Гордън Диксън
Разрушителят на светове (36)

Глава 35

През следващите пет дни, Блейс всяка сутрин, точно в шест беше пред хотела. Той и Сам се занимаваха заедно с другите Защитници — така се бяха кръстили момчетата, отговарящи за сигурността на Маккей.

По време на занятията той научи много от новите си другари. Начините за защита и нападение, които използваха бяха абсолютно различни от похватите на „съвременните нинджи“, на които Ахрам Моро учеше Кучетата на Дахно.

Това не учуди особено Блейс. На него още от самото начало му беше ясно, че Нортън и Ахрам определено не бяха наясно какво представлява охраната на един млад и авторитетен църковен лидер. Въоръжените сблъсъци между отделните църкви на планетата бяха нещо обичайно. Участвуващите в тях хора рискуваха живота си всяка секунда и беше направо наивно да се смятат за неумели бойци.

Освен това, доколкото Блейс можеше да прецени, дори когато военните се намесеха в такива размирици, и на тях невинаги им се удаваше да излязат с чест от боя. Понякога враждуващите църкви се обединяваха срещу тях и загубите на военните често пъти бяха доста значителни.

Блейс все по-добре започваше да разбира какво си говорят помежду си Защитниците. На втория ден той чу как единият от членовете на групата употреби думата „Телата“, говорейки си нещо със Сам.

— Какво имаше предвид той? — поинтересува се Блейс, когато двамата със Сам останаха сами.

Лицето на Сам помръкна.

— Той говореше за онези, които са готови да пожертват дори живота си, само и само Нашия Велик Учител да не пострада — поясни Сам.

— А това не е ли наша работа? — удиви се Блейс.

— Нашата работа е друга — каза Сам. — А „Телата“ — това са просто доброволци, които заграждат с плътния пръстен на телата си Нашия Велик Учител и така го пазят от игли, енергийни разряди или изстрел от импулсен пистолет. Нашата задача е друга — да не дадем възможност на врага да стреля.

Тази информация както обикновено бе съхранена в мозъка на Блейс, за да може по-късно да бъде обмислена на спокойствие. С течение на времето структурата на организацията на Защитниците и особеностите в тактиката и стратегията им му ставаше все по-ясна и по-ясна. Телата образуваха стена от живи щитове около Маккей всеки път, когато той се появяваше сред хора. Малки групи Защитници се смесваха през това време с тълпата, готови мигновено да обезвредят всеки враг още преди да се опита да извърши покушение.

Те действаха като истински професионалисти-ветерани и постоянно поддържаха връзка един с друг, за да атакуват врага като група, а не да разчитат само на единичните схватки. Освен това, те използваха минимум команди при изпълнение на всяка задача.

Колкото повече Блейс сравняваше, толкова повече се убеждаваше, че Кучетата нинджи при цялата си подготовка изобщо не можеха да бъдат равностоен противник на Защитниците. Огромният им опит, проверената във войните и битките тактика и разбира се, сплотеността правеха примитивните на вид Защитници — непобедими.

Така че целия първоначално замислен план се разпадаше като къщичка от карти. Но за всеки случай не беше лошо да се препровери още веднъж.

На осмия ден — това беше в понеделник — Блейс поиска разрешение да говори с Хъркимър и го получи.

Той влезе в офиса, където всичко си беше по същия начин, както и при първото му посещение, дори и Хъркимър носеше абсолютно същите дрехи.

— Е, Блейс — Хъркимър напрегнато го погледна, — наставниците ви са доволни от вас. За какво друго искате да говорите с мен?

— Ами, то при мен възникна следният проблем — започна Блейс. — Извън града живее един мой братовчед, който се жени тази вечер, а той ме беше помолил да му бъда шафер. Работата ще се проточи, и аз се страхувам, че няма да успея да дойда утре в шест, а освен това най-вероятно няма да бъда и в добра форма. Не може ли да дойда вдругиден, а не утре?

Хъркимър се разсмя.

— Вие сте отскоро при нас — каза той, — но на практика вече всички ви имат за свой. Затова ви разрешавам да дойдете вдругиден. Ако все пак почувствате, че все още не сте на ниво, просто ми звъннете и аз ще ви продължа отпуската с още един ден. Всъщност, защо да не почивате направо два дни?

— Вие сте толкова добър — каза Блейс. — Как ще се зарадва братовчед ми, като разбере!

— Можете да го зарадвате още сега — рече Хъркимър, кимайки към панела на видеофона, монтиран на масата му.

— Благодаря ви — произнесе Блейс, — но той няма видеофон. — Той пристъпи от крак на крак, а после продължи: — Моят наставник каза, че за днес сме приключили с важните неща…

Хъркимър отново се разсмя:

— Ами добре! Можете да тръгнете още сега.

— Огромно благодаря, никога няма да забравя това — произнесе Блейс.

— Е, а ако пропуснете нещо, ще си го отработите, когато се върнете. — Хъркимър все още се усмихваше. — А сега тръгвайте вече и ми дайте възможност и аз да си свърша работата. А, и още нещо, предупредете Сам.

— Непременно — кимна Блейс.

Като излезе от хотела, той извървя няколко квартала, докато не се убеди, че никой не го следи. Тогава влезе в кабината на един уличен видеофон и си поръча кола, която го закара до дома му. Там бързо се преоблече в обикновен, макар и доста скъп делови костюм и отново прибягна до уличен видеофон. Колата го отведе до офиса, и чак от собствения си кабинет Блейс се свърза с Ахрам Моро.

— Дежурният офицер е познал гласа ви и веднага ме свърза. Какво ще желаете, Блейс Аренс?

— Решил съм да дойда днес следобед, за да видя как се изпълняват заповедите ми. Ще остана да спя в Моузвил, затова вечерта искам да поканя всички на вечеря, ако разбира се, нямате нищо против.

— Аз… о, разбира се, че нямам нищо против — отговори Ахрам. — А кога да ви чакаме?

— Оттук полетът ще бъде горе-долу час. Само дето не знам кога точно ще излетя.

— Двама от Кучетата ще ви чакат с кола.

— Прекрасно — рече Блейс. — До скоро виждане.

И те се сбогуваха.

После Блейс се свърза с летището и поръча аерокар с пилот, като обясни, че ще преспи там и би искал пилота и колата да са му под ръка.

В един и половина той вече беше на летището в Моузвил. Както му беше обещано, Кучетата го чакаха, и след двадесет минути една голяма и разкошна лимузина ги докара до базата.

Ахрам настоя двамата с Блейс първо да изпият по чаша вино, а след това се отправиха към учебния полигон. Там беше построен макет на цял район от Екюмени, с улиците и къщите, Блейс откри даже и сградата на Палатата.

После наблюдава как протича учението, като през цялото време си налагаше да не се разсмее. Тренировката продължи не повече от четиридесет минути от момента, в който всички заеха изходните си позиции. Към края на този добре отрепетиран спектакъл, тези, които играеха ролята на Маккей и неговата охрана, бяха повалени на земята и се правеха на мъртви.

След като всичко свърши, Ахрам откара Блейс обратно в базата.

— А Кучетата кога трябва да се явят за вечерята в Моузвил? — поинтересува се Ахрам, когато те отново седнаха един срещу друг в офиса му.

— Аз тръгвам за Моузвил още сега — рече Блейс. — А те нека бъдат пред ресторанта „Белия кон“ в хотел „Триумф“ точно в пет.

— Всичките ли? — уточни Ахрам.

— Всички, които са свободни — отвърна Блейс.

— Това значи осемдесет, даже деветдесет човека, тоест ще бъдем в почти пълен състав — каза Ахрам. — Предполагам, че ще искате вечерята да се проведе в отделна зала?

— Не — поклати глава Блейс. — Ако вечерята бъде в отделна зала — това е все едно да се пренесе обикновената им вечеря на друго място. По-добре нека да ни сервират в най-хубавата зала на „Белия кон“, а също така да има и сервитьори. Хората ни трябва да свикнат някой да им сервира. Не сте ли съгласен?

— Аз никога досега не съм се замислял за това — сви рамене Ахрам. — Но вие сигурно сте прав — те веднага ще се почувстват важни.

— Да, сигурно. — Блейс се надигна. — Е, аз тръгвам.

След половин час Блейс вече се регистрираше в хотел „Триумф“. Той избра именно този хотел заради голямото му фоайе с балкон над него, за да може да наблюдава държането на Кучетата, когато те влезеха през широката врата. Освен това, ресторанта към хотела притежаваше голяма зала, побираща сто души, която беше отворена и за други посетители.

Блейс се отби за минута-две до стаята, която беше наел и сега стоеше на балкона над фоайето, много доволен, че изборът му се беше оказал толкова сполучлив. От балкона добре се виждаше всичко, което ставаше долу — там живота се вихреше с пълна сила. Във фоайето имаше много будки, малки ресторантчета и магазини.

Той се усмихна вътрешно. Преди да се качи на колата, Ахрам много плахо зададе въпроса, който Блейс очакваше — даже беше сигурен, че ще му бъде зададен.

— Между впрочем — заговори Ахрам, — държите ли да присъствува и персонала?

Блейс се задържа за момент — още не беше затворил вратата.

— Не. Искам тази вечер да мине без всякакви формалности. И още нещо — кажете им да не бързат много с прибирането си тук. Да речем — нека са свободни докъм три часа тази сутрин и след вечерята да се позабавляват малко в града.

— Както кажете, Блейс Аренс — отговори Ахрам. В гласа му звучеше съгласие, но Блейс усети, че от него блика едно силно недоволство и обида, заради така неочакваната свобода, подарена на подчинените му бойци.

Блейс още веднъж погледна надолу към фоайето, а после се отправи към стаята си, за да си легне и да помисли малко.

Нямаше особена разлика между това, което видя на тренировките днес и онова, което му показаха при предишното му посещение. Теоретически това означаваше, че Кучетата просто не могат да надскочат едно определено ниво в подготовката си. Но на Блейс не му се щеше да мисли така. Или Нортън Броули не беше предал заповедта му, или Ахрам просто я беше игнорирал.

Освен това, Ахрам бе отделил малко повече от една трета от Кучетата за акцията с покушението. А Защитниците на Маккей бяха повече от сто — провалът беше неизбежен.

Тоест, това беше нагледен пример към ситуацията, която самият той обрисуваше пред ръководителите на организациите на Другите по време на обиколката си. Въоръжените наемници не са преимущество. В повечето случаи носеха само неприятности. Опитът да се отстрани Даръл Маккей щеше да изкара Другите като почитатели на грубата сила, а не на здравия разум.

Блейс си спомни, че беше обърнал внимание на Ахрам върху несъответствието между неговите хора, участващи в покушението и Защитниците на Маккей.

— Ахрам, Маккей разполага с поне двеста души, които нарича свои Защитници, а вие се каните да изпратите срещу него едва две дузини от Кучетата.

Ахрам се разсмя:

— Още преди да замине, Дахно бе разузнал колко са точно, и ни каза. Нали знаете, че те са само една сбирщина фермери и всякакви други идиоти, които не са хващали оръжие от години. И понятие си нямат как трябва да го защитават този Маккей. А нашите Кучета са същински дорсайци, що се отнася до подготовката им, и освен това са въоръжени с най-добрите оръжия.

Според Блейс обаче, днес на тренировката Кучетата бяха абсолютно същите, каквито си бяха и преди: безгрижни, лекомислени и доста бавни.

Блейс протегна ръка към телефона и позвъни в офиса си в Екюмени.