Барбара Тейлър Брадфорд
Винаги на върха (19)

18.

Вечерта времето изведнъж захладя, откъм хълмовете на Дънун задуха силен вятър, който развя пердетата и силно ги изду; в стаята нахлу студен въздух.

Пола потръпна, стана от тоалетката и отиде да затвори прозорците.

Като се върна на мястото си, тя си сложи перлената огърлица, перлените обици с диаманти, после се облегна и се огледа в огледалото. Не изглеждам зле за една претоварена от работа жена и измъчена съпруга и майка на четири деца, която наближава трийсет и седем, помисли си тя.

Обърна глава и погледна цветната снимка на тоалетката. Емили ги бе снимала на терасата на Пенистоун Ройъл през пролетта — Шейн и нея с Лорн, Теса, Патрик и Линет. Като си помисли за двете най-малки деца, сърцето й леко се сви; и двамата по свой начин бяха толкова беззащитни и тя им беше толкова необходима.

Сутринта, когато се обади на Шейн по телефона, децата бяха в леглата и вече спяха. Поради разликата във времето между Австралия и Англия Пола беше с един ден напред, а когато се свърза с Шейн в Пенистоун Ройъл, там беше петък и наближаваше полунощ. Той току-що се бе върнал от вечеря с Уинстън в „Бек Хаус“; Емили бе заминала вече за Хонконг да купува стоки за „Дженерал ритейл трейдинг“ и двамата първи приятели явно бяха използвали рядката възможност да си устроят една ергенска вечеря.

Беше прекрасно, когато чу нежния му, успокояваш глас и разбра, че всичко вкъщи е наред. Лорн и Теса се бяха върнали всеки в своето училище, а бавачката Пат, след едноседмична ваканция в Лейк Дистрикт, отново бе поела командването на детската стая с нейните двама малки обитатели.

— Никакви проблеми, скъпа — каза Шейн и гласът му прозвуча толкова близо, сякаш говореше от съседната стая. — Аз ще прекарам уикенда тук с децата и в неделя вечер поемам за Лондон. Знаеш ли какво, ангел мой, днес говорих с татко. Той ми се обади и ми каза, че двамата с мама идват със сигурност за Коледа, така че ще видим и Лаура, а Мери и Елиът също приеха поканата. Очертава се в Йоркшир да се събере доста голяма тумба… Ще бъде както едно време, когато Блаки и Ема бяха живи. Ще прекараме чудесно.

Тези новини я зарадваха и двамата продължиха да си говорят още половин час за коледните празници, за децата, по други семейни въпроси и накрая Шейн обеща, че ще й се обади след два дни. Когато приключиха разговора, тя се почувства много по-добре. Децата много й липсваха, когато пътуваше, и далеч от семейството си тя никога не беше спокойна. Опитваше се да не се тревожи, но не успяваше и смяташе, че в това отношение никога няма да се промени. Такава си беше и толкова.

Пола погледна часовника си и видя, че има още десет минути, докато слезе долу да пийне нещо преди вечеря. Стана, приглади полата на копринената вечерна рокля и отиде при бюрото да подреди разхвърляните книжа. Сред тях беше и коледният списък, който бе започнала да съставя в Сидни в началото на седмицата. За семейството на Шейн бяха предвидени големи подаръци, но не и чорапи, натъпкани с лакомства и дребни подаръчета под елхата. Сега, щом и неговите родители щяха да бъдат в Йоркшир, трябваше да добави техните имена и да измисли още изненади, защото смяташе да купи всички подаръци след десетина дни в Хонконг, когато се срещне там с Емили.

Наведена над бюрото, Пола се замисли за родителите на Шейн и взе бързо да си прави бележки. Тя истински се радваше, че Брайън и Джералдин ще дойдат в Англия през декември; седмици наред не бяха сигурни ще могат ли да пътуват. От пет години насам, откакто се разбра, че Брайън има слабо сърце, те живееха в Барбадос. Брайън следеше работата на останалите хотели от веригата „О’Нийл“ на Карибските острови, но напоследък гледаше да не се преуморява и по настояване на Шейн се бе оттеглил от активна работа.

На Пола й беше мъчно за тях — откакто родителите на Шейн живееха в чужбина, в живота на всички тях се отвори празнина. Мъчно й беше и за Миранда. Със сестрата на Шейн бяха приятелки от малки и макар че успяваха от време на време да се видят в Ню Йорк, и двете вечно се оплакваха, че все не им остава време да се съберат. Като шеф на „О’Нийл хотелс интърнешънъл“, Мери беше заета жена, а и след като се омъжи за известния американски архитект Елиът Джеймс, тя гледаше да прекарва свободното си време с него в Манхатън или в Кънектикът, където имаха къщи. Така че Мери отдавна не бе идвала в Англия, а и служебните й посещения бяха кратки. „Ту тук, ту там“ — обичаше да се шегува Мери.

Този път всички членове на фамилиите О’Нийл и Харт щяха да се съберат под един покрив. Сър Роналд и Майкъл Калински също бяха приели поканата за коледната вечеря, така че за първи път от толкова години и трите рода щяха да бъдат представени. При тази мисъл Пола доволно се усмихна.

Тя събра листовете и ги сложи в чантата. По-късно тази вечер или утре сутринта, ако й останеше пак малко време, щеше да добави някои подробности, да разпредели спалните в Пенистоун Ройъл, да състави менюто за празничните дни, да подготви списъка на другите гости, които щеше да покани. До Коледа имаше три месеца, но времето не беше чак толкова много, като се имаше предвид нейната програма и всичко останало, което трябваше да свърши. Тя успяваше да се справя благодарение на това, че винаги действаше целенасочено и организирано. Така я беше научила баба й и понякога Пола се чудеше дали наистина това не е тайната на успеха й.

 

 

Няколко минути по-късно, когато застана на вратата на всекидневната, Пола помисли, че е слязла първа. Стаята беше някак смълчана и притихнала.

Но в този миг Джейсън Рикардс влезе от верандата, затвори плътно френските прозорци и се обърна. Като я видя, загорялото му, грубовато лице светна.

— Здравей, скъпа — каза той и тръгна към нея.

Сух и висок, с тъмна коса, посребрена на слепоочията, Джейсън имаше походка на човек, прекарал години наред на кон, а обветреното му лице говореше, че прекарва много време на открито. Беше прехвърлил шейсетте, но изглеждаше по-млад. Тази вечер носеше тъмносиньо кашмирено сако и тъмносиви панталони с бяла риза и синя вратовръзка. Както винаги външността му беше безупречна, но на Пола все й се струваше, че той не се чувства удобно, когато трябва да се облича за вечеря. Официалните дрехи сякаш го притесняваха и тя беше сигурна, че Джейсън предпочита да ходи с джинси, ботуши и спортна риза.

Той спря пред нея, хвана я за ръката и я завъртя пред себе си.

— Божичко, колко си красива, Пола. А червеният цвят ти отива, както на майка ти.

— Благодаря, Джейсън — усмихна му се Пола, хвана го под ръка и тръгна с него към камината. — Впрочем къде е мама?

— Горе, облича се. Ще слезе след малко. Сега, скъпа, хайде да пийнем нещо двамата. Какво предпочиташ?

— Ако онова, което съзирам в сребърната кофичка, е шампанско от него, моля.

— Правилно. — Той се спусна към масичката, върху която бяха наредени алкохолни напитки, чаши, кофичка с лед и бутилка шампанско, и се зае да отваря виното марка „Луи Рьодерер Кристал“.

Пола го наблюдаваше с ласкав поглед. Тя напълно одобряваше Джейсън, беше се привързала много към него и се възхищаваше на трезвото му отношение към живота. Изпитваше огромно уважение към него не само защото беше отличен бизнесмен, но и заради личните му качества. Беше добър и внимателен. Като Филип и тя се радваше много, че майка й се омъжи за него. Въпреки различния им произход двамата се разбираха чудесно и той беше всеотдаен съпруг. Джейсън се бе издигнал сам в живота и се бе оженил късно, но на седмата година съпругата му бе починала от рак; вторият му брак, продължил кратко, се бе оказал пълен провал. Напоследък любимият му израз беше: „Третият път — късметлия“. Той обожаваше Дейзи, както и тя него. Понякога двамата напомняха на Пола за млада влюбена двойка и това й харесваше.

Джейсън наля шампанското във висока кристална чаша, после наля за себе си уиски със сода и каза:

— Ужасно ветровито е тази вечер, Пола. На бас се хващам, че в Сидни е излязла страшна буря.

— Надявам се, че няма да стигне дотук — отговори тя и пое чашата от него.

— Съмнявам се, но дори и да стигне, бързо ще отмине. Нали знаеш, през пролетта тук винаги вали. А утре ще бъде слънчев ден, не се тревожи. Наздраве, скъпа — вдигна той чашата си.

— Наздраве, Джейсън.

Двамата стояха пред камината спокойни, изпълнени с взаимна симпатия.

Джейсън я погледна замислено и внезапно се засмя:

— Ех, Пола, как кротко се усмихваш и колко доволна от себе си изглеждаш. Както казва майка ти, ни лук яла, ни лук мирисала.

Пола не се сдържа и се разсмя. Джейсън бе възприел много от изразите на майка й, които Дейзи бе научила от своята майка, но те звучаха много различно, лишени от смисъла, който влагаше в тях Ема.

— Много се радвам за коледните празници, Джейсън… това е всичко — каза Пола. — За първи път от години насам ще се съберем всички, понеже ще дойдат родителите и сестрите на Шейн.

— Майка ти се тревожи, че…

— За какво се тревожа? — попита Дейзи от вратата и пристъпи към всекидневната, следвана от уханния облак, който оставяше след нея парфюмът й, и от шумоленето на пурпурна коприна.

— Любима, изглеждаш великолепно! — извика Джейсън и тъмнокафявите му очи грейнаха от любов и възхищение. Той отиде бързо при Дейзи, хвана я под ръка и я заведе при камината. — Какво да ти налея, любима? Шампанско или водка с тоник?

— Шампанско, скъпи Джейсън.

— Джейсън е прав, тази вечер наистина изглеждаш страхотно, мамо — каза Пола. — От години не съм те виждала в пурпурно. Този цвят много ти отива, изглежда прекрасно с тези изящни опали. Нови ли са?

— Благодаря, мила, да, нови са. Джейсън ми ги подари в четвъртък вечерта. От неговата мина в Кубър Педи.

— Лайтнинг Ридж — поправи я усмихнат Джейсън и й поднесе чашата. — Това са много редки черни опали, Пола.

— Благодаря — каза Дейзи и пое чашата. — Та за какво се тревожа аз, Джейсън? — повтори въпроса си тя.

— За Филип.

Дейзи се намръщи, седна на канапето и вдигна чашата си:

— Наздраве.

— Наздраве — отвърнаха в един глас Пола и Джейсън.

Дейзи отпи от шампанското и погледна шеговито съпруга си над чашата.

— И защо се тревожа за него?

— Защото толкова трудно ще склони да… дойде с нас в Англия за Коледа — обясни Джейсън. — Пола точно разправяше колко се радва, че цялото семейство ще се събере, и аз точно щях да й кажа, че брат й още не е сигурен какви планове ще има.

— О, мисля, че сега вече ще дойде — самоуверено се усмихна Дейзи.

— Така ли? — изненада се Джейсън и я изгледа продължително. — Какво се е случило, та си променила мнението си, скъпа? Беше толкова сигурна в четвъртък вечер, когато се върнах от Пърт, а това беше само преди два дни.

— Днес на обяд Пола покани Мадилана да отиде в Лондон за юбилейната вечеря с танци по случай шейсетгодишнината на „Харт“ и освен това я покани за Коледа в Йоркшир заедно с нас. И Мадилана прие, нали, Пола?

— Да, прие, мамо. — Пола изглеждаше леко озадачена и се намръщи. — Но какво общо има всичко това?

Дейзи се облегна и лъчезарно се усмихна първо на дъщеря си, после на съпруга си.

— Има общо с това, че Филип ще дойде в Англия през декември.

Джейсън и Пола я погледнаха изненадано, но и двамата не пророниха нито дума.

— Не сте ли забелязали как Филип гледа Мадилана? — попита тихичко Дейзи. — Когато, разбира се, мисли, че никой не го вижда. Не забелязахте ли как се въртеше днес около нея… при басейна, на обяд, на чая? Беше толкова внимателен. А цялата сутрин двамата бяха на езда, нали разбираш, Пола. Около четири часа.

— О, мамо, как може да си толкова романтична! — възкликна Пола. — Той просто се държи като любезен домакин. В края на краищата ти си го научила на добри обноски. Нали е джентълмен — засмя се Пола пренебрежително. — Та той я познава само от един ден! Дори по-малко, за бога!

— Какво от това? — каза Дейзи и отпи от шампанското.

Пола погледна намръщено майка си, после се обърна към Джейсън, вдигнала вежди.

Джейсън весело се разсмя и каза:

— Аз познавах майка ти от един час, когато си дадох сметка, че искам да се оженя за нея, и бях твърдо решен, че ще го направя, Пола, така да знаеш. Мисля, че един мъж и една жена разбират веднага кога между тях нещо пламва, разбират какво наистина изпитват един към друг. Това е нещо… как да ти кажа, нещо инстинктивно. И в такъв смисъл времето няма никакво значение. Може да познаваш един човек години наред и въпреки това да не го опознаеш, да не изпиташ нищо към него. А може и да се запознаеш с някого и изведнъж, хоп! Ето това е!… — погледна той към Дейзи. — Как беше на френски, скъпа?

— Coup de foudre… гръм, неочакван трясък… което значи любов от пръв поглед — обясни Дейзи. — Съвсем прав си, Джейсън, напълно съм съгласна с теб — усмихна му се нежно тя.

— Мадилана и Филип — промълви Пола. — О, не! — Сърцето й се сви. Тя обожаваше брат си, но в никакъв случай не искаше той да се обвързва с Мадилана. Заради Мадилана. Не искаше тя да страда. Освен това си имаше собствени планове за бъдещето на своята секретарка.

— Може и да проявява интерес към нея, мамо, но ти знаеш какъв е той с жените — каза бавно Пола. — Пет пари не дава за тях. Толкова пъти ми го е казвал, а и ти самата най-добре знаеш, че прекъсва всяка връзка, щом нещата започнат да стават по-сериозни. — Тя поклати глава и добави: — Неприятно ми е, че трябва да го кажа, но Филип се интересува само от мимолетни истории.

— Пола, как може да говориш така! Та той имаше връзка с Вероника Марсдън цели три месеца — възкликна бурно Дейзи, макар и с приглушен глас.

Пола уморено въздъхна и каза:

— Да, горе-долу такава е продължителността на неговите любовни афери, нали? Три месеца. Искрено се надявам, че няма да се обвърже с Мади, защото ще й причини само мъка, а аз няма да мога да понеса това. Предостатъчно е страдала в живота си. Моля те, не го поощрявай, мамо. Обещай ми.

Лицето на Дейзи помръкна.

— Да, сигурно си права, Пола, както обикновено — въздъхна тежко тя. — О, господи, а аз толкова я харесвам, толкова щастлива бях днес, като гледах колко е увлечен… — гласът й постепенно заглъхна.

— Мамо, моля те, обещай ми, че няма да поощряваш Филип. Говоря съвсем сериозно — настоя Пола.

— Няма, мила, няма — кимна бързо Дейзи. Тя веднага забеляза строгия, почти заплашителен израз на Пола и добави: — Обещавам. — Дейзи си даде сметка, че дъщеря й просто изрича онова, което самата тя си мислеше в началото на седмицата, и в душата й настъпи смут. Мисълта, че синът й е обречен цял живот да бъде плейбой, й беше непоносима. Какво празно и безсмислено съществуване е това.

— Смятам, че веднага трябва да прекратим тази тема — каза Джейсън. — Сигурен съм, че и двамата всеки момент ще дойдат.

— Разбира се, Джейсън — побърза да се съгласи Дейзи. — Никак не е хубаво да ги одумваме така, нали?

— Не, не е — промълви Пола, все още смутена и изненадана, че не е забелязала как Филип се държи с Мадилана и какво внимание й оказва. Известна в семейството като човек с орлов поглед, от чиито очи нищо не убягва, тя изведнъж се зачуди дали не е започнала да губи способностите си.

Джейсън отиде до масичката, напълни отново чашата си и каза:

— Между другото, кога смяташ да тръгнеш за Хонконг, Пола?

— Не по-рано от десет дни. Всичко зависи от това, какво е положението в Мелбърн и Аделаида. С Мадилана ще летим в сряда, веднага след като бутикът в Сидни е готов за разпродажбата. Защо питаш, Джейсън?

— Един от моите служители, Дон Меткалф, също заминава за колонията по това време. Мина ми през ум, че може да използвате самолета на компанията.

— Господи, Джейсън, това е чудесно — възкликна Пола и му се усмихна. — Ако, разбира се, датите на пътуването ни съвпадат.

— Дон може да тръгне на двайсет и първи, на двайсет и втори или дори на двайсет и трети септември в зависимост от това, кога на теб ти е удобно, скъпа.

— Много ти благодаря, ще ти съобщя допълнително датата.

— Ти така и не каза какво ще правиш в Хонконг, мила — промълви Дейзи и погледна въпросително Пола.

— Ще се срещна с Емили, мамо. Тя е там сега по работа заради „Дженерал ритейл трейдинг“ и двете решихме да прекараме няколко дни заедно, да си починем и да купим коледните подаръци. После ще продължим за Ню Йорк, ще изкараме там един-два дни и ще се върнем в Лондон.

Дейзи се усмихна някак унило и каза:

— Не мога да разбера, Пола, как е възможно да пазаруваш в Хонконг, след като оглавяваш един от най-големите универсални магазини в света. — Тя поклати глава леко озадачена и добави: — Не мога да схвана какъв е смисълът.

— Толкова по-забавно е да пазаруваш от непознати места… — засмя се Пола — тя не довърши изречението си, защото на вратата се появи Мадилана. — Ето те и тебе, Мади! Точно се чудех къде може да си. Вече мислех да пратя хора да те издирват — пошегува се Пола и ласкаво я погледна.

В резултат на неотдавнашния разговор три чифта зорки и любопитни очи се впериха машинално в Мадилана, която пристъпи с обичайната си изящна походка и красивата рокля обви плавно дългите й крака.

— Съжалявам, че толкова закъснях — извини се Мадилана. — Реших да си почина малко и съм заспала. Сигурно е от чистия въздух… и от ездата. Не съм се качвала на кон от сума години.

— Тогава утре ще го почувстваш — предупреди я Джейсън. — Ще имаш страхотна мускулна треска. Тази вечер си вземи гореща вана с английска сол, ще видиш, че ще ти помогне. Знам, че мисис Кар има много английска сол в кухнята. Ще ти взема от нея, преди да си легнеш. А сега какво ще пиеш? Чаша шампанско?

— Благодаря, Джейсън, но в момента предпочитам минерална вода — отговори тихо Мадилана и отиде при Пола пред камината.

Пола огледа вечерната рокля на Мадилана. Разкошен тоалет от кадифе и шифон в светлосиво, което подчертаваше сребристите отблясъци на очите й.

— Тази рокля ти стои идеално, Мади. На „Тригер“ е, нали? — каза Пола.

— Да, благодаря — усмихна се Мадилана на шефката си — И ти си много елегантна… това е „Кристина Краудър“.

— Да, една стара рокля, която оставих тук преди две години. Но изобщо не е демоде, нали? Дрехите на Кристина, както и на Полин Тригер, имат прекрасното качество, че са за всички времена.

Дейзи, която се усмихваше одобрително на Мадилана, също се обади:

— Пола просто ми взе думите от устата, Мади. Тази вечер наистина изглеждаш особено красива. — И като потупа канапето, тя добави: — Ела да седнеш при мен, мила.

Мадилана седна до нея и двете веднага поведоха разговор за дрехи и за достойнствата на големите моделиери в Ню Йорк, Париж и Лондон.

Пола остана пред камината, но не следеше внимателно разговора между Дейзи и Мади. Имаше ясното чувство, че майка й ще поощри Филип, ако той наистина проявява интерес към Мадилана, въпреки че й обеща да не го прави. Дейзи желаеше от все сърце той да се ожени и беше съвършено ясно, че за нея Мадилана е идеалната кандидатка за снаха.

Джейсън подаде на Мадилана минералната вода, хванал в другата си ръка бутилката с шампанско. Допълни чашата на Пола, после на Дейзи и като се върна при масичката, каза през рамо:

— Филип закъснява, Пола. Надявам се, че в имението всичко е наред. Вятърът е много силен, мен ако питаш, това си е буря.

— Сигурна съм, че всичко е наред, Джейсън — отвърна Пола. — А, ето го и него.

В този момент Филип пристъпи във всекидневната със спокоен и безгрижен вид. Извини се, че е закъснял, и добави:

— Тим Уилън ме задържа на телефона по-дълго, отколкото предполагах.

— Някакви проблеми във връзка с времето? — попита Джейсън.

— Никакви — увери го Филип. — Ще налееш ли сега едно уиски с лед на приятеля си, Джейсън, тъй като и бездруго бутилката е до теб?