Хроника за откриването на Гвинея (8)

Как Лансароти и другите от Лагуш поискаха разрешение от инфанта да отидат в Гвинея

… Оттук ще научите, че рицарят Лансароти, алмошариф^[1] от Лагуш, заедно със съдиите, алкалда и чиновниците от общинския съвет на селището дойдоха при инфанта от името на всички първенци на града и му казаха така: „Ваше височество знае добре как жителите на нашето селище, откакто беше превзета Септа, досега винаги са служили и служат лично и със своите кораби във войната с маврите, в служба на бога и на краля — нашия господар. А така също и по време на другите крале, когато брегът на кралството беше нападан от маврите, нашите кораби бяха първите, които се подготвяха за война с тях, както може да се намери и в писанията и в по-стари спомени на някои възрастни хора. Сега, господарю, след като ваша милост заповяда да търсим гвинейската земя, вие знаете много добре как в този град направихме по-голямата част от вашите кораби и тук бе извършена за вас цялата работа, която беше по силите ни. И затова, господарю, след полагащото се подчинение, в което се намираме пред краля, ваш племенник и наш господар, на вас главно сме признателни и задължени да ви обичаме и да ви служим, сега размишляваме по какъв начин нашата служба може да ви бъде от особена полза, така че чрез заслугата ни за големите старания и труд да бъде издигната нашата чест и слава в паметта на хората от другите съсловия, пък и да не получим друго възнаграждение за нашия труд, за нас това би било достатъчно; но ние сме сигурни, че от това ще извлечем голяма полза, на първо място надеждата, която имаме, че ще получим след завръщането си от нашата работа големи възнаграждения от ваша милост. И наистина, господарю — казаха те, — делото е такова, че жителите на това селище и след вашите дни на този свят, както и докато съществува население, ще се чувствуват задължени да молят бога за вас, а онези, които поради злобата си биха поискали да бъдат толкова неблагодарни, че да се опитат да отрекат това — вашите благодеяния, които всеки ден ще виждат с очите си, ще се превърнат в техен главен обвинител, защото ще виждат пред себе си големи потомства от слуги и слугини, които ///нат за ваша милост, а техните къщи ще бъдат пълни с хляб, който ще идва от островите, заселени благодарение на вас; още старите писания винаги са говорили за големите привилегии и свободи, които ще получават чрез ваше височество… Обаче ние, господарю, размишлявайки върху всичко това, виждаме как с всеки ден все повече се мъчите във войната с маврите и след като научихме, че при пътуването на Лансароти с неговите каравели са били намерени голям брой маври на остров Тидер, където по-късно беше убит Гонсалу ди Синтра, и тъй като маврите от споменатия остров могат да създадат пречки на вашите кораби, искаме, ако ваша милост благоволи, да воюваме с тях, готови сме да умрем или да попаднем в плен, за да смажем тяхната сила и мощ, така че вашите кораби да могат да минават без страх край цялата тази страна. И ако бог доведе работата до победа, след разгромяването на нашите противници ще можем да вземем плячка на голяма стойност, така че от вашата пета част можете да получите голяма печалба, при което и ние няма да останем без дял. И на това, господарю, бихме искали да получим отговор, за да потеглим решително на път, докато лятото позволява това.“