Ейми Фетцър
Тес (12)

Глава 12

Дан гледаше втренчено след нея. Агонията, която бе видял в очите й, стегна сърцето му. Боже мили, дали случилото се не бе се отразило на разстроения й разум? Крясъците й към делфина със сигурност бяха доказателство за неуравновесеното й състояние. „Моля те, Господи — мълчаливо се помоли той, — нека да не е така!“ Той не искаше тя да е луда. Искаше я цялата, разумна.

Най-смущаващото бе, че смелостта и изобретателността, която бе показала днес, нямаха равни на себе си в никоя жена, която бе срещал преди нея. Той погледна нагоре към мачтата — все още не успяваше да разбере как точно бе успяла да се качи на борда на брига — след това плъзна поглед върху мъжете, които лежаха на палубата с почистени и превързани рани, някои от които дори се бяха успокоили. Състраданието у дамата беше безгранично, особено като се вземеше предвид, че се проявяваше към хора, които се бяха отнасяли към нея толкова зле.

— Капитане? — Дан погледна боцмана. — Не се ли чувства добре дамата?

Дали не се чувства добре? Дан почти се разсмя на такова предположение. Емоционалната стабилност на дамата решително бе извън всякакво подозрение.

— Тя е просто уморена — извини я капитанът, като реши да й даде малко време да дойде на себе си. Той потърка врата си. — Какво говорехте, мистър Потс? — Дан изпитваше нужда да узнае всичко.

Потс колебливо му предаде разговора, като се чудеше какво ли е казал, за да я накара да избяга.

* * *

Дан почука леко на вратата на каютата си. Никакъв отговор. Дори като се наведе по-близо към дървото, той не можа да чуе идващи отвътре звуци и го завладя внезапна паника. Беше ли тя изобщо вътре? Да не би да скиташе под палубата? Или дали не бе… скочила през борда? Той отвори с удар вратата, погледът му обходи слабо осветената каюта. Тръгна да се връща, когато лек звук привлече вниманието му. Веждите му се сключиха, докато се мъчеше да определи посоката, от която идваше.

— Не съм оттук! Не съм оттук!

Прошепнатите думи го пронизаха миг преди да я види да седи върху кръстосаните си крака и да удря със свити юмруци по бедрата си. Той едва забеляза свитата й фигура в затъмнената каюта и не можа да види лицето й. Черната й коса падаше по раменете й и се разпиляваше по пода.

Тя не забеляза, че Дан се бе приближил.

Раменете й потръпнаха и той я чу да подсмърча. По дяволите, тя плачеше! Тази мисъл го разтресе целия. Тя не бе проляла и една-единствена сълза, откакто бе спасена. „Ех, момиче, ще ми се да можех да ти помогна“ — помисли си той и се сепна, когато тя отметна глава назад и изхълца безпомощно:

— Искам да си ида вкъщи! Трябва!

— Не! — каза той, без да се усети.

Главата й се извърна при този отказ и Тес скочи на крака.

— Остави ме сама, моля те! — каза тя, като изтри бузите си с опакото на ръката си.

Погледът на Дан веднага бе прикован от гледката на необикновено мускулестите й крака, голи под късия черен сатен — или каквото и да бе това. Той преглътна. Господи, краката й бяха великолепни!

— Моля те, Блакуел! Върви си! — извика тя на пресекулки.

Той се насили да вдигне погледа си.

— Лейди Ренфрю…

— Не ме наричай така! — извика тя, внезапно скочила срещу него. — Казвам се Тес. Чуваш ли ме? Тес! За Бога, нека поне да бъда това, което съм!

Тя се олюля леко и той я хвана за раменете.

— Успокой се, момиче. Ти просто си изтощена.

Тес застина за миг, като го гледаше втренчено.

Особен кикот клокочеше в гърлото й и се изля на задавени тласъци. После се отпуши и тя се засмя силно; веселите нотки се смесваха с хистерични крясъци.

— Изтощена? — изписка тя, задъха се и въпреки смеха сълзите й рукнаха. — Исусе, иска ми се наистина да бе толкова просто! — треперещите й пръсти се завряха в гънките на ризата му. — Аз не съм от това място, Блакуел — изкрещя тя отчаяно, като го притегли до себе си, като че ли това щеше да го накара да разбере. — Това не е моето време.

Той се намръщи още повече.

— Не виждаш ли? Ричмънд ме пренесе през стената. Във вашето време. Трябва да си вървя вкъщи. Аз принадлежа на бъдещето!

— Не! — той я разтърси; мисълта, че тя може да отиде, където и да е, го накара да я стисне по-здраво. — Моля ви, милейди. Не говорете тези глупости! — сърцето му се късаше, като я виждаше толкова разстроена. — Ние сме в осемнадесети век! Вие сте лейди Тес Ренфрю, дъщеря на шотландски благородник.

— Не! Аз съм никоя! Никоя! — тя го удари с юмрук по гърдите. — О, Господи! Аз съм се върнала назад във времето, Блакуел! Никой не знае, че съм тук! Никой не го е грижа!

Дан рязко се изправи срещу нея, бледите му очи я накараха да се вслуша в думите му.

— Чуй ме, жено! Ние знаем, че си тук, а на този кораб има повече от сто мъже, чието възхищение и уважение ти спечели тази нощ! На тях не им е все едно какво ще стане с теб!

Сълзи потекоха по пламналите й бузи и тази гледка го преряза на две.

— Копеле такова! — озъби се тя. — Не започвай да ме лъжеш сега! — после го ритна в пищялите и успя да го удари по гърдите.

— Това не е лъжа! — Дан се чувстваше като попаднал в ураган.

— Не ти вярвам! — тя се извиваше бясно и Дан обви ръце около нея и зарови пръсти в косата й, когато се опита да се освободи.

— Престани, Тес! За Бога, престани! Тази борба няма да помогне! — страхуваше се, че накрая бе преминала границата. — Скоро всичко ще се оправи, момиче. Кълна се!

— Не! Няма да се оправи! Никога няма да се оправи! — юмруците й удряха по гърба му. — Ти не разбираш! Как можеш… ох, пусни ме да си вървя! — тя го блъсна и той затегна хватката си. — За Бога, моля те. Не мога да понеса това. Не искам!

Тя опря чело на гърдите му и разстроените й чувства се изляха в море от сълзи; безнадеждни ридания разтърсваха крехкото й тяло. Тес плачеше за себе си — нещо, което не бе си позволявала, откакто бе малко дете, изоставено в мръсна хотелска стая на четиригодишна възраст. Сега усещането не бе много по-различно.

Несекващите й сълзи напоиха ризата му и сърцето на Дан се сви от агонията й. Топлината на гъвкавото й тяло проникна през влажните му дрехи и той се бореше с почти неблагочестивото желание, което допирът на тялото й предизвикваше у него. Стисна клепачи и се опита да потисне внезапно изникналата в мозъка му представа за онези прекрасни голи крака.

— Ох, искам просто да умра — ридаеше тя.

Той сграбчи кичур коса и дръпна главата й назад.

— Дори не си помисляй за това! — изръмжа той със страшен глас и блеснали очи. — Обещай сега, жено! Обещай ми, че няма да си навредиш!

Погледът му се взираше в лицето й, докато очакваше отговора, и Дан почувства страх, какъвто никога преди това не бе изпитвал. Секундите минаваха, отброявани от ударите на сърцето му. След това той внезапно впи устни в нейните; те искаха обещание за живот, като се потопяваха в скръбта й. Тя все още плачеше.

„Този мъж е всичко, което познавам — помисли си Тес. — Нищо друго не ми е останало.“ Сама и победена, тя почувства неудържимо желание да го прегърне. Мъжката му миризма изпълваше цялото й същество и я опияняваше. Един първичен копнеж, какъвто никога преди това не бе изпитвала, я разтърси, когато горещият му език се пъхна между устните й. Тя го стисна и откликна на порива му, като издърпа ризата от панталоните му и плъзна ръцете си под нея.

— Не, момиче — измърмори Дан, като отблъскваше устните й. Той се мъчеше да се овладее, но устните му отново срещаха нейните.

— Да — шепнеше тя трескаво, като го държеше здраво.

Ръцете й се вдигнаха нагоре към гърба му, галеха потните му възлести мускули и го караха да полудява от страст. Тя поглади опънатата кожа на ребрата му, малките й ръце настойчиво се движеха по гърдите му, а после се заловиха с дървените копчета на ризата му.

Дан стисна зъби; болезнено съзнаваше колко много желае тази жена. Той усещаше мъката й така, като че ли бе част от собствената му душа — дълбока, нежелана болка, която прозираше в трескавите й движения. Той се вгледа с копнеж в очите й с цвят на буреносен облак — тъмни, бушуващи… самотни. „Тя е дама, твърде крехка за това“ — опитваше се да разсъждава той, докато зрелите й форми се притискаха толкова интимно към стройното му тяло. Дан направи доблестен опит да устои.

— Ах, момиче. Не прави това — каза рязко той, когато устните й минаха по цялата дължина на шията му. — Моля те. Не мога…

Копчетата се късаха и хвърчаха из каютата в бърза последователност, докато дереше ризата му, а устните и езикът й бързо покриваха всеки инч плът, която се откриваше. Чувстваше нарастващата топлина и влага между бедрата си, треперещи от възбуда, докато смъкваше материята от раменете му надолу. Усещаше как и той се възбужда. Твърдостта му я разтрепери. Той беше готов. Цял тайфун се развихри в нея, тялото й гореше с екстаза, който само неговите ласки можеха да й донесат. Тес бързо смъкна кимоното си, сатенът зашумоля по пода около краката й, преди ръцете й да се обвият около големите му рамене и широките гърди, като задоволяваха нуждата й да усети твърдата бронзова кожа. Топъл, масивен. Опасен.

Дишането му се учести.

Дан увисна тежко на ръба на писалището, но продължи да търси устните й, докато я придърпа здраво между бедрата си, които се тресяха от силата на допира й. Щеше да се пръсне от усилието да сдържи желанията на тялото си. Не можеше. Той изгаряше, твърд като скала и пулсиращ — за нея. „О, Господи, тази жена е като проклета дива котка“ — помисли си той; устните й се впиваха в кожата му с настоятелен натиск, езикът й описваше възбуждащи кръгове около зърната му. Коленете му внезапно омекнаха, когато пръстите й се плъзнаха по солидната изпъкналост на бричовете и надолу по дължината на бедрото му. Ръката й се намести между краката му.

Той откъсна устните си от нейните.

— Тес, Тес — изстена той. — Ние… аз… по дяволите, жено! — изрече той, когато тя го хвана като с клещи и стисна здраво. Могъщите му ръце веднага я притиснаха.

Волята му се стопи, когато с ненаситно желание впи устните си в нейните. „Глупак! Глупак! Не биваше да допускам да се стига толкова далече — гърчеше се Дан, докато сваляше сатенената презрамка от рамото й, а устните му бързо очертаха влажна пътечка надолу до гърдите й. — Бил съм безразсъден идиот да вярвам, че мога да устоя на очарованието й — призна си мълчаливо той. — Но тази жена ме лиши от разум само с очите си. Искал съм я от самото начало. А сега, Господи, страшно искам да бъда вътре в нея.“ Топлата му ръка покри твърдите й гърди. Зърната й се изправиха при допира и дразнеха дланта му. Дан наведе глава.

Тес се задъха от удоволствие, когато той хвана зърното й, а езикът му ближеше нежното връхче. После той го погълна изцяло в устата си, дърпаше и сучеше почти болезнено розовия връх. Топлина се разля надолу по тялото й. Ръцете й се вкопчиха в изпъкналите му ребра отстрани, когато той я взе в ръце и я повдигна; гърдите й се бяха надигнали под устните му.

Клепачите й трепкаха, погледът й бързо се плъзна по белега на рамото. Споменът от събитията през нощта бързо нахлу в мозъка й. Сълзи бликнаха в очите й, когато издърпа колана му. Той хвана пръстите й и се изправи. Със здраво стиснати очи.

Една кристална капка падна и се размаза на голите й гърди. Тя преглътна, копнееща да усеща каквото и да е, но не и бушуващия в нея смут.

— Искам те, Блакуел — задъха се тя в устните му, докато откопчаваше катарамата. Освободи едно копче. — Сега!

Две копчета. Три. Сърцето бясно биеше в гърдите му. Всеки удар бе като оръдеен залп. Четири. Пет. Членът му изскочи навън и се блъсна в покрития й със сатен корем. Без да сваля поглед от неговия, ръката й се плъзна в панталоните му.

— За бога! — задъха се той.

— Заради мен — прошепна тя настойчиво, докато ръката й го обхвана.

На Дан му секна дъхът, кръв нахлу в цялото му тяло, слабините му пламнаха, когато тя го погали. Пръстът й описа мъчителен кръг около влажния му връх и той с усилие си пое дъх.

Корабът изскърца.

Той никога не бе желал жена по-силно.

Устните му се впиха в нейните, когато тя повдигна сатена. Голямата му ръка се плъзна между бедрата й. Тя изстена и се намести срещу пръстите му и Дан помисли, че би умрял заради това удоволствие. „Тя е магьосница, дама-вещица“ — помисли си той, а главата му се завъртя от уханието й. Езикът му ловко очерта извивката на устните й, плъзна се напред-назад по зъбите, а после проникна вътре, когато пръстът му се плъзна в мокрото гнездо от черни къдри.

Той я намери. Гореща и влажна. Тази внезапна мисъл почти го освободи от оковите на задръжките му и предизвика желанието да я вземе веднага. Пръстът му проучваше меките росни извивки и търсеше пъпката на желанието й. Докосна я и тя избухна в ръцете му.

— Моля те! Сега! — извика тя, останала без дъх, сграбчи панталоните му и ги смъкна, като се отпусна на коленете си.

Тя веднага го възседна, мускулестите й крайници се обвиха възхитително около хълбоците му. Устните и ръцете му бяха навсякъде, опипваха, милваха, галеха. Пръстът й се заби в рамото му, когато тя се придвижи малко нагоре.

— Бързо, бързо — молеше тя.

Главичката му проникна в стройното й тяло. Дан се разтрепери непоносимо. Сграбчил я за хълбоците, той гледаше лицето й, докато я дърпаше надолу. Клепачите й трепкаха, гърлен стон на задоволство се откъсна от устните й, когато потъна под тежестта му. Тя се повдигна, после се отпусна долу. Нетърпелива, жадна и останала без дъх. Силни крака го притегляха по-дълбоко в нея. Удоволствието нарасна до степен на мъчение. Господи, толкова бе стегната. Ръцете й се обвиха около врата му, усещаше меки тръпки в устата си. Тя го яхна. Енергично, мощно. Утробата й трепереше, кръв течеше около твърдия му член, пулсиращ, ритмично движещ се в нея. Той се отдръпна.

— Блакуел! — изпищя тя.

Той внезапно я притисна към себе си и прекъсна бясната й езда.

— Кажи го! — тя срещна пронизващите му зелени очи, блеснали от желание. — Кажи името ми, Тес!

— Дан — задъха се тя.

Усмивката му бе като на звяр, докато я полагаше на килима.

— Дан — прошепна тя, хвана челюстта му и впи устни в неговите, преди да се озове отново по гръб на пода.

Пръстите й се заровиха в косата му и издърпаха черната лента, завързана на тила му. Ониксови къдри се разпиляха по широките му рамене. Той направи един тласък. Тя се изви, привлече бедрата му, като го вкарваше още по-дълбоко в себе си.

— Гледай ме — поиска той.

Тя го направи. Той се отдръпна и после проникна отново в нея с изключителна нежност. Сълзи бликнаха от очите й. Тя се бе изпънала, всеки нерв вибрираше с възхитителна болка. Тялото й крещеше за удовлетворение, което не бе познавала досега.

Той сграбчи ръцете й, постави ги от двете страни на главата й и преплете пръстите си с нейните. Като стегна лактите си, започна да се движи ритмично и наблюдаваше как добре оформеното й тяло се извива и трепери под неговото. Гладко, непослушно — дяволски очароващо. Копринената й коса се разпиля по пода като черна мъгла, докато всеки тласък я доближаваше до екстаза. Устните му се впиха в нейните, когато се плъзна напред, плавно и продължително. Дъхът им, остър и сладък, се смеси.

Тялото му се разтресе. Дан се отдръпна напълно, после се гмурна напред, отново и отново. Виковете й на наслада изпълниха главата му, замаяха го; ниските й мъркания и настойчиви дрезгави молби го докараха до края. Той ускори темпа. Изтощителният завършек вибрираше със скъпоценната агония.

Главата й падна на килима. Не би могла да преживее това. Твърде много й дойде. Тя се гърчеше все по-силно с всеки тласък.

— Дан, направи нещо! Мо-о-о-ля те!

Ръцете му се плъзнаха около нея и я притеглиха по-близо, докато влизаше по-дълбоко.

Капки пот падаха от слепоочията на Тес и се стопяваха в косата й.

Близо, толкова близо.

Всички нерви в тялото й внезапно се изопнаха и тя застина под него; дъхът й секна, очите й се отвориха широко и тя се втренчи в него. За един разтърсващ миг Дан спря и й позволи да се извие в страстна дъга и да се люшка на върха на заслепяващия екстаз. После той проникна още веднъж, твърд и голям, и се отдръпна назад с нейното име на върха на устните си. Тес се захлупи върху него, слабините й изсмукваха последните му сили. Изгарящи вълни я заляха и пръснаха искри в отмалелите й крайници; той погълна последната й въздишка с устата си, докато могъщото му тяло се разтресе за няколко победни мига. Затвори очи, тръпки го заливаха целия, после потрепери в невероятно облекчение и зарови лице в прохладната й коса.

— Сладка магьосница — изпъшка той, останал без дъх, а в следващия миг чу отмалелия й глас:

— Проклет пират.