Еди Маринов
Цикъл „Просъници“ (14)

Просъница ХІV

Съзнание

без знание

дирещо

търсещо

провокиращо

намиращо

слуз

гнус

с тетанус

мислещо

светещо

едно

същество —

човек…

 

Няма

да излезе от своята яма —

съзнание

без знание

бледа

гледа

душата

едната

напред

еони наред

и нещо

не, нищо

вече видяното вижда

и се ненавижда

старо открива

а всичко покрива

едната —

жената

с косата —

смъртта…

 

И нови

с бъдещите си покрови

се раждат

идеи прераждат

будят

лудите

въвеждат

повеждат

ума

мисълта

сърцето

детето

у всеки…

 

Защо

всичко

е едно

преходно —

раждане

умиране

любов

покров

омраза

зараза

добро

зло —

всичко това е човек —

дори и веднъж на век…

 

А всичко отминава

но все пак остава

и се повтаря —

кръгът се затваря:

ти си оставаш човек…

замира гласът ти като ек…

но отеква отново — след някой и друг век…