Хроника за откриването на Гвинея (9)

Как инфантът отговори на хората от Лагуш и как стана екипирането на корабите на споменатия остров

„Величието на нещата — отговори инфантът — много често се подценява там, където някои дребни неща се превъзнасят; защото по-добре е, когато малкото сърце свободно се отдава, отколкото голямото тяло, което предлага своето участие твърде скъпернически. И затова вашето доброволно предложение има по-голяма стойност, отколкото голямата помощ на други по-могъщи, които не ми я предоставят с такова желание; за него аз нямам нужда от по-сигурно доказателство от вашите предишни дела, които ме карат да ви почитам и възнаграждавам с онази обич и желание, че ще я проявявам към първенците от всяко мое село или град, в които по милост на краля, моя господар, имам пълна власт след него. А що се отнася до разрешението да отидете при маврите на остров Тидер, за което ме молите, аз ще ви го дам на драго сърце и ще ви възнаградя, и ще ви помогна за това, защото подобна молба е много похвална, тъй като не трябва да се цени толкова надеждата за печалби, колкото трябва да се познава добрата воля, която ви подтиква към това. И тъй, отсега нататък — каза той — можете да подготвяте нещата си за вашето заминаване и да ме молите за всичко, което може да послужи за вашето приготовление, защото няма да бъда по-малко щедър към вас, отколкото към някои мои слуги, ако те се заемеха да направят споменатото пътешествие по моя лична заповед.“ При тези думи всички направиха дълбок поклон, целунаха ръцете му от името на всички, които бяха дошли там. Скоро след като всички от селището чуха тази вест, започнаха да се приготвят за екипиране на своите каравели, за да тръгнат на път, колкото може по-бързо; новините за тази подготовка се разнесоха из кралството и подтикнаха и други да влязат в дружината. Не вярваме обаче, че е било без специална заповед на инфанта, защото и друг път съм казвал, че никой не можеше да отиде там без позволението на този господар.