Еди Маринов
Любовна лирика (7)

Сила

Сила, определяема във тяло,

Цвете, все още неразцъвтяло,

Желание, но искано тъй вяло,

Дете, в реалността все още оцеляло.

Жена безкрайна — не съвсем,

Невинността опорочена в грешен ден,

Грях, призант и вечно заклеймен….

Събуждам се… И виждам, че е споделен…

И аз умрях, а май и ти умря,

Тук не остана личност, само вечността,

Цвят, разцъфнал на греховността,

Сила, определяема спрямо цвета…