Еди Маринов
Цикъл „Просъници“ (6)

Просъница VІ

Бръм

гръм

буря

фурия

фучи

бучи

бръмчи

крещи

трещи

руши

троши

и без покой оставам…

Вън

гръм

тъма

зла

в мен

ден

обикновен

непроменен

но наранен

извратен

с парченца

оченца

мрак

враг

кудкудяк

обременен

изроден

като сина на бога възкресен

от мен

а аз

в същия час —

сломен

променен

от мечти и радости пречистен

със зло, лъжа и пошлост надарен…

така започвам следващия ден…