Ейми Фетцър
Тес (23)

Глава 23

По покрития с драскотини барплот седеше уличница с мръсна, разкъсана рокля и ядеше пилешка кълка; босите й крака се люлееха над пода. Вдигна ги, когато под нея внезапно се строполи някакъв мъж. Наведе се и погледна между коленете си, за да прецени повредата на дървото под нея; в този момент друг мъж се заклати наблизо и тя го блъсна обратно в мелето с окуражително подвикване.

Някой ритна Рам в стомаха, той се прегъна на две с висок стон и се залюля назад, но не и преди да хване стъпалото на противника си и да го ритне жестоко между краката.

— Сега съм сигурен, че повече няма да се раждат други малоумни, за да мърсят тази земя — заяви задъхано той и разтърка стомаха си, докато се изправяше.

Мъжът се гърчеше върху мръсния под; той се държеше с две ръце за слабините и псуваше Рам до девето коляно, като намесваше в ругатните си няколко вида свини. Наоколо битката бе в разгара си: мъже се стоварваха върху други мъже, столове, пейки, маси. Рам все още се опитваше да си поеме дъх, когато един от офицерите му прелетя през задимения въздух и се стовари върху масата, натрупана с храна. Тя се разцепи по средата и младият Дейви се оказа притиснат между двете половини. Секунда по-късно обаче той скочи на крака и се втурна в битката, покрит с останки от салата. Рамзи проследи подвизите му с възхищение, граничещо със страхопочитание. После си плю на дланите, разтри ги и се спусна нетърпеливо към биещите се.

Дан блъсна вратата на пивницата, която вече едва висеше на пантите си, простена и се облегна на рамката й.

— Направил го е отново, Дънкан — поклати осъдително глава.

— Да, сър.

— Изглежда, ще трябва да му помогнем — Дан неволно се сви, когато тежък юмрук се стовари върху челюстта на Рамзи. — Този път като че ли съдбата не е на негова страна.

— Така изглежда, сър.

Дан въздъхна, съблече палтото си, подаде го на Макпийт и запретна ръкави.

— Дамата ще бъде много недоволна, сър.

— Не съм чул това, Дънкан — подхвърли той, грабна за ризата някакъв пияница, който притискаше моряк от „Тритон“, и му фрасна един в мутрата. Отпусна хватката и засмука кокалчетата на пръстите, когато другият се свлече на пода в безсъзнание. Точно когато се обърна, за да посрещне следващия си противник, Рамзи се плъзна по една от пейките и се приземи с трясък в краката му.

Дан го изгледа с ръка на кръста.

— Когато поисках от тебе да осигуриш шумно пристигане, не съм имал предвид точно това, Рам.

О’Кийф се захили и прие подадената ръка.

— Хиляди дяволи, човече! Бием се, откакто стъпихме на твърда земя!

Някакво тяло се изтряска шумно в прозореца и увисна безпомощно над перваза като мръсна дрипа. Двамата капитани опряха гръб до гръб и налагаха всеки, който се случеше да мине край тях или се осмели да ги нападне.

— Сигурен съм, че не си влязъл в тази дяволска дупка с развети знамена? — подхвърли саркастично Дан и стовари юмрук върху нечия глава пред себе си.

— Несправедлив си към мене, стари приятелю — Дан го изгледа заплашително. — Е, признавам, че се започна заради червенокосата с великолепните… Оу! Мили боже! — Рам неволно се присви, когато пръстът му пропука при последния удар. Но незабавно забрави за болката, когато срещу тях се спусна мъж с размерите и устрема на разярен бизон.

Двамата бързо се разделиха, нападателят им профуча между тях и се нахендри с главата напред в отсрещната стена. Жена изпищя, но успя да отскочи встрани, а после закрещя гневно над изпадналия в безсъзнание грубиян за разляната напитка и пребърка джобовете му за компенсация.

— Оставяш се да те командва долната глава, Рам. Разбра ли поне по някаква случайност дали на този остров има някаква власт? — Дан междувременно се справи с някакъв млад нахалник, стовари бутилка върху главата му, изтупа ръце и се обърна към Рам. Търпеливо му даде възможност да се справи сам с мускулестия си противник и се намеси едва когато стана ясно, че Рам е на път да изгуби няколко зъба. — Нещо губиш сили, О’Кийф — подразни го Дан с ръце на кръста, докато се мъчеше да си поеме дъх.

— Не видя ли, че бяха трима срещу един?!

В този миг Дан получи силен удар в гърлото, сгърчи се с висок стон, загуби равновесие и седна на земята. Преди да успее да се изтърколи настрана, Рам се стовари върху него.

— Утре имам среща с някакъв англичанин — отговори той с кървава усмивка и се изтърколи настрана, за да освободи Дан.

— Ако доживеем до утре — промърмори Дан и бързо скочи на крака със стиснати юмруци.

* * *

Облечена в затворена нощница с дълги ръкави, Тес крачеше напред-назад по износения килим. „Как можа да ме захвърли тук и да изчезне? Да ме остави сама? Е, не съм напълно сама“ — призна си тя. Трима души стояха на пост пред всекидневната, а в салона имаше още най-малко петима моряка от екипажа на „Морската Магьосница“, без да се броят онези, които се мотаеха в двора и конюшните. Бе като в проклета крепост, а Дан се бе понесъл нанякъде за тайна среща с Рамзи. Но преди да тръгне, бе наел целия горен етаж на странноприемницата, бе й се извинил за неудобствата и я бе уверил, че на сутринта ще се преместят в частна къща. Тес не намираше някакви особено фрапиращи минуси тук, като се изключат бълхите и нуждата от специалист по вътрешно обзавеждане. Тръгна към спалнята си и се отпусна изтощено върху леглото.

Чувстваше се като затворник, но си даваше ясна сметка какво ще й се случи без закрилата на Дан. Когато влезе за пръв път в общото помещение, почти всеки похотлив мръсник тръгна към нея — до появата на Дан и хората му. Говорът и маниерите й насочваха вниманието на хората към различията в нея и Тес мъдро държеше устата си затворена. Изобщо не се опитваше да имитира говора на Дан и другите. Завиваше й се свят, когато се мъчеше да използва техния маниер на говорене и изрази. Неочаквано закопня за изолацията на фрегатата. „Справих се със съмненията и възраженията на екипажа към мен, но как да се справя с хората от цял един остров?“

Вцепени се, когато през затворената врата проникнаха внезапни звуци: смях, скърцане на ботуши и стонове. После чу прещракване на ключове и удар на врата срещу стена. Смъкна се от леглото и се отправи към стаята на Дан. Почука тихо и се вслуша в заглушения смях и шепот зад вратата. „Сигурно са пияни“ — реши тя, стисна устни и тихо отвори вратата. Само след миг скръсти ръце и се облегна на рамката. Над петнадесетина души от екипажа я наблюдаваха стреснато. Всички бяха с окървавени носове, подути очи, скъсани дрехи, кървави драскотини и бързо почерняващи натъртвания. Двама души с мъка влачеха трети към масата, но когато я видяха, безцеремонно го тръшнаха на някакъв стол наблизо. Мъжът изстена, отпусна се назад и преметна ръка над облегалото на стола, за да се задържи горе-долу изправен. Усилията му бяха посрещнати с приглушен смях.

— О’Кийф. Прекрасно. Трябваше да се сетя. Не можеш ли да престанеш с тези грандиозни сценични изяви?

— Добър вечер, милейди — той се хилеше с окървавена уста и поглъщаше с поглед фигурата й изпод подутите си клепачи.

— Надявам се — заради тебе — че онзи, с когото си се бил, изглежда по-зле — думите й бяха посрещнати със смях, който бързо затихна под строгия й поглед, и мъжете наведоха глави като провинени момчета. — Господи, каква бъркотия! — влезе в стаята, отиде до умивалника и се върна с леген, кана и чисти парцали.

— Ние спечелихме, милейди — осмели се да се обади Гелън, като избърса кръвта от устната си. Другите побързаха да го подкрепят с възклицания и подробности от боя.

— Първият помощник-капитан се справи с един негодник два пъти по-тежък от него! — обади се един от моряците.

— А ти, Кам, бе адмирал на тясно, когато те видях за последно!

Стаята потрепери от гръмогласен смях и младият моряк се изчерви. На Тес не й бе лесно да схване значението на последното изречение, но накрая стигна до извода, че бедното момче е повръщало в нечий скут.

Вратата към хола се отвори и в стаята влязоха Дънкан и Хига-сан с превръзки и мазила. Мъжете отстъпиха настрана и очите й се разшириха.

— По дяволите! — тропна гневно легена и каната върху масата и се отправи към Дан.

Той стоеше неподвижно с грижливо сгънато сако, метнато върху ръката му, докато тя го оглеждаше от петите до главата. Челюстта му бе натъртена, а долната устна и кокалчетата на ръцете му кървяха.

Дан огледа пълната с мъже стая и се намръщи.

— Късно е, Тес. Защо не си в леглото?

— Гледайте само кой говори! — няколко мъже се отместиха от пътя им, когато тя поведе Дан към масата и го бутна да седне на стола.

— Лягай си, жено, или поне се облечи — Дан направи опит да метне сакото си на раменете й, но тя го отхвърли с яростен поглед, впит в захиления Рамзи.

— Ти си егоистично магаре, Рамзи О’Кийф. Как можа да го въвлечеш в това?

Дан се опита да се усмихне.

— Тес, моля те, не е виновен само той.

— Не ми ги сервирай тези, Дан! — тя сърдито отстрани ръката му от нейната. — Той обича да предизвиква разправии! Погледни го само! Не може да реши дали да се хили, или да кърви! Хиляди дяволи! — тя натопи парче плат в легена и гневно го изцеди. — Отправя закачки към омъжена жена и не може да разбере защо съпругът й се опитва да го прати на оня свят!

— Тес, не беше чак толкова лошо.

— И ти! — Тес го изгледа вбесена. — На всяка цена трябва да му спасяваш кожата! — отново погледна гневно Рамзи. — Забрави ли, че Дан имаше сътресение на мозъка? — междувременно тя промиваше внимателно челюстта и устните на Дан.

Дан завъртя глава.

— Престани, това са незначителни рани.

— Аз обаче имам няколко, които се нуждаят от нежната ви грижа, милейди.

Тес отправи смразяващ поглед към Рамзи.

— Внимавай, Рам — обади се Гелън. — Както е ядосана, милейди може да ти отреже главата — думите му бяха посрещнати със смях.

— Приемате това за смешно, така ли? — тя хвърли парцала в легена и заля с вода масата.

— Правилно — хилеше се Рам. — Прекрасна си, когато се сърдиш, момиче.

— Сърдя? Човек се сърди, когато му сервират на вечеря погрешна поръчка! Не можете ли да разберете какво означава мозъчно сътресение?! — тя изгледа всеки един подред и завърши с Дан. — Още един удар в главата ти можеше да те убие! — тя се завъртя бързо и изтича от стаята, като затръшваше вратите зад себе си.

Кухият звук отекна по етажа.

Рамзи въздъхна, опря лакти на масата и отпусна пулсиращата си глава в ръцете си. Думите й го бяха прерязали на две и отнели напълно самонадеяността му.

— Господ да ми прости, Дан, нямах представа за риска — столът изскърца, когато се облегна назад. — Мили Боже, този път обаче не ти завиждам.

Дан стана и се отправи към вратата. Отвори я безшумно и я затвори плътно зад себе си.

— Тя го обича, нали? — обади се Арън в настъпилата тишина.

Въпреки че отговаряше на първия помощник-капитан, Дънкан отправи многозначителен поглед към капитан О’Кийф.

— И кога точно стигна до този блестящ извод, сър?

* * *

Рамзи седеше на претрупаната с храна маса с известно чувство на вина: не можеше да се освободи от картините на глад и мизерия, които бе видял по пътя дотук — бордеите с окъсани, мършави деца с безнадеждни очи и, най-лошото, презрителните подигравки на родителите им, когато слезе от каретата на англичанина. Неговият домакин се бе самоназначил за управител на острова, както бе схванал Рамзи: досега не му се бе удал шанс да провери титлата му. Англичанинът бе чакал на пристанището пред „Тритон“, за да го вземе за обещания обяд.

Тялото го болеше и той се чувстваше неудобно на малкия, тапициран с кадифе стол. Отпиваше отлежало уиски с очи върху дъщерята на англичанина. Моника си вееше с ветрило, очите й със златисти точици се вглеждаха в него над ръба на чашата. Рам й намигна многозначително и се присви отвратен, когато тя се изсмя високо. „Длъжен бях — оправдаваше се мислено той — да прекарам част от времето си с тази жена и да слушам оплакванията й за липса на приемливи ухажори.“ Тя се бе оказала богат извор на информация по време на разходката им в сложно аранжираната градина около къщата. Баща й бе внимавал като че ли да не остава много дълго насаме с Рамзи, но не бе чак толкова внимателен по отношение на дъщеря си. Рамзи вече бе успял да пробва устните й и да опипа съблазнителните на вид извивки (които се оказаха главно подплънки с памук, както установи с известна изненада). Разглезено момиче, реши той презрително, когато забеляза колко високомерно се държи с прислугата. Неочаквано мислите му се върнаха към Тес: замисли се за умението й да се шегува, за прямотата й. Представи си с каква лекота Тес би поставила на място тази никаквица пред него с острия си език. Въздъхна и се опита да не обръща внимание на натъртената си челюст, като се съсредоточи върху приказките на англичанина.

— Сигурен съм, че ще можем да намерим подходящ купувач на вашата стока, капитан О’Кийф — говореше Уитингам с характерен носов акцент. — С удоволствие ще се погрижа за това, ако ми предадете номенклатурния списък на товара си.

Рамзи прикри усмивката си. Мъжът практически потриваше доволно ръце в очакване на комисионна.

— Предпочитам да се пазаря сам, ако нямате нищо против. Събрал съм стока в резултат на половингодишна работа и имам да изплащам много надници. Много неприятно задължение, но няма как да се избегне — изрече той с драматична въздишка, погледна с усмивка към жената и добави: — Но напоследък ми потръгна в някои отношения…

Англичанинът се наежи. Проклет арогантен колонист. Богаташ, ако се съди по дрехите му, но, независимо от това, неблагодарен бунтовник. Господи, как мразеше живуркането в изгнание на този остров, как силно копнееше за достойнствата на живота в Лондон, за хладния английски климат… Уитингам стана и оправи дрехите си — знак, че срещата е приключена — и капитанът също се изправи.

— Както искате, капитане. Утре сутринта ще изпратя посредник на кораба ви — добави англичанинът. Искаше да отклони желанието на капитана да огледа стоката в личния му склад.

— Не се безпокойте, сър. Вие направихте достатъчно за мен, а аз нямам много време за губене. Ще се върна с моя човек по снабдяването, да кажем, следобед?

Уитингам се смрази. Проклет колонист! Плаче за удар в лицето! Как смее да поставя под въпрос неговите условия?!

— Страхувам се, че това ще бъде много неудобно. Имам важна среща…

— О, татко, може да се направи нещо друго! — намеси се Моника. — Ти ще си проведеш срещата, а аз ще забавлявам капитана, докато ти се присъединиш към нас — тя се изправи и застана между двамата мъже. — Ще останете с нас за обяд, нали, капитан О’Кийф? — завъртя съблазнително очи към американеца, залюля ханш и полите й се обвиха около краката му, а деколтето й му разреши да се наслади на гърдите й.

„Кого се опитва да прави на глупак, тази малка никаквица?“ — помисли си Рам.

— Отново ми предлагаш помощ точно навреме, дъще — каза бащата: стори му се, че капитанът се хвана на въдицата, хвърлена от дъщеря му. Изглежда, тя можеше да върши някоя и друга полезна работа от време на време, не само да тегли пари от касата му.

Като си напомни да засили охраната на „Тритон“, Рамзи кимна и улови доволната усмивка на Моника. Нямаше намерение да се откаже от жена, която му се предлагаше с такава готовност.

Пожела им добър следобед и побърза да си тръгне. След няколко минути един от слугите съобщи, че гостът наистина е поел към пристанището. Уитингам се обърна към дъщеря си:

— Лягай си, дъще, и не смей да си мислиш за капитана. Нахалникът ще бъде мъртъв вероятно преди да измине и седмица!

Моника замря от ужас, но когато се опита да реагира, баща й се разкрещя:

— Отивай си в спалнята, момиче!

Тя побърза да избяга от стаята.

Иззад нишата до стълбата внезапно се появи една фигура и стресна възрастния мъж.

— По дяволите, човече! — задави се той с ръка на сърцето. — Натресе поне десет проклети години в такования ми задник!

Филип прекоси стаята по посока на бара.

— Внимавай как говориш, Найджел; произходът ти си проличава — наля си пиене, изпи го на една глътка и тръгна към вратата. — Вземи му стоката. А скъпоценностите — знаеш, нали?

— Почакай! Той ли е?

— Продължавай, Найджел, и… — Филип го погледна над рамо с ръка на резето. — Когато реша, че мозъкът ти с размер на грахово зърно може да поеме толкова много, ще се превърнеш в труп.

* * *

Рамзи скочи в движение от каретата и се скри в страничната уличка. Изчака, докато каретата се скри зад ъгъла, и отправи поглед към къщата на англичанина. Вратата се отвори рязко и от къщата излезе мъж, изкара един кон изпод сянката на някакво дърво наблизо и го възседна. В първия момент Рам се притисна към стената зад него, а после присви очи и безшумно се промъкна между захвърлените сандъци и други отпадъци, за да огледа конника по-добре, преди да се е отдалечил. Мъжът дръпна юздите на коня и Рам зърна профила му, преди ездачът да забие жестоко шпори в хълбоците на животното. Капитанът изруга тихо и се спусна след коня с твърдото решение да открие къщата на негодника.