Еди Маринов
Цикъл „Просъници“ (21)

Просъница ХXІ

Умиране,

раждане,

замиране,

прераждане —

вселена…

Пясък,

който тече,

река

в часовника —

време…

Руши

съдби,

но отдава

и създава —

сила…

Клетник

без съветник,

съдник,

вечен бъдник —

бог…

Неразривно

и всевечно,

създаващо

и човечно —

добро…

Лошо,

пошло,

със сила голяма,

най-дълбока яма —

зло…

Нещо,

без материалност,

нищо,

но всъщност реалност —

чувство…

Нов сън,

навън

от този свят

в друг, непознат —

смърт…

Добро

и зло,

всеобхватно,

необятно —

човек…

Сега всичко накуп

на съдбата напук

някакъв, всякакъв,

то точно кой, какъв? —

Аз…