Анастас Разбойников
Градъ Созополъ (8) (и лѣтуването на пловдивската детска колония)

Риболовство.

Нашитѣ черноморски градове, възникнали нѣкога като търговски колонии, и сега още сѫ обърнали погледъ къмъ морето, а връзката имъ съ сушата е случайна, временна. Само нѣкои отъ тѣхъ си създадоха подобни трайни връзки — както напр. Варна и Бургасъ. Созополъ и сега, както нѣкога като Аполония, е свързанъ съ морето и неговитѣ отрасли — риболовство, корабостроителство, търговия и гемиджийство. А сушата предъ него е толкова богата за използуване! Ето защо съседното чисто българско село Св. Никола, заето изключително съ използване на тия богатства на сушата — тлъста почва за земедѣлие, гори и пасища за скотовъдство — и не успѣло досега напълно да ги използува, още не се е свързало съ морето и като-че-ли последното не сѫществува за него. Въ с. Св. Никола нѣма нито единъ рибарь. Сушата богато възнаграждава труда на селянина, та нѣма нужда той тукъ да се приучва на ново занятие. Обаче, преселилитѣ се въ Созополъ светиниколци скоро сѫ ставали добри риболовци, моряци и търговци. Наброяватъ се много такива родове. Подобенъ е случаятъ съ българи дошли и отъ други, вече по-вѫтрешни, села. Сушата предъ Созополския полуостровъ сѫщо така е богата за земедѣлие и скотовъдство (за говеда, овце и свине). Но тя достатъчно не се използува, при това е по-далеко, не е непосрѣдствено до града. Когато става дума, че българинътъ отбѣгва морето, българинътъ не обича морето и пр., това трѣбва да се разбира не въ смисълъ на една неспособность у българина, а като нѣщо временно и като липса у българина на нужда, за да обикне морето. Преди всичко, всички народи сѫ ставали моряци следъ като сѫ минали фазата на земедѣлието и следъ като сѫ били използували достатъчно богатствата на сушата, върху която сѫ били заселени. Българинътъ не е използувалъ още богатствата на сушата, за да помисли и за богатствата на морето. Така е било и въ миналото. Обаче първиятъ турски адмиралъ, на име Балтооглу, който при Мухамеда е обсаждалъ съ флота Цариградъ, е билъ ренегатъ българинъ. Подчертахъ сѫщо, че светиниколци и други селяни следъ заселването имъ въ Созополъ сѫ ставали отлични рибари и търговци. А що се касае за отбелязания отъ много души фактъ, че кѫщитѣ на светиниколскитѣ българи-селяни сѫ обърнати гърбомъ къмъ морето, това е единъ общъ културногеографски и антропогеографски фактъ. Не бива да се приема обратното: тия български селяни да обърнатъ вратитѣ и пр. на своитѣ кѫщи и обори точно срещу най-опаснитѣ въ Черно море северни и северо-източни вѣтрове! Но българинътъ тепърва ще става морякъ — всички условия за това сѫ вече на лице.

Децата-лѣтовници плетатъ риболовни мрежи.

За занятието на созополскитѣ граждани отъ голѣмо значение е била отъ една страна наследствената традиция отъ първитѣ поселеници, а отъ друга рибното богатство на прибрѣжието. Както нѣкога тракийцитѣ се елинизирвали и свързвали съ морето, така сѫщо въ по-послешнитѣ епохи, па дори и до скоро, българитѣ се погърчвали и ставали отлични риболовци и търговци, като се откѫсвали отъ занятието си на сушата. Тѣ оставали само владелци на имоти и на сухо — гори и пр. — обаче сѫ възприемали нова култура, на морски народи. На друго мѣсто споменахъ за погърчени български родове Станкови, Цървенкови, Недѣлчеви Драганови и др. Созополъ е билъ гръцки, както и нѣкога Аполония, но само по културно влияние, а не и по кръвь.

Риболовството е главниятъ поминъкъ за созополскитѣ граждани. Последнитѣ сѫ преди всичко риболовци, лодкари, майстори да плетатъ мрежи — впрочемъ съ последното занятие се занимаватъ главно женитѣ и момичетата, — а къмъ сушата обръщатъ съвсемъ слабо внимание. Тѣ сѫ само добри лозари. Храни си доставятъ отъ другаде. Земедѣлци и скотовъдци сѫ сега само бѣжанцитѣ отъ новия кварталъ и чифлика Равадиново. Малцина созополци притежаватъ нѣкоя крава, конь или чифтъ волове, а доста семейства иматъ само по едно магаре, за да си носятъ вода или дърва.

Созополци сѫ добри рибари. Tѣ владѣятъ изкуството да ловятъ риба съобразно мѣстнитѣ условия, познаватъ морето много добре — кѫде е плитко или дълбоко, владѣятъ изкуството да бѫдатъ лодкари или гемиджии, познаватъ всички видове риби, тѣхното ловене и сезонното имъ движение или появяване. Доходното риболовство край Созополъ е сезонно, въ връзка съ миграцията на рибата. Созополскиятъ рибарь, понеже е много опитенъ, знае кѫде и кога има риба. Появила се днеска на едно мѣсто, той знае тя кѫде ще бѫде следъ 1 или 2 дни. Той знае пѫтищата на скомрията или чироза, на калкана, карагьоза, паламуда и т.н. Всичко това е една цѣла наука. Самитѣ рибари се раздѣлятъ на обикновени работници и майстори-рѫководители (началници) или каравокири. Последнитѣ сѫ капитани на чифтни лодки, наречени аламани, като имъ се повѣряватъ по нѣколко десятки работници. Такива каравокири по-рано сѫ идвали все отъ Цариградъ, което показва вѣковната връзка на Созополъ и Босфорската столица. Отъ тукъ сѫ идвали вѣковнитѣ майстори по риболовството — гърци и италиянци. Вѣрното е, че риболовното изкуство тукъ е било пренесено отъ югъ и усъвършенствуването се подържало сѫщо отъ югъ.

Веднага следъ освобождението на България и откѫсването на Созополъ отъ Цариградъ, била настанала известна криза въ риболовството на нашия градъ. Прекѫснало се лесното идване на каравокирнитѣ гърци и др. отъ Цариградъ. Следъ дълго време, обаче, се създали мѣстни такива началници, които напълно замѣстили сезонно прииждащитѣ. Сега съ изселването на голѣма часть отъ гърцитѣ сѫ заминали доста такива началници каравокири, за които най-много съжаляватъ риболовнитѣ търговци. Наистина, следъ време пакъ ще се създадатъ мѣстни, обаче, сега липсата е чувствителна. Риболовниятъ търговецъ или наематель на далянъ е повѣрилъ сѫдбата си на тия началници, често пѫти своенравни, дори капризни, но винаги старателни въ своята работа, понеже взиматъ и процентъ отъ заловената риба (въ пари следъ продажбата й).

Единъ много примитивенъ начинъ за ловене на риба, практикуванъ и сега отъ децата въ Созополъ и нѣкои по-свободни граждани, е ловене на риба чрезъ суха трева, свързана съ дълго вѫже. Тоя лекъ вързопъ се захвърля на опредѣлено мѣсто предъ другитѣ растящи въ водата треви и следъ малко време се извлича на сухо. Въ него все ще останатъ оплетени малки рибки, които се събиратъ. Не е ли това единъ отъ най-първобитнитѣ начини за ловене на риба? Не е ли билъ той известенъ още на крайбрѣжнитѣ първобитни тракийци, които не сѫ смѣели да нагазватъ по̀ на вѫтре въ морето?

Известно е, че риболовството има голѣмо значение за съвременнитѣ държави. То доставя доброкачествена храна за населението. За отглеждането на тая храна нищо не е изразходвано, нито нѣкакъвъ трудъ е употрѣбенъ. Риболовството, заедно съ по-нататъшното обработване на рибата, дава препитание на маса отъ народа. Риболовството подготвя народитѣ къмъ морски животъ, толкова полезенъ въ днешно време. Морското могѫщество на много древни и съвременни държави е започнало съ обикновено риболовство. Рибата е между най-полезнитѣ и питателнитѣ храни — богата е съ бѣлтъчни вещества, соли и особно съ йодъ, който се съдържа въ морската риба. У насъ въ България риба се внася отъ другаде — главно отъ Турция. По статистикитѣ имаме посочени рибари всичко около 200 души, но тѣ се занимаватъ и съ други занятия, а само презъ „сезона“ се отдаватъ на риболовство. Въ нашето Черно-море се срѣщатъ около 20 вида риби, отъ които само нѣкои иматъ стопанско значение, а другитѣ иматъ само наученъ интересъ. Най-важни сѫ: скомрия (чирозъ), паламудъ, карагьозъ, хамсия, стафридъ, леферъ, кефалъ, сребърна риба и др.

Презъ цѣлата година въ созополскитѣ води се лови нѣкоя дребна риба: попчета, барбуни, кефалъ, леферъ, хамсии, стафриди и др. Пролѣтьта се лови калканъ; тукъ излазятъ вкусни миди и стриди. Ние имаме крайморски и рибарски градове като Анхиало, Месемврия, въ които презъ известни месеци на годината вие не можете да вкусите риба, понеже такава не се лови. Въ Созополъ това не е така. Защото тукъ винаги има хора, които ловятъ риба, на които това е занятие; защото Созополъ е най-рибарскиятъ български градъ. Следъ него иде Месемврия. За да бѫде пръвъ рибарски български градъ Созополъ, причинитѣ сѫ физикогеографски. Най-изобилната и най-доходната пасажна риба край нашето крайбрѣжие е скомрията или чирозътъ. Отъ цѣлата уловена риба въ Черно-море, 75% е мигриращата риба. Тая риба именно тукъ по странжанското крайбрѣжие съ центъръ Созополъ, изпъстрено съ многобройни носове и заливи, се насочва при своето движение, въ поставенитѣ и чакащи я мрежи. Тия условия така благоприятни ги нѣма никѫде другѫде. Затова къмъ Варна, Анхиало, Василико и Ахтополъ ловитбата й е по-слаба. Най-богата е ловитбата въ сектора южно отъ Бургасъ до с. Кюприя — центъръ на тоя секторъ е Созополъ. Затова Созополъ справедливо наричатъ градъ на скомриитѣ, на чирозитѣ или на паламудитѣ.

Чистене на скомрии. Отдѣлятъ се дробчетата за правене на гарузъ.

Главнитѣ пасажни риби край Созополъ, които сѫ и най-доходни, понеже се ловятъ въ голѣмо количество, следователно ловятъ се за износъ сѫ скомрията и паламудътъ. Паламудитѣ край нашето крайбрѣжие идатъ отъ северъ къмъ югъ презъ месецитѣ септемврий и октомврий. Тѣ тръгвать отъ рускитѣ води на северъ и се отправятъ все край брѣга на югъ. Следъ тѣхъ иде скомрията презъ ноемврий и часть отъ декемврий. Всички риби, които идатъ отъ северъ, сѫ тлъсти, а когато идатъ отъ югъ сѫ мършави. Изключение правятъ само карагьозитѣ, които идатъ тлъсти и много вкусни отъ югъ. Множеството заливчета и носове благоприятствуватъ ловенето имъ; въ свръзка съ тѣхъ е движението на рибнитѣ тълпи, а носоветѣ улесняватъ сѫщо така поставянето на мрежитѣ на голѣмо протяжение, 180–350 метра. На връщане презъ пролѣтьта нѣкои отъ пасажнитѣ риби пакъ тука се посрѣщатъ, само че на другия край на носоветѣ. Такъвъ е случаятъ съ скомрията, която презъ пролѣтьта вече иде отъ югъ, но е мършава, вследствие на което е годна само за сушене — чирози. Отъ черния дробъ на скомрията, сполучливо осоленъ, приготовлявать гарузъ, вкусно мезѐ за вино или бира, което обаче има само мѣстно значение и не достига за износъ.

Чистене на чирози.

Най-голѣмо количество риба се лови чрезъ мрежи, поставени на специални мѣста. Това е единъ далянъ. Далянитѣ отъ 1918. г. насамъ сѫ държавна собственость. Държавата ги дава на търгъ подъ наемъ. Има едни много доходни, а други — по-слабо доходни. Но разноскитѣ за еднитѣ и другитѣ сѫ едни и сѫщи. Затова наемателитѣ отбѣгватъ да наематъ по-слабо доходнитѣ, понеже при слаба година може да бѫдатъ разорени, тъй като наемътъ ще трѣбва да се плаща. Слабата доходностъ зависи отъ нѣколко обстоятелства: или рибата малко ще измѣни движението си и не ще се овре въ мрежитѣ, или тя е малко, или че времето е особно (бурно постоянно море и пр.). По-преди далянитѣ сѫ били частна собственость, всѣки е билъ притежание на нѣколко души: единъ ималъ единъ дѣлъ (акция), другъ петь дѣла и т.н. Използували сѫ ги общо и съобразно числото на дѣловетѣ си подѣляли прихода. За контролата собственицитѣ се редували годишно. При тая експлоатация рискътъ при неуспѣхъ е билъ по-малъкъ: само се изгубвали направенитѣ разноски, понеже наемъ не се плащалъ на никого.

На западъ отъ о-въ Св. Кирилъ по направление на Св. Никола се поставя единъ отъ най-голѣмитѣ и най-доходнитѣ редове отъ мрежи за скомрии. Това е далянътъ нареченъ Милосъ. Далянътъ е нареченъ така поради обилната въ него ловитба: „милосъ“ значи мелница, воденица, т.е. нѣщо, което меле и дава доходъ. Поне така сега обясняватъ гърцитѣ името на даляна — и не ще да е имало воденица (вѣтрена) на островчето, която да е дала името си и на даляна. И нашиятъ народъ съ воденицата свързва нѣщо най-доходно. Скомрийнитѣ тълпи, идящи отъ северъ, навлизатъ въ голѣмия Созополски заливъ и на излазяне се намъкватъ въ преграднитѣ мрежи.

Вториятъ важенъ далянъ за скомрии е при носъ Ативоло, отвѫдъ Св. Никола, по направление на носъ Атия: той обгражда другъ заливъ. Скомриитѣ, пѫтувайки изъ голѣмия Бургаски заливъ отъ северъ къмъ югъ, навлазятъ въ малкитѣ заливчета между н. н. Атия и Ативоло или между н. Сотира (при с. Св. Никола) и островчето Св. Кирилъ и на излазяне предъ тѣхъ се изпрѣчватъ редоветѣ отъ мрежи. Всички мрежи за скомрии се поставятъ на западъ отъ носоветѣ, които източно или юго-източно обграждатъ заливчетата, за да се преградять по този начинъ изходитѣ на движущата се на голѣми маси риба. На югъ отъ Созополъ до с. Кюприя, Василико и Ахтополъ, понеже цѣлото направление на брѣга е южно, мрежнитѣ редове се поставятъ на северъ отъ носоветѣ, поради сѫщитѣ причини. Редоветѣ мрежи за чирози, напротивъ, се поставятъ отъ югъ на сѫщитѣ носове, отъ кѫдето иде рибата. Така далянитѣ се използуватъ ту отъ едната страна на носоветѣ, ту отъ другата. Далянътъ при о-въ Св. Иванъ не е отъ многодоходнитѣ. Много доходенъ е далянътъ при носъ Зейтинъ бурунъ.

Но риба се лови и чрезъ мрежи на открито море, разбира се, пакъ близо до брѣга, съобразно движението й, — паламудъ и др. Това става чрезъ мрежи. Така щото при далянитѣ рибата се чака сама да се яви, тукъ не се проявява голѣмо изкуство и всѣки работникъ-рибаръ може да извърши работата. Друго е ловенето на риба съ мрежи на открито. Тукъ вече се проявяват способноститѣ на каравокиритѣ, на които се повѣряватъ по две доста голѣми лодки. Такива чифтове се казватъ аламани. Каравокиринътъ трѣбва да познава движението на рибата — това става нощно време — знае каква дълбочина има мѣстото, ще стигнатъ ли мрежитѣ му и т.н. Иначе трудътъ му отива напраздно.

Ловътъ нѣкога е много изобиленъ. Въ далянитѣ изведнъжъ улавятъ по нѣколко стотици хиляди скомрии или, споредъ сезона, чирози. Но всичко това е дѣло на случайностьта, понеже нѣкоя година ловътъ е съвсемъ незначителенъ. Така, край нашето Черно море нѣкоя година се улавятъ 12–15,000,000 скомрии, а друга година само до 500,000. Следъ ловитбата иде почистването и осоляването — особно за чирозитѣ. Това се върши отъ жени и деца. Преди нѣколко години единъ тюленъ подплашилъ скомриитѣ при с. Кюприя, отправилъ ги къмъ редоветѣ мрежи и ловитбата била толкова изобилна, щото е трѣбвало телеграфически да искатъ превозни срѣдства отъ Бургасъ. Но нѣкога тия животни вършатъ и пакости: оплитатъ се о мрежитѣ и ги разкѫсватъ.

Известно е, че по нашето черноморско крайбрѣжие има тюлени. Но това животно е рѣдко, та трудно се срѣща. Най-много го има на югъ отъ Созополъ. Тѣ се криятъ въ скалитѣ. Край Корунята на скалитѣ често си почивалъ единъ — истинско голѣмо черно куче или малаче, както твърдятъ хора, които сѫ го виждали. Унищожението на тия рѣдки животни е забранено. Тѣ иматъ хубава мека кожа.

Въ свръзка съ риболовството, въ Созополъ е развито плетенето на мрежи и корабостроителството. Мрежитѣ се плетатъ отъ деца и жени, но и отъ възрастни. Има доста добри майстори, които строятъ хубави лодки, аламани и гимии. Часть отъ материяла се набавя отъ съседнитѣ гори — дѫбови основи, дъски и греди (скелети).

Чистене и сушене на чирози — веселитѣ дни за Созополъ.

Като градъ на риболовството, разположенъ край най-богатото съ риба българско крайбрѣжие, Созополъ има голѣмо бѫдеще. Затова тукъ е избрано и мѣстото за модернизиране българското морско риболовство: на о-въ Св. Кирилъ, макаръ още недовършено, се издига грамадно и великолепно здание — първото българско рибарско училище. Между острова и града преградниятъ вълноломъ, вече привършенъ, загражда чудесно малко пристанище, запазено отъ морскитѣ вълни, съвършено удобно за една малка риболовна флота.

По този начинъ бѫдещето на Созополъ, като рибарски градъ, ясно се очертава. Проучването на нашия черноморски риболовъ отъ специално ангажираната холандска компания, особено много ще подпомогне гр. Созополъ. За въ бѫдеще не бива само да чакаме рибата, но да я диримъ. Последното до сега твърде малко се практикуваше. Отъ друга страна, ще трѣбва за въ бѫдеще да се гази и да се дири рибата на по-голѣми дълбочини, а не да се чака, както е напр. съ калкана, сезонното му излазяне къмъ брѣговетѣ, на плитко — на 30–40—50 м. дълбочина. Ще трѣбва нашиятъ риболовецъ да го дири на 100 м., на 150 м. Холандскитѣ рибари изследвачи сѫ добили задоволителни резултати. Предстои образуването на едно холандско-българско риболовно дружество. Необходимо е да се използува вѣковната опитность на холандцитѣ като риболовци.