Хроника за откриването на Гвинея (1)

Пролог, в който авторът^[1] посочва каква ще бъде неговата цел с това съчинение

Обикновено опитът ни показва и учи, че всяко благодеяние изисква благодарност. И макар благодетелят да не я желае страстно, той трябва да я изисква от този, който го получава, за да не бъде несправедливо оскърбяван оттам, откъдето дарителят е бил обхванат от добродетелна благосклонност. При това тъй особено свързване на тези две деяния, а именно — даряване и благодарност, следва да се знае, че първото задължително изисква второто. И ако това не беше така, би било невъзможно да се изразява благодарност на този свят. А и свети Тома^[2], който беше най-славният наставник сред докторите-теолози, казва във втора книга на втората част на Теологията, в сто и осма точка, че всяко дело по естествен път се връща там, откъдето е произлязло; и макар че благодетелят е главната причина за благодеянието, което другият получава, изисква се по естествен закон доброто, което е сторил, да му се върне чрез подходяща благодарност. И чрез това възвръщане можем да разберем естественото подобие между делата на природата и онези, които оказват морална подкрепа, защото всички водят към съответно възвръщане към онова начало, откъдето са тръгнали и до което стигат накрая. И в потвърждение на това Соломон казва в Еклисиаст, че слънцето изгрява на земята и след като обиколи всички неща, се връща на мястото си, откъдето е изгряло. И реките водят началото си от морето и не престават да текат, извършват своя кръговрат, като непрекъснато се връщат към него. Подобно нещо става и в духовния живот, защото всяко деяние, което произлиза от свободната воля, следва своя ход направо, докато стигне до подходящия получател и веднага, както си му е редът, се връща на мястото, където щедростта е позволила то да възникне, и чрез едно такова връщане се осъществява приятната връзка между тези, които правят добро, и тези, които го получават; за нея Тулий, като казва, че няма по-необходимо дело от благодарността, защото чрез нея доброто се връща при този, който го е сторил. И понеже многообразованият и многоуважаван принц и могъщ господар, кралят дон Афонсу V, който по време на писането на тази книга управляваше по божия милост Португалия, и чието царуване бог със своето милосърдие увеличава с живот и добродетели, видя и узна за великите и забележителни подвизи на сеньор инфанта дон Енрики, дук на Визеу и господар на Кувиля, негов многоуважаван и обичан чичо, които му се видяха толкова изключителни и блестящи в сравнение с многото, които някои испански принцове са извършили на този свят, и сметна, че ще бъде голяма грешка хората да нямат едно заслужаващо уважение възпоменание, особено поради големите услуги, които споменатият господар беше правил винаги на предишните крале и поради големите благодеяния, които коренните жители бяха получили от него. И тъй, той ми заповяда да се заема незабавно с най-голямо старание с това съчинение, защото, независимо че голяма част от другите негови подвизи са пръснати из хрониките на кралете, които са управлявали Португалия по негово време — както това, което извърши, когато кралят дон Жоау, негов баща, отиде да превземе Септа^[3], или когато заедно с братята си и с много други велики господари отиде да разруши споменатия град, а после, през царуването на крал дон Едуарти, славна му памет, отиде по негова заповед в Танжер, където се случиха много и много забележителни неща, за които се споменава в неговата история, защото всичко, което следва по-нататък, беше направено по негова заповед и поръчение, не без големи разходи и труд, може да бъде приписано именно на него, макар че във всички кралства се правеха общи хроники на техните крале, не се позволява обаче да се пише отделно за подвизите на някои техни васали, дори когато по величие са толкова бележити, че с право трябва да бъдат описани на отделно място, както беше направено във Франция за граф Жан Анжуйски, и в Кастилия за подвизите на Сид Руи Диас, а също и в нашето кралство за Нуналвариш Перейра, от което кралските принцове не бива да бъдат доволни, защото колкото по-голямо господство имат над най-големите и превъзходни личности, толкова по-висока е тяхната чест, защото никой принц не може да бъде велик, ако не господствува над богати; и както онзи добродетелен римлянин Фабриций, който беше казал, че по-скоро би искал да бъде господар на хора, които притежават злато, отколкото да има злато; и понеже споменатите подвизи се извършваха от много различни хора, те са описани на много места най-различно. И понеже кралят, нашият господар, сметна, че не подхожда едно негово завоевание да бъде разказвано по различни начини, макар че всички се стремят към една цел, негово величество ми заповяда да се помъча да ги събера и подредя в този том, за да могат читателите да се запознаят по-подробно с тях. И за да отвърнем на благодеянието с благодарност към онзи, от когото сме го получили, както бях започнал да описвам в началото на тази глава, нека продължим например с онзи свят пророк Мойсей, който, желаейки да не се забравят благата, с които бог дарил народа на Израил, на няколко пъти заповядал на получателите да ги запишат в сърцата си, така, както и в книга, която може да показва на поклонниците какво са написали. И тези, които дойдоха после, като видяха колко е пресен споменът за неправдите, а споменът за доброто чезне в забрава, поставиха знаци, които да бъдат трайни и почитани от хората, за да могат да напомнят доброто, което са получили в миналото. Подобно е и писанието за Исус, когато бог му заповяда да вземе дванадесет много големи камъка от средата на река Йордан и да ги занесе там, където бил разположен станът, след като минали всички. И това било сторено, за да се помни изумителното чудо, което бог направил пред народа, разделяйки водите така, че тези, които идвали отгоре, се издигали, без да се разливат настрани, а тези, които отивали надолу към устието, изтекли и реката останала суха. И вземайки предвид още някои чудеса, тъй като по такива знаци не се разбирало напълно какво е било направено, както виждаме също, че Херкулесовите стълбове не позволяват на никой, който ги е виждал, да разбере със сигурност кой ги е поставил за памет, за да се знае, че Испания е била завладяна от него, станало традиция да се описва онова, което не можело да се помни дълго. В потвърждение на това в книгата на царица Естир се разказва, че цар Асуир имал записани забележителните услуги, който му били правени, и понякога карал да ги четат за възхвала на онези, които са ги извършили. Подобно на него кралят дон Рамиро в желанието си да не се заличи от паметта на испанците голямата подкрепа, която му оказал блаженият апостол свети Яков^[4], когато ги избавил от господството на маврите и обещал да бъде наш помощник във всички сражения с тях, накарал да напишат историята на това събитие и за привилегиите, които предоставил и които сега от цяла Испания получава църквата Сантяго, в която тогава са живели испанците. Тази грижа, която са имали древните, трябва да стане навик и в наше време, и колкото нашата памет е по-слаба, отколкото е била неговата, и по-малко споменавана за доброто, което получава, толкова повече ще си припомняме за благодеянията, получени от другите, които не можем да забравим, без да бъдем порицани строго. И тъй като в следващите подвизи получаваме от бога неговото голямо благоволение по три начина: първият чрез многото души, които се спасиха и още ще се спасяват от рода на тези, които вече владеем; вторият — големите изгоди, които получаваме обикновено от тях при нашето господство; третият — чрез голямото звание, което нашето кралство получава на много места, покорявайки огромна неприятелска мощ толкова далеч от нашата земя; нека си спомним това за възхвала на бога и оставим едно забележително възпоменание за господаря, когото вече назовахме по-горе и в чест на много негови добри слуги и други добри хора от нашето кралство, които положиха доблестно старание в казаните подвизи. И понеже споменатата хроника е посветена специално на този господар, искаме веднага да започнем с неговите нрави и добродетели, а също и с телесна външност, за да следваме стила на някои истински автори, от които вече сме видели някои хроники.