Еди Маринов
Любовна лирика (12)

Сам

Отново си мисля, отново съм сам

сред това огромно множество хора,

кръжащи и викащи около мене — там —

навън, навътре, изпълнили простора…

Отново оставам самотен и тъжен,

със хиляди приятели около мен.

Но никой от тях за мен не е важен,

към всички съм аз като айсберг — студен.

Отново на бара седя си и пия самичък,

около мене въртят се познати лица лицемерни

и чудя се как няма сред тях дори и едничък,

който да разбира стремежите ми ефимерни.

Кога ли най-после ще открия човека,

който като мен мойте мечти да бленува,

дали ще остана тъй както сега и навеки,

сам, тъжен, самотен — все неримуван…