Хроника за откриването на Гвинея (2)

За нравите на инфанта дон Енрики

Струва ми се, че бих написал, прекалено много, ако искам да разкажа нашироко всички подробности, както някои историци обичат да пишат за принцовете, за които са предназначени техните истории. И тъй, описвайки подвизите им, в страстното си желание да възвеличаят техните добродетели, започват с постъпките от най-ранната им възраст. Но нека допуснем, че автори с такива способности не са правили някои неща без известна цел; чрез настоящото аз се отдалечавам от такова писане, защото съзнавам, че тук подобно нещо ще бъде ненужен труд. Нито пък умея да правя дълги описания на чертите на лицето, защото на този свят мнозина са имали красиви черти на лицето, но с безчестните си пороци са опозорили името си, и за да не бъда голословен, достатъчно е казаното от философа по този въпрос: че телесната красота не е напълно достатъчна. И тъй, връщайки се на моята тема, ще кажа, че този благороден инфант беше с доста висок ръст и беше човек със здрава мускулатура и едри и здрави крайници; косата му беше малко повдигната; цветът на лицето му по рождение бе бял, но поради продължителния труд с времето то придоби друг вид. Външността му на пръв поглед внушаваше страх у тези, които не го познаваха; когато се разгневеше, макар че се случваше рядко, лицето му придобиваше много недружелюбно изражение. Твърдостта на сърцето му и остротата на таланта му бяха в превъзходна степен. Несравнимо беше желанието му да извърши големи и възвишени подвизи. Сластолюбие и користолюбие никога не са намирали място в сърцето му, защото беше толкова умерен в първите си дела, че целият му живот премина в непокътнато целомъдрие и тъй чист и непорочен го прие земята. А какво мога да кажа за неговото величие, освен че то беше изключително сред всички принцове на света! Според моето мнение той беше принцът без корона, който възпита най-много и най-добри хора. Неговият дом беше главното убежище за всички добри хора от кралството, и още повече за чужденците, чиято голяма слава водеше до много голямо нарастване на неговите разходи; тук, общо взето, се срещаха с него хора от различни нации с толкова различни обичаи от нашите, че почти всички го смятаха за някакво чудо, защото никой никога не беше си тръгнал от дома му, без да е получил благодеяние. Всички свои дни прекара в безкрайно голям труд; навярно сред никоя човешка нация не може да се говори за някого, че се е държал по-великолепно от него. Би трябвало да се разкаже колко нощи очите му не бяха познали що е сън, а тялото му беше толкова издръжливо, че сякаш се превръщаше в друга същност. Работеше така неуморно и така напрегнато, както поетите си представят, че гигантът Атлас крепи небесата на раменете си, и поради големите познания които имаше за движението на небесните тела, хората от нашето кралство казваха, че делата на този принц надминават планинските върхове. Какво бих могъл да кажа, освен че неща, които се струваха невъзможни за хората, неговата неизчерпаема сила ги правеше да изглеждат леки. Беше много разумен и авторитетен човек, разсъдителен и с добра памет. Жестовете му бяха спокойни и говореше кротко; беше постоянен в антипатиите си и смирен в щастливи дни. Сигурен съм, че никога никой принц не е имал васал с подобно положение, още повече с такава голяма роля, който да е изпитвал такова послушание и уважение, каквито той имаше към кралете по негово време в Португалия и особено към крал дон Афонсу в началото на неговото ново управление, както може да се узнае по-подробно от неговата хроника. За него беше непозната омразата и злонамереността към някой човек, колкото и тежко провинение да беше извършил срещу него, а благодушието му по този въпрос бе толкова голямо, че сведущите го упрекваха, че щял да умре от раздаване на справедливост, но той навсякъде другаде постъпваше по същия начин. И смятаха така, защото не само се сдобри с някои негови слуги, които го бяха изоставили край Танжер — а това за него беше най-опасният случай, в какъвто не беше изпадал нито преди, нито след това, — без да им наложи каквото и да било наказание, но дори повиши някои, защото били служили добре, което, според преценката на хората, съвсем не бе заслужено. И този е единственият недостатък, който успях да открия у него и да ви го опиша. И понеже Тулий казва, че авторът може да се защищава в своето писание всяко нещо, което му се струва справедливо, в шеста глава на това съчинение ще направя по този въпрос едно изказване, за да остана истински автор. През един много кратък период от живота си той пиеше вино и това беше в самото начало на неговото учение, по после през целия си живот не се докосваш до него. Изпиваше винаги голяма любов към обществените работи в тези кралства, отдавайки голяма част от труда си за тяхното добро изпълнение и много обичаше да прави нови опити за всеобща полза, макар това да му струваше големи разходи. И така се наслаждаваше, когато си служеше с оръжията, особено срещу враговете на светата вяра, и толкова желаеше мир с всички испанци. Беше обичан от всички, защото почти на всички беше полезен и на никого не причиняваше вреда. Неговите отговори винаги бяха благи, с което много зачиташе положението на всеки човек, независимо от кое съсловие е. От устата му никога не беше излязла срамна или неприлична дума. Беше много покорен на всички заповеди на светата църква и с голяма набожност слушаше всички нейни служби; те се извършваха с не по-малка тържественост и церемониалност в неговата капела, отколкото в някоя катедрална църква. Изпитваше и голямо благоговение към всички свещени неща, а към свещениците се отнасяше с уважение и им помагаше с благодеяния. Почти половината от годината прекарваше в пост, а бедните никога не си отиваха от него с празни ръце. Сигурен съм, че не бих могъл да намеря друг католически или религиозен принц, който може да постъпва като този. Сърцето му не познаваше що е страх, освен от греха, защото с добродетелни дела и почтени нрави се раждат големите и възвишени подвизи в следващата глава, където ще обхвана всички забележителни неща, които той направи в служба на бога и за честта на кралството.