Хроника за откриването на Гвинея (4)

Поради каква причина корабите не се осмелиха да минат отвъд нос Божадор

Подтикван към това начинание от причините, които вече чухте, инфантът започна да стяга за път своите кораби и хора, необходими му за случая; както ще узнаете по-нататък, той изпрати там много пъти още хора, които имаха опит в големи подвизи и които сред останалите имаха много добро име във военното дело, но никой нито веднъж не се осмели да мине отвъд нос Божадор и да узнае земята отвъд него, както желаеше инфантът. И нека кажем истината — това не беше поради липса на сила и увереност, нито на добра воля, а заради новостта на случая, свързан с неопределена и стара слава, която се носеше сред испанските моряци почти от няколко поколения. И макар тази слава да беше измамна, защото опитът от това застрашаваше с патила дори след смъртта, беше голямо любопитството кой ще бъде първият, който би пожелал да изложи живота си на подобна опасност. Как ще минем, казваха те, границите, поставени от нашите бащи, и каква полза може да донесе на инфанта гибелта на нашите души и тела, защото, както се знае, ще се превърнем в самоубийци? Нима в Испания не е имало нито други принцове или господари, толкова жадни за тези познания, както нашият господар инфантът? Без съмнение трябва да се предположи, че сред толкова много благородници, извършили такива големи и възвишени подвизи за чест и слава на своята памет, е имало някой, който се е захващал с това. Но при очевидна опасност и без надежда за чест и печалба, те са престанали да се опитват. Съвсем ясно е, казваха търговците, че зад този нос няма нито хора, нито някакво селище; а земята е не по-малко песъчлива, отколкото либийските пустини, където няма нито вода, нито дървета, нито зелена трева, а морето е толкова плитко, че на една левга от брега няма място по-дълбоко от един разтег. Теченията са толкова силни, че всеки кораб, който мине оттам, не може да се върне никога вече. Затова нашите предшественици никога не са се решавали да го преминат. И несъмнено не е било малко невежеството им, щом не са знаели да нанасят на картите как се редуват приливите и отливите и откъде хората могат да плават с кораби. И какъв според вас трябва да бъде капитанът на кораба, на когото да го поверят при подобни опасения и ще наведе какви да бъдат хората, на които да се гласува доверие и даде власт по такива места, които да се нагърбят с такава дързост при толкова сигурни изгледи за смърт?

О ти, дево Темида, казва авторът, която между деветте музи на планината Парнас си имала специалната привилегия да разкриваш тайните на пещерата на Аполон! Аз се съмнявам дали твоят страх е бил толкова голям, когато си стъпвала на свещената плоча, където божествените откровения са ти причинявали мъка, не по-малка от смъртта, отколкото страха на тези, застрашени не само от опасността, но и от нейната сянка, чието голямо заблуждение беше причина за много разходи, защото инфантът дванадесет години подред се мъчи всяка година да изпрати кораби към онези места като изразходваше голяма част от своите доходи, а нито веднъж никой не се осмели да премине онази граница. Добре че не се връщаха без чест, защото за да поправят онова, в което не бяха успели, някои отиваха към бреговете на Гренада, а други се отправяха по море на изток, докато заграбят някоя голяма плячка от неверниците, с която достойно се завръщаха в кралството.