Гордън Диксън
Разрушителят на светове (10)

Глава 9

Блейс се прибираше във фермата, и вървейки, си мислеше колко необикновен човек е Грег. Беше му направил силно впечатление. Независимо, че Учителят и Хенри принадлежаха към една и съща църква, двамата бяха напълно различни. Но и двамата бяха обсебени от вярата си — а това променяше всичко. Излизаше, че Хенри и Грег просто са представители на една от разновидностите възрастни, сред които бе живял Блейс досега. Общувайки с тях, той бе разбрал, че всеки човек е пленник на самия себе си, че всичко, което му се случва, зависи от личния му избор. Когато индивида осъзнае това, му остава само да реши кое е допустимо, и кое — не. И после вече спокойно може да използва получените знания, за да ги осмисли на по-високо ниво.

Дори майката на Блейс, независимо от факта, че всячески отричаше екзотическия си произход, действаше и мислеше именно като такава през по-голямата част от живота си.

Що се отнасяше до Хенри, реши Блейс, то трябваше из основи да проучи начина му на живот, а за религиозните въпроси се надяваше да намери такива, по които той и чичо му да са на едно мнение. Единствените, които не му създаваха особени проблеми, бяха Джошуа и Уил. По-скоро точно обратното — отношенията им се развиваха по най-добрия възможен начин.

А не трябваше да забравя и за Дахно. Засега брат му едва ли се досещаше за намеренията на Блейс да стане квакер — един от дружествениците, но рано или късно той щеше да разбере. И тъй като самият Дахно преди време бе минал по същия път, може би щеше да накара Блейс да постъпи като него. Щеше да се опитва да му диктува верните (според Дахно) правила за поведение в такива случаи.

Но каквото и да се случеше, Блейс нямаше никакво намерение да посвещава брат си в плановете си. Цялата работа много приличаше на шахматна партия между тях двамата, в която Дахно имаше ред преимущества заради възрастта и знанията си.

Блейс се добра до фермата тъкмо навреме, за да успее да обядва, а после — да прибере и разчисти масата. След това се зае да обмисля две от нещата, за които беше сигурен, че живо интересуваха Хенри. Първото беше моторът, а второто — стремежа на чичо му да възпита децата си, а и самия Блейс в духа на същите принципи, които той самият стриктно спазваше.

— Е, разкажи, научи ли нещо полезно от Учителя Грег? — поинтересува се Хенри по време на вечерята.

— Благодаря на Бога, че ме изпратихте при него за наставление и поучение — отговори Блейс.

Изведнъж реши да си пробва късмета. Едва ли Хенри можеше да провери за какво са говорили той и Грег.

— Аз трябва да започна да посещавам църквата заедно с вас — още от следващата служба — продължи Блейс. — И ако се наложи, той каза, че мога отново да го посетя.

— Щом е така, ще ходиш на църква — произнесе Хенри. — За такова нещо винаги ще се намери време.

Блейс заликува вътрешно — вече бе имал възможността да се убеди, че щом Хенри е обещал нещо, то няма да престъпи думата си, а ако е взел решение — значи, че точно така ще стане.

Ден или два преди следващата църковна служба Дахно отново им дойде на гости, и отново донесе на Хенри подарък — нови части за мотора. Както и предния път, той взе Блейс със себе си в града, и след като обядваха в Екюмени, те отново имаха възможност да си поговорят.

Блейс се радваше, че отново вижда брат си. Имаше неотложен проблем, който на всяка цена трябваше да обсъди с него. Скоро започваха занятията в училището, а на Блейс въобще не му се нравеше да ходи там заедно с местните деца. Той изчака, докато Дахно се настани на масата, и чак тогава подхвана разговор.

— До началото на лятото има само няколко седмици, а ние още не сме ходили в местното училище — имахме много работа във фермата и на полето. Аз мисля, че ще бъде много по-добре, ако изобщо не го посещавам. Първо на първо, това е едно малко училище — средна работа, и второ, колкото и да се опитвам да го скрия, на всички съвсем скоро ще им стане ясно, че съм много по-различен от тях.

— За това си напълно прав. — Дахно се замисли.

— Разбира се, рано или късно на всички ще им стане ясно, че съм различен. — Блейс щателно подбираше думите си, все едно че вървеше из стая, по пода, на която бяха разхвърляни яйца. — Но сега ще бъде много по-удачно да им внуша, че просто се преструвам.

— Съгласен — бавно промълви Дахно. — Не мисля, че това е кой знае какъв проблем, но винаги е по-хубаво да се избягват рисковете. Особено, ако ти предстои да прекараш тук три-четири години.

Само при мисълта за това Блейс изстина. Все още беше твърде млад, и такъв срок му изглеждаше като доживотна присъда.

— Мисля да започна да посещавам неделните служби заедно с Хенри, Уил и Джошуа — продължи Блейс, — и колкото по-рядко напускам фермата, толкова по-малко неприятности ще имам, не е ли така?

— Недей да мислиш, че за всичко ще се съгласявам с теб. Колкото по-малко ти, новопристигналият племенник на чичо Хенри, се отличаваш от другите, толкова по-добре. Въпреки че в конкретния случай смятам, че си абсолютно прав. Но това означава, че ще имаш друго дневно разписание, различно от това на братовчедите ти, и следователно аз ще имам много повече възможности да те водя в града и да те обучавам тук, когато му дойде времето.

Той забарабани с пръсти по масата, размишлявайки.

— Да-а, ти може би си прав наистина — произнесе той. — Да бъдеш гадното, грозно пате сред цял орляк птици… а в това няма нищо хубаво. Но ако няма да ходиш на училище, трябва да имаш предвид следните две неща. Първо — ще трябва сам да продължиш образованието си по някакъв друг начин. Второ, което е много по-важно, трябва да ти разрешат да напускаш къщата. Първото може да обсъдим и по-нататък. Аз ще ти намеря учител тук, в Екюмени, и ще го помоля да ти подготви един учебен курс. Мисля, че ще мога да ти намеря и учебните материали, четящо устройство и всичко друго, което ще ти е необходимо. Да, това решава нещата…

— И още нещо — побърза да го прекъсне Блейс. — Мога ли сам да избирам, отделно от програмата, какво да чета? Хенри спомена нещо за районна библиотека…

— О, да — сега пък Дахно го прекъсна, — когато на тези два свята започнаха да се заселват хора, корпорациите, които плащаха превоза, настаняването и всичко останало, учредиха и безплатни районни библиотеки. Местните жители могат да намерят там информация, как се отглеждат животни, как се сее, жъне и прибира реколтата, а също и съвети как да направят всичко със собствените си ръце, включително и къщите. И това ли искаш да знаеш?

— Ако нямаш нищо против — неуверено рече Блейс.

— Че защо да съм против? — учуди се Дахно. — Колкото по-добре си подготвен, толкова по-полезен ще ми бъдеш. Познай всичко под звездите, малки братко. Аз съм „за“. Мога само да те приветствам.

— Благодаря, Дахно.

— Недей да ми благодариш, никога! Всичко, което правя за теб, аз го правя всъщност за себе си. Сега трябва да намерим подходящо обяснение за пред Хенри, защо трябва да седиш и да учиш в къщи, вместо да работиш във фермата. Ето това трябва добре да се обмисли.

Дахно замълча, но Блейс не продължи разговора. След известно време на лицето на брат му отново се появи усмивка.

— Имаш ли нещо против да се разболееш за ден-два?

— Да се направя на болен или имаш друго наум? — уточни Блейс.

Студенина плъпна по гърба му. Ако Хенри разбереше, че се преструва, то ремъка не му мърдаше, и щеше да е съвсем справедливо.

— Не, разбира се. — Дахно се усмихваше величествено. — Ще ти намерим нещо, което наистина ще те разболее. Висока температура, болки в корема — само за един-два дни. Избери си подходящ ден, когато ще имаш тежка работа, или дълго ще стоиш на слънце, и глътни това, което ще ти дам. Хенри въобще няма да има повод да се усъмни в болестта ти. Ще му кажеш, че това честичко ти се случва, и ще го помолиш да се свърже с мен, тъй като аз знам как да се справям с болежките ти. И тогава вече аз ще го посъветвам какво да прави.

Блейс се притесняваше най-вече от гаденето и повръщането, а не от високата температура. Ненавиждаше гаденето — цялото му тяло страдаше от това, а още по-силно мразеше да повръща.

— Тази болест… само от този вид ли има? Не може ли да бъде просто треска? — попита той.

— Не — решително отговори Дахно, — трябва да е нещо по-сериозно — такова, че Хенри да извика мен, а не местния доктор. Ще кажеш на чичо, че местната медицина не ти помага, по-вероятно е само да ти навреди и въобще е опасна за тебе. Обясни му, че само аз мога да намеря и доставя подходящото за теб лекарство.

— Добре — кимна Блейс.

Живеейки заедно с майка си, той беше свикнал с употребата на лекарства и ги възприемаше като необходимо зло. Затова и не смяташе, че това е кой знае какво.

— А най-добре е — забеляза Дахно, — да намерим от този препарат още сега — така ще можеш да го имаш при себе си още днес.

Той поднесе ръка към устните си, свърза се с някого по гривната и започна да говори. Тъй като говореше тихо, Блейс не успя да разбере за какво става дума. Когато свали ръката си, Дахно каза на Блейс.

— Е, добре, уредено е — ще стане още сега. Трябва да отидем до другия край на града, за да вземем лекарството, а после ще те закарам обратно във фермата.

Трите кафяви хапчета бяха толкова малки, че Блейс се съмняваше дали ще свършат работа. Трябваше да ги взима едно по едно. След по-малко от седмица се появи и подходящият случай — чичото му заповяда да остави чистенето на Уил и на другата сутрин да тръгне с Джошуа — козите трябваше да се прекарат от зимното на лятното пасбище, което се намираше в близката планина на близо две хиляди фута височина. Блейс реши да използва шанса си и като се върна след това във фермата, той незабелязано глътна едно от хапчетата. Отначало не усети нищо и приблизително половин час прекара чудейки се дали да не глътне и второто, но скоро усети първите признаци. След около петнадесет минути започна слабо да му се гади. А след един час вече бе повърнал няколко пъти. Хенри го нямаше, беше излязъл по задачи извън фермата. Джошуа, в ролята си на най-големия, заповяда на Блейс да си легне в леглото и накара Уил да му слага мокри кърпи на челото, докато не се върне баща им и не предприеме нещо друго.

Хенри се върна малко преди обяд и съвсем не очакваше да намери племенника си в кревата. Той беше порядъчно учуден, в семейството рядко боледуваха.

Той изгледа Блейс, взе термометър и му измери температурата. Тя се оказа с два градуса и половина по-висока от нормалната.

— Трябва да се иде за доктора, казва се Крис Родерик — каза му Хенри. — Сигурен съм, че не е нещо опасно, но ще съм по-спокоен, ако дойде да те прегледа.

Блейс немощно запротестира, разказвайки му историята, която бяха съчинили с Дахно.

— Ами добре тогава — съгласи се Хенри. — Ще му звънна в града от магазина, и ще се постарая да не се бавя много.

След като поговори с Дахно, той реши да го почака. Онзи можеше да дойде или късно тази вечер, или на следващата сутрин.

Хенри отново заразпитва Блейс каква е тази болест и как е започнало всичко. Но Блейс само повтори, че се е преуморил и после се е почувствал зле. Наложи се чичо му да го остави на мира, прехвърляйки грижите за болния на Уил и Джошуа, които се редуваха да сменят мокрите кърпи.

После момчетата отидоха да спят, и Хенри пое студените компреси, а освен това му поднасяше и нощното гърне, когато Блейс повръщаше. Хенри прекара цялата нощ при Блейс и беше учудващо мил и внимателен към него.

Още вечерта в стомаха на Блейс не беше останало нищо, но мъчителните пристъпи на повръщане продължаваха. Заради тях нощта бе направо кошмарна. Едва сутринта, два часа преди съмване, той чу дългоочаквания рев на турбините, и Дахно най-накрая дойде.

— Е, добре, добре, а сега глътни това — каза Дахно, приближавайки се до леглото му, — няма да те излекува веднага, но ще се почувстваш по-добре и ще можеш да заспиш.

Той протегна ръка — на дланта му имаше три бели таблетки, малко по-големи от тези, които вече беше дал на Блейс. Дахно му помогна да се повдигне, за да може да преглътне таблетката с малко вода, и после внимателно го положи на възглавниците. Блейс лежеше и му беше все тая какво става или какво още може да му се случи… но лекарството вече действаше. Постепенно гаденето изчезна, и той почувства, че и температурата му спада. Затвори очи и сякаш пропадна, заспа дълбок, тежък сън.

На следващия ден Блейс вече беше много по-добре, но когато се опитваше да седне му се завиваше свят, и дори за нощното гърне трябваше някой да му помага. След още един ден всички признаци на болестта изчезнаха, но той беше все още много слаб, и се наложи да пази кревата почти целия ден.

Блейс реши, че за в бъдеще старателно ще проверява що за препарати му дава Дахно. И най-вече, дали пак ще му е толкова зле, колкото сега.

На четвъртия ден той вече можеше да става от леглото, но силиците му бяха слаби. А след още ден Блейс беше съвършено здрав. Дахно се върна — той бе заминал веднага след като даде белите таблетки на Блейс и проведе кратък разговор с Хенри. Този път брат му донесе четящо устройство, книги и учебна програма, по която Блейс трябваше да се занимава.

— Ти ще продължиш с чистенето на къщата — каза след това Хенри на Блейс, — а навън ще вършиш само най-леката работа. А вместо да ходиш на училище, ще се занимаваш по четири часа всяка вечер, преди лягане.

Блейс се вглеждаше в лицата на Хенри, Уил и Джошуа, но не намираше нищо обезпокоително — те си бяха съвсем същите.