Еди Маринов
Цикъл „Просъници“ (16)

Просъница ХVІ

Горд

лорд

живея

пея

бързам

обвързан

с желание

за знание

за покой

но без застой

за развитие

но без покритие

остава

това

което съм

то просто е сън…

Навън

гръм

днес

в унес

утре

вътре

покой

но не мой

а на цялата вселена

от нищо необременена

не като мен

с моя малък проблем

толкова глобална

а не като мен — маргинална

а аз претендирам

че я разбирам

а въщност грам не отбирам

нищо разбираемо не намирам

така и умирам…

Умирам не такъв какъвто съм…

умирам и се раждам като в сън…

но продължавам своя път навън…

където съм, какъвто съм…