Еди Маринов
Любовна лирика (10)

Вампир

Поглеждам в очите ти,

изпълнени с огнена сласт…

Ослепявам…

Чувам стоновете ти —

болезнени, искащи още и още…

Оглушавам…

Усещам вкуса ти в устата си —

солен, резлив, сладко-кисел…

Губя вкуса си…

Вдишвам аромата ти —

миришеш на разпалено, разгонено животно…

Вече нямам мирис…

Докосвам тялото ти страстно —

то е топло, живо, желаещо, готово…

Осезанието ми умира…

Тялото ми се слива с твоето —

приемаща, гонеща, силна…

Плътта ми изгаря…

Отварям съзнанието си за теб —

ти го изпиваш, поемаш го цялото…

Оставам празен…

Отдадох ти се напълно,

поднесох ти всичко свое в дар,

нищо за себе си не оставих…

А ти — ти ставаш —

безучастна, безчувствена, но отново сита…

Излизаш, тръгваш си, оставяш ме…

Сам…

Празен…

Нищо…