Анастас Разбойников
Градъ Созополъ (12) (и лѣтуването на пловдивската детска колония)

Лѣтуване на пловдивската детска колония въ Созополъ.

Пловдивскиятъ клонъ на Б. Н. М. С. е основанъ презъ м. януарий 1922. г. Тукъ, въ вѫтрешностьта на България, въ центъра на Тракийската низина, неговата задача е много трудна — да запознае българина съ морето, да го привърже къмъ него и да го научи какъ морето трѣбва да се използува. Една отъ задачитѣ на Морския сговоръ е сѫщо да използува морето и като здравна и лѣчебна станция. Ведно съ това, става запознаване съ благата на самото море. Детското въображение лесно рисува морски ширини. Морето е мечта за детето. Да се заведатъ на море децата на пловдивчани, децата на сушата, това ще рече да се задоволи едно съкровено желание на тия деца. Край синитѣ морски води, всрѣдъ здрава природа, децата живѣятъ волно и приятно. Събрани въ едно общежитие, децата укрепватъ тѣлеснитѣ си и душевни сили, обогатяватъ ума си съ нови познания и преживѣвания. Въ общежитието у тѣхъ се пробуждатъ и развиватъ социалнитѣ чувства — да привикватъ и живѣятъ като социални сѫщества, равни на другитѣ деца, членове на сѫщото общество и общежитие.

Идеята да се устрои детска морска колония край Черно море се е появила у клона презъ м. декемврий 1925. г. Затова отрано се и направиха запитвания, събраха се сведения и най-после клонътъ, съ съдействието на Созополския клонъ на Б. Н. М. С., реши колонията да се устрои въ гр. Созополъ.

Колонията отъ Пловдивъ тръгна на 13.VII.1926. г. вечерьта: 19 деца на членове на Пловдивския клонъ отъ Б. Н. М. С., 15 деца придадени отъ пловдивското д-во „Майчина грижа“ и 3 деца отъ Борисовградския клонъ на Б. Н. М. С. — всичко 37 деца. На гара Ямболъ къмъ колонията се присъединиха още 9 деца отъ мѣстния клонъ на Б. Н. М. С. съ 2 рѫководителки. Така колонията се увеличи — всичко 46 деца и 6 д. рѫководители: за гл. рѫководитель Ат. Георгиевъ, адвокатъ въ Пловдивъ, който ще престои въ Созополъ до пристигане на главния рѫководитель А. Разбойниковъ, Пловд. окр. учил. инспекторъ; рѫководитель Ник. х. Колевъ, у-лъ по гимнастика въ III Пловд. прогимназия; Киро Любеновъ — домакинъ, сѫщо учитель по гимнастика и надзирателки учителкитѣ г-жи Зл. Р. Димитрова, М. Калева и г-ца Троя Панайотова.

Бургаско пристанищно параходче „Левски“, съ което колониститѣ отпѫтуваха за Созополъ.

Рано сутриньта на 14. юлий, колонията благополучно пристигна въ Бургасъ, посрещната отъ г. Динковъ, пратеникъ на Созополоския клонъ на Б. Н. М. С. Тукъ веднага децата бѣха разпредѣлени на 3 групи, съобразно възрастьта имъ, и всѣка група бѣ опредѣлена и повѣрена на една отъ учителкитѣ надзирателки. Следъ това подъ редъ всички потеглиха за пристанището, кѫдето ги чакаше катерътъ „Левски“ — пристанищно параходче. Последното, заедно съ колониститѣ, се отби на носъ Атия. Следъ това продължи пѫтя си край о-въ Св. Анастасия, с. Св. Никола, за Созополъ. Голѣма часть отъ децата бѣха хванати отъ морска болесть. Морето бѣ доста развълнувано. Успокоиха се и се развеселиха всички, когато наближи Созополъ. Малкитѣ аргонавти отъ Пловдивъ видѣха, че не се пѫтува лесно по море.

Въ Созополъ, на пристанището, бѣха посрещнати отъ Упрателното тѣло на Созоп. клонъ на Б. Н. М. С., начело съ председателя г. Дечевъ, мичманъ Пѣевъ и др. Колониститѣ бѣха отведени въ прогимназията, опредѣлена за тѣхно жилище. За всѣки колонистъ имаше по единъ желѣзенъ креватъ, възглавница и сламеникъ — пъленъ съ морска трева димня. Всички деца колонисти си носѣха долни дрехи, чаршафи, калѫфи за възглавници и одеяло. Колониститѣ бѣxa разпредѣлени по полъ и възрасть въ 3-тѣ стаи, ведно съ надзирателкитѣ учителки. Всички деца бѣxa щателно прегледани — градскиятъ лѣкарь г. д-ръ Серджалински прегледа момчетата, а окол. лѣкарь г. д-ръ Димитровъ прегледа момичетата. За нѣкои отъ децата бѣxa дадени специални нареждания при използуване слънчевитѣ или морскитѣ бани. Колонията изобщо редовно прибѣгваше до помощьта на горепоменатитѣ лѣкари.

Веднага следъ това бѣ изработена и окачена на стената следната дневна програма: Ставане сутринь въ 6 1/2 ч., закуска въ 7 1/2 ч., до 8 1/2 ч. свободни забавления въ училището и учил. дворъ. Въ 9 ч. тръгване за плажа; на плажа — въздушни и слънчеви бани, гимнастически упражнения подъ рѫководството на г. Н. х. Колевъ, закуска и морска баня. Обѣдъ отъ 12 1/2 до 1 часа. Спане, почивка, четене — до 4 часа. Закуска въ 4 часа. Следъ 4 1/2 ч. разходка или малки излети на цѣлата колония. Вечеря въ 7 1/2 ч. Игри, пѣсни и забави до 9 1/2 ч., следъ това лѣгане и спане.

Програмата редовно се прилагаше. Игри на плажа, припичане на слънце, гимнастически упражнения, кѫпане въ морето — всичко това бѣха весели и приятни забавления за децата. Неприятно бѣ лющенето на кожата на гърба и раменетѣ, което колониститѣ изпитаха още следъ втората слънчева баня. Но и тая неприятность лесно премина.

Колониститѣ обгорѣха и почернѣха, но заедно съ това се закалиха и укрепнаха.

Въ 4 1/2 ч. колонията заедно съ рѫководителитѣ си излазяше на разходка. Главното мѣсто за разходка бѣ пристанището, край подхълмовия кладенецъ и горе на вѣтреноводеничния хълмъ. Возенето на лодки бѣ една отъ много приятнитѣ забави. Въ случая много услужваха рибаритѣ отъ рибарското училище, както и любезниятъ началникъ на училището г. Илчевъ. Колонията нѣколко пѫти посети о-въ Св. Кирилъ, а сѫщо и фара на о-въ Св. Иванъ. Нѣколко разходки се предприеха и по-далеко — по сухо: на Кавацитѣ, на втория плажъ, на Корунята, на манастиря Св. Марина, на Солницитѣ и пр.

Трѣбваше всичко да се види, всичко да се използува. Нѣколко пѫти цѣлата колония замина за Кавацитѣ на пране. Слънчева и морска баня и тукъ колонията правѣше — на обширния плажъ при Кавацитѣ.

Детската колония — свободни упражнения на плажа.

Забавителни бѣxa надвечерь гимнастическитѣ игри, хора̀ и пѣсни на колонията край пристанището. Това ставаше почти всѣка вечерь. Всички забави рѫководѣше неуморимиятъ гимнастикъ-рѫководитель на колонията г. Н. х. Колевъ. Събрани на крѫгъ, децата слушаха нарежданията или командуването на своя учитель. Или започваха леко хоро съ народна пѣсень. Маса лѣтовници, созополски граждани, гражданки и деца, заобиколили децата отъ колонията, следѣха всичкитѣ забави и игри. Затова много отъ пѣснитѣ на пловдивската детска колония се изучиха отъ мѣстното население и се пѣеха следъ напущане Созополъ. И гърци и българи повтаряха пѣснитѣ на пловдивскитѣ деца или играеха тѣхнитѣ хора̀. Често пѫти следъ това виждахъ созополски деца, кѫпейки се, да пѣятъ и играятъ, подражавайки на децата отъ пловдивската колония. По моитѣ наблюдения, пловдивската детска колония остави трайни следи на редъ и сдушевность въ Созополъ.

Една отъ по-голѣмитѣ разходки на пловдивската детска колония бѣ отиването на часть отъ децата съ миноносеца „Строгий“ въ Месемврия. Децата отъ колонията видѣха още единъ черноморски градъ, както и обширния му пѣсъченъ плажъ, кѫдето направиха баня. При тихо море, отиването и връщането не бѣ съпроводено съ неприятности.

Детската колония — леки борби на плажа.

Едно отъ хубавитѣ мѣста за разходка бѣха скалитѣ на носъ Скамни, крайниятъ пунктъ на Созополския полуостровъ. Скалитѣ тукъ сѫ разядени отъ морскитѣ вълни, образувани сѫ островчета и канали, изъ които шуми пѣнестата и гѫста морска вода. Въ лѣво сѫ натрупани подъ брѣга безредно скали. Една е издигната и прилича на истински сфинксъ. Далеко се виждатъ островитѣ Св. Иванъ и Св. Петъръ.

На 13. августъ 1926. год. децата отъ пловдивската детска колония направиха последна баня на созополския плажъ. Сѫщия день, 4 ч. сл. обѣдъ, тѣ тръгнаха за Бургасъ съ сѫщото параходче „Левски“, а следния день зараньта благополучно пристигнаха въ Пловдивъ, точно следъ едномесечно отсѫтствие.

Пловдивската детска лѣтна колония съ едномесечното си лѣтуване въ Созополъ блѣскаво изпълни една своя задача. Децата прекараха единъ месецъ въ общежитие, подъ рѫководството на преданни рѫководители и възпитатели, на чистъ въздухъ, добре хранени, отлично задоволени душевно — забави, игри, разходки, кѫпане въ море — изобщо най-любимитѣ развлѣчения за детето.

Едномесечното прекарване на колонията въ Созополъ костува на Пловдивския клонъ отъ Б. Н. М. С. сумата 59,000 лева. Сумата е изразходвана като пѫтни пари (отиване и връщане) на лѣтовницитѣ, храна и други разноски за единъ месецъ — за 46 деца и 6 души рѫководенъ персоналъ, заедно съ една готвачка (всичко 53 души). Тукъ влазятъ и разноскитѣ за перачки, сѫщо за две служащки, наети за по-грубата работа (метене и пр.). Тая сума е събрана като такса отъ децата — колонисти: едни платиха по 1,500 лв., а други по 1,250 лв. Пловдивската Поп. Банка внесе 4,000 лв., банка „Задруга“ 2,000 лв., Окр. Пост. Комисия 5,000 лв., а Градскиятъ Общ. съветъ 7,500 лв. Но освенъ това клонътъ отъ сѫщата сума купи инвентаръ за 10,000 лв., който се запази за бѫдещитѣ лѣтни колонии (сѫдове и пр.). За 15 колонисти, деца на бедни пловдивски граждани, таксата е платена отъ дружеството „Майчина грижа“, което изпрати тия деца въ колонията.

На Кавацитѣ — детската колония на пране.

Ще си позволя да цитирамъ нѣкои бележки изъ дневника на колонията, редовно воденъ презъ всичкото време:

„16. юлий, 1926. год. Времето хубаво. Децата здрави. Лека-полека започнаха да се опознаватъ и сближаватъ, а отначало странѣха помежду си. По-голѣмитѣ полагатъ грижи за по-малкитѣ. Отъ 10 до 12 часа бѣxa на плажа: игри, препичане на слънце и морска баня. Привечерь направихме разходка на поляната до пристанището. Домакинътъ г. К. Любеновъ полага голѣми старания, за да организира продоволствието на колонията. Храна презъ деня: въ 7 1/2 ч. млѣко, въ 10 1/2 ч. на плажа по 1 яйце; обѣдъ — зеленъ фасулъ съ месо и гарнитура кисело млѣко, втора порция компотъ отъ сливи; 4 1/2 ч. закуска сирене; вечеря — зеленъ фасулъ съ месо и гарнитура кисело млѣко, втора порция — компотъ отъ сливи. Следъ вечеря — забави и пѣсни. Дежурна учителка Зл. Димитрова“.

Въ дневника за 20. юлий, между друго, е казано: „Въ залива до пристанището сѫ хвърлили котва миноноскитѣ «Строгий» и «Дръзкий». Времето хубаво. Следъ пладне съ лодки заведохме децата на миноносеца «Строгий». Децата разгледаха подробно миноносеца“.

„21. юлий, срѣда. Времето хубаво. Морето спокойно. Слънчева и морска баня. Следъ пладне направихме разходка съ гребни лодки до о-въ Св. Кирилъ, дето е построено величествено държ. практическо риболовно училище, което колониститѣ разгледаха съ голѣмъ интересъ. Отидохме и разгледахме сѫщо постройката на вълнолома, който сега усилено се строи и ще свързва острова съ града Созополъ. Храна презъ деня: 7 ч. сутриньта млѣко“

и т. н.

„22. юлий, четвъртъкъ. Времето добро. Морето леко развълнувано. Сутриньта на 2 конски талиги натоварихме дрехитѣ за пране на колониститѣ, казани за вода, 3 корита, канчета, дърва и суха храна. Заминахме за мѣстностьта Кавацитѣ, 3 клм. далеко отъ града. Направихме разкошна слънчева и морска баня. Плажътъ е голѣмъ. Следъ обѣдъ децата почиваха подъ сѣнкитѣ на кавацитѣ. Всички бѣха весели и доволни. Децата правѣха разходка изъ пѣсъчнитѣ хълмове и край морето. Разгледахме какъ се каптира водата, която ще бѫде отведена въ Созополъ. Съ всичко бѣха запознати отъ кондуктора г. Увалиевъ. Направихме нѣколко снимки. Въ 6 часа си тръгнахме за града. Храна презъ деня: сутриньта — чай съ сирене, въ 10 ч. по 1 яйце; обѣдъ — кашкавалъ и сирене; 4 ч. сл. об. — сирене. Вечеря — тасъ кебапъ и кисело млѣко. Дежурна М. Калева“.

На 23. юлий е отбелязано, че сутриньта било облачно, а по обѣдъ валѣлъ проливенъ дъждъ. Но следъ това времето се оправило и колонията съ лодки посетила голѣмия о-въ Св. Иванъ, кѫдето разгледали фара и сигналната станция. Направили и снимки.

„3. августъ, вторникъ. Времето хубаво. Морето тихо. На плажа направихме три снимки — гимнастически упражнения, закуска и кѫпане. Следъ обѣдъ направихме други снимки — на лодки и въ параходчето «Левски». Храна презъ деня: 7 ч. млѣко, 10 ч. кашкавалъ, обѣдъ — супа съ фиде, кюфтета съ сосъ и диня; въ 4 ч. на поляната при пристанището — закуска съ халва; вечеря — пържени кюфтета, кисело млѣко и диня. Дежурна Тр. Панайотова“.

Така е следвалъ животътъ на колонията въ Созополъ — нагледъ монотоненъ, а въ сѫщность винаги забавителенъ, винаги веселъ. Ту хубаво време, тихо или бурно море, ту пържени кюфтета, халва или кисело млѣко — днитѣ сѫ вървѣли полезно и приятно.

На Кавацитѣ — морска баня.

Децата се завърнаха въ Пловдивъ обгорѣли и закалени. Но да се види нагледно резултатътъ отъ почивката и храненето имъ, ще приведа само нѣколко цифри. Още на втория день следъ пристигането си въ Созополъ, на 15.VII, всички деца сѫ били претеглени. Общото имъ тегло тоя день е било 1,512 клг. — 46 деца, т.е. срѣдно едно дете е тежало 32.87 клг. На 30.VII, значи следъ 15 дни, сѫ били претеглени сѫщите деца — общо тегло 1,562.1 клг. или срѣдно едно дете вече е тежало 33.96 клг. На 13. августъ е имало трето и последно претегляне: общо тегло 1,597.2 клг., срѣдно едно дете е тежало 34.72 клг. Ако сравнимъ общото тегло на децата колонисти при пристигането имъ съ последното общо, тегло, ще видимъ, че има една разлика — едно увеличение общо отъ 85.2 клг. Това прави на дете увеличение съ по 1.85 клг. Ако се взремъ въ списъка на децата колонисти, ще видимъ че нѣкои действително сѫ направили голѣмо увеличение на теглото си само за единъ месецъ — съ повече отъ 3 клг. Разбира се, трѣбва да се има предъ видъ, че на подобни курорти не се очаква голѣмо увеличение на теглото презъ време на самото лѣтуване. Благодатнитѣ последици отъ морелѣчението се чувствуватъ въ последствие — презъ есеньта и зимата — и то повече въ закрепване и въ каляване на организма.