Еди Маринов
Любовна лирика (3)

Романтика

Спи още градът, небето чернее,

потропва навънка първи трамвай,

на изток планините розовеят,

а времето сякаш застива — безкрай.

Буден в леглото стоя неподвижно

и гледам как бавно се буди светът,

свещта ме огрява със пламъче тъжно,

покоят руши се, започва денят.

Косите — разпръснати, изражение — мило,

ръцете прегръщат ме, сърцето тупти,

ти будиш се, сякаш нов свят открила.

И аз го откривам… във твойте очи…