки палавници! — каза той, галейки с ръка къдравите им главици.

— Разбира се, че съм ви донесъл нещо. Но първо искам да се срещна с гостите и да видя бебенцето.

С фанфарен шум Пиърс беше съпроводен до бебето. Целуна Слоун по бузата и я поздрави за чудесното бебе.

— Одрал е кожата на майка си — каза шеговито-предизвикателно, докато се здрависваше с Картър.

Писателят се засмя.

— Още ревнуваш, а? Само не виждам от какво толкова се оплакваш. В крайна сметка ти я спечели. — Двамата мъже бяха се срещнали на сватбата и веднага се харесаха. Приятелството им все повече се задълбочаваше. — Къде беше? Алиша спомена нещо за Атланта.

— Да, трябваше лично да доставя един самолет с подновена конструкция. Нямаше как да го избегна. Съжалявам, че не бях тук да ви посрещна.

— Е, сега нали си тук. Вече изхабихме две пакетчета кърпички — пошегува се Картър с Алиша, закачливо подръпвайки кичур от косата й. — Ако бях на твое място, Пиърс, щях да понамаля командировките. Загубена е без теб.

— За първи път се случва, откакто се оженихме. — Той нежно целуна Алиша. — Повярвай, върнах се възможно най-бързо.

— Изобщо не те очаквахме — каза Криси, проправяйки си път към своя баща, и ентусиазирано го прегърна. Неловкостта помежду им беше изчезнала. Демонстративно показваха чувствата си. — Татко, искам да се запознаеш с моя колега Джон. Той е художник на реклами.

Пиърс се ръкува с приятеля на Криси. Двамата мъже преценяващо се огледаха и очевидно харесаха това, което виждат, понеже и двамата се усмихнаха приветливо.

— Радвам се, че се върна — каза Криси. — От три дни Алиша не е на себе си. Компанията й не беше от най-забавните:

— Много ли плака? — попита той и интимно наведе глава.

— Да — отвърна тя тихо. — Как беше в Атланта?

— Студено и самотно. — Шепнеше в ушите й и я притисна още по-силно.

— Но снощи се чухме по телефона.

— Не е същото като в леглото. — Прибра една къдрица от бузата й и любящо я уви около пръста си.

— Беше категоричен, че няма да можеш да се прибереш до понеделник.

— Тази сутрин им съчиних една опашата лъжа — че синът ми си е ударил окото в училище и трябва да се върна вкъщи.

— Не е съвсем лъжа — каза тя и се сгуши в него. — Както и да е, радвам се, че си тук.

— И аз. — Обхвана брадичката й с ръка и повдигна лицето й за целувка. Устните му едва я докоснаха и това не му стигна. Пренебрегвайки останалите, те се извърнаха един към друг и впиха устни в ненаситна целувка. Щом езикът му се притисна в устата й, тя плъзна ръце около врата му.

Криси подпря юмруци на бедрата си, имитирайки възмущение.

— За бога, вие двамата, какво ще си помисли новият ми приятел?

— Вече си направих извода — каза Джон и като я улови за китката, я отведе на по-закътано място.

— Ох, ох! — завайка се Адам. — Сега никога няма да си получим подаръците.

Дейвид поклати глава със зрелостта на седемгодишен мъж.

— Започнат ли да се целуват, скоро няма да свършат — обясни тържествено на Слоун.

— Тъй ли? — попита Картър, усмихвайки се на Слоун.

— Трябва да нахраня Джеф — прошепна тя и устните й се заиграха в ухото му.

— Божичко, любимата ми гледка — каза той и очите му грейнаха.

— Ти имаш да чистиш двора. Хвани Дейвид и Адам да ти помагат.

Лицето му помръкна.

— Хич не си забавна, Слоун, ама хич — провикна се след нея, докато тя изчезваше в къщата с весел смях. Щом Картър мина покрай Пиърс и Алиша, все още здраво прегърнати, промърмори: — Ама овладейте се малко. Заради вас едва се сдържам.

Постепенно се отделиха един от друг, в очите им припламваха събудени желания. Устата на Пиърс се изви в похотлива усмивка.

— Състоянието ми е познато.

Картър и Пиърс печаха пържолите отвън, а Алиша приготвяше останалото меню в кухнята. Беше почти два пъти по-голяма от тази в нейната къща, а след женитбата интересът й към готвенето се бе подновил.

Ядоха в трапезарията, използвана толкова рядко преди. Обядът беше обилен. Дейвид и Адам шумно се надпреварваха за вниманието на Пиърс. По едно време Джеф проплака и Слоун трябваше да напусне масата, за да му смени памперса. Джон беше приказлив колкото Криси и околната врява изобщо не го смущаваше. Чувстваше се в свои води. Пиърс и Алиша си разменяха одобрителни погледи.

 

 

Разхвърляна като след индианско нападение, кухнята най-сетне бе почистена. Криси и Джон си взеха довиждане с обещанието скоро пак да дойдат и да купят последната книга на Картър. Момчетата бяха сложени по леглата, а Джеф — мушнат в преносимото креватче. Тъй като къщата на Картър на брега бе в ремонт, за да се отвори място за бебето, уговориха ги да преспят у тях.

— Сигурен ли си, че има място? — обърна се Слоун към Пиърс.

— От години обикалях из къщата сам-самичък. Не мога да ти опиша колко се радвам, че е пълна с хора.

Изглежда, се е посвила, откакто Дейвид и Адам са тук каза Картър с усмивка.

Пиърс се пресегна за ръката на Алиша.

— Точно това исках.

След като изпиха последна чаша кафе с Алиша и Пиърс, семейство Мадисън се качиха в една от спалните за гости.

 

 

— Искаш ли да ти измия гърба?

Пиърс, целият обвит в пара, се извърна тъкмо навреме, за да види как жена му влиза под душа с него. Протегна се и я притегли към себе си.

— Трябва ли изобщо да питаш? — Устните му целунаха врата й.

— Къде е сапунът? — попита тя дрезгаво. Ръцете му се плъзнаха по влажната й кожа, намериха гърдите, замилваха ги с възбуждащи движения, после мъжът се отдръпна, за да прецени с поглед работата си.

Подаде й ухаещия калъп сапун. Докато се целуваха с ненаситни устни, тя насапуниса ръцете си с пяна. Обви ги около тялото му и с бавни, чувствени движения затърка гърба му. Гърдите й се притиснаха към меките косми, покрили неговите.

— Липсвах ли ти? — попита тя.

— Всяка минута. Бях нещастен.

— И аз. — Кожата на гърба му бе гладка и влажна под дланите й. Талията му бе прибрана, бедрата стегнати и твърди. — Заглеждаше ли се по други жени?

— Какви жени? В Атланта няма жени. — Смехът й се превърна във въздишка, издавайки копнежа й.

— Бас държа, че жените са те заглеждали. Имаш много стройни бедра.

Той повдигна рамене.

— Е, може някоя и друга дузина да са ми подхвърляли подканящи погледи. Как да устоят на тези стройни бедра? — Лекичко извика, щом Алиша го шляпна с длан.

Прихнаха в закачлив смях, но накрая устните им се намериха и се сляха в отнемаща дъха целувка.

— Алиша? — простена след малко той.

— Хмм? — Устата й все още бе заета да всмуква ситните капчици вода по неговата.

— Искам да ме измиеш и отпред.

Тя отново взе сапуна и бавно го разпени. Наблюдаваше мъжа си през парата, плуваща наоколо, през струите на душа, и очите й изпращаха сексуалното си послание.

Разпери длани върху гръдния му кош и започна да го сапунисва с все по-разширяващи се кръгове. Чертаеше фигури от пяна по осеяната с косми гръд. Масажираше твърдите мускули с опитни ръце, придобили това умение отскоро.

Навеждайки леко колене, той я повдигна, ръцете му обхванаха ханша й. Направляван от ръката й, бавно и постепенно, мъжът я облада.

Тя притисна главата му към гърдите си, раздавайки се докрай. Той я залюля в обятията си. Нежният начин, по който я държеше, контрастираше на вихрената им страст.

Дълго след като кулминацията отшумя те продължаваха да стоят под струята, потрепващи от преживяното, изпълнени с любов, а водата охлаждаше трескавите им тела.

Лежаха в леглото, обърнати с лице един към друг, затоплени, сънливи, донякъде задоволени. Смарагдовите му очи обхождаха лицето й. Мързеливи пръсти си играеха с кичурчета от косата й.

— Обичам те — рече просто.

— Знам.

— А знаеш ли колко много?

— Всеки ден научавам. Надявам се никога да не науча докрай силата на любовта ти, за да мога да я преоткривам на следващия ден.

Целуна дланта й и тя почувства усмивката му по кожата си.

— Трябва да запомниш тези думи за Картър, да ги използва в някоя от книгите си. Хубави са.

Тя очерта устните му с пръст.

— Истина е. Не знаех колко много те обичам, колко жизненонеобходим си ми, докато не си отиде. — Разреса с пръсти няколко косъмчета върху гърдите му и целуна изпъкналите под тях мускули.

— Вече никога няма да се разделяме.

Тя изпъшка съкрушено и се обърна по гръб.

— О, Пиърс, съвсем забравих. Другата седмица трябва да съм в Далас. Един дизайнер прави ревю там. Трябва да се срещна с него и да го убедя да започне работа за „Глед Регс“. А и командировката до Ню Йорк чука на вратата.

Очите му я обходиха, жадно поглъщайки прелестите й — прасковения цвят на кожата, деликатните форми, тежките гърди, съблазнителната й женственост — мека, мъхеста и загадъчна на бледата светлина.

— Ще си измисля командировки и ще дойда с теб. — Докосна гърдите й, целуна ги. Ръката му се спусна надолу.

Тя покри милващата ръка със своята, притисна я към тялото си.

— Надявах се да го кажеш. Рядко сме сами, откакто се оженихме.

— Онази седмица на вилата с Дейвид и Адам не се ли брои за меден месец? — попита той закачливо.

— Е, поне спяхме на двойно легло. — Засмя се тихо и постави ръка върху сребристокестенявата му коса. — Малко мъже биха се решили да ухажват вдовица с двама своенравни малчугана, още по-малко да се оженят за нея и да поемат отговорностите.

— Щях да те желая дори да имаше десет сина. Колкото до това, че момчетата представлявали отговорност, знаеш какви са чувствата ми. За мен те са привилегия, дар, който не съм предполагал, че може да получа. Обичам ги.

— Знам, че ги обичаш. Чудесен баща си. Най-добрият.

Остави ръцете му да скитат на воля по тялото й — лежеше неподвижна, податлива, любувайки се на нескритото обожание в очите му.

— Знаеш ли какво най-много обичам в теб? — прошепна той.

— Да, каза ми веднъж. Дупето.

Той прихна.

— Не, казах, че това е първото, което ме привлече.

— О, моля за извинение. — Усмихваше се, но видя, че е сериозен.

— Обичам те най-много за това, че се осмели да посрещнеш всичко с мен, дори смъртта. — Той постави ръка на бузата й, очите му заблестяха, вкопани в нейните. — Говориш ми, че съм се жертвал, приемайки момчетата. Но съзнаваш ли саможертвата, която ти беше готова да направиш за мен?

— Аз не се жертвах, като тичах подире ти, Пиърс. Напълно егоистично решение си беше. Желаех те, нуждаех се от теб точно тогава. Трябваше да те имам. Не от необходимост. Бях се научила да живея сама и да се грижа за семейството си, но това не ме радваше. Доказах си, че мога да го направя, но не исках да бъда сама. Беше нужен на духовното ми „аз“.

— И все пак е бил необходим кураж да дойдеш при мен, без да знаеш, че резултатите от онези изследвания са отрицателни. — Притваряйки очи, той поклати глава. — Като си помисля, че съм бил в лекарския кабинет и са ми съобщавали добрата вест в същото време, когато ти си решавала, че ме искаш при всяко положение.

— И в болест, и в здраве. Дори резултатите да бяха положителни, пак щях да те искам. — Нежно го целуна. — Толкова съм благодарна на Господ, че не бяха.

— И аз. — Прегърна я. — От първия миг, щом те зърнах, ми се прииска да доживея до дълбока старост. Исках да живея поне петдесет години, за да се любувам на лицето ти.

Тя измърмори името му досами устните му, преди дълго и страстно да се целунат. Когато се разделиха, замилва с палци скулите му.

— Ще живееш най-малко толкова. Докторът каза, че кръвта ти почти се е изчистила от лекарството, което ти дава.

Той изучаваше тялото й с ръце, вече свикнали на усещането от формите й. Притисна гърба й към възглавниците и я последва със собственото си тяло.

— Пиърс! — От гърлото й се откъсна въздишка на протест, когато най-накрая освободи устата й, за да я целуне по врата. — Да се любим под душа, където никой не ни чува, е едно, но в къщата има гости, нали помниш?

Нежно, но твърдо той събра китките й в юмрук и вдигна ръцете й над главата, тъй че нищо да не закрива нейната голота. Дори отмести настрани няколко палави кичурчета коса, издухвайки ги леко. От топлия му дъх, докоснал тялото й в прозрачни облачета, кожата й настръхна. Бавно и възбуждащо той прокара показалец по вътрешната страна на ръката й до гърдата. Простенвайки тихо, тя с готовност повдигна бедра и намести краката си между неговите.

— Картър и аз се споразумяхме. Те няма да слушат какво става зад нашата стена, а ние — зад тяхната.

Беше забравила за какво говорят. Ръцете и устата му я настройваха за пламенната му любов. Вече познаваше признаците, но не преставаха да я изненадват с мощните си проявления. Всеки път, когато се любеха, усещанията бяха уникални и прибавяха ново измерение към силните им чувства.

Едва наболата му брада се потърка леко о гърдите й, по стомаха. Езикът му се плъзна в улейчето на пъпа.

— Пиърс, люби ме.

— Любя те, скъпа.

— Искам те в себе си. Сега.

Повдигайки тялото й, той плъзна ръце под бедрата й и ги притегли към своите. Галейки я с вещина, той й говореше за любовта си. Думите му проникваха в ушите й като ритмичен акомпанимент на вълнообразните движения, които се извиваше да посрещне. Дланите му се спряха на хълбоците й, загалиха бедрата, после се върнаха нагоре към гърдите — те за него бяха символът на всичко секси, на всичко женствено, на всичко, носещо името любов.

Притиснаха се плътно един към друг, щом бурята от усещания ги разтърси. Беше мощна и в същото време томително нежна. Дълго след като опустошителният ураган бе отминал, по телата им пробягваха тръпки от наслада.

Повдигайки се, Пиърс се взря в очите й. Потъмнели от любов, те го зовяха и той без страх се потопи в дълбините им. Тя се протегна и докосна бузата му, косата, устата. Гласът й беше пиян от чувства.

— Не знаех какво значи да обичаш истински, докато не обикнах теб.

Пръстите му се заровиха в косата й. Целуна я по веждите, по носа, докосна устните й със своите.

— Не знаех какво значи да живееш истински, докато не те обикнах.

Животът и любовта тържествуваха през цялата дълга нощ.