Еди Маринов
Любовна лирика (16)

Видение

Призрачно видение за миг съзрях —

жената от сънищата си реална видях,

красива, но не съвършена и с това прекрасна,

срещу мене стоеше — истинска, кристално ясна.

Тя беше точно каквато във съня ми се явява —

малко добра, малко зла, но излъчваща нежност,

видях как и в нейните очи учудване изгрява,

че и тя е срещнала онзи, когото търси цяла вечност.

Видях, че в погледа и за друго място няма,

освен за любов — безгранична, всеотдайна, голяма.

Мигът обаче много бързо отмина,

а с него и тя — истинската също си замина.

Пред мене стоеше просто някакво момиче,

а не бленуваната жена, която обичам.

То ме гледаше учудено, странно,

уплашено от погледа ми от любов пламнал.

Сега тя си отиде, но зная,

че ще я срещна някой ден и най-накрая

ще бъдем заедно истински някога,

въпросът, изглежда, е само кога…