Еди Маринов
Любовна лирика (18)

На раздяла

Скъпа, утре заминавам,

за пореден път аз те оставям…

Недей, недей да се сърдиш

и знай — пак при тебе ще се върна,

а дотогава — вземам част от тебе с мен,

за да знаеш, че душата ми огряваш всеки ден,

за да знаеш, че за тебе мисля

и въпреки разстоянието до сърцето си ми близо…

А догодина — догодина пак ще се видим,

пак на границата на световете наши заедно ще ходим…

Сега е време блаженството, покоя, който ми даряваш,

да отхвърля, да си тръгна, да те изоставя,

защото трябва там пак да се върна,

в онова гъмжило бързащо и извратено да потъна…