Анастас Разбойников
Градъ Созополъ (9) (и лѣтуването на пловдивската детска колония)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Очерк
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Sleepwalker (2012 г.)
Разпознаване, форматиране и корекция
trooper (2013 г.)

Издание:

Ат. Сп. Разбойниковъ. Градъ Созополъ и лѣтуването на пловдивската детска колония

Български Народенъ Морски Сговоръ, Пловдивски клонъ

Печатница Хр. Г. Дановъ — Пловдивъ. 24 (1927.).

История

  1. — Добавяне

Вѣтърътъ и неговото значение за крайбрѣжнитѣ жители.

За крайморското население вѣтроветѣ иматъ голѣмо значение, тѣ представляватъ голѣма ценность за него. Мѣстниятъ житель го използува, за да си меле брашно (вѣтърни мелници), да пресушава чрезъ помпи блата (въ Холандия), а най-вече при мореплаването. Платноходитѣ безъ вѣтъръ не могатъ и пладноходството безъ вѣтъръ е немислимо. За платноходството отъ особено значение е обстоятелството, че крайморскитѣ или крайбрѣжните вѣтрове сѫ значително по правилни, по-постоянни спрямо вѣтроветѣ въ вѫтрешностьта на сушата. Благодарение на това, че вѣтърътъ е ценность отъ първостепенна важность за крайморския житель, последниятъ е билъ принуденъ да го изучава, да го наблюдава, да го цени, да му дава имена и да различава единъ вѣтъръ отъ другъ вѣтъръ. Нѣма по-добри вѣтропознавачи отъ крайморскитѣ жители. Въ това отношение условията сѫ ги заставили тѣ да станатъ и най-добритѣ практици-метеоролози. Такива практици-метеоролози сѫ били всички велики мореплаватели въ миналото. Съ своитѣ познания, тѣ сѫ се налагали надъ моряцитѣ, които сѫ имъ бивали повѣрявани, тѣ се налагали надъ суевѣрията и предразсѫдъцитѣ на дадено време. Всѣкѫде другаде на сушата метеоролозитѣ-практици сѫ твърде голѣма рѣдкость и тѣхнитѣ познания сѫ ограничени въ познаване на много малъкъ брой, 1–2, мѣстни вѣтрове. Крайморскиятъ житель-рибарь или морякъ, напротивъ, познава имената и действието на всички мѣстни вѣтрове. А знайно е, че движението на атмосферния въздухъ — вѣтърътъ отъ най-старо време е фрапиралъ въображението на човѣка и чрезъ промѣнитѣ, които докарва той върху климата на дадено мѣсто.

grad_sozopol_wetrena_melnica_2.jpgНай-малката вѣтрена мелница въ Созополъ — почивка при безвѣтрие.

Още при пръвъ разговоръ съ обикновенъ рибарь на Созополъ или Месемврия васъ ви поразява фактътъ, че той познава много вѣтрове, кой до колко е полезенъ или вреденъ за платноходството, както и че той дава отдѣлно, самостоятелно име на всѣки вѣтъръ. Рибаритѣ и мореходцитѣ тукъ сѫщо си позволяватъ да предвиждатъ времето: за деня — отъ утрото, или за следващия день. Затова за вѣтроветѣ, които духатъ въ Созополъ и околностьта му, ще кажа нѣколко думи, възъ основа на най-добритѣ мѣстни наблюдатели практици.

grad_sozopol_wetrena_melnica_1.jpgИзоставената вѣтрена мелница.

За голѣмо съжаление метеорологическа станция въ града нѣма. Тя би ни дала най-ценни метеорологически данни. Бургаската станция е по-навѫтре къмъ сушата и тя не може да ни даде точни данни за Созополъ, понеже, известно е, че дори на по-кѫси разстояния метеорологическитѣ станции констатиратъ различия въ валежитѣ или вѣтроветѣ, а камо ли тукъ, когато Бургасъ е по-вѫтрешенъ градъ спрямо Созополъ. Но и въ Месемврия нѣма метеорологическа станция. Но въ случая насъ ни интересуватъ вѣтроветѣ въ Созополъ. Вѣтроветѣ, както е известно, се опредѣлятъ отъ атмосферното налѣгане, но наблюдения на последнитѣ като не сѫ правени, то ние не можемъ научно да обяснимъ созополскитѣ вѣтрове. Вѣтърътъ духа отъ мѣсто съ по-високо атмосферно налѣгане къмъ мѣсто съ по-низко атмосферно налѣгане и силата (скоростьта му) зависи отъ разликата въ тия налѣгания. Колкото разликата е по-голѣма, толкова по-голѣма е силата. Затова имаме: тихо време, когато скоростьта на вѣтъра не надминава 1 м. за секунда; слабъ вѣтъръ (отъ 1 до 4 м.), умѣренъ вѣтъръ (4–8 м), доста силенъ (8–12 м.), силенъ (12–16 м.), свиперъ (16–25 м.) и ураганенъ (повече отъ 25 м. въ секунда). При това положение — липса на точни наблюдения — азъ ще се опитамъ, възъ основа на данни събрани отъ населението и лични наблюдения, да опредѣля посоката и ще се огранича да посоча само имената на самитѣ вѣтрове. Въ случая би ми дошелъ на помощь единъ анемометъръ, който би ни далъ и скоростьта на вѣтроветѣ, или поне единъ обикновенъ вѣтропоказатель, който да ни даде посоката на разнитѣ вѣтрове и тѣхното постоянство. Известно е, че двата елемента, които трѣбва да наблюдаваме за всѣки единъ вѣтъръ, сѫ посока на вѣтъръ и сила (скорость) на вѣтъра. Посоката, а следъ това и силата (скоростьта) на созополскитѣ вѣтрове, както се каза по-горе, ще посоча възъ основа наблюденията на практици мѣстни граждани. Отъ друга страна, за началото и посоката на вѣтроветѣ трѣбва да се има сѫщо предвидъ отклонението на дѣсно, което тѣ изпитватъ въ нашето полукълбо.

Възъ основа на тия данни е изработена Роза на вѣтроветѣ въ Созополъ или собствено карта на вѣтроветѣ, отъ която се вижда само посоката и името на главнитѣ и най-чести вѣтрове, които духатъ въ града и иматъ значение изобщо за климата му и частно за корабоплаването и риболовството. А известно е, че отъ географска гледна точка по-важно е да се знае посоката на вѣтъра, а не неговата сила. Отъ тая Роза на вѣтроветѣ сѫщо така се вижда, че преобладаватъ вѣтроветѣ, които духатъ откъмъ морето — отъ дѣсно, т.е. отъ полукрѫга северъ-изтокъ-югъ, а сѫщо така отъ югъ и югозападъ. Преобладаването се доказва отъ известностьта имъ. Тукъ сѫ известни най-много имена на вѣтрове, а за другитѣ посоки сѫ известни само малко собствени имена на вѣтрове и то главно идящитѣ отъ главнитѣ посоки. Така щото при едно изчисление на главната годишна посока на вѣтроветѣ чрезъ една истинска анемометрична роза би се установилъ господствуващиятъ презъ годината вѣтъръ идящъ откъмъ морето. Нека имаме предвидъ обаче, че тая анемометрична роза е повече за деня, а не и за нощьта, за денонощието, понеже практицитѣ наблюдатели, естествено, винаги повече сѫ се интересували за дневнитѣ вѣтрове.

Нека сега опишемъ силата, действието и значението на всѣки вѣтъръ:

Трамондана е северенъ и повече зименъ вѣтъръ. Често пѫти той духа много силно. Тоя вѣтъръ причинява силни вълни, обаче повръхностни, — тѣ не засѣгатъ морската вода на по-голѣма дълбочина. Името е италиянско (tramontana) и означава на италиянски сѫщо северенъ вѣтъръ.

Леванти (италиянски levante, т.е. изтокъ) е източенъ вѣтъръ, както показва и името му, иде отъ съвършено свободното открито море. Той причинява най-голѣмитѣ подводни вълни.

Грео е точно североизточенъ вѣтъръ. Той сѫщо иде отъ свободното море и причинява голѣми подводни вълни.

Грео-леванти иде отъ посоката между грео и леванти, това е североизточенъ-източенъ вѣтъръ. Той сѫщо причинява голѣми подводни вълни.

Трамондана-грео е между тия два вѣтъра. Той прилича на трамондана и като него причинява силни, но повръхностни морски вълни.

Нотя (или лодосъ) иде точно отъ югъ. Той често носи следъ себе си дъждъ. За вълнението на морето той нѣма значение, но платноходитѣ го използуватъ за Месемврия, Анхиало или Бургасъ. На италиянски noto означава юженъ вѣтъръ. Името „лодосъ“ е турско, обаче на турски „лодосъ“ означава юго-източенъ вѣтъръ (справка Dictionnaire Turc-francais par Bianchi et Kieffer).

Сироко (арабски scirocco) е точно югоизточенъ вѣтъръ. Той е много добъръ и приятенъ морски вѣтъръ и духа обикновено отъ 10 ч. сутриньта до 10 ч. вечерьта. Сироко представлява морска бриза, затова духа дене следъ засилване на слънцето, т.е. следъ като настѫпи барометриченъ минимумъ надъ сушата, а барометриченъ максимумъ надъ морето. Като приятенъ и прохладенъ морски вѣтъръ, сироко е известенъ далеко навѫтре къмъ сушата, кѫдето българското население го нарича моренинъ. Името „сироко“ е арабско, предадено на италиянцитѣ, които го употрѣбяватѣ за южния сахарски горещъ вѣтъръ. Те сѫ го пренесли и въ Созополъ.

grad_sozopol_wetrowe_w_sozopol.jpgГлавнитѣ вѣтрове, които духатъ въ Созополъ.

Острия (италиянски ostro, т.е. юженъ вѣтъръ) иде между нотя и сироко, южно-югоизточенъ. Това е опасенъ и лошъ вѣтъръ за созополци. Следъ него много често иде дъждъ и времето се разваля.

Сироко-леванти иде между тия два вѣтъра и причинява доста голѣмо вълнение. Духа презъ сѫщото време, презъ което и сироко.

Маистро иде точно отъ западъ. Това е вѣтъръ вечерникъ. Той е напѫтниятъ и най-добриятъ вѣтъръ използуванъ отъ платноходитѣ за Цариградъ. Маистро духа отъ 10 ч. вечерьта до 10 ч. сутриньта. Тоя вѣтъръ винаги духа следъ дъждове, което е много естествено, тъй като при валежъ се образува барометрически минимумъ надъ по-топлото море. Въ такъвъ смисълъ това е една сушева бриза. Названието на вѣтъра е сѫщо италиянско — maestro, maestrale — вѣтъръ, който по име отговаря на южно-французкия вѣтъръ mistral. На италиянски albero maestro означава главната мачта на платноходенъ корабъ.

Боненти (италиянски ponente, т.е. западъ) е точно югозападенъ вѣтъръ и, както маистро, иде следъ дъждъ и духа отъ 10 ч. вечерьта до 10 ч. сутриньта, като бриза.

Гарби иде между нотя и боненти — южно-юго-западенъ вѣтъръ. Понѣкога той докарва дъждъ. Обаче гарби е единъ отъ неприятнитѣ вѣтрове за созополци: той е сухъ, опасенъ и изгаря лесно посѣвитѣ. На италиянски garbino означава юго-западъ. А на арабски гарбъ сѫщо означава западъ (гарби, прил. м. р. западенъ).

Маистро-трамондана е северо-западенъ вѣтъръ. Той много често духа следъ дъждове. Но за созополци е много неприятенъ, понеже причинява най-голѣмо вълнение и най-голѣма опасность за созополското пристанище, изложено къмъ сѫщата посока.

Преди пладне и къмъ полунощь временно настѫпва кѫсо безвѣтрие — тихо или добро време. Наричатъ го бонаца (италиянски bonazza, добро време). Въ Созополъ и Месемврия му даватъ още името галини, което на гръцки езикъ означава тихо, спокойно море.

Отъ гореизброенитѣ вѣтрове, бризи сѫ маистро и боненти, а сѫщо сироко и сироко-леванти. Първитѣ два вѣтъра идатъ отъ сушата къмъ морето, затова сѫ сушеви бризи, а вторитѣ два сѫ морски бризни вѣтрове. Затова тѣ сѫ постоянни денонощни вѣтрове, разбира се, при нормално състояние на атмосферата. Тѣ се дължатъ на разликата въ температурата презъ денонощието (рано сутринь и късно презъ вечерьта) на сушата и водата (морската повръхнина). Бризитѣ сѫ най-характерни вѣтрове за тропическитѣ страни, а сѫщо и за странитѣ въ умѣренитѣ широчини. Това сѫ денонощни вѣтрове подложени на единъ постояненъ, редовенъ режимъ. Денонощната разлика въ температурата надъ сушата и морето причинява денонощно колебание на атмосферното налѣгане, особно характерно за такива мѣста. Морската бриза се дължи на следното: презъ деня сушата се нагрѣва по-бърже и по-силно, скоро тукъ атмосферното налѣгане става по-слабо, отколкото надъ съседното море — морската бриза се появява къмъ срѣдата на сутрешния полудень (10 ч. пр. пладне). Презъ нощьта сушата се изстудява по-бърже и повече, а върху морето, което остава по-топло, налѣгането, спрямо това надъ сушата, става по-низко, затова къмъ 10 ч. вечерьта се появява вѣтъръ отъ сушата къмъ морето — сушева бриза.

Обаче тоя редъ на морски и сушеви бризи може да се създаде редовно само тогазъ, когато общото атмосферно налѣгане слабо вариира, е по-постоянно. Това сѫ екваториялнитѣ области, кѫдето атмосферната ситуация е по-постоянна, по-стабилна и денонощното колебание на барометъра е по-силно. Въ умѣренитѣ широчини, като у насъ, тия условия по-рѣдко се създаватъ, а въ по-голѣмитѣ широчини — още по-рѣдко. — Бризи се срещатѣ край моретата и океанитѣ, а сѫщо и край нѣкои езера.

Отъ особна важность сѫ известни метеорологически практически наблюдения. Така, следъ вѣтроветѣ гарби, нотя или острия, времето се разваля и иде дъждъ. Следъ дъждове духатъ маистро, маистро-трамондана и боненти. Маистро и боненти духатъ отъ 10 ч. вечерь до 10 ч. сутринь, а сироко и сироко-леванти духатъ отъ 10 ч. сутриньта до 10 ч. вечерьта.

Горнитѣ названия на вѣтроветѣ, почти всичкитѣ, сѫ известни и въ Месемврия, а отчасти и въ Анхиало. Отъ тукъ тѣ сѫ били пренесени, сѫщо не напълно, и въ другитѣ крайчерноморски селища (напр. въ чисто българското с. Кюприя), а сѫщо дори и въ селищата въ вѫтрешностьта (с. Сарѫмуса и пр.).

Вижда се сѫщо така, че имената на вѣтроветѣ сѫ италиянски — тѣ сѫ донесени отъ венецианцитѣ и генуезцитѣ, гемиджии и търговци презъ срѣднитѣ вѣкове край нашето Черно море. Две имена дори има арабски („сироко“ и „гарби“), чрезъ италиянцитѣ сѫщо дошли у насъ, а тѣ сѫ ги взели отъ северноафриканскитѣ араби.

Г-нъ Сава Н. Ивановъ, който най-добре е проучилъ отъ насъ българитѣ Черно море, въ две кѫси свои статии между друго се опитва да опредѣли господствуващитѣ вѣтрове по българското черноморско крайбрѣжие (сп. „Морски сговоръ“, год. III, броеве 3 и 4). Въ първата си статия той завършва: „Въ заключение може да се каже, че изобщо черноморскиятъ басейнъ и прилежащитѣ му брѣгове сѫ подчинени презъ по-голѣмата часть отъ годината и главно презъ зимата на господството на вѣтроветѣ отъ севернитѣ направления“. А въ втората статия заключава: „Въ Бургаския районъ презъ годината господствуватъ източнитѣ вѣтрове; само презъ студенитѣ месеци (ноемврий — февруарий) тамъ преобладаватъ западнитѣ и северозападнитѣ вѣтрове“. Или другаде: „На югъ отъ Бургасъ презъ лѣтото господствуватъ източнитѣ вѣтрове, а презъ зимата — югозападнитѣ“. За цѣлия западенъ басейнъ на Черно море г. Ивановъ приема презъ зимата господството на севернитѣ вѣтрове — стремещи се къмъ Мраморно море, съ по-слабо атмосферно налѣгане. Зимнитѣ вѣтрове се отличавали съ „настойчивость и сила“. А срѣдната максимална скорость по нашия черноморски брѣгъ била 21 м. въ секунда, която е, значи, доста голѣма, и, споредъ по-горната наша таблица, ще имаме много силенъ или свирепъ вѣтъръ при тая скорость. Въ Варна е била наблюдавана скорость до 30 м. въ секунда (на 6.III.1907 год.), която отговаря на ураганенъ вѣтъръ.