Хроника за откриването на Гвинея (3)

Причините, поради които сеньор инфантът бе подтикнат да заповяда да се търсят земите на Гвинея

И тъй, нека си представим, че знаем някои неща, след като познаваме техния творец, а и целта, заради която той извърши такова голямо дело. Понеже в предишните глави описахме сеньор инфанта като главен творец на тези неща, започвайки с него доколкото можахме по-ясно, ще бъде добре в настоящата глава да узнаем целта, заради която ги извърши. А вие трябва да забележите добре, че великодушието на този принц естествено го подбуждаше винаги да започва и извършва големи подвизи, поради което, след като бе превзета Септа, пращаше непрекъснато въоръжени кораби срещу неверниците, тъй като имаше желание да опознае земята отвъд Канарските острови и отвъд един нос, който се нарича Божадор, защото дотогава нито от описания, нито по спомен на някои хора се знаеше определено каква е земята, която беше отвъд споменатия нос. Добре, че някои казваха, че оттам е минал Свети Брандау, а други, че били отишли два галеона и не се върнали вече. Но ние по никакъв начин не намираме, че това не е могло да стане, защото не може да се допусне, че ако споменатите галеони са отишли там, не са се намерили други кораби, които да узнаят за пътешествието им. И тъй като споменатият сеньор поиска да узнае истината за това, смятайки, че ако той или някой друг не се помъчи да го узнае, никакви моряци, нито търговци някога биха се заели с това, защото е ясно, че никога никой от тях не се отправял на плаване, ако не е очаквал отнякъде някаква изгода; и виждайки също така, че никой друг принц не полага усилия за това, той изпрати към тези места свои кораби, за да се осведоми напълно от очевидци, подтикван към това в служба на бога и на краля дон Едуарти, негов господар и брат, който царуваше по това време. И тази беше първата причина за неговото начинание.

А втората бе, защото той смяташе, че ако в онези земи намерят някакво испанско селище или някакви такива пристанища, до които могат да плават безопасно, и ако можеха да занесат в тези кралства много стоки; те щяха да намерят там добър пазар, разумно погледнато, защото с тях не общуваха други тукашни хора, нито от други места, които да са известни и да се знае, че са занесли там нещо, което се намира в тези кралства, чиято търговия би донесла голяма полза на местните жители.

Третата причина беше, че се говореше, че господството на маврите в африканската земя било много по-голямо, отколкото си мислеха всички, и че сред тях нямало християни, нито някаква друга вяра. И понеже всяко същество поради вродена предпазливост е принудено да узнае силата на своя враг, споменатият господар се постара да изпрати хора да узнаят за него, за да разберат точно докъде стига силата на неверниците.

Четвъртата причина беше, че през тези тридесет и една години, откакто воюваше с маврите, той нито веднъж не срещна крал християнин, нито някой господар извън тази земя, който от любов към нашия господ Исус Христос да пожелае да му помогне в споменатата война. Искаше му се да знае дали по тези места има някои испански принцове, у които милосърдието и любовта към Христос е толкова силна, че да пожелаят да му помогнат срещу тези врагове на вярата.

Петата причина беше голямото желание, което имаше, да преумножи светата вяра в нашия господ Исус Христос и да й принесе всички души, които поискат да се спасят, разбирайки, че цялото тайнство на въплъщението, смъртта и страданието на нашия господ Исус Христос беше извършено с тази цел, разбира се, за спасението на изгубените души, които споменатият господар със своите усилия и разходи искаше да вкара в правия път, осъзнавайки, че не може да направи по-голям дар на господа и понеже бог е обещал сто блага за едно, правилно ще бъде да вярваме, че за толкова добрини, разбира се, за толкова души, спасени от този господар, в божието царство той щеше да получи стократно повече награди, че душата му след този живот, щеше да бъде увенчана със слава в небесното царство; защото аз, който написах тази история, видях толкова мъже и жени от онези места, върнати към светата вяра, че дори този принц да беше езичник, молитвите на тези хора бяха достатъчни, за да го доведат до спасение. И видях не само тях, а и техните деца и внуци, такива истински испанци, като че в тях бе вдъхната божествена милост, за да познаят ясно самите себе си. Но освен тези пет причини аз имам и шеста, която, изглежда, е коренът, откъдето изникват всички други, а това е благосклонността на небесните въртения и понеже само преди няколко дни писах в едно писмо, което той изпращаше до господин краля, че макар да е писано, че баронът-познавач е овладял тайните на звездите, движението на планетите, според добрата преценка на светите доктори, не може да навреди на добрия човек; очевидно е обаче, че тези небесни тела са подчинени на тайнството на нашия господ бог и се движат с известна закономерност и в различни граници, открити на хората благодарение на неговата милост, и под чиито влияния по-низшите тела са склонни към известни страдания. И ако трябва да говорим като католици, че ако неблагоприятните предопределения на небесните въртения, преценено разумно, по някаква божествена милост могат да водят до затруднения, много по-логично е, че тези, които са благоприятно предопределени от тази същата милост, не само следват своя ход, но и се умножават много повече. Тук обаче искам да ви опиша как този почтен и уважаван принц имаше склонност към тези неща и от една естествена подбуда. И това е така, защото неговият асцендент беше Овен, който е дом на Марс, а Слънцето в Овен е в екзалтация, а неговият господар беше в единадесети дом заедно със Слънцето. И тъй като споменатият Марс беше във Водолей, който е дом на Сатурн и дом на надеждата, означаваше, че този господар се стреми към възвишени и големи завоевания, по-специално към търсене на неща, които са скрити за другите хора, и тайни, в зависимост от качествата на Сатурн, в чийто дом е той. И понеже е придружен от Слънцето, както казах, а Слънцето е в дома на Юпитер, означаваше, че всички негови сделки и завоевания ще бъдат осъществявани честно и за радост и удоволствие на неговия крал и господар.