Анастас Разбойников
Градъ Созополъ (3) (и лѣтуването на пловдивската детска колония)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Очерк
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Sleepwalker (2012 г.)
Разпознаване, форматиране и корекция
trooper (2013 г.)

Издание:

Ат. Сп. Разбойниковъ. Градъ Созополъ и лѣтуването на пловдивската детска колония

Български Народенъ Морски Сговоръ, Пловдивски клонъ

Печатница Хр. Г. Дановъ — Пловдивъ. 24 (1927.).

История

  1. — Добавяне

Най-древно мѣстно население край Черно море.

И тука насъ ще ни интересува оная часть отъ черноморското крайбрѣжие, която е около Созополъ. По черноморското крайбрѣжие и въ вѫтрешностьта днеска ние виждаме, че сѫ разпръснати остатъци на разнообразни култури, още не навсѣкѫде достатъчно изследвани. Най-слабо изследвана и известна е странджанската область. Но най-старо население въ тая страна не сѫ били тракийцитѣ. Преди тѣхъ сѫ обитавали брѣговетѣ на Черно море други народи, имената на които ние не знаемъ, обаче отъ тѣхъ сѫ ни останали важни веществени паметници: следи отъ надколни постройки, мегалитни паметници, предисторични паметници и пр.

Когато става въпросъ, обаче, за най-старото историческо население на югъ отъ Бургаския заливъ, около Созополъ и изобщо въ Странджа планина, ние трѣбва да се обърнемъ къмъ Херодота, баща на историята (484.—425. г.пр.Хр.). Той на дълго и широко ни описва разположението, политическия и общественъ животъ на тракитѣ, най-стари исторически жители на полуострова, и специално тия живущи въ предѣлитѣ на днешнитѣ български земи. Обаче Херодотъ е много кратъкъ, когато говори за околосозополската область. Тукъ той се спира мимоходомъ, когато описва похода на персийския царь Дарий Хистаспъ презъ Тракия срещу скититѣ, на северъ отъ Дунава. „Тракийцитѣ отъ Салмидесъ (днешна Мидия), — казва Херодотъ — и тъй нареченитѣ кирмиани и нипсеи, които живѣятъ надъ градоветѣ Аполония (т.е. днешни Созополъ) и Месемврия, безъ бой се предали на Дария“ (Цитирано по Г. И. Кацаровъ и Д. Дечевъ — Извори за старата история и география на Тракия и Македония, София, 1915. г.). Нипсеитѣ се поставятъ по̀ на югъ — тѣ обитавали Странджа планина и нейнитѣ южни склонове, а кирмианитѣ живѣли по̀ на северъ, около Созополъ, Бургасъ и Месемврия. Херодотъ не дава името на тракийцитѣ „отъ Салмидесъ“ (около Мидия), но другъ гръцки авторъ, Ксенофонтъ (440.—355. г.пр.Хр.), ги нарича „тракийци-мелинофаги“, т.е. просоядци. Такива ще да сѫ били и кирмиянитѣ и нипсеитѣ. Другаде тракийцитѣ около днешна Мидия сѫщиятъ Ксенофонтъ нарича тинийци, като поставя въ Странджа планина и други племена: меландити и транипси. „Презъ земята на тъй нареченитѣ тракийци-мелинофаги, стигнали въ Салмидесъ. Тукъ — продължава Ксенофонтъ — претърпяватъ крушение много отъ корабитѣ, които плуватъ изъ Понта (Черно море) и се изхвърлятъ на брѣга: защото морето тамъ изобщо е плитко. А тракийцитѣ, които живѣятъ по тия мѣста, сѫ раздѣлили чрезъ стълбове мѣстата и всѣки плячкосва това, което се изхвърли отъ морето въ неговия дѣлъ. А докато не си били опредѣлили такива граници, както се разправя, мнозина тракийци, когато събирали плячка, взаимно се избивали. Тамъ у тракийцитѣ се намирали много обѣдни легла, много скринове, много написани книги и много други стоки, каквито моряцитѣ пренасятъ въ дървени сѫдове“. Тия ограбвачи мелинофаги Страбонъ нарича асти: „Тия, които попаднатъ въ тоя брѣгъ биватъ ограбвани отъ аститѣ, тракийско племе, което живѣе тамъ.“ Всичко това се отнася за живущитѣ по странджанското крайбрѣжие тракийци.[1]

Интересно е, че такава плячка и днеска още е навикнало да търси крайбрѣжното население. Разправяха ми, че светиниколскитѣ българи, които не нагазватъ въ морето и го отбѣгватъ, особно следъ буря, често излазяли ноще да дирятъ изхвърлена отъ морскитѣ вълни плячка. Между друго изхвърленитѣ удавени трупове все по тоя начинъ сѫ бивали предварително обирани и следъ това обаждани на властьта. Плячкаджийството въ това крайбрѣжие, значи, датува още отъ тракийско време. Разграничаването на брѣга по този начинъ нѣгде сѫществувало дори и до преди освобождението, както съобщава К. Шкорпилъ. Въ старата часть на гр. Василико, на единъ носъ, се намирали и досега остатъцитѣ отъ една крепость, въ която е живѣла една пиратска фамилия, владѣтелка по наследство на опредѣленъ дѣлъ отъ брѣга за ограбване кораби (К. Шкорпилъ — Мегалитни паметници и могилища, старини въ черноморската область, изд. Народ. Музей София, 1925. год.).

Това занятие Шкорпилъ, цитирайки Ксенофонта, нарича „пиратство“ за старитѣ крайбрѣжни траки, обаче то е пиратство, както виждаме, но на сухо. И К. Иречекъ, сѫщо цитирайки Ксенофонта, приема „пиратско занятие“ за мѣстното тракийско население. Обаче нигде у Ксенофонта не личи, както и у другитѣ стари автори, тракитѣ да се впускали въ морето да „пиратствуватъ“. Тѣ сѫ чакали на брѣговетѣ изхвърлена плячка, или най-много, когато се чувствували по-силни, ще сѫ нападали засядащитѣ кораби, слазящитѣ на сухо търговци или търговскитѣ колонии. За това мѣстното крайбрѣжно население Иречекъ на друго мѣсто по-право характеризира като „разбойници домородци“ (К. Иречекъ — Княж. България, Пѫтувания, Пловдивъ, 1899. год.) Тоя въпросъ ни е известенъ и отъ договора на Иванко, владѣтеля на Добруджа, съ генуезцитѣ. Изобщо това ограбване е било съгласно съ древното и срѣдновѣковното морско право.

Мѫчно могатъ сега да се опредѣлятъ и посочатъ мѣстата на тракийскитѣ крайбрѣжни селища. За това сѫ нуждни специялни и подробни изучвания. Изглежда, обаче, че тракийското население е било достатъчно богато, особно въ плодороднитѣ мѣста. Областьта на северъ и северозападъ отъ Византия (днешния Цариградъ) гърцитѣ наричали „Тракийска делта“ и тамъ имало „многобройна и богата плячка“ (Ксенофонтъ). Споредъ сѫщия Ксенофонтъ, щомъ се излѣзло отъ Цариградъ, имало „много ечемикъ, пшеница и други храни“. Но по̀ на северъ въ планината ще да сѫ били по-беднитѣ — „просоядцитѣ“.

Изобщо, предисторията на нашето странджанско крайбрѣжие още достатъчно не е разработена.

Бележки

[1] Арианъ (95.—175.сл.Хр.), като цитира Ксенофонта, пише: „Ксенофонтъ е разказалъ много нѣща за липсата на пристанища въ тая мѣстность, какъ корабитѣ се изхвърлятъ тукъ отъ бурята и какъ близкоживущитѣ тракийци се биятъ помежду си за останкитѣ отъ корабокрушенията.“