Еди Маринов
Цикъл „Просъници“ (2)

Просъница ІІ

Кой

някой

тропа

хлопа

на вратата

в тъмнината

руши

троши

и моя покой нарушава?

Тя

нощта

покрива

от очите скрива

всичко

и мойте очички

затваря

взорът обаря

със студ ме обгаря

вратите

проходите

към моя

тоя

оня

свят

познат-непознат

затваря

отваря

върти

крещи

пак там попадам…

но там

ням

пак

срещу своя враг

заставам

смел оставам

а той

е също в покой

но

какво?

не може

да ме излъже

той

е мой

двойник

войник

със съдбата

с меч в ръката

сам

там

срещу море от мъки

сред радост и разлъка

мечът полага

и слага

безкрай

край

на всички тях…

а нима това е грях?